Лора Джо Роуланд
Кейсей (8)

Глава 7

Финансовият министър Нита живееше в определената за висши държавни служители част на крепостта Едо, за да са по-близо до двореца на шогуна от Сано. Имението му бе в същия архитектурен стил както всички останали в района, с ограждащи дворове, градини, конюшни и ниска къща, издигната върху каменна основа и покрита с кафяв керемиден покрив. Но площта, върху която бе разположено имението му, бе по-обширна, като съответстваше на по-високия му ранг.

Когато на следващото утро Сано и няколко от детективите му пристигнаха на посещение при Нита, над крепостта синееше ясно небе. Слънцето топеше снега по покривите, но силният студ сковаваше капчуците и ги превръщаше в проблясващи по стрехите ледени висулки. Снежната пелена по пътищата, отъпкана от конски копита, се бе превърнала в мръсна киша. Когато групата стигна до входната врата, въпреки студеното време финансовият министър веднага излезе от къщата си и се изправи срещу Сано и хората му.

— Сосакан сама, как смеете да пращате войници, които да нахлуват в дома ми и да ме будят посред нощ? — и той посочи към подчинените на Сано, които стояха на пост в двора. — Това е непростимо оскърбление.

Нита бе блед и изпит самурай — доколкото Сано знаеше, на възраст към петдесетина години, макар че изглеждаше по-възрастен заради преждевременно посребрелите коси. Също тъй посребрени вежди стърчаха над очите му, които на фона им изглеждаха неестествено тъмни. Гняв бе сковал устните му така, че вместо уста се виждаше тънка ивица. Облечен в кимоно, туника и панталони в сивкави нюанси, той изглеждаше като фигура от едноцветна рисунка. Стоеше на верандата с ръце на кръста и разкрачени нозе, втренчил гневен поглед в Сано.

— Бихте ли ми казали защо сте поставили целия ми дом под домашен арест?

— Извинявам се за безпокойството — Сано се поклони ниско, същото сториха и хората му. — Но се налага да ви разпитам във връзка с убийството на владетеля Мицуйоши.

— Убийство? На владетеля Мицуйоши? — в резкия тон на Нита прозвуча изненада, която изостри погледа в очите му. — Как е станало и кога?

Сано обясни, като се питаше дали реакцията на финансовия министър бе искрена или престорена. В следващия миг върху лицето на финансовия министър се изписа презрение.

— И вие очевидно ме смятате за заподозрян? Какъв абсурд! Е, предполагам, че държите отчаяно да си намерите виновник, но нямаше защо да се отнасяте с мен и със семейството ми по такъв груб начин.

Но зад привидното негодувание Сано различи страх. Нита очевидно си даваше сметка, че убийството на наследника на шогуна и посещението на Сано във връзка с извършеното престъпление го поставяха в голяма опасност.

— Не съм убил владетеля Мицуйоши — обяви Нита — и единственото, което знам за смъртта му, е онова, което току-що ми казахте.

— Ако положението е такова, можем да приключим този въпрос много бързо — Сано запази почтителния си тон, защото, ако се окажеше, че няма нищо общо с убийството, Нита можеше да се превърне в опасен и силен враг. Министърът можеше да си отмъсти, като наложеше запор върху средствата, с които се финансираха детективския корпус на Сано и водените от него разследвания. Но ако не го беше поставил под наблюдение, Сано щеше да стане уязвим откъм обвинения в снизходителност към заподозрения и да позволи на полицейския началник Хошина да разпита Нита първи. Това бе труден избор и Сано се надяваше, че бе взел правилното решение.

— Напуснете и отведете хората си — заяви Нита. — Аз ще ви уведомя кога ми е удобно да разговарям с вас.

Сано не отстъпи:

— Имам заповед да разследвам убийството по възможно най-бързия начин. С цялото си уважение ви съветвам да ми съдействате, тъй като в противен случай ще ядосате нашия господар.

Очите на финансовия министър засвяткаха като живи въглени, но постепенно гневният им блясък се замени от привидно безразличие. Той каза:

— Влезте вътре.

