Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сано Ичиро (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Pillow Book of Lady Wisteria, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Сканиране
bobych (2010)

Издание:

Лора Джо Роуланд. Кейсей

ИК „Труд“, София, 2002

ISBN 954–528–423–4

История

  1. — Добавяне

Глава 30

— Как така не мога да вляза? Какво искаш да кажеш? — попита Хирата.

— Достъпът до двореца е забранен за сосакан сама и за всички от свитата му — каза стражът, застанал при портата към женското крило на замъка Едо.

— Шогунът нареди да не бъдете допускани.

Хирата се втренчи в него с удивление и ужас. Това, че Сано бе лишен от достъп до двореца, означаваше, че шогунът го смяташе за виновен в убийство и държавна измяна, макар че сосакан сама бе получил шанс да докаже невинността си. Очевидно Токугава Цунайоши се страхуваше от него и смяташе, че представлява заплаха за личната му сигурност! Това много приличаше на първия етап от неизбежния крах на Сано и на всички, свързани с него.

— Аз просто се отбих да видя госпожица Мидори — каза Хирата. — Бихте ли й казали да излезе?

Стражът затръшна портата под носа на Хирата. За миг той остана вцепенен от безсилен гняв, а после бързо заобиколи постройката. Следобедът бе влажен и наоколо бе пусто. По голите клони блестяха капчици дъжд, набраздяваха повърхността на езерото и пронизваха Хирата, който с тежки стъпки прекоси мократа тревна площ, за да се озове при прозореца на стаята на Мидори. Подслони се под стрехата и похлопа на дървените решетки, които препречваха прозореца.

— Мидори сан — извика той.

Капаците се отвориха и от вътре се показа Мидори с огромни, изпълнени със страх очи.

— Хирата сан — възкликна тя шепнешком.

— Съжалявам, че те изплаших — прошепна й в отговор Хирата, — но пазачът не ме пуска.

Мидори притисна лице до пречките на прозореца и заговори припряно и задъхано:

— Господарките казват, че сосакан сама е убил владетеля Мицуйоши, за да може един ден Масахиро чан да стане шогун. Казват, че бил предател, както и ти, защото си негов главен васал. Кажи ми, че не е истина — изрече умолително тя.

— Разбира се, че не е — отвърна Хирата, разтревожен от това, колко бързо новината се бе разпространила из замъка. — Не обръщай внимание на тези слухове. Сосакан сама е обвинен несправедливо.

Мидори въздъхна с облекчение; устните й трепнаха в нетърпелива усмивка.

— Това казвах и аз на всички, които ви критикуваха — после лицето й угасна. — Но служителите в двореца ми казаха да стоя далеч от теб, защото си в беда и че аз също може да си изпатя. Казват, че ако вас двамата и със сосакан сама ви осъдят, мен може да ме изхвърлят от замъка или дори да ме екзекутират заедно с вас — гласът й затрепери от страх. — Нещата не са толкова зле, нали?

Докато Хирата търсеше думи, за да й обясни нежно и да я утеши, лицето му вероятно бе изразило ужасната истина. Мидори изхлипа:

— О, не!

— Съжалявам. Аз ти нося само нещастие — макар че мисълта да се откаже от Мидори го ужасяваше, трябваше да помисли за благополучието й. Направи усилие, за да продължи: — Може би е по-добре повече да не се виждаме. Това ще удовлетвори нашите семейства. И ти ще бъдеш в безопасност.

— Не! — очите на Мидори, от които се стичаха сълзи, се изпълниха с ужас и тя се вкопчи в решетките на прозорците.

Хирата едва намери сили да продължи:

— Аз те обичам — каза с хриплив глас. — Не искам да се разделям с теб. Но не мога да те оставя да страдаш заради мен. Трябва да си кажем сбогом, преди моите беди да унищожат и теб.

Той отстъпи назад, а в това време Мидори трескаво се мяташе ту към единия, ту към другия край на прозореца подобно на затворено в клетка обезумяло животно.

