Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

19

Клеон Първи бе приключил вечерята, която за нещастие беше официално държавно мероприятие. Това означаваше, че се налагаше да я прекара в разговори с различни официални лица — без да ги познава, нито дори да е чувал за тях — използвайки предварително обмислени фрази, предназначени да поласкаят всеки поотделно и така да подсилят лоялността му към короната. Също така означаваше, че храната стигаше до него вече хладка и изстиваше още повече, преди той да успее да я изяде. Трябваше да намери някакъв начин за избягване на такива досадни изживявания. Може би като първо хапне заедно с един-двама близки приятели, с които да се отпусне, а сетне присъства на официалната вечеря, където просто ще бъде сервиран като вносна круша. Той обичаше круши. Само че дали така нямаше да обиди гостите, които сигурно ще възприемат отказа на императора да яде с тях като преднамерено оскърбление?

Разбира се, в това отношение жена му беше безполезна, тъй като присъствието й би дозасилило неговата злочестина. Беше се оженил за нея, защото произхождаше от могъща дисидентска фамилия и можеше да се очаква, че в резултат от брачния съюз семейството ще сложи под сурдинка дисидентството си, въпреки че Клеон искрено се надяваше поне тя да не го направи. Бе напълно съгласен да я остави да си живее живота в нейните покои, като се изключат необходимите за зачеването на наследник усилия, тъй като, да си кажем правичката, той не я харесваше. И след като наследниците вече бяха налице, можеше изцяло да я игнорира.

Задъвка един от шепата лешници, които бе пъхнал в джоба си на ставане от масата, и извиси глас:

— Демерцел!

— Сир?

Първият министър винаги се появяваше веднага щом Клеон го повикаше. Дали непрекъснато се навърташе около вратата или се приближаваше, защото инстинктът на подчинението някак си го предупреждаваше за възможно в близките минути призоваване, но се появяваше, а именно това, лениво си помисли Клеон, е важното. Разбира се, имаше и случаи, когато се налагаше Демерцел да отпътува по имперски дела. Императорът мразеше тези отсъствия. Те го караха да се чувства неспокоен.

— Какво стана с онзи математик… забравил съм му името?

Демерцел, който положително знаеше кого има предвид императорът, но може би искаше да провери докъде се простира паметта му, запита:

— Кой математик имате предвид, сир?

Клеон нетърпеливо махна с ръка.

— Предсказателя. Онзи, дето дойде да ме види.

— За когото изпратихме да го доведат?

— Добре де, изпратихме. Той нали дойде да ме види. Доколкото си спомням, смяташе да се погрижиш за него. Уреди ли нещата?

Демерцел се прокашля.

— Сир, опитах се.

— Аха! Значи не си успял, така ли? — В известен смисъл Клеон определено се почувства доволен. Демерцел бе единственият му министър, който не се стесняваше от провали. Другите никога не си ги признаваха, а тъй като въпреки това неуспехите бяха често явление, ставаше по-трудно те да бъдат коригирани. Вероятно Демерцел можеше да си позволи да бъде честен в това отношение, понеже много рядко се проваляше. Ако не беше той, тъжно си помисли Клеон, никога нямаше да науча как звучи честността. Едва ли друг император някога е знаел това и може би точно тук се криеше една от причините империята да…

Той събра мислите си, внезапно впримчени от мълчанието на другия; желаеше да чуе едно признание, тъй като току-що вътрешно се бе възхитил от честността на Демерцел.

— Е, провалил си се, нали? — остро запита Клеон.

Първият министър дори не трепна.

— Наистина, частично се провалих, сир. Имах усещането, че ако го държим тук, на Трантор, където нещата са… донякъде объркани, той може да ни създаде проблеми. Не бе трудно да се сетя, че по-удобно ще е да бъде настанен на собствената си планета. И без туй се канеше да се върне там на следващия ден, но тъй като винаги съществува опасност от усложнения — имам предвид по отношение оставането му на Трантор — уредих две млади мутри да го качат на кораба му веднага.

— Ти познаваш мутри, Демерцел? — Клеон искрено се развесели.

— Сир, много е важно човек като мен да има контакти с най-различни хора, тъй като у всеки тип дреме възможност за някаква употреба, а мутрите съвсем не са за пренебрегване. Този път обаче те не успяха.