В приемната на имението пространството около един тумбест мангал бе отделено с преградни стени, които спираха студеното течение, а изрисуваните върху тях, потънали в пищна зеленина горски пейзажи създаваха илюзията за топъл сезон. Там Нита посрещна Сано с ритуално гостоприемство и му поднесе чай с преднамерена вежливост, която изразяваше явната му неприязън по-красноречиво от всякакви безочливи грубости. Двамата седнаха един срещу друг с купичка чай в ръце. Нита бе вперил в Сано презрителен поглед, целящ да го предизвика да говори.

— Моля ви, опишете действията си онзи ден, като започнете от пристигането си в Йошивара.

— Беше късно вечерта, когато стигнах там с хората си. Отидохме в „Овария“, защото имах среща с една куртизанка — изявлението на Нита прозвуча изкуствено, като добре репетирана реплика. Той говореше с овладяната интонация на човек, който си даваше сметка, че и една погрешна дума можеше да го обрече на гибел. — Там разбрах, че куртизанката е била пожелана от друг мъж, и бях помолен да отстъпя правото си да прекарам вечерта с нея. Съгласих се и заедно с хората си се присъединих към увеселението в агея. Но след известно време си спомних, че имам работа в града, която трябваше да свърша рано на другата сутрин, затова реших да си тръгна. Платих на стражите при портите да ни пуснат с хората ми да излезем от Йошивара — той млъкна за момент и после добави: — Подкупването на стражите и неспазването на крайния час за излизане от Йошивара представляват дребни нарушения на закона и по никакъв начин не ме свързват с извършеното убийство.

Фактът, че в импровизирания си рецитал финансовият министър пропусна споменаването на компрометиращи подробности, заинтригува Сано. Очакването на Нита, че ще го залъже с тази ограничена версия на събитията и ще го заблуди, че това е всичко, засегна професионалната му чест и го подтикна да говори открито.

— Вие сте в положението на заподозрян заради фактите, които не споменахте в разказа си — той видя как Нита се напрегна. — Или възнамерявахте да ми кажете по-късно, че мъжът, на когото сте преотстъпили вечерта с куртизанката, е бил владетелят Мицуйоши?

— Не смятам, че този факт е важен — отвърна Нита и спокойно отпи от купичката с чай. — Преотстъпването на срещи е обичайна практика в Йошивара и би било абсурдно да се смята, че един мъж ще убие друг, защото го е изместил от ангажираната нощ с жена.

— Вече са ставали убийства, извършвани от мъже, които са били подтиквани от съперничество над куртизанки — възрази Сано, спомняйки си няколко дуела през последните години. — А в този случай куртизанката е била Глициния — жената, която вие обичате толкова, че сте запазвали за себе си всичките й вечери, и то от ревност към останалите й клиенти.

Нита махна нетърпеливо в знак, че подобна реплика не заслужава внимание.

— Някои хора си нямат друга работа, освен да разпространяват глупави клюки. Истина е, че онази вечер отидох да посетя Глициния, както и това, че съм неин постоянен клиент, но тя е само проститутка и една от многото, чиито услуги ползвам — мимолетна превзета усмивка изви цепката, представляваща устата му, и Сано внезапно си даде сметка, че Нита е от онези възрастни мъже, които обичат да парадират със своята сексуална мощ и се нуждаят от млади красиви жени, които да задоволяват честолюбието им. — Глициния не е обект на моята любов или ревност. Би трябвало да го знаете, а не да вярвате на всичко, което чувате.

Сано усети, че търпението му се изчерпва; обзе го гняв, който все повече се разпалваше както в онази нощ, когато бе станал обект на упреците на шогуна. Наложи си да запази спокойствие, защото, изпуснеше ли нервите си в присъствието на заподозрян, щеше да навреди на разследването, а не искаше да настройва Нита срещу себе си повече от необходимото.

— Значи за вас е било без значение, че Глициния е щяла да забавлява владетеля Мицуйоши вместо вас?

— Нейната работа не ме интересува.

— И не сте били ядосан на владетеля Мицуйоши, че е заел мястото ви?

— Ни най-малко — Нита остави купичката си с чай и се изправи. Извърна се и погледна изрисуваната гора върху една от преградите.