— Не ме изоставяй! — извика тя. — Ако не се оженим, с мен е свършено! — плачът й стана почти истеричен, тя се сгърчи и зарови обляното си в сълзи лице в шепите. — О, не, не, не!

Обречеността, която прозвуча във воплите й, го накара да спре. Тя бе по-разстроена, отколкото бе нормално за случая.

— Какво има?

Мидори заклати отчаяно глава, като все още ридаеше. Хирата се върна при прозореца.

— Кажи ми! — настоя озадачен.

Наклони се към нея и след миг отговорът й прозвуча като немощен писък:

— Чакам дете — след което тя отново избухна в сълзи.

— О! — промълви Хирата и стомахът му се преобърна от шока. Сега разбра, паниката й. Разкая се за последствията от техните забранени удоволствия.

— Не можех да ти кажа по-рано — прошепна Мидори. — Толкова ме беше срам. Страхувах се, че ще ми се ядосаш.

Хирата се пресегна през пречките на прозореца.

— Не съм ядосан. Вината е моя. Трябваше да се овладея — когато Мидори притисна обляното си в сълзи лице към ръката му, той изпита мъчителна болка и за двамата; и все пак тя щеше да страда повече от него, раждайки тяхната рожба без сключен брак. Страхуваше се за детето, чиито перспективи бяха окаяни.

— Какво ще правим? — простена отчаяна Мидори. Макар че обстоятелствата около тях никога не бяха изглеждали по-тежки, Хирата усети, че го обзема неочаквана надежда.

— Ще намерим някакъв изход. Детето е доказателство, че ни е съдено да бъдем заедно.

— Дали е така? — Мидори впери в него поглед, изпълнен с копнеж.

— Да. Любовта ни е по-силна от всякога — тя изпълни сърцето му и възобнови увереността му. Детето бе още едно основание да не се предава. — Скоро ще се оженим, обещавам ти!

Върху лицето на Мидори се изписа съмнение, примесено с надежда.

— Но как?

— Първо ще намеря доказателства, които да изчистят подозренията от името на сосакан сама. Тогава всичко ще се оправи.

Мидори кимна, поуспокоена от уверенията му. На Хирата му се искаше да има повече вяра в думите си. Дори ако неговият господар успееше да си върне благоволението на шогуна, това нямаше автоматично да разреши проблемите, които препречваха пътя към брака му с Мидори.

— Сега трябва да свърша още нещо по разследването. Ще се върна с добри новини възможно най-скоро.

Когато той дръпна ръката си от прозореца, Мидори го пусна с неохота, сякаш се страхуваше, че повече няма да го види.

* * *

Хирата пристигна в Йошивара с двама от детективите на Сано. По това време вечерните развлечения бяха в разгара си. Той разпита куртизанките, които владетелят Мицуйоши бе излъгал, че ще му станат съпруги, но и трите успяха да докажат, че са били другаде в нощта на убийството в „Овария“. Когато напуснаха публичния дом, дъждът беше спрял; мокрите керемидени покриви и улици отразяваха фенерите със златисти ивици. Слуги, разнасящи подноси с храна, бързаха през шумната тълпа. Момичета водеха клиенти до публичните домове; търговец продаваше хрупкави оризови сладки, примесени с любовни стихове. Докато Хирата приближаваше „Овария“, към портата се отправи една куртизанка с ескорт. Той бе обладан от измамното усещане, че се е пренесъл обратно във времето и че пред него е куртизанката Глициния, която пристига за срещата си с владетеля Мицуйоши.

Илюзията се засили, когато Хирата влезе в агея и завари увеселение вътре. Гостите не бяха същите, като онези, които бяха присъствали в нощта на убийството, а и хокан, който пееше за тях, не бе Фуджио, но Хирата разпозна куртизанките, които бе разпитвал на сутринта след престъплението. Сякаш внезапно се бе отворила вълшебна врата към миналото; сърцето му заби учестено от предчувствието, че тази нощ ще открие важни улики.

