Серия
Японски загадки (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pillow Book of Lady Wisteria, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Сканиране
bobych (2010)

Издание:

Лора Джо Роуланд. Кейсей

ИК „Труд“, София, 2002

ISBN 954–528–423–4


Япония, Период Генроку[1]

Година VI, Месец XI

(т.е. Декември 1693 г.)

Пролог

Добродетелни люде са рекли в поезия и в класически творби, че домовете на разврата със скъпи жени за плътска наслада и с уличници са червясалото място на градовете — малки и големи. Но те са нужно зло и премахнат ли се, мъжете с нечестиви устои ще заприличат на усукано влакно.

Из седемдесет и трета част на наследството на първия шогун от династията Токугава[2].

 

На северозапад от великата столица Едо[3] кварталът на удоволствията Йошивара, уединен сред блата и оризища, грееше в зимната нощ подобно на ярко и безвкусно бижу. Светлините му образуваха сияен димен ореол над високите стени; лунното отражение трепкаше в сребристи отблясъци върху окръжаващия защитен ров. Покрай стрехите на чайните и бордеите, разположени от двете страни на улиците във вътрешността на квартала, пламтяха цветни фенери. Куртизанки, натруфени в ярки кимона, стояха зад препречените с решетки прозорци и на висок глас отправяха прелъстителни предложения към мъжете, които обикаляха наоколо в дирене на удоволствия. Улични продавачи предлагаха чай и кнедли, а настойчив амбулантен търговец приканваше минувачите в магазина, където се продаваха картини на най-красивите проститутки. Късният час и мразовитото време обаче бяха принудили повечето клиенти да се скрият на топло.

В чайните момичета разливаха саке; пияни посетители извисяваха глас в неприлични песни. Музиканти свиреха за гости, сбрани за пиршество в елегантни приемни, а зад прозорците любовни двойки се отдаваха на сластните си желания.

Мъжът в една от стаите за клиенти на улица „Агеячо“ лежеше в забрава, далеч от веселбата и развлеченията. Пиянско вцепенение го бе приковало към леглото, което сякаш се тресеше и люшкаше под него. Песните, трелите на шамисен[4] и смехът от салона на долния етаж го връхлитаха на талази от фалшиви звуци. Очите му бяха полуотворени и смътно различаваха червените светлини, които се плъзгаха и се виеха като отражения във водовъртеж.

Встрани зърна неясен пейзаж от рисувани градини, който се мярна и изчезна. Замаян и едва удържайки се да не повърне, той изстена. Опита се да си спомни къде е и как се бе озовал тук.

Имаше смътен спомен за езда през зимни полета и много чашки горещо саке. Осветено от лампата красиво женско лице със свенливо сведени очи. Още саке, съпровождащо изпълнен с флирт разговор. Гореща, трескава плетеница от тела, страст, възторжена наслада и още много саке. Носеше на пиене, тъй че не можеше да си обясни как това обичайно за него количество го бе опило толкова. Някаква особена слабост бе плъзнала по вените му. Чувстваше се странно отделен от тялото си, което му тежеше, все едно бе от камък, и в същото време сякаш се носеше из въздуха. В замъгленото му съзнание отекна внезапен пронизващ страх, но вцепенението притъпяваше чувствата му. Докато се опитваше да проумее какво се бе случило с него, усети, че не е сам в стаята.

Долови нечии бързи стъпки по сламената постелка около леглото. Въздухът над лицето му бе разсечен от подвижни ръбове на пъстра роба. От слабо долавяната музика се отдели шепот, който се размиваше в непонятен монотонен поток от звуци. В следващия миг видя над него да се надвесва човешка фигура — тъмен, неясен силует, очертан от въртящата се пурпурна светлина. Шепотът се усили, стана задъхан и пронизителен. Усети опасност; тревога прониза вцепенението му. Но тялото му се възпротиви на усилието да се раздвижи. Летаргията бе парализирала крайниците му. Устните му се извиха в беззвучна молба.

Фигурата се надвеси още по-ниско. Стискаше в ръка дълго тънко острие, което се разлюля пред замъгления му поглед. В следващия миг силуетът замахна срещу него с неочаквана сила. Почувства в лявото си око пареща болка, която разбуди съзнанието му. От гърдите му се изтръгна мъчителен стон. Музика, смях и вик се сляха в неясна глъч. В стаята се разлюляха вихрени сенки. Видя ослепителна светкавица, която прониза мозъка му, и чу как сърцето му отекна гръмовно в ушите му. Ударът отпрати във въздуха ръцете и краката му, които се разлюляха, докато тялото му се гърчеше в неконтролируеми спазми. Но непоносимата болка в окото го приковаваше към леглото. Кръв обагри зрението му в алено и замъгли чертите на човека, стиснал острието, което го държеше свой пленник. Той се замята в мъчителна агония. Постепенно съпротивата му отслабна; ударите на сърцето му се забавиха. Звуци и усещания все повече заглъхваха, докато накрая черна несвяст угаси светкавицата и смъртта сложи край на мъките му.

Бележки

[1] Септември 1688 — Март 1704 — Б.р.

[2] Династия шогуни във феодална Япония през периода 1603–1867 г. — Б.пр.

[3] Старото име на Токио — Б.пр.

[4] Японска старинна триструнна китара — Б.пр.