Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

ХVII. ШТО

ШТО — Сектор от света-град Трантор…

В последните столетия на Галактическата империя Што е бил най-силната и стабилна част от Трантор. Неговите управници отдавна проявявали претенции за императорския трон, като се обосновавали с неясни твърдения за произход по пряка линия от ранните императори. При Маникс Четвърти Што бил милитаризиран и (както по-късно твърдели имперските власти) планирал всепланетен преврат…

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

81

Човекът, който влезе, беше висок и мускулест. Имаше дълги тънки мустачки с извити връхчета и ивичка косми, които се спускаха по бузите му и под брадичката, оставяйки върха й и долната устна гладко обръснати и наглед леко влажни. Косата му бе толкова ниско подстригана и толкова светла, че за миг — оказа се доста неприятен — Селдън си спомни за Микоген.

Новодошлият бе облечен в нещо, което нямаше как да бъде друго освен униформа. Дрехите му бяха в червено и бяло, а на кръста имаше широк колан, украсен със сребърни капси.

Щом заговори, разля се вибриращ бас с акцент, който не приличаше на нито един, чуван от Селдън досега. От опит ученият знаеше, че повечето акценти звучат недодялано, ала този изглеждаше почти музикален — може би заради изобилието от ниски тонове.

— Аз съм сержант Емър Телъс — избоботи мъжът бавна редичка от срички. — Дошъл съм да потърся доктор Хари Селдън.

— Намерихте го — каза математикът и се обърна към Дорс: — Чувек може и да не е успял да дойде сам, но е изпратил великолепна половинка говеждо да го замести…

Сержантът почете Селдън с флегматичен и доста продължителен оглед и кимна:

— Да. Описаха ми как изглеждате. Моля да дойдете с мен, докторе.

— Водете — сви рамене ученият.

Сержантът отстъпи назад. Селдън и Дорс Венабили понечиха да го последват.

Телъс спря и вдигна огромната си ръка с длан, обърната към жената.

— Инструктираха ме да взема доктор Хари Селдън с мен. Не са ме инструктирали за когото и да било другиго.

За миг математикът го зяпна неразбиращо. Сетне изненадата отстъпи място на гнева.

— Абсолютно невъзможно е да са ви казали подобно нещо. Доктор Дорс Венабили е мой колега и моя компаньонка. Тя трябва да дойде с мен.

— Това не отговаря на моите инструкции…

— Сержант Телъс, изобщо не ме е грижа за вашите инструкции. Няма да мръдна никъде без нея.

— И което е по-важно — с явно раздразнение се намеси Дорс — моите инструкции са да защищавам доктор Селдън по всяко време. Не мога да го правя, ако не съм с него. Затова където отиде той, отивам и аз.

Сержантът изглежда се озадачи.

— Имам строги разпореждания, доктор Селдън, да се погрижа нищо лошо да не ви се случи. Ако не дойдете доброволно, ще трябва да ви отнеса до моята машина. Ще се опитам да го направя внимателно.

И протегна двете си ръце, сякаш възнамеряваше да хване учения през кръста и да го пренесе насила.

Селдън бързо се дръпна извън обсега на другия. В същото време ръбът на дясната му длан се стовари малко над китката на сержанта, където мускулите са най-тънки, така че удари по костта.

Мъжът изведнъж си пое дълбоко дъх и като че малко се поразтресе, но се обърна с безизразно лице и пак тръгна напред. Даван наблюдаваше, без да помръдне, обаче Рейч мина зад сержанта.

Селдън повтори сабления си удар, а сетне го и потрети, но този път другият беше подготвен за него и смъкна рамо така, че той да попадне върху мускула.

Дорс извади ножовете си.

— Сержант — енергично каза тя — обърни се насам. Искам да разбереш, че ако настояваш да отведеш доктор Селдън против волята му, може би ще бъда принудена жестоко да те нараня.

Емър Телъс поспря, трезво огледа бавно кръжащите ножове и рече:

— Не са ми заповядали да се въздържам да нараня някого другиго освен доктор Селдън.

Дясната му ръка се стрелна с изненадваща бързина към ръкохватката на ръчното оръжие в кобура на хълбока. Дорс тръгна също толкова бързо към него и ножовете пробляснаха.

Никой от двамата не завърши движението си.

Като се хвърли напред, Рейч бутна с лявата си ръка сержанта в гърба, а с дясната извади намиращото се в кобура му. После отскочи, хванал оръжието с две ръце, и викна:

— Горе ръцете, сержант, че ще си го получиш.

