Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (29)

28

На втората сутрин Селдън се размърда, събуди се и вдигна очи към жената, която седеше до леглото му, прожектираше една книга и си взимаше бележки.

С почти нормален глас математикът промълви:

— Още ли си тук, Дорс?

Тя остави четеца.

— Не мога да те зарежа, нали така? А и никому не вярвам,

— Струва ми се, че те виждах всеки път, щом се събуждах. През цялото време ли беше при мен?

— Будна, заспала — да.

— Ами занятията ти?

— Имам един асистент, който ги пое за известно време.

Дорс се приведе и стисна ръката на Селдън. Като видя смущението му (в края на краищата той лежеше безпомощно в леглото), тя дръпна своята.

— Хари, какво се случи? Така се изплаших.

— Трябва да ти призная нещо — рече той.

— Какво, Хари?

— Помислих си, че може би участваш в някакъв заговор…

— Заговор? — изненадата й бе съвсем искрена.

— Мислех дали не сте ме подмамили да се кача на Горната страна, където ще се озова извън юрисдикцията на Университета и поради това ще мога да бъда отвлечен от имперските сили.

— Но Горната страна не е извън юрисдикцията на Университета! Секторната юрисдикция на Трантор е от центъра на планетата до небето.

— Е, не го знаех. Нали не дойде с мен, понеже каза, че имаш натоварен график, и аз, като ме пипна параноята, реших, че нарочно си ме изоставила. Моля те да ми простиш. Очевидно точно ти си ме смъкнала отгоре. Някой друг заинтересува ли се?

— Те са заети хора — внимателно премисли думите си Дорс. — Сметнали са, че си се върнал по-рано. Искам да кажа, съвсем оправдано е да са си го помислили.

— Клауция също ли е решила така?

— Младата стажантка? Да.

— Е, значи все пак може и да е било заговор. Имам предвид без теб.

— Не, Хари, грешката беше моя. Нямах абсолютно никакво право да те оставя да се качиш сам на Горната страна, защото задачата ми беше да те защищавам. Не преставам да се упреквам за това, което стана…

— Я чакай малко — изведнъж се раздразни Селдън. — Не съм се изгубил случайно. За какъв ме смяташ?

— Ще ми се да разбера ти как ще го наречеш. Когато другите са си тръгнали, изобщо не си бил наблизо. Не си се върнал при входа или поне в близост до него доста време, след като се е стъмнило.

— Не е така. Аз не се загубих просто защото съм се разхождал и не съм могъл да намеря пътя обратно. Казах ти, че подозирах заговор, и си имах причини да мисля така. Все още не съм напълно параноичен.

— Добре де, тогава какво всъщност стана?

Селдън й разправи. Не му беше трудно да си спомни подробностите; беше ги преживявал в кошмарите си през по-голямата част от предишния ден.

Дорс го изслуша навъсена.

— Но това е невъзможно. Вертопланер? Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Да не мислиш, че съм халюцинирал?

— Имперските сили едва ли биха те търсили по този начин. Те не могат да те арестуват на Горната страна, без да предизвикат същата яростна гюрултия, както ако изпратеха полиция, за да те заловят в кампуса.

— Тогава как ще го обясниш?

— Не съм сигурна — каза Дорс — но беше напълно възможно последиците от нежеланието ми да дойда с теб на Горната страна да бяха се оказали по-лоши, отколкото стана в действителност. И Чувек здравата да ми се ядоса.

— Тогава да не му казваме — предложи Селдън. — Всичко завърши добре.

— Налага се да му кажем — мрачно възрази Дорс. — Защото може и да не е завършило.