— Тогава защо сте били толкова разстроен, задето сте отстъпили вечерта си на владетеля Мицуйоши, че дори сте се скарали със собственика на агея?

Нита се обърна рязко с изопнато от тревога лице.

— Кой ви каза? — очите му просветнаха гневно и от погледа му пролича, че е разбрал. — Старейшина Макино, този дърт подлец! Той беше на увеселението. Сигурно е подслушвал, както често прави — макар че Сано по никакъв начин не реагира в потвърждение на думите му, Нита кимна убедено. — Трябва да ви предупредя да не слушате какво ви говори Макино за мен. Преди няколко години той ме помоли за голям заем от хазната. Аз отказах, тъй като той не се ползва с добро име. Оттогава сме врагове.

Дали Макино бе излъгал съзнателно, за да набеди финансовия министър? Сано не бе чувал нищо за вражда между тях двамата, а враждите между висшите служители трудно можеха да останат скрити. Нита обаче се ползваше с репутацията на един от малкото честни хора в корумпираната бюрокрация на Токугава.

— Аз наистина се скарах със собственика на агея — поясни Нита, — но не защото бях разстроен заради Глициния или ядосан на владетеля Мицуйоши. Възмущението ми бе предизвикано от един чисто финансов въпрос. Бях платил таксата на Глициния за вечерта, както и владетелят Мицуйоши. Поисках си парите от собственика, а той ми заяви, че щял да задържи и двете суми — такава била практиката — Нита изви уста, сякаш бе вкусил нещо неприятно. — Онзи алчен простак успя да ме вбеси. След като го заплаших, че ще му затворя заведението, той се съгласи следващата ми среща с Глициния да бъде безплатна като компенсация за сумата, която бях загубил.

Сано взе да се съмнява в достоверността на казаното от финансовия министър и все повече да се доверява на думите на висшия старейшина Макино, тъй като настоящата история изглеждаше доста неправдоподобна. Самураите презираха парите, смятаха ги за унижаващи достойнството им, тъй че човек с богатството и положението на Нита не би трябвало да реагира така остро дори ако загубеше доста по-голяма сума от цената на една таю, камо ли да се кара за нея.

— И какво направихте след разправията?

— Останах за няколко питиета и се прибрах около полунощ.

— Значи излязохте от агея и се отправихте към портите, подкупихте стражите и напуснахте Йошивара?

Погледът на Нита стана бдителен и преценяващ, сякаш министърът се опитваше да определи колко бе онова, което Сано вече знаеше. Сосакан сама остана с непроницаемо изражение. Миг по-късно Нита сгърчи лице в гримаса, с която призна поражението си след блъфирането на Сано.

— Не — отвърна. — Казах на хората си да ме изчакат пред портите. После влязох през задния вход на агея и се качих на горния етаж. Помислих си, че мога да остана за момент при Глициния. Не исках да напускам Йошивара, без да я видя.

Гъста руменина обагри бледите страни на Нита подобно на алена кръв върху повърхността на девствен сняг. Този първи признак на страст подсказа на Сано, че мъжът има чувства към Глициния, независимо че ги отричаше, и че за него тя означава повече от поредна възможност за плътска наслада.

— Застанах при вратата на гостната и се ослушах — продължи Нита. — Известно е, че владетелят Мицуйоши пие много, и аз допусках, че може и да е заспал — тогава нямаше да има пречки да си поговоря с Глициния.

Сано си представи как финансовият министър дебне пред стаята с пламнало от желание и ревност лице, изгарящ от копнеж по своята дама, докато в същото време тя доставя удоволствие на съперника му.

— Чух я да шепне. Той й отвърна по същия начин. После двамата се засмяха — очите на Нита заискриха от гняв, сякаш си бе помислил, че двойката се присмива на него, измамения любовник. — Беше ми непоносимо да ги слушам повече.

В следващия миг той сякаш си даде сметка, че бе разкрил свои съкровени чувства. Изражението му се промени съвсем преднамерено и придоби вид на безразличие. Той клекна и погледът му се плъзна покрай Сано.

— Измъкнах се тайно от агея и се върнах при хората си. Платихме на стражите при портата и поехме към къщи.