Собственикът обикаляше из салона и разговаряше с гостите. Хирата отиде при ниския набит мъж с посивели коси.

— Здравейте — каза собственикът, като се усмихваше неловко. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Искам да знам дали вие или вашият персонал сте си спомнили нещо повече за нощта, в която бе убит владетелят Мицуйоши — поясни Хирата.

Мъжът се сви и се огледа из помещението, очевидно без всякакво желание да разваля веселбата с разговори за убийство.

— Вече ви казах. Бях зает с гостите. Не съм чул и не съм видял нищо необичайно. Ще ми се да можех да ви помогна, но не мога. Съжалявам.

Хирата и детективите разпитаха куртизанките и прислугата. Един след друг те заявиха, че не си спомнят нищо повече за онази нощ. Хирата си мислеше с копнеж за Мидори и за брака им, който изглеждаше по-невъзможен от всякога. Докато обмисляше мрачно следващия си ход, усети, че някой го наблюдава. Обърна се и видя, че на вратата към задната част на къщата бе застанало малко момиче, облечено в кимоно на борови клонки. Погледите им се срещнаха и Хирата разпозна Чидори — камуро, която бе прислужвала на Глициния. Момичето пребледня от страх. Обърна се рязко и избяга. Без да разсъждава, Хирата се втурна след нея. Тя тичаше надолу по тъмен студен коридор. В следващия миг свърна рязко, за да избегне един мъж, който търкаляше бъчва вино навън от склада. Хирата подмина кухнята, в която работеха слуги, и извика:

— Чидори чан! Спри!

Коридорът свършваше при една затворена врата. Чидори се опита да я отвори, но тя бе залостена здраво. Застана там, притиснала гръб до вратата, безпомощна, обърнала ужасеното си лице към Хирата.

— Не се страхувай — Хирата спря на няколко крачки от нея и вдигна ръце в успокоителен жест. От веселбата в салона за гости се носеха музика и смях. — Няма да ти сторя нищо лошо.

Вероятно бе успял да я успокои с поведението си, защото напрегнатата й стойка се поотпусна.

— Защо хукна да бягаш?

— Аз… чух ви да задавате въпроси — отвърна тя шепнешком.

Някакво вътрешно чувство му подсказа, че пред него се намира свидетел с важна за него информация.

— Знаеш ли нещо за убийството на владетеля Мицуйоши, което все още не си ни казала?

Камуро погледна настрана и прехапа устни.

— Не исках никой да пострада.

— Знам, че е така — каза Хирата, но я изгледа ужасен. Възможно ли бе тя да е намушкала владетеля Мицуйоши? Това ли криеше, затова ли избяга, щом разбра, че я бе видял? Малките й зъби бяха изцапани с червило, а по намазаните й с белило мършави страни се стичаха сълзи. Беше съвсем дете.

— Той ме заплаши, че ако не направя каквото ми казва, ще ми причини болка — изплака Чидори.

— За кого говориш? — попита Хирата озадачен.

Чидори въздъхна и произнесе тихо:

— Светкавица.

— Кой е Светкавица? — попита Хирата и усети как пулсът му се ускорява. До този момент това име не се бе появявало във връзка с убийството. Камуро Чидори бе споменала евентуален нов заподозрян, който бе останал извън полезрението им. Хирата приклекна пред нея и сложи ръце на раменете й. Усети костите й — крехки като на птичка.

— Разкажи ми — подкани я.

Чидори заклати глава така отчаяно, че редките й коси се замятаха.

— Не мога. Той ме накара да дам дума, че ще мълча. Страх ме е от него.

— Не се тревожи. Аз ще те защитавам — обеща Хирата.

Тя се озърна, за да се увери, че наоколо няма никой, и после измърмори:

— Той е любовник на Глициния.

— Искаш да кажеш някой от клиентите й?

— Не. Той не си уговаряше срещи и не плащаше за нея. Господарят не знаеше за тях двамата с Глициния. Никой друг не знаеше, само аз — сега Чидори заговори припряно, сякаш бе почувствала облекчение от признанието си. — Те ме караха да им помагам да се срещат тайно.

