Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

59

Най-после отново се намираха в тунел. Когато бягаха от Имперския сектор в Стрилингския университет, Чувек и Селдън бяха пътували през един тунел. Сега се намираха във втори — от Микоген за… — Математикът не знаеше за къде. Колебаеше се дали да попита. Лицето на журналиста изглеждаше като издялано от гранит и съвсем ясно личеше, че той не желае никакви разговори.

Чувек седна на предната седалка на четириместната кола, а мястото до него остана празно. Селдън и Дорс си поделиха задната седалка.

Ученият пое риска да се усмихне на спътничката си, която не преставаше да се чумери.

— Нали е приятно отново да си в истински дрехи?

— Никога повече — възкликна Дорс с разтърсваща искреност — няма да нося или да поглеждам каквото и да било, дето наподобява фуста! И никога, при никакви обстоятелства няма да нося шапчица. Всъщност сигурно ще ми стане чоглаво, ако дори само зърна някой естествено плешив човек.

И все пак именно тя зададе въпроса, който Селдън се колебаеше да подхвърли.

— Четър — рече доста нервно историчката — защо не ни кажеш къде отиваме?

Чувек се извърна настрани и погледна мрачно назад към двамата.

— Някъде — отвърна той — където може би ще ви бъде трудно да се наврете между шамарите, макар да не съм сигурен, че такова място съществува.

Дорс моментално оклюма.

— Наистина, Четър, грешката е моя. В Стрилинг оставих Хари да иде на Горната страна, без да го придружа. В Микоген го придружих, но изобщо не трябваше да му позволя да влезе в Сакраториума.

— Аз категорично го бях решил — възрази Селдън. — Ти в никакъв случай не си виновна.

Чувек не направи каквото и да е усилие да разпределя вината.

— Доколкото разбрах — рече той — искал си да видиш робота. Имаше ли някаква причина за това? Можеш ли да ми я кажеш?

Математикът усети, че се изчервява.

— Сбърках, Четър. Не ми е ясно какво точно съм очаквал или съм се надявал да видя. Ако знаех какво има в Гнездото, никога не бих си дал труда да отида там. Можеш спокойно да го наречеш пълно фиаско.

— Но, Селдън, все пак нещо си се надявал да видиш! Моля те, кажи ми. Ако желаеш, помисли. Пътуването ще трае дълго…

— Работата, Чувек, е, че подозирах за съществуването на роботи с човешка форма; говори се, че са били дълговечни, че поне един от тях може още да е жив и да се намира в Гнездото. Там наистина имаше робот, ала той беше метален, най-вероятно мъртъв и служеше единствено като символ. Само да знаех…

— Да! Само да знаехме и нямаше да има нужда от каквито и да било изследвания. Откъде взе информация за човекоподобните роботи? Тъй като никой местен жител не би обсъждал с теб този въпрос, в момента аз мога да се сетя само за един източник. Микогенската Книга — едно печатно томче със собствено захранване на древен аврорски и съвременен галактически. Прав ли съм?

— Да.

— И как се сдоби с екземпляр от нея?

Селдън помълча, сетне измърмори:

— Малко е притеснително…

— Аз не се притеснявам лесно, човече.

Ученият му разправи и Чувек си позволи по лицето му да премине съвсем бегла усмивка. После каза:

— Не ти ли хрумна, че това е било представление? Никоя Сестра не би направила подобно нещо, освен ако не са я инструктирали, а и в такъв случай ще трябва да са я убеждавали доста време.

Селдън се навъси и рязко отвърна:

— Изобщо не е толкова очевидно. От време на време хората наистина се държат перверзно. Много ти е лесно да се усмихваш сега. Но нито аз разполагах с информацията, която ти имаш, нито Дорс. Ако не искаше да попадам в капани, можеше да ме предупредиш за онези, които съществуват.

— Съгласен съм. Оттеглям забележката си. Във всеки случай сигурен съм, че Книгата вече не е у теб.

— Не е. Слънцар Четиринадесети ми я взе.

— Колко прочете от нея?

— Само малка част; нямах време. Това всъщност е огромна книга, Чувек, и трябва да ти кажа, че е ужасно скучна.

— Да, зная, понеже ми се струва, че съм изчел доста повече от нея, отколкото ти. Не само е скучна, но е и съвършено недостоверна. Излага едностранчив, официален микогенски възглед за историята, като набляга много настойчиво на него, а не на разумната обективност. На места дори е написана съзнателно неясно, така че ако Външни вземат да я четат, никога да не разберат напълно онова, което разкрива. Какво например си мислиш, че си прочел за роботите, за да се заинтересуваш от тях?

— Вече ти казах. Говорят за човекоподобни роботи — такива, които не могат да бъдат различени по външния им вид от хората.

— И колко са били те според тях?