Сано усети, че го обзема силно вълнение, тъй като Нита сам бе заявил, че се е намирал на местопрестъплението, и то в критичния момент.

— Значи не влязохте в стаята?

— Не — отвърна Нита рязко. — Не се ли изразих достатъчно ясно?

— Изобщо видяхте ли владетеля Мицуйоши?

— Не. Но фактът, че ги чух, означава, че когато си тръгнах, Мицуйоши е бил жив — Нита коленичи и се настани удобно. Лицето му бе възвърнало нормалния си цвят, а чувствата му останаха скрити зад самодоволна усмивка. — Ето защо аз не съм убиецът, когото търсите.

Изобщо не беше изключено мъжкият глас, който Нита бе доловил, да е бил не на владетеля Мицуйоши, а на убиеца му.

— Там имаше ли човек, който би могъл да потвърди думите ви?

Нита поклати глава.

— Коридорът беше пуст.

Сано си помисли, че в такъв случай бе напълно възможно да е влязъл в стаята и да е намушкал владетеля Мицуйоши. А можеше и да лъже, че е чул мъжки глас. Разполагаше с едно-единствено доказателство, че когато Нита си е тръгнал, Мицуйоши все още е бил жив, и това бе думата на самия министър. Нямаше свидетел, който да потвърди нещо различно.

— А Глициния? — попита Сано. — Видяхте ли я онази нощ?

— Вече ви казах, че отстъпих срещата си с нея и си тръгнах, без да съм влизал в стаята й — Нита бе вперил поглед в Сано, в който се четеше откровено обвинение в глупост. — Освен това какво значение има дали съм я видял или не?

— Глициния е изчезнала. Най-вероятно по същото време, когато е било извършено убийството.

Последва миг мълчание.

— Наистина ли? — повдигна вежди Нита. — И никой не знае къде е?

— Надявах се вие да ми кажете — Сано не можеше да определи дали Нита действително не знаеше за изчезването на Глициния, или се преструваше на изненадан.

— За жалост нямам ни най-малка представа — финансовият министър впери недоверчив поглед в Сано.

— Сосакан сама, да не би да допускате абсурдната мисъл, че аз съм отговорен за изчезването на Глициния, както и за убийството на наследника на шогуна? — гласът му се извиси в изпълнен с презрение фалцет.

— Подобни действия са плод на явна глупост, а моят висок пост не се постига с глупашко поведение. Дори и да обичах Глициния, никога не бих откраднал куртизанка от Йошивара. Нито пък бих извършил заради нея държавна измяна. Дори да мразех владетеля Мицуйоши, никога не бих рискувал собствения си живот и честта си само за да го отстраня.

Но бе напълно възможно в пристъп на бясна ревност един мъж да предприеме дадено действие под напора на необуздан порив въпреки своята интелигентност или воля за самосъхранение. А Сано отлично знаеше, че Глициния бе жена, която можеше да отприщи необуздани пориви. Това, което изпитваше към нея, не бе любов — отношенията им едно време се свеждаха най-вече до физическа близост, — но допускаше, че мъж, истински влюбен в нея, би направил всичко, за да я превърне в свое неоспоримо притежание.

— Откъде минахте, за да стигнете до портите?

— Поехме нагоре по „Наканочо“.

— Да сте подминали някой ваш познат?

— Възможно е, но не съм забелязал, защото бързах — Нита се разсмя със сух безрадостен кикот. — Вероятно не си мислите, че съм отвлякъл Глициния и съм я скрил някъде? Или че съм я убил и съм заровил тялото й?

Някой бе избрал една от тези възможности и я бе осъществил, помисли си Сано.

— Ако наистина не сте, ще ми позволите да претърся имението ви и да разпитам обитателите на дома ви.

Нита си придаде вид на засегнат.

— Както желаете. Но няма да откриете нищо, което да си струва усилията ви.

