Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

63

Касилия Тайсалвър се облещи.

— Някакъв си топляк? Не и в моя апартамент!

— Защо не? Освен това той ще дойде в моята стая — рече Селдън. — В четиринайсет нула нула.

— Не разрешавам — отсече госпожата. — Ето какво се получава от разходки из резервоарите. Джайрад излезе голям глупак.

— Ни най-малко, гу’жа Тайсалвър. Ние отидохме по моя молба и аз бях впечатлен. Налага се да видя този младеж, тъй като ми е нужно за научната работа.

— Съжалявам, ако е тъй, но не разрешавам.

Дорс Венабили вдигна ръка.

— Хари, нека аз да се погрижа за това. Госпожо Тайсалвър, ако доктор Селдън трябва да се срещне с някого в своята стая днес следобед, допълнителният човек естествено означава допълнителен наем. Ние го разбираме. За днес наемът за стаята на доктор Селдън ще бъде удвоен.

Госпожа Тайсалвър се замисли.

— Ами-и… много почтено от ваша страна, обаче не всичко опира до парите. Работата е там какво ще си кажат съседите. Някакъв потен, смрадлив топляк…

— Съмнявам се, че в 14.00 той ще бъде потен и смрадлив, госпожо Тайсалвър, но нека да продължа. Тъй като доктор Селдън трябва да го види, ако не може да го посрещне тук, ще се наложи да го стори някъде другаде. Само че ние не искаме да търчим насам-натам — това е твърде неудобно. Затова ще предпочетем да си наемем друга квартира. Няма да е лесно и не желаем да го правим, но сме принудени. Така че плащаме си наема до днес и напускаме, а и, разбира се, ще трябва да обясним на гу’син Чувек защо се е наложило да променим уговорката, която той е бил така добър да направи от наше име.

— Чакайте — лицето на госпожа Тайсалвър се превърна в изображение на пресметливостта. — Ние също не бихме искали да бъдем неучтиви към гу’син Чувек или към вас двамата. Колко дълго ще остане туй създание?

— Ще дойде в 14.00, а в 16.00 трябва да е на работа. Ще престои тук по-малко от два часа; може би дори значително по-малко. Ние двамата ще го посрещнем отвън и ще го отведем в стаята на доктор Селдън. Всеки съсед, който го види, ще си помисли, че е някой наш приятел от Външните светове.

Госпожа Тайсалвър кимна.

— Тогава нека бъде, както вие казвате. Двоен наем за стаята на гу’син Селдън за днес и топлякът ще ви посети само този път.

— Само този път — потвърди Дорс. По-късно обаче, когато бяха приседнали в нейната стая, тя подхвърли:

— Хари, защо всъщност се налага да го видиш? Дали разговорът с един топляк може да бъде важен за психоисторията?

Селдън реши, че е доловил лек оттенък на сарказъм в гласа й и кисело отвърна:

— Няма защо да свързваме всичко с тоя мой проект, в който, между другото, хич нямам вяра. Аз съм също човек и съм по човешки любопитен. Прекарахме няколко часа долу в топлинните резервоари и ти сама видя как изглеждат тамошните работници. Очевидно са необразовани. Те са личности на ниско ниво — не си правя каламбур — и все пак между тях се оказа един, който ме познава. Трябва да ме е видял по холовизията във връзка с Конгреса и е запомнил думата „психоистория“. Това ми се стори необичайно, някак си съвсем не на място; ето защо бих искал да поразговарям с него.

— Понеже суетността ти се ласкае от мисълта, че си известен дори сред топляците в Дал?

— Ами-и… възможно е. Но освен това събуди любопитството ми.

— А откъде знаеш, че не са го подучили и той не възнамерява да те въвлече в някоя беля?

Селдън примигна.

— Няма да му позволя да прекара пръсти през косата ми. Във всеки случай, сега сме по-добре подготвени. Пък и ти ще бъдеш с мен. Остави ме да се кача сам на Горната страна и да ида в микрофермите с Дъждокапка Четиридесет и трета; нали сега не се каниш пак да го направиш?

— Можеш да си абсолютно сигурен, че няма да го направя — заяви Дорс.

— Тогава аз ще говоря с младежа, а ти през това време ще следиш за някакви капани. Вярвам ти напълно.