— Не казват. Най-малкото аз не попаднах на пасаж, където да дават някаква бройка. Може би са били само шепа, обаче за един Книгата споменава като за „Ренегата“. Изглежда тази дума има някакво скверно значение, само че не можах да разбера какво точно.

— Нищо не си ми разправил за това — намеси се Дорс. — Ако ми беше казал, щях да ти обясня, че то не е собствено име. Това е поредният архаизъм и, грубо казано, означава същото, което на галактически значи „предател“. По-старата дума подсилва аурата на страх около деянието. Един предател се промъква някак си крадешком към своето предателство, докато ренегатът парадира с него.

— Ще оставя тънкостите на архаичния език на теб, Дорс — кимна Чувек — но във всеки случай, ако Ренегата наистина е съществувал и ако е бил човекоподобен робот, не биха го запазили и почитали точно в Гнездото на старейшините.

— Не зная какво е значението на Ренегата — обади се Селдън — но, както казах, останах с впечатлението, че той е бил техен враг. Мислех си, че е възможно да са го сразили и запазили като спомен за микогенския триумф.

— Има ли в Книгата някакъв намек, че Ренегата е бил сразен?

— Не, но е възможно да съм пропуснал тази част…

— Малко вероятно. Всяка микогенска победа би била обявена там така, че да не може да се изтълкува другояче. Пък и щяха непрекъснато да се позовават на нея.

— В Книгата има и още нещо, което се изтъква за Ренегата — след кратко колебание съобщи математикът — но изобщо не съм сигурен, че съм успял да го разбера.

Чувек бързо го подкрепи:

— Нали ти казах, понякога преднамерено замъгляват нещата.

— И въпреки това от прочетеното излиза, че той е можел някак си да подслушва човешките емоции… да им влияе…

— Всеки политик го може — сви рамене Чувек. — Когато успява, наричат това харизматичност.

Селдън въздъхна.

— Е, иска ми се да вярвам, че е било точно така. Бих дал много, за да намеря някой древен човекоподобен робот, който е все още жив и с когото бих могъл да поразговарям.

— С каква цел? — запита журналистът.

— За да науча подробности за примитивното галактическо общество, когато то се е състояло все още само от шепа светове. Психоисторията може да се извлече по-лесно от една такава относително малка Галактика.

— Сигурен ли си, че можеш да вярваш на онова, което си чул? — контрира Чувек. — След толкова хиляди години наистина ли ще поискаш да се обосновеш с ранните спомени на робота? Колко ли изкривявания ще са се вмъкнали в тях?

— Вярно е — внезапно се обади Дорс. — Хари, това ще бъде както с компютъризираните архиви, за които ти разправях. Малко по малко тези роботски спомени би трябвало да се подменят, да се изгубят, изтрият, изкривят… Единственото, което можеш да правиш, е да се връщаш назад, а колкото по-назад се връщаш, толкова по-недостоверна ще става информацията.

Четър кимна.

— Чувал съм, че говорят за това като за принцип на несигурността в информатиката.

— Но няма ли да е възможно — замислено промълви Селдън — част от информацията да бъде твърде грижливо запазена по специални съображения? Откъси от микогенската Книга могат спокойно да се отнасят за събития отпреди двадесет хиляди години и пак са достатъчно точни и подробни. Колкото по-ценна и по-внимателно съхранявана е дадена специфична информация, толкова по-дълготрайна и надеждна може да се окаже.

— Тук ключовата дума е „специфична“. Онова, което Книгата би държала да запази, едва ли съвпада с туй, което ти би желал да бъде запазено. Нищо чудно събитието, което един робот помни най-добре, да е онова, което ти би искал той да помни най-слабо.

Селдън съвсем се отчая.

— В каквато и посока да поема, търсейки начин да разработя психоисторията, нещата се нареждат така, че да я направят невъзможна. Защо ли да се мъча изобщо?

— Сега може и да ти изглежда безнадеждно — сухо рече Чувек — но не е изключено да открием някакъв път към нея, който никой от нас в този миг не очаква да намери. Не бързай толкова. А, ето че стигнахме едно място за отдих. Дайте да се отбием и да вечеряме.

Дъвчейки агнешките пирожки, направени от доста безвкусно тесто (още по-неприятно за небцето след микогенската храна), Селдън каза на другия мъж:

— Изглежда приемаш, че аз съм „нужният гений“ за разработването на психоисторията. Нали знаеш обаче, че може и да не съм аз?

— Така е — отвърна Чувек. — Може и да не си ти. Но не познавам нито един алтернативен кандидат за тая работа, така че се налага да държа на теб.

За кой ли път математикът въздъхна и рече:

— Добре, ще опитам, но нямам и искрица надежда. В началото твърдях, че е възможно, но не е практично; сега съм още по-убеден в това.