Изненадан, Хирата се изправи рязко.

— Този мъж от Хокайдо ли е?

— Не знам откъде е.

Все пак Хирата си помисли, че най-накрая се бе добрал до следа за тайнствения любовник, описан в първия дневник, който по всяка вероятност бе истинският. Дали мъжът беше от Хокайдо, нямаше никакво значение — възможно е Глициния да бе променила подробностите, за да прикрие самоличността му.

— Разкажи ми как си помагала на Глициния и Светкавица да се срещат — настоя Хирата.

— Трябваше да гледам за него — поясни Чидори. Когато идваше, той заставаше на улицата пред къщата и щом го видех, казвах на Глициния. И тогава тя слагаше сънотворно в питието на клиента си. От време на време излизах навън, за да проверявам за сигнал на прозореца й. След като клиентът й заспеше, тя увиваше червен плат около фенера в стаята си, така че светлината да стане червена. Щом видеше червената светлина, Светкавица отиваше при задната врата на агея. Първо се уверявах, че няма никой наоколо, и после го пусках.

И той е любел Глициния, докато клиентът й е спял, точно както бе писала в дневника си, помисли си Хирата.

— Не исках да го правя — продължи Чидори. — Куртизанките не трябва да забавляват мъже безплатно. Не биваше да помагам на Глициния да нарушава разпоредбите. Моят господар щеше да ме набие, ако ме беше хванал в неподчинение. Веднъж казах на Глициния, че вече няма да й помагам, защото не искам да ме накажат. Следващия път Светкавица дойде… — Тя потръпна и ръцете й се вкопчиха трескаво в предницата на кимоното й. — … Само че аз се направих, че не го виждам. Не му отворих вратата. На сутринта, когато отидох на пазара, той ме беше проследил и ме хвана в една уличка. Каза, че щял да ми даде хубав урок — Чидори извърна лице от Хирата, разтвори кимоното си и прошепна: — И направи това.

През средата на мършавите гърди на момичето минаваше грозен белег, който се спускаше до пъпа й. Хирата потръпна съчувствено.

— И ти си разбрала, че заплахата е сериозна. Пусна ли Светкавица в агея в нощта на убийството?

Свела изпълнен с безнадеждност поглед, камуро загърна кимоното си и кимна. Илюзията за връщане във времето отново връхлетя Хирата. Той си представи как Чидори отваря вратата, и видя мъглява фигура на мъж, който се промъква в къщата.

— Какво се случи след това? — попита Хирата.

— Той ме заплаши, че ако кажа на някого, че е бил тук, ще ме убие. После се качи горе. А аз се върнах на работа.

Хирата се заслуша — хокан изпълняваше някаква похотлива песен и на моменти гостите избухваха в гръмък смях. Представи си как Глициния прегръща своя любовник, а в това време Мицуйоши лежи безчувствен. Усети мътилката от страст и насилие, останала след убийството.

— Друго не знам — каза Чидори и Хирата беше сигурен, че казваше истината. Момичето изхлипа: — Ще ме арестувате ли?

— Не — успокои я Хирата. — Светкавица те е принудил да му се подчиниш. Ти нямаш вина за убийството.

— Но ако аз не го бях пуснала, може би владетелят Мицуйоши щеше още да е жив.

Това бе възможно, но Хирата каза:

— Неговата смърт не е по твоя вина. Виновен е онзи, който е извършил убийството — би могла да бъде Глициния, финансовият министър Нита, Фуджио или някой друг, чиято самоличност все още не бе изяснена, но Хирата би заложил на Светкавица. Човек, който можеше да нанесе такава рана на малко момиче, бе достатъчно брутален да наръга владетеля Мицуйоши.

— Разкажи ми всичко, което знаеш за Светкавица. Има ли друго име?

Чидори сбърчи чело, напрягайки се да си спомни.

— Аз поне не съм чувала.

