Лора Джо Роуланд
Кейсей (34)

Глава 35

— Хирата сан — Мидори го видя да бърза по алеята към нея и изтича на верандата на женското крило в замъка Едо. В червеното си копринено кимоно тя бе топло цветно петно насред сивата градина в мразовития облачен следобед. — Какво стана?

— Светкавица бе осъден за убийството на владетеля Мицуйоши и задето е пребил до смърт проститутката — Хирата бе доволен, че най-накрая можеше да й поднесе добри новини. От залавянето на гангстера бяха минали два дни и Хирата току-що бе излязъл от съдебната зала след края на делото, ръководено от съдията Уеда. — Глициния бе осъдена за съучастие в убийство и държавна измяна.

Той се качи на верандата при Мидори и докато й описваше събитията, довели до процеса, тя го гледаше с широко отворени очи, пълни с благоговение.

— Какво ще стане с Глициния и Светкавица?

— Водят ги към мястото за екзекуции. Отсечените им глави ще бъдат изложени до моста Нихонбаши като предупреждение към бъдещите престъпници — законът на Токугава бе отсъдил безмилостно наказание за тежките престъпления на двойката.

— В безопасност ли си вече? — попита Мидори тревожно.

— Да. Сосакан сама е оправдан. Двамата с него бяхме на аудиенция при шогуна. Негово превъзходителство се извини, че се е усъмнил в Сано сан, и му заяви, че с охота го удостоява отново с благоволението си — Хирата завърши с облекчение: — Заплахата за всички приближени на сосакан сама отпадна.

— Толкова се радвам за теб! — усмихна се Мидори със сияещи очи. — А идеята ти за димката бе изключителна!

Хирата бе използвал тактика, приложена преди време срещу него и Сано на улица „Тютюнева“. Беше горд със съобразителността си и доволен, че Сано бе разбрал намека му да смъкне Светкавица на долния етаж, за да могат да го заловят. После лицето на Мидори помръкна и тя въздъхна безутешно.

— Само че всичко това не прави брака ни по-възможен.

— Напротив — възрази Хирата, тъй като разкритията по случая най-неочаквано бяха поднесли решение на проблема им. — Хайде, ела. Отиваме в града. Ще ти обясня по пътя.

Скоро Хирата и отряд детективи вече седяха в една чайна в Нихонбаши. Владетелят Ниу влезе с охраната си и със своя главен васал Окита.

— Моите почитания — Хирата се поклони на владетеля Ниу. — Благодаря ви, че дойдохте.

— Поканата ти подсказваше, че си готов да обсъдиш поражението си — владетелят Ниу изгледа Хирата презрително. — Това означава ли, че си се вразумил?

— Да, наистина — отвърна любезно Хирата.

Владетелят Ниу и хората му седнаха. Хирата направи знак на едно от момичетата и то сипа на всички по чашка саке.

— Крайно време е да разбереш, че кампанията ти срещу мен е безплодна — отбеляза владетелят Ниу.

— Вашият клан е много по-могъщ от моя — каза Хирата с престорена смиреност. — А вие сте прекалено умен, за да ви победя с коварство.

Злорадо задоволство заля лицето на даймио.

— Много си прав.

— Особено умно от ваша страна бе да напишете онези страници за Глициния и нейния любовник от Хокайдо, а после да платите на Следящия кон, за да ми ги продаде като липсващия дневник — продължи Хирата.

Двамата със Сано бяха проследили последната останала неизяснена подробност, която ги бе отвела до владетеля Ниу. След като Глициния бе признала, че е изфабрикувала дневника, който замалко не бе набедил Сано в убийството на владетеля Мицуйоши, Сано и Хирата бяха разпознали другия дневник като и фалшификат. Хирата си спомни, че тези страници му бяха доставени буквално в ръцете — и съвсем неслучайно, както бе осъзнал впоследствие. Някой бе решил той да получи фалшивото копие и да се полъже по изфабрикуваните в него улики. Освен това Хирата познаваше само един човек, който го мразеше толкова, че да го подведе по този начин и да го застраши с унищожение. Владетелят Ниу се разсмя искрено:

— Как само те пратих да търчиш из целия град и да търсиш човек, който не съществува!