— Защо?

— Колкото и да е странно, Селдън се оказа способен да ги отблъсне.

— Математикът можел да се бие?

— Очевидно не е задължително математиката и бойните изкуства да се изключват взаимно. Аз открих, макар и не достатъчно рано, че неговият свят, Хеликон, е известен точно с това — с бойните изкуства, а не с математиката. Фактът, че не го разбрах навреме, наистина беше провал, сир, и сега мога единствено да ви моля за прошка.

— Предполагам, че в такъв случай математикът си е тръгнал за дома още на другия ден, както е възнамерявал?

— За нещастие инцидентът е предизвикал ответна реакция. Слисан от събитието, той решил да не отпътува за Хеликон, а да остане на Трантор. Възможно е да го е направил по съвета на един минувач, който случайно присъствал на сбиването. Това е било друго непредвидено усложнение.

Император Клеон се намръщи.

— Значи нашият математик… как му беше името?

— Селдън, сир. Хари Селдън.

— Значи този Селдън ни се е изплъзнал.

— Донякъде, сир. Ние проследихме действията му — сега той е в Стрилингския университет. Докато е там, е недосегаем.

Императорът съвсем се навъси и лицето му леко се зачерви.

— Тази дума „недосегаем“ ме дразни, Демерцел. Не би трябвало в цялата империя да има място, където ръката ми да не може да стигне. А ти ми разправяш, че тук, на моя собствен свят, някой си може да бъде недосегаем. Нетърпимо!

— Ръката ви, сир, може да стигне до Университета. Всеки момент, когато пожелаете, можете да изпратите армията си и да измъкнете този Селдън. Само че не е желателно да го правите.

— Защо не кажеш „непрактично“, Демерцел? Като те слушам, звучиш ми също като математика, когато говореше за своето предсказателство. Възможно е, но не е практично. Аз съм император, който открива, че всичко е възможно, но почти нищо не е практично. Не забравяй обаче, че ако не е практично да стигна до Селдън, няма нищо непрактично да стигна до теб.

Ето Демерцел пусна последното изречение покрай ушите си. „Човекът зад трона“ знаеше колко е важен за седящия на него; и по-рано бе чувал подобни заплахи. Той мълчаливо изчака, докато императорът го гледаше кръвнишки. Клеон забарабани с пръсти по подлакътника на креслото си и попита:

— Добре де, какво му е хубавото за нас този математик да бъде в Стрилингския университет?

— Може би ще е възможно, сир, да извлечем полза от бедата. В Университета той сигурно ще реши да работи над своята психоистория.

— Макар да настояваше, че е непрактична?

— Би могло да е размислил и тогава току-виж осъзнае, че е сгрешил. И ако той открие, че е сбъркал, ние пък бихме могли да открием някакъв начин да го примамим извън Университета. Дори е възможно при подобни обстоятелства да се присъедини доброволно към нас.

За известно време императорът потъна в размисъл, а сетне каза:

— Ами ако някой друг го измъкне предварително?

— Кой би могъл да го направи, сир? — меко попита Демерцел.

— Първият ще бъде кметът на Што! — изведнъж се разкрещя Клеон. — Нали все още мечтае да завземе империята!…

— Старостта е изпилила ноктите му, сир.

— Не го вярвай, Демерцел.

— Засега поне нямаме никаква причина да предполагаме, че кметът изпитва какъвто и да било интерес към Селдън или дори че е чувал за него, сир.

— Хайде, хайде! Щом ние сме чули за доклада, би могъл да чуе и той. Щом ние виждаме възможното значение на Селдън, може да го види и Што.

— Ако стане така — внимателно възрази първият министър — или дори ако съществува възможност това да стане, тогава ще имаме оправдание да предприемем крути мерки.

— Колко крути?

Демерцел още по-предпазливо каза:

— Би могло да поразсъдим дали вместо Селдън да бъде в ръцете на Што, няма да предпочетем да не е в ничии ръце. Да престане да съществува, сир.

— Имащ предвид да бъде убит — уточни Клеон.

— Щом искате да го кажете по тоя начин — да, сир — сви рамене „човекът зад трона“.