— Как изглежда?

— Не е много висок. Но е силен — момичето разпери ръце, за да очертае масивно тяло. В отговор на въпросите на Хирата обясни, че носел два меча, пътувал на кон и носел косата си на кок, без темето му да е бръснато. — И очите му са едни такива… шарят непрекъснато.

Описанието не беше кой знае какво, но Хирата заключи, че любовникът на Глициния е ронин.

— Сещаш ли се още нещо?

— Светкавица идва в Йошивара винаги с група приятели. И те изглеждат страшни като него.

Една незначителна подробност от първия ден на разследването придоби ново значение за Хирата. Той си даде сметка, колко добре пасваше Светкавица на всичко, което вече бе известно за престъплението.

Чидори изгледа Хирата с тревога.

— Ами ако Светкавица се върне? Ако разбере, че съм го издала?

— Не се тревожи. Няма да се върне — увери я Хирата, твърдо решен да залови този човек, преди да стори още злини.

След като благодари на Чидори за помощта й, се върна при другарите си. Те напуснаха агея и бързо се отправиха надолу по „Наканочо“. Нощта искреше в светлините на фенерите, цвърчеше с различните аромати на гозбите, отекваше във веселата музика, носеща се от чайните. В още по-голяма хармония с миналото, Хирата тръгна по пътя, който убиецът на владетеля Мицуйоши вероятно бе поел на излизане от Йошивара. Почти виждаше призрачните му стъпки. Когато заедно със спътниците си стигна до портата, завари същите стражи, които бе разпитвал при първия оглед на местопроизшествието.

— Искам да поговорим за нощта, в която бе убит владетелят Мицуйоши. Кажете ми още веднъж кой напусна Йошивара след вечерния час.

— Финансовият министър Нита — отвърна мършавият пазач.

Хирата се интересуваше повече от останалите, които бе пренебрегнал в онзи момент, когато фокусът на разследването му бе Нита.

— Кой друг?

— Търговецът на масло Кинуе — отвърна смуглият.

— И гангстерите от рода Мори — добави мършавият.

У Хирата припламна въодушевление.

— В бандата Мори има ли мъж по прякор Светкавица?

— Не знам — отвърна мършавият.

— Те са крадци, скандалджии и убийци — поясни смуглият. — По-добре е да не ги познаваш.

— Този, за когото говоря, е нисък, но мускулест и очите му шарят непрекъснато — добави Хирата.

Мършавият каза:

— По описанието ми прилича на водача им. Другарят му кимна.

Хирата бе обхванат от въодушевление, защото стражите потвърдиха теорията му. Гангстерите очевидно бяха приятелите, които Чидори бе споменала, че неизменно придружават Светкавица. Сега, след като ги бе свързал с Глициния и убийството, те представляваха нова възможност да разреши случая и да реабилитира Сано.

— Те споменаха ли нещо, от което да ставаше ясно накъде се бяха отправили? — попита Хирата. Кланът Мори имаха бърлоги за хазарт из цяло Едо. Когато стражите поклатиха глава, той продължи: — Опишете ми точно какво ги видяхте да правят.

— Приближиха се до портата — каза мършавият.

— Движеха се бързо, пробивайки си път през тълпата — добави другият.

— Водачът им крепеше един от останалите — младо момче, което изглеждаше пияно.

— Момчето беше бледо и се препъваше, а очите му бяха затворени. Водачът им го поизправи и му прошепна нещо, когато стигнаха до нас. Но не можах да чуя какво му каза.

— После ни нареди да пуснем бандата. Когато му казахме, че е твърде късно, той ни хвърли няколко монети и каза: „Хайде сега, отваряйте портата!“ — Това и сторихме. И те бързо излязоха.

— Метнаха се на конете. Водачът им помогна на пияния момък да се настани на седлото и седна зад него. После всички поеха по пътя си.

Хирата усети, че го обзема възторг, след като бе успял да възстанови важна липсваща брънка в поредицата от събития, свързани със смъртта на владетеля Мицуйоши. Беше уверен, че както късметът му, така и разследването бяха претърпели положителен обрат.

