Лора Джо Роуланд
Кейсей (26)

Глава 26

Голяма и шумна тълпа изпълваше двора на къщата на съдията Аоки и продължаваше навън по улицата. Съпроводен от трима детективи, Хирата трябваше със сила да си проправи път през портата. Хората го блъскаха и надзъртайки над главите на останалите, се опитваха да наблюдават къщата. Сред тях имаше млади мъже, чието крещящо облекло подсказваше, че са артисти; имаше и компаньони, сводници и разни други представители на модния, ползващ се със съмнителна репутация свят, но повечето от чакащите бяха жени.

Съпруги на самураи, облечени в копринени одежди и охранявани от войници, се бяха скупчили около желязна каца, в която гореше огън, за да сгрява двора. Монахини с бръснати глави бяха коленичили в периферията на събралите се около топлината на пламъците и с напевен глас произнасяха молитви. Зад тях стояха пременени с пищни одежди съпруги и дъщери на търговци. Множеството от присъстващите, сгушени покрай каменния зид и постройките, представляваха прислужници, момичета от чайните и жени със съмнителна репутация. Някои от тях плачеха, други шепнеха вкупом, видимо разстроени. Няколко дошини поддържаха реда сред тълпата.

— Какви са тези хора? — попита Хирата един от дошините, когото познаваше.

— Семейството, приятели и почитатели на хокан Фуджио.

А вероятно и негови любовници, помисли си Хирата. Всички тези хора бяха дошли на бдение, докато трае процесът му.

Когато Хирата влезе в съдебната зала, възрастният съдия Аоки и секретарите му вече бяха заели местата си на подиума пред публика от длъжностни лица. Фуджио бе коленичил върху ширасу. Беше облечен в дрипава роба от коноп, а ръцете и голите му нозе бяха оковани във вериги. Щом вратата хлопна зад гърба на Хирата и детективите му, Фуджио се обърна. Красивото му лице бе изпито от мъка, но той намери сили да отправи към Хирата мимолетна храбра усмивка.

— Фуджио, обвинен си в убийството на куртизанката Глициния — обяви съдията Аоки.

Хирата не бе изненадан; той бе очаквал това положение, след като знаеше как Аоки бе избързал да изправи на съд финансовия министър Нита. Но когато коленичи в страничната част на помещението заедно с хората си, Хирата забеляза, че близо до Фуджио върху ширасу бе застанала и една жена. Тя също носеше конопена роба и бе окована във вериги. Сивите й коси бяха сплетени на плитка, която се спускаше по мършавия й гръб. Елегантният й профил носеше отпечатъка на отчаянието. Това бе Момоко — ярите на Глициния. Хирата бе озадачен. Какво търсеше тя в съдебната зала?

— Момоко, ти си обвинена в съучастничество за това, че си съдействала на Фуджио в убийството — набразденото от бръчки, подобно на пъпеш лице на съдията Аоки придоби надменно и самодоволно изражение. — Ето защо двамата ще бъдете съдени заедно.

Хирата и детективите му си размениха смаяни погледи. Трупът в къщата все още не бе категорично разпознат като Глициния. Уликите срещу Фуджио бяха обезсилени, след като семейството и приятелите му потвърдиха, че той се е намирал далеч от къщата по времето, в което е било извършено убийството. А нямаше никакви доказателства, въз основа на които Момоко можеше да бъде замесена в престъплението. Какво правеше тогава съдията Аоки?

В следващия миг Хирата разбра. Аоки бе обзет от колебание относно присъдата на финансовия министър и вече допускаше, че е сбъркал. Докато имаше други заподозрени, той бе изправен пред възможността Сано да докаже, че някой от тях е виновен за смъртта на владетеля Мицуйоши, както и че съдията е злоупотребил с властта си, изневерявайки на справедливостта. Аоки искаше да отстрани Фуджио и Момоко, та дори и шогунът да решеше, че Нита е бил осъден неправилно, възможните други извършители вече да са екзекутирани. Той щеше да е в безопасност, тъй като нямаше да има причини разследването на Сано да продължи. Второто убийство бе предоставило възможност на Аоки да осъществи подмолните си цели за сметка на двама души, които можеха да се окажат невинни. Хирата бе възмутен.

— За да не губим време, няма да се впускам в обичайните формалности, а ще обобщя най-важните факти по случая — съобщи на събралите се Аоки. — Фуджио е имал любовна връзка с Глициния, която е продължила тайно и след брака му с дъщерята на собственика на публичен дом „Великият Миура“. Глициния го е заплашила, че ще съобщи на тъста му за връзката им, ако Фуджио не я освободи от Йошивара. Но той не е имал достатъчно пари, за да я откупи, а и не е искал да загуби съпругата си, дома си и средствата си за препитание, в случай че тъстът му е научел за прелюбодеянието му. Ето защо Фуджио решава да убие Глициния, за да я накара да замлъкне завинаги.