От тясното дуло стана ясно, че оръжието представлява невронен камшик.

Телъс се извърна и на внезапно почервенялото му лице се изписа нервна гримаса. Това бе единственият миг, в който невъзмутимостта му се поразклати.

— Свали го долу, синко — изръмжа той. — Не знаеш как действа.

— Знам к’во е предпазител! — изрева Рейч. — Освободен е и това нещо е готово да стреля. А си ми скочил, а е стреляло.

Сержантът застина. Явно разбираше колко опасно е да се разправяш с някой възбуден дванайсетгодишен младок с мощно оръжие в ръцете.

Селдън също не се чувстваше по-спокойно.

— Внимавай, Рейч — бързо каза той. — Махни пръста си от контакта.

— Няма да му дам да ми скочи!

— Няма да ти скочи. Сержант, моля ви, не мърдайте. Дайте да си изясним нещо. Казали са ви да ме отведете оттук. Така ли е?

— Така е — отвърна другият. Очите му като че ли бяха малко нещо изцъклени и не изпускаха нито за миг Рейч (чиито очи също не изпускаха нито за миг сержанта).

— Но не са ви казали да отведете някого другиго, нали?

— Да, докторе, не са ми казали — твърдо отвърна Телъс. Виждаше се, че дори заплахата от невронния камшик не бе в състояние да го накара да шикалкави.

— Чудесно, а сега ме слушайте внимателно. Казали ли са ви да не взимате никого другиго?

— Аз просто…

— Не, не. Слушайте, сержант. Има разлика. Да не би да са ви наредили „Отведи доктор Селдън!“? Това ли беше цялата заповед — без да се споменава никой друг — или тя беше по-конкретна. Да не би да са ви казали: „Отведи доктор Селдън и не взимай никого другиго!“?

Сержантът превъртя въпроса в главата си и рече:

— Казаха ми да взема вас, доктор Селдън.

— Значи не е станало дума за никакви други хора под една или друга форма?

Пауза.

— Не.

— Не са ви казали да вземете доктор Венабили, но и не са ви казали да не я взимате. Така ли е?

Пауза.

— Да.

— Значи можете и да я вземете, и да не я вземете — както ви изнася?

Дълга пауза.

— Предполагам.

— Добре, сега да се върнем на Рейч, тоя млад приятел, който е насочил невронен камшик към вас — вашия невронен камшик, ако си спомняте — и много му се ще да го използва.

— Йеха-а! — викна Рейч.

— Недей още, момче — строго го погледна Селдън. — Та значи, на него много му се ще да го употреби, а освен това тук е доктор Венабили, която владее двата си ножа до съвършенство, и най-накрая съм и аз, който пък мога, ако получа тази възможност, да ви потроша адамовата ябълка с една ръка, така че никога повече да не проговорите нормално, а само да шепнете. Е, искате ли да вземете доктор Венабили, или не? Заповедта ви позволява да направите и едното, и другото.

И сержантът каза със съкрушен глас:

— Ще взема жената.

— И Рейч?

— И момчето.

— Добре. Имам честната ви дума като войник — че ще направите това, което току-що казахте.

— Имате честната ми дума на войник — съгласи се сержантът.

— Хубаво. Рейч, дай му пистолета. Хайде. Не ме карай да чакам.

Хлапето, застинало в нещастна гримаса, погледна към Дорс, която се поколеба и бавно му кимна. На лицето й се изписа същото кисело изражение, както на неговото.

Рейч подаде пистолета на сержанта и промърмори:

— Те ме изработиха, едро… — последните му думи не се разбраха.

— Прибери си ножовете, Дорс — каза Селдън.

Тя тръсна глава, но все пак ги прибра.

— Е, сержант? — попита математикът.

Телъс погледна невронното си оръжие, сетне учения и рече:

— Вие сте почтен човек, доктор Селдън, така че моята честна дума важи. — И с отривисто движение постави пистолета в кобура.

Селдън се обърна към Даван и помоли:

— Забравете какво сте видели тук. Ние тримата отиваме доброволно със сержант Телъс. Когато срещнете онзи млад мъж, Юго Амарил, кажете му, че няма да го изоставя и щом всичко приключи и мога да действам свободно, ще се погрижа той да влезе в Университета. И ако има нещо смислено, което бих могъл да направя за вашата кауза, Даван, ще го направя! Е, сержант, хайде да тръгваме.