Сано и детективите му претърсиха цялото имение, включително кабинетите, гостните, баните, избата и кухнята, помещенията за войниците, складовете, конюшните, беседката в градината, както и личните помещения на семейството и прислугата. Отваряха сандъци, бурета и шкафове, достатъчно големи да поберат човек, търсеха тайни помещения. Но не намериха и следа от Глициния, нито пък някаква улика, за да свържат финансовия министър Нита с нея или с убийството на наследника. Разпитаха васалите на Нита, жена му, наложниците, роднините и слугите — общо около осемдесет души — и всички разказваха една и съща история: Нита се бе прибрал от Йошивара с васалите, които го бяха придружили дотам, и толкова. Накрая Сано и хората му се събраха отново в двора.

— Може би всички лъжат, за да защитят Нита — предположи детектив Фукида, млад мъж със сериозно изражение. — Те дължат вярност преди всичко на него, а не на режима Токугава.

— Разпитайте стражите по контролно-пропускателните пунктове дали, когато се е прибирал вкъщи, е водел със себе си жена — нареди Сано. — Може да ги е подкупил да се престорят, че не са видели Глициния.

— Но ако е някъде тук, Нита сигурно я е направил невидима, защото в противен случай щяхме да я намерим — с мощно телосложение на опитен борец и с ведър дух, сега детектив Маруме бе потиснат и не криеше разочарованието си. — Той изглеждаше ли разстроен, когато разбра за изчезването й?

— Не особено — отвърна Сано.

— В такъв случай може да знае къде е — предположи Фукида.

— Не е изключено да е имал съучастник, който да я е извел от Йошивара и да я е скрил далеч от тук — каза Сано.

— Това би го изложило на по-малък риск, отколкото да я изведе тайно от квартала на удоволствията и да я скрие някъде в крепостта — съгласи се Маруме.

— Ако го е сторил, Глициния трябва да е някъде наблизо, за да може той да има достъп до нея — предположи Сано, след което нареди на останалите детективи: — Продължавайте да наблюдавате Нита. Следвайте го навсякъде, може и да ни отведе до Глициния. Наредете на войниците да почнат да претърсват Едо. Да минават от махала на махала и да задържат всички жени, които не са вписани в адресните архиви на отговорниците.

Вратата на къщата се отвори и от нея излезе Нита. На лицето му бе изписано удовлетворение от липсата на улики против него.

— Свършихте ли, сосакан сама? Свободен ли съм да се върна към работата си?

Сано кимна. Той и хората му се поклониха, приемайки поражението си.

— Негово превъзходителство няма да е доволен, че сте пропилели толкова време да се занимавате с мен, вместо да издирвате убиеца на наследника му — каза Нита с язвително доволство. — Но за да ви покажа, че въпреки всичко не изпитвам лоши чувства към вас, ще ви дам един съвет. Ако търсите вероятния извършител, не е зле да проверите един хокан — изпълнител, търсен за забави, който пее и свири. Името му е Фуджио.

— И защо? — попита Сано.

— Фуджио бе клиент на Глициния още в началото, когато току-що бе станала куртизанка. Любовта му към нея е основна тема на най-популярните му песни. Но когато се издигна и стана таю, тя го изостави заради новите си клиенти самураи. Това разгневи Фуджио и го изпълни с ревност към новите й любовници, между които бе и владетелят Мицуйоши.

Финансовият министър говореше с важен и авторитетен тон, сякаш за да накара Сано да разбере, че Фуджио е имал причини да убие Мицуйоши и Глициния. Но за Сано бе ясно, че Нита търсеше начин да отклони подозренията от себе си, като се опитваше да замеси музиканта хокан.

— Фуджио свиреше на увеселението в „Овария“ продължи Нита. — Възможно е да се е промъкнал в спалнята, да е намушкал Мицуйоши и да е отвлякъл Глициния.

Все пак може би Нита бе убиецът на владетеля Мицуйоши, а сега искаше да унищожи друг мъж, който се бе радвал на ласките на неговата куртизанка.

— Благодаря ви за информацията — каза Сано почтително. Макар че нямаше доверие на Нита, отчаяно се нуждаеше от улики. Възнамеряваше да посети Фуджио, независимо от мотивите на Нита да насочи подозренията към този хокан.

Той яхна коня си и пое по улицата заедно с хората си, но зад гърба му се разнесе тропот на копита и когато се обърна, видя полицейския началник Хошина й отряд войници да спират пред портите на финансовия министър Нита.