Хирата слушаше и не можеше да повярва на ушите си. Колкото и правдоподобно да звучеше тази история, Аоки не предлагаше никакви доказателства за истинността й. Освен това очевидно не възнамеряваше да призове каквито и да било свидетели. А и доколкото му бе известно, такива изобщо нямаше.

— Фуджио казва на Глициния, че ще й помогне да избяга — продължи съдията Аоки. — Наема паланкин и носачи, които да чакат отвън пред портите на Йошивара. Планира да изведе скришом Глициния от агея. Подкупи ли стражите, те ще я пуснат да излезе. Паланкинът ще я отнесе до уединената му вила, където може да я убие.

Но Хирата си даде сметка, че ако решеше, Аоки имаше властта да мине и без законния протокол. Докато наблюдаваше обвиняемите, изпита жалост към тях, макар че допускаше възможността да са виновни. Фуджио седеше безмълвен, запазвайки присъствие на духа, но Момоко изглеждаше подплашена като ранено животно и Хирата долавяше бързото й свистящо дишане. Това бе типичен случай, в който двама представители на простолюдието са планирали убийството на трети. Фуджио и Момоко нямаха силата да се противопоставят на едно такова решение, а бакуфу изобщо не се интересуваше какво се случва с тях.

Отвън се разнесоха пронизителни писъци и блъскане по стената на постройката. Съдията Аоки не обърна внимание на шума.

— Видно е обаче — продължи той назидателно, — че Фуджио не би могъл да извърши престъплението без чужда помощ. Същата нощ той е имал изпълнение в агея. Не е можел да рискува да бъде хванат, докато помага на куртизанка от публичния дом на тъста си да избяга, защото тайната му ще излезе наяве. А появата му на сцената ще му предостави необходимото алиби във връзка с изчезването на Глициния. И затова той си намира съучастник — съдията махна със съсухрена ръка към Момоко. — Тази ярите ревнува Глициния и изпитва към нея непреодолима омраза.

Освен това Момоко е приятелка на Фуджио и когато той й разкрива плана си, тя с радост приема да му помогне. Докато той пее на увеселението, Момоко се промъква на горния етаж в стаята, където Глициния забавлява владетеля Мицуйоши. Късно през нощта е, любовниците вече са пили доста. Момоко пристига и ги заварва заспали — или така си мисли, докато не вижда, че Мицуйоши е мъртъв. По-рано същата вечер финансовият министър Нита се е промъкнал в стаята и го е намушкал, докато Глициния е спяла.

Момоко изхлипа потръпвайки, от което веригите й издрънчаха.

— Тя е ужасена — продължава съдията Аоки, — но продължава да действа според плана на Фуджио. Събужда Глициния, помага на изплашената куртизанка да се предреши в наметало с качулка, което й е донесла специално за целта. После двете слизат бързо по стълбите, минават през задната врата, излизат на улицата и крадешком стигат до портите на Йошивара.

Извън съдебната зала отново се разнесоха пронизителни писъци. Вратата се разтресе от неистово блъскане. От външната й страна се разнесоха умоляващи женски гласове; мъже се развикаха заплашително. Публиката и стражите се обърнаха стреснати.

— Какъв е този адски шум? — попита Аоки.

— Изглежда, жените от тълпата отвън са проникнали в къщата — отвърна един от секретарите — и искат да видят обвиняемия.

Фуджио погледна през рамо и отправи към Хирата печална, но горда усмивка — дори и когато бе принуден да приеме своята обреченост, той се наслаждаваше на популярността си.

— Няма да им позволя да прекъснат този процес — извиси глас над нарастващата врява Аоки. — Момоко подкупва стражите при портите на Йошивара с пари, които е получила от Фуджио. Те пускат Глициния да излезе от квартала на удоволствията и тя отпътува с наетия предварително паланкин. После Момоко се връща бързо в агея. Казва на Фуджио, че Глициния е избягала и вече е в безопасност, но че владетелят Мицуйоши е убит. Ужасена е, че ще обвинят нея за убийството, тъй като за оръжие на престъплението е използвана нейната фиба. Фуджио разумно й нарежда да се качи отново на горния етаж и после да слезе шумно, оповестявайки с ужасени писъци, че владетелят Мицуйоши е мъртъв, все едно току-що е намерила тялото му. Момоко по-късно е арестувана, но Фуджио е извън подозрение и е свободен да действа, както реши. Той отива в къщата, където се крие Глициния, пребива я до смърт и оставя тялото й да се разлага.

Историята звучеше достатъчно правдоподобно, тъй че Фуджио и Момоко наистина можеха да са извършителите на убийството на владетеля Мицуйоши, както твърдеше съдията Аоки. Въпреки това обаче Хирата не би приел тази версия без убедителни доказателства за достоверността й.

В този момент съдията се втренчи строго в обвиняемите.

— Имате ли да кажете нещо в своя зашита?