— Току-що си спомних нещо — каза мършавият. — Когато Мори пристигнаха в Йошивара по-рано същата вечер, ги преброих деветима, ама на излизане бяха десетима.

* * *

— Десетият всъщност е била Глициния — каза Хирата, обобщавайки разкритията си пред Сано и Рейко. — Тя е била пияният момък от бандата на Светкавица.

Сано кимна, поемайки чашката чай, която Рейко му поднесе. Храмовите камбани удариха полунощ. Те седяха в кабинета на Сано; въглените в мангала леко пукаха.

— Всичко пасва — каза той. — Червеното парче плат и космите до тоалетката в стаята на Глициния в агея, фактът, че не можахме да намерим никакви свидетели, които да са я видели да напуска квартала. Тя е дала знак на Светкавица да дойде. Отрязала си е косите, облякла се е в мъжки дрехи, за да изглежда като момче. Излязла е от Йошивара като член от бандата Мори и никой не я е разпознал.

Удовлетворение и надежда прогониха отчаянието, което Сано бе изпитал предишната нощ, макар че облакът на подозрението бе все така надвиснал над него. Днешните разкрития бяха лъч светлина, пронизващ кошмара, в който живееше, откакто шогунът го бе обвинил в убийство и държавна измяна.

— Онова, което научих тази сутрин, потвърждава факта, че Глициния е избягала с гангстер — каза Рейко. Лицето й бе пламнало от вълнение. Тя описа посещението си при Юя — проститутката в обществената баня. — Юя не пожела да ми каже името на мъжа, който притежава банята и е завел Глициния там, но преди да си тръгна, думите й бяха: „По време на буря удрят светкавици“, и после спомена някакви гангстери. Тогава не знаех какво има предвид, но сега разбирам, че ми е дала знак. Мъжът сигурно е същият любовник, който се е вмъкнал в стаята на Глициния в нощта на убийството и я е отвел.

— Сега вече знаем, че Светкавица е замесен в убийството на владетеля Мицуйоши, знаем и едно от местата, където са се крили с Глициния — Сано погледна Рейко и Хирата. Заля го вълна от признателност за тяхното постоянство и лоялност. — Благодаря ви — от вълнение гласът му бе станал дрезгав.

Той им се поклони и те му отвърнаха с поклон. След кратко неловко мълчание каза:

— Ето и допълнително доказателство, че Светкавица е убиецът — и разказа на Рейко и Хирата за своя разговор с васала на Мицуйоши. — Според Уада Светкавица е заплашвал да убие Мицуйоши, ако не си плати дълговете от комар. Двамата са били врагове. Светкавица е имал мотив за убийство, както и възможност да го извърши.

— Възможно е той да е убил и Глициния — предположи Рейко. — Според Юя между тях е избухнал ужасен скандал. Може тя да го е отвела в къщата на Фуджио, за да се скрият там, но после да са се скарали отново и той да я е пребил до смърт.

— Бандитите Мори са зли зверове — каза Хирата. Когато бях полицай, съм виждал нападнати от тях момичета от чайните, както и продавачи, убити, защото не са приемали да бъдат изнудвани. Жена се влюбва в един от тях и това е нейната гибел.

Умножаващите се доказателства, че Глициния е мъртва, все повече подриваха надеждата на Сано да я открие жива. Той каза:

— Трябва да издирим Светкавица. Уада вече ме отведе в неговия игрален дом. Нямаше го там. Мястото беше затворено. Цял ден търсих друга следа, но напразно. Мога обаче да изпратя хора да наблюдават обществената баня, в случай че отиде там отново. На този етап той представлява най-добрата ни възможност да разрешим случая.

Животът на Сано зависеше от залавянето на Светкавица.

— Това, че е разпознат като член от бандата Мори, за нас е щастливо обстоятелство — каза Сано, — защото знаем откъде да започнем издирването му утре.