— В такъв случай вие признавате, че този дневник е ваше дело? — Хирата искаше категорично потвърждение, че даймио бе авторът на фалшифицираните страници, за да може да превърне измамата в свое предимство. — И сте ги дали на Горобей със заповед да измисли подходящ начин да ми ги пробута, като ме излъже за обстоятелствата, при които ги е намерил?

— О, да — потвърди владетелят Ниу с горда усмивка, която повдигна левия край на устата му. — Добра примамка за теб.

— И аз се хванах — Хирата скри задоволството си, като се престори на огорчен. Когато разказа на Мидори какво е направил баща й, тя бе ужасена, но Хирата й обясни каква изключителна възможност им бе предоставил неволно владетелят Ниу. — Предполагам, че целта ви е била аз да се опозоря и да бъда екзекутиран.

Владетелят Ниу кимна самодоволно.

— Дъщеря ми не би могла да се омъжи за мъртвец. Когато чух, че сосакан сама е разрешил случая въпреки моята намеса, аз планирах друг начин да те съсипя. Но сега, след като си решил да се предадеш, ще ти пощадя живота.

— Не — каза Хирата. — Аз ще пощадя вашия живот, а вие ще бъдете принуден да се признаете за победен.

С гримаса на изненада и недоумение владетелят Ниу вирна глава.

— Какви глупости говориш?

— Мидори сан — извика Хирата.

Тя се появи несигурна и уплашена от задната стаичка на чайната и се промъкна до Хирата. Той я хвана за ръка и тя коленичи до него.

— Какво става тук? — попита владетелят Ниу. Гневно скочи на крака и се обърна към Мидори: — Казах ти да стоиш далеч от него. Излез от тук!

Хирата стисна здраво ръката й.

— Сега ще обсъдим условията на вашето поражение.

— Никога!

— Вие току-що признахте, че сте подхвърлили фалшива улика в провежданото от сосакан сама разследване на убийство — каза Хирата. — Това е саботаж, целящ да осуети диренето на справедливост от страна на шогуна за убийството на неговия наследник.

Шок скова владетеля Ниу, от което изкривеното му лице пребледня. Очевидно той изобщо не бе разглеждал създадената интрига в подобна светлина.

— Ако кажа на негово превъзходителство какво сте направили — заяви Хирата, — той ще ви конфискува земите и ще ви отнеме титлата. Ще си загубите васалите, поданиците и богатството. Членовете на семейството ви ще живеят като просяци. Аз ще се оженя за Мидори и вие няма да имате властта да ме спрете.

В очите на владетеля Ниу проблесна знака на поражението, което в следващия миг бе заменено от дива ярост.

— Ти ме изигра! — изрева той.

— Една добра интрига заслужава достоен отговор — каза Хирата, без да изпитва каквото и да било съчувствие към даймио. Мидори изхлипа, а Хирата продължи: — Но аз предпочитам да не съсипвам бащата на жената, която обичам. И няма да го сторя… ако се съгласите на споразумение.

— Няма да се принизявам и да се договарям с такива като теб! — владетелят Ниу трепереше от негодувание, а лицето му потръпваше.

Хирата продължи спокойно:

— Ще отидете при баща ми, ще му се извините за обидата и ще му дадете честната си дума, че слагате край на враждата с нашия клан. После ще дадете съгласието си за брак между Мидори и мен.

— Не! — изкрещя владетелят Ниу, стисна юмруци и тръгна към Хирата.

— В замяна аз ще забравя за вашия саботаж — завърши Хирата. — Шогунът никога няма да научи за него.

— Ще те убия!

Владетелят Ниу посегна към оръжието си, но стражите му го хванаха и задържаха. Докато той се съпротивяваше и ругаеше необуздано, Окита каза:

— Съветвам ви да приемете условията му. Ръката на вашата дъщеря е малка цена, за да запазите титлата и имота си.

— Никога няма да се унижа да му се кланям!

Но Хирата усети, че даймио вече не вилнее с такава ярост.

— Духовете на предците ви ще се отрекат от вас, ако не съхраните наследството си! — каза той.

Даймио изрева за последен път, откъсна се от хората си и после се свлече на колене. Едва си поемаше дъх от отчаяние и гняв, смазан от поражението.

— Приемам — измърмори той.

Двамата с Хирата се поклониха един на друг, след което всеки изпи своята чашка саке. Хирата усети, че сърцето му ликува, когато Мидори му отправи лъчезарна, изпълнена с възхита усмивка. Той съзря убийствената мъст, стаена в погледа на владетеля Ниу, и потръпна при мисълта, че ще трябва да живее с невменяем тъст, който освен това го ненавижда. Но каквото и да се случеше, двамата с Мидори щяха да сключат брак и тяхното дете щеше да се роди със законни родители. Това бе достатъчна причина за радост.

* * *

Рейко никога не бе предполагала, че отново ще стъпи в резиденцията на дворцовия управител Янагисава, но важни дела я бяха довели тук отново. Когато стражите поведоха нея и ескорта й по оградената с дървета алея през охранявания район, на невъзмутимото й лице нямаше и сянка от гнева, който бушуваше в нея.

Госпожа Янагисава я прие в уединена стая във вътрешността на имението. Двете коленичиха една срещу друга в тежко и изпълнено с напрежение мълчание, наситено със спомена за последната им среща. Болезнена червенина, бе избила по страните на госпожа Янагисава, чертите й изразяваха покруса, а ръцете й бяха здраво стиснати в широките ръкави. Тя сведе глава, сякаш очакваше наказание. Докато наблюдаваше домакинята, омраза разпали гнева на Рейко в бушуваща огнена буря, която тя едва успя да потуши. Пое дълбоко въздух с волята да запази хладнокръвие.

— Съжалявам, че бях груба с вас при езерото ни онзи ден — Рейко говореше със скован, официален тон. — Бях разстроена и не биваше да ви говоря по този начин. Моля да ми простите.

Думите горчаха в устата й. Несправедливата необходимост да се извини на жената, която замалко не бе причинила смъртта на Масахиро, я вбесяваше. Но политически съображения я принуждаваха да се подложи на това унижение пред госпожа Янагисава. Дворцовият управител бе по-вишестоящ по ранг от Сано и всяка обида, която Рейко отправеше към неговата съпруга, се отнасяше и за него. Когато разказа и на Сано какво бе сторила госпожа Янагисава, той бе изумен и ужасен, но дори не беше необходимо да й казва как трябваше да постъпи. Рейко разбираше какъв бе дългът й. Ето защо бе дошла тук против волята си, но по собствено желание, за да възстанови опорочените отношения между себе си и госпожа Янагисава. Съпругата на дворцовия управител вдигна към нея изпълнен с облекчение поглед и изрече задъхано:

— Няма какво да ви прощавам… Имахте всички основания да бъдете разстроена… Онова, което се случи, беше ужасно.

— Благодаря ви за разбирането и великодушието — Рейко се владееше единствено заради съзнанието, че трябва да пази Сано, в противен случай би разкъсала своята домакиня с голи ръце.

— Масахиро чан добре ли е? — попита госпожа Янагисава.

Освен проявената загриженост в гласа й прозвуча и вина. Рейко бе убедена, че госпожа Янагисава бе наясно, че тя знаеше истината за „инцидента“ с Масахиро.

— Беше малко уплашен, но вече е добре.

— Толкова се радвам… — с явно желание да се помирят госпожа Янагисава попита: — Мога ли да направя нещо за вас?

Рейко искаше да я накара да си признае, че тя бе подучила Кикуко да удави Масахиро, че е потърсила приятелството й с единствената цел да се сближи с нея достатъчно, за да може да й причини зло. Но вместо това каза:

— Вероятно не бихте възразили да отговорите на два въпроса.

— Разбира се. Стига да мога — този път нетърпението й бе заменено от предпазливост.

— Преди да ми донесете дневника на Глициния, знаехте ли дали съпругът ви и полицейският началник Хошина са го прочели?

Госпожа Янагисава се поколеба. На лицето й се изписа първо изненада, а после нерешителност. Тя сведе поглед и кимна.

Рейко се бе питала поради каква причина госпожа Янагисава бе рискувала да си навлече гнева на дворцовия управител, открадвайки дневника. Защо се бе изложила на опасност, за да помогне на Сано, когато покушението над Масахиро бе доказало, че е искала да нарани Рейко? Сега всичко й се изясни. Желанието на госпожа Янагисава е било Рейко да прочете историята за Сано и Глициния и да страда заради изневярата на съпруга си. Била е сигурна, че и да даде дневника на Рейко, това по никакъв начин е нямало да помогне на Сано, защото Хошина вече е възнамерявал да го използва срещу него. Рейко си помисли за болката, която й бе причинила прочетената история, и неприязънта, която изпитваше към госпожа Янагисава, се засили, благородният жест на тази жена бе само прелюдия към опита й да убие Масахиро.

— А вторият ви въпрос? — попита госпожа Янагисава.

— Нека предположим… просто така, разсъждавайки, че има две жени приятелки, и двете омъжени за висши държавни служители, и двете майки на малки деца — Рейко подбираше думите си много предпазливо, без да откъсва поглед от госпожа Янагисава. — Защо едната от тях би искала да причини зло на другата?

Кожата около очите на госпожа Янагисава се сбръчка, придавайки й вид на котка, със снишени от тревога уши. Тялото й потръпна. Тя се изправи, извърна се встрани и отговори с приглушен глас:

— Може би е смятала, че като съсипе щастието на приятелката си, ще получи онова, което другата е изгубила.

Тези думи бяха равносилни на признание и обяснение, а и Рейко не бе очаквала повече. Макар че бе предположила какъв може да е бил мотивът й, изречен гласно, той я стъписа. Рейко въздъхна, усетила как към гърлото й се надига неприятна тежест. Съпругата на дворцовия управител не бе просто зла, тя бе невменяема.

— Но после тя поправи стореното… и всичко завърши добре — продължи госпожа Янагисава. — Няма да има никакви лоши последствия.

— Да, така е — потвърди Рейко.

След като Масахиро не се бе удавил, госпожа Янагисава бе убиец по умисъл, но не и като реално деяние. Никой, освен нея и Рейко не бе видял как Кикуко натиска Масахиро под водата. След това Сано и Рейко бяха установили, че бавачката Охана е изчезнала. Бяха заключили, че госпожа Янагисава е подкупила Юя да примами Рейко далеч от дома й, както и Охана да упои останалите прислужнички с приспивателна отвара и да пусне Кикуко в къщата, където Масахиро бе останал съвсем самичък. Сано бе наредил да издирят Охана, но засега от нея нямаше и следа. Бавачката вероятно бе напуснала града от страх, че Сано и Рейко ще я накажат за предателството й. Никой, освен Рейко и госпожа Янагисава не знаеше истината, без да се смяташе Кикуко, която не би могла да я изкаже.

Освен това, дори и да разполагаше с реални доказателства срещу госпожа Янагисава и Кикуко, Рейко не би могла да ги осъди за опит за убийство. Властта на дворцовия управител закриляше съпругата му и дъщеря му от закона. И да бяха убили Масахиро, пак щяха да избегнат наказанието.

— Може би жената, нападнала своята приятелка, е по-щастлива, отколкото заслужава — каза Рейко. Тя стана, за да си тръгне, преди да каже или да стори нещо, за което после щеше да съжалява. Искаше да се озове колкото се може по-далеч от госпожа Янагисава и никога повече да не я види.

Домакинята й се обърна към нея с очи, изпълнени с откровена молба:

— Ще си останем приятелки, нали?

Самата идея да продължат познанството си, сякаш нищо не се бе случило, стъписа Рейко. Стори й се невъзможно да пусне тази жена отново в дома си, да оставя децата им да си играят заедно, никога да не е сигурна дали госпожа Янагисава се е освободила от моментния си порив да убива, или е безнадеждно луда, да живее в неизменен страх. Изпита неописуем ужас, когато си даде сметка, че не можеше нито да откаже на съпругата на втория по ранг след шогуна, нито да отблъсне госпожа Янагисава и да я подтикне към нови нападения. В този момент Рейко осъзна, че се е сдобила с най-опасния враг — онзи, който копнее за любовта й и в същото време за унищожението й.

— Разбира се — отвърна тя.

* * *

Студена дъждовна нощ обгръщаше крепостта Едо. Вън от къщата на Сано ледът бе сковал голите клони на дърветата в градината и бе обточил стрехите с блестящи висулки. Вътре Сано и Рейко лежаха в леглото си, покрити с дебела завивка. Между тях, дишайки едва чуто, спеше Масахиро. Приятна топлина се излъчваше от горящия мангал с дървени въглища; фенерът сияеше като малко слънце. Сано се наслаждаваше на усещането, как напрежението от последните няколко дни го напуска и духът му се отдава на покой.

— Резултатите от разследването се оказаха смайващи — каза Рейко. — Приятелката ми се оказа мой враг. Твоят враг ти предостави следата, която те отведе при убиеца. Дневникът, който смятахме за фалшив, се оказа истинският.

— Животът е непредсказуем — съгласи се Сано. — Нещата невинаги са онова, което изглеждат.

— Освен това жената, която смятахме за жертва на убийство, се оказа фактическият извършител на престъплението, както и виновникът за смъртта на Фуджио, Момоко и проститутката — Рейко се обърна към Сано със загрижено изражение. — Това безпокои ли те?

Тревожни спомени нахлуха в съзнанието на Сано и разстроиха покоя му.

— Докато представях доказателствата по време на процеса, Глициния ме гледаше с ужас и ожесточена омраза в очите. Зная, че обвинява мен за падението си. Когато съдията й позволи да каже нещо в своя защита, думите й бяха: „Те ме тласнаха към всичко това“. Тя винаги е смятала, че всичко, което прави, е оправдано заради онова, което другите са й причинили. Пое към смъртта си, без да поеме отговорност за собствените си действия.

— Глициния бе обладана от желанието си за мъст. В крайна сметка то я унищожи — каза замислено Рейко. — Толкова я съжалявам, че мога да й простя за неприятностите, които ти причини.

— Аз също — добави Сано.

Двамата лежаха мълчаливо и разсъждаваха над опасната сила на отмъщението, изпълнени със съжаление заради натрапчивата идея на куртизанката и с дълбока признателност към съдбата за това, че ги бе предпазила от разрухата, която Глициния бе замислила за Сано. След известно време той каза:

— Добре поне, че това разследване доведе и до нещо хубаво. Твоята интуиция спаси живота на Масахиро. Повече недей да се съмняваш в нея.

Рейко се усмихна, горда и в същото време смирена.

— Притеснен съм, че госпожа Янагисава се очертава като постоянна заплаха за теб и Масахиро — каза Сано.

— Предполагам, че рано или късно щяхме да се сдобием с нов враг, тъй като светът ни изобилства от зложелатели — отбеляза Рейко с въздишка на примирение.

— Между другото чух една интересна новина — каза Сано. — Съдията Аоки е понижен, задето се е намесил неправомерно в разследването и е осъдил неправилно Фуджио и Момоко. Сега е секретар на своя заместник.

— Значи все пак има някаква справедливост и за корумпирани люде като него — отбеляза Рейко, — макар че това далеч не е достатъчно.

— А дворцовият управител Янагисава е представил сина си на шогуна — продължи Сано. — Много е възможно негово превъзходителство скоро да се сдобие с нов наследник.

Устните на Рейко трепнаха в мрачна ирония.

— Имай вяра в дворцовия управител — той ще извърши точно онова, в което беше обвинен ти… и действията му ще останат без последствия — после лицето й се проясни. — Има и по-добри новини. Мидори казва, че баща й и бащата на Хирата са се помирили и са дали своето съгласие за брака им. Очаквам с нетърпение сватбата им в най-скоро време.

— Аз пък изобщо не очаквам с нетърпение услугата, която полицейският началник Хошина ме изнуди да му направя — отбеляза кисело Сано.

— Все ще измислиш нещо, като му дойде времето — успокои го Рейко и после се усмихна: — Онова, което и двамата можем да очакваме с радост, е следващото ни общо разследване.

Те сплетоха ръце над спящото си дете. Студените дъждовни капки трополяха по покрива, докато двамата постепенно потънаха в сън, закриляни от своята задруга, силни с вярата си, че ще се справят, каквото и да им поднесе бъдещето.