Хирата загуби всякаква търпимост към тази пародия на справедливост. Преди Фуджио или Момоко да успеят да отговорят, той стана и се отправи към подиума. Всички впериха погледи в него.

— Ваша светлост, преустановявам този процес, докато не представите някакви реални доказателства, че тези хора са сторили онова, което вие твърдите — заяви той.

Очите на съдията Аоки проблеснаха като тъмен кремък, когато отправи към Хирата презрителен поглед.

— Твоят господар се опита да спре едно друго мое дело. Ти няма да успееш там, където той се провали. И ако не искаш да си спечелиш репутацията на човек, възпрепятстващ закона, най-добре си мълчи.

В този момент вратата се отвори с трясък и тълпа жени нахлуха в съдебната зала.

— Фуджио сан! Фуджио сан! — пищяха те. Обзети от истерия и плам, съпруги на самураи и търговци, монахини и прислужнички се втурнаха към хокана. Фуджио им замаха, усмихвайки се.

— Спрете! — извика съдията Аоки към жените, а после нареди на стражите: — Изведете ги от тук!

Пазачите се захванаха да избутват назад тълпата. Жените стенеха, блъскаха се, съпротивяваха се, скубеха си косите и ридаеха. Връхлетяха върху стражите, подминаха ги и паднаха на колене, заемайки всяко свободно място в съдебната зала. Аоки ги огледа с изражение на погнуса и насочи вниманието си обратно към Фуджио и Момоко.

— Имате ли да кажете нещо в своя защита? — попита, явно решен да не обръща внимание на възникналата суматоха.

— Не съм го извършила! — отчаяният вопъл на Момоко се извиси над шума в залата.

Все още до подиума, Хирата наблюдаваше с ужас и жалост как ярите се усмихва, опитвайки се да умилостиви съдията. Тя затрепка с ресници, заизвива тяло в гротесков опит да го съблазни и извика:

— Моля ви, повярвайте, аз съм невинна!

Студеният поглед на съдията остана безмилостен.

— Обявявам те за виновна като съучастник в убийство. Осъдена си на смърт.

Почти в несвяст, ридаещата Момоко се озова в ръцете на стражите, които я понесоха през тълпата навън от помещението. Аоки се обърна към Фуджио:

— А ти какво ще кажеш за себе си?

Залата утихна — жените чакаха своя кумир да заговори. Фуджио произнесе с ясен и звънък глас:

— Признавам се за виновен.

Разнесоха се писъци и ридания. Млади момичета взеха да бият чело о пода, монахините заредиха напевни молитви. Съдията Аоки извика на жените да запазят тишина и нареди на стражите да ги отстранят. Фуджио с мъка се изправи на крака, затруднен от веригите. Бавно се обърна към тълпата. Благородната му и тържествена осанка накара жените да замлъкнат. Те впериха погледи в него, а на лицата им се изписа скръбно обожание.

— Благодаря ви, Хирата сан, че се опитвате да ми помогнете. Благодаря ви, уважаеми дами, за благосклонността ви. Но аз зная кога съм победен, и бих искал да напусна този живот с достолепие. Затова ще изпея моето признание в песен, която съчиних.

Фуджио погледна към съдията Аоки, който се намръщи, но кимна. Поемайки дълбоко въздух, той придоби съсредоточено изражение. Остана безмълвен за миг на прага на изпълнението си, което щеше да отбележи върха на кариерата му, а от напрежението се възцари пълна тишина в съдебната зала. После запя с вълнуващ, изпълнен с тъга глас:

Любовта е градина многоцветна,

В която розата, божурът и перуниката

Своите пъпки разтварят към слънцето.

Градина от красиви жени животът ми бе,

Из нея аз бродех за наслада на душата си.

 

Но в градината се крие цвете на смъртта,

Сокът му отрова е, а бодлите — остри,

Ножове същи.

В живота ми се появи Глициния

И хубостта й — съблазън неустоима,

в бездната на моето падение запрати ме.

Двамата се любехме със страст,

Като лятото гореща, изобилна,

Докато отровен беше раят ни

От гняв и от омраза.

Аз посиних мекия листец на кожата й,

Смазах крехкото стъбло на тялото й,

Живителния сок — кръвта й, аз изпих,

И накрая моята Глициния мъртва

В нозете ми лежеше.

С обърнати нагоре длани, с грохнало тяло и трагично изражение Фуджио остави последния тон на песента му да заглъхне удавен в тишината. Последва гръм от аплодисменти, възторжени викове и сърцераздирателни ридания. Фуджио се поклони. Съдията Аоки изглеждаше раздразнен от представлението.

— Обявявам те за виновен в убийство и те осъждам на смърт чрез обезглавяване — отсече той.

Когато стражите тръгнаха да извеждат Фуджио от съдебната зала, жените го последваха в скръбно, разтърсвано от ридания шествие. Със свито сърце Хирата си помисли как ще каже на Сано, че още преди да са успели да възобновят разследването, последните им двама заподозрени ще са мъртви.