Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Prelude to Foundation, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Кънчо Кожухаров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 65 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
52
Щом микогенецът наближи, Селдън стана. Нямаше и най-слабата представа дали това е подходящото учтиво държание, но пък ясно съзнаваше, че едва ли ще му навреди. Дорс Венабили стана заедно с него и внимателно сведе очи.
Другият мъж спря пред тях. Той също бе стар, но възрастта му личеше много по-слабо, отколкото на Мицелий Седемдесет и втори. Старостта бе придала елегантност на все още хубавото му лице. Голата му глава бе приятно закръглена, а очите му — изненадващо сини, в остър контраст с яркото, почти пламтящо червено на шарфа…
— Виждам, че сте туземци — заяви новодошлият.
Гласът му бе по-остър, отколкото Селдън очакваше, но говореше бавно, сякаш съзнаваше тежестта на всяка дума, която произнася.
— Така е — вежливо, но твърдо отвърна Селдън. Не намираше никаква причина да не се съобрази с достойнството на другия, но и не възнамеряваше да изостави своето собствено.
— Вашите имена?
— Аз съм Хари Селдън от Хеликон. Моята компаньонка е Дорс Венабили от Сина. А вашите, микогенецо?
Очите на мъжа се присвиха недоволно, но той очевидно също можеше да уважава аурата на властта, когато се сблъска с нея.
— Аз съм Къснебе Втори — отвърна, като леко повдигна глава — и съм старейшина на Храма. А вашият пост, туземецо?
— Ние — подчерта местоимението Селдън — сме учени от Стрилингския университет. Аз съм математик, а моята компаньонка е историчка, и сме дошли тук да изучим микогенските обичаи.
— С чие разрешение?
— С разрешението на Слънцар Четиринадесети, който ни приветства, когато пристигнахме.
За миг Къснебе Втори сякаш загуби дар слово, а сетне на лицето му се появи лека усмивка и изражението му стана почти благо.
— Върховният старейшина. Познавам го добре.
— Така и би трябвало — любезно кимна Селдън. — Има ли още нещо, господине?
— Да — старейшината положи усилия да си върне превъзхождащата позиция. — Кой беше мъжът с вас, дето бързо се махна, когато наближих?
Математикът поклати глава.
— Никога по-рано не сме го виждали, старейшина Къснебе Втори, и нищо не знаем за него. Срещнахме го съвсем случайно и го попитахме за Сакраториума.
— Какво го попитахте?
— Зададохме му два въпроса. Първият беше дали тази сграда е Сакраториумът и дали е разрешено вътре да влизат туземци. Той отговори утвърдително на първия въпрос и отрицателно на втория.
— Съвсем правилно. А защо се интересувате от Сакраториума?
— Господине, ние сме дошли тук да изучаваме микогенските обичаи. Нима Сакраториумът не е сърцето и мозъкът на Микоген?
— Той е изцяло наш и е запазен само за нас.
— Дори ако един старейшина, дори ако Върховният старейшина ни е издействал разрешение предвид нашата дейност на учени?
— Имате ли наистина разрешението на Върховния старейшина?
Селдън се поколеба за миг, докато Дорс не му хвърли бегъл кос поглед. Реши, че не би могъл да защити толкова грандиозна лъжа.
— Не — отговори той. И добави: — Засега.
— Или завинаги — рече старейшината. — Вие имате основание да сте тук, в Микоген, но навярно съзнавате, че дори и най-големият авторитет не е в състояние да упражнява тотален контрол над тълпата. Ние много ценим своя сектор и хората лесно могат да се възмутят от присъствието на някой туземец където и да било в Микоген, а особено пък в околността на Сакраториума. Достатъчно е един по-раздразнителен човек да викне „Нахълтване!“ и мирната тълпа моментално ще се превърне в жадуваща да ви разкъса. Имам предвид съвсем буквалния смисъл на тази дума… За ваше собствено добро, дори и Върховният старейшина да ви е оказал милост, напуснете. Веднага!
— Но Сакраториумът… — заупорства Селдън, макар да чувстваше как Дорс леко го дърпа за фустата.
— Какво толкова в него би те заинтересувало? — попита Къснебе Втори. — Нали го виждаш. Вътре няма нищо повече за гледане.
— Има — възрази Селдън. — Робота.
Старейшината се облещи потресен срещу него, а сетне се приведе, за да доближи устни до ухото му и с остър глас изсъска:
— Махайте се веднага, иначе аз самият ще викна „Нахълтване!“. Ако не беше Върховният старейшина, нямаше да ви дам и този шанс да се спасите!
С изненадваща сила Дорс почти отлепи краката на Селдън от земята. Трябваше му известно време, за да възстанови равновесието си и бързо да закрачи след нея.