Лора Джо Роуланд
Кейсей (15)

Глава 14

Войниците вървяха през търговския квартал Нихонбаши. Факлите им разпръскваха дим; стъпките им разтърсваха тишината. Спираха при всяка къща и удряха с юмруци по затворените врати и кепенци.

— Отворете! — крещяха те. — По заповед на сосакан сама на шогуна покажете се и излезте навън!

Мъже, жени и деца в нощни одежди се изсипваха на улицата, разтреперани от студ и страх. Старейшината на квартала ги строяваше в редица. После заедно с капитана, оглавяващ изпратения от Сано отряд, минаваше по редицата, отмяташе имената на всички в официалния регистър на квартала и проверяваше за нерегистрирани жени. Войниците претърсваха сградите за незаконно пребиваващи. Нахлуха в бърлогата за хазарт, прекъснаха игрите на карти и изблъскаха навън комарджиите.

Суматохата събуди Глициния и Светкавица, които бяха заспали в задната стая на комарджийския бордей. Светкавица отметна завивката и скочи на крака, напълно разсънен, докато Глициния остана да лежи замаяна и объркана.

— Какво има? — промърмори тя.

— Ставай! — с дрезгав шепот й нареди Светкавица. — Дошли са войници. Трябва да тръгваме.

Ужасът изтръгна Глициния от съня и тя осъзна, че войниците са дошли за нея. Светкавица я сграбчи за ръката и рязко я дръпна да се изправи.

— Побързай! — настоя той.

Глициния беше благодарна, че бяха заспали с дрехите, в случай че се наложеше спешно да бягат. Докато нахлузваше обувките си, мъжът грабна вързопа с вещите й. Избута я припряно на уличката точно когато войниците отметнаха завесата, отделяща стаята им от помещението за комар.

Студът мигом я прониза. Наметката й се разтвори от вятъра, но нямаше време да я пристегне. Светкавица я сграбчи за ръката, хукна и я повлече след себе си надолу по уличката. Глициния се спъна и с отчаян писък падна на земята.

— Млъкни! — яростно прошепна Светкавица и продължи да я дърпа след себе си.

Тя успя да се изправи с мъка, но охлузи болезнено коленете си. Двамата свиха по друга уличка, сетне се запровираха през останките на изгоряла къща. Глициния вече не чуваше войниците, но Светкавица продължаваше да я влачи след себе си. Над покривите яркият сърп на луната осветяваше пътя им по маршрута, който мъжът следваше с увереността на животно, което познава своята територия.

Спуснаха се по брега на тесния канал и щом нагазиха до кръста в ледената вода, калното дъно засмука обувките й. Останала боса, защото куртизанките никога не носят чорапи, тя с мъка се изкачи на отсрещния бряг. Камъните и отломките израниха краката й. Двамата затичаха през лабиринта от тъмни улички, пропити с тежката миризма от външните тоалетни, боклука и мръсните кофи. Глициния замръзваше, мокрите дрехи прилепваха към тялото й като ледена кора. Едва дишаше и имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. В същото време Светкавица дори не се беше задъхал. Той бе стиснал ръката й и тя почувства около пръстите си топлината на дланта му. Нима щяха да тичат, докато останеше без дъх?

Най-сетне той спря пред една сграда. Глициния клекна, останала без дъх и напълно изтощена. Прозорците от двете страни на вратата бяха покрити с решетки. Светкавица почука: два бавни удара, пауза, после три бързи. Вратата се открехна и на улицата се процеди тънка ивица светлина. В процепа се появи небръснатото грубо лице на мъж. Той огледа Светкавица, сетне отвори вратата. Щом спътникът на Глициния я дръпна в коридора, тя забеляза, че домакинът държи кама; татуировките върху ръцете му недвусмислено го определяха като нарушител на закона. Ала Глициния бе твърде благодарна за намереното убежище, за да се интересува от мястото и нередностите, които се вършеха в него.

— Войниците претърсиха ли вече квартала? — попита Светкавица.

Мъжът поклати глава. Светкавица изруга и Глициния бе обзета от ужас, че отново ще излязат навън в мразовитата нощ. Светкавица обаче я поведе по коридора покрай стаи, отделени една от друга с междинни прегради. Светлината от лампите през изпокъсаната хартия очертаваше силуетите на вкопчени едно в друго, преплетени човешки тела. Чуваха се стонове и сумтене; вонеше на урина, пот и секс. Когато двамата влязоха в една стая, където окачен над дъсчения под скъсан фенер осветяваше широка кръгла вана с вода, на Глициния й се прииска да се смее и да плаче едновременно. Мястото беше обществена баня и нелегален публичен дом. Беше избягала от един бардак, за да намери убежище в друг.

Толкова й беше студено, че трепереше неудържимо, а зъбите й тракаха. Издигащата се от ваната пара й се стори като видение от рая. Светкавица вече бе започнал да сваля мокрите си и мръсни дрехи. Глициния захвърли своите с бързината, която й позволяваха треперещите ръце, но без да маха шала от главата си. Изранените й стъпала оставиха върху пода кървави следи. Двамата със Светкавица се изтриха с торбички сапун, обляха се с кофи вода и седнаха във ваната, потопени до раменете.

Горещата вода обгърна Глициния и тя въздъхна блажено. Не обърна внимание на мръсотията, плуваща на повърхността, нито на миризмата на плесен, която се долавяше в стаята. Твърде изтощена, за да се тревожи какво ги очаква занапред, с облекчение затвори очи, облегна се на ръба на ваната и задряма.

— Не се отпускай много-много — обади се Светкавица. — Не можем да останем. Войниците ще дойдат и тук. Трябва да тръгваме, иначе ще ни заварят.

— Моля те, нека постоим още малко — промърмори тя.

Светкавица се размърда неспокойно и водата се раздвижи.

— В Едо никъде не си в безопасност. Трябваше да тръгнем по главния път още тази сутрин, както исках. Ама не… ти нали държеше да останеш.

Обвинителният тон изпрати предупредителен сигнал към съзнанието й и я изтръгна от дрямката. Тя зърна заплашителния блясък в очите на Светкавица, който бързо омекна, когато срещна погледа й.

— Заради теб ни преследват като животни — рече той. — Може и да не успеем да се насладим на свободата си и това ще е пак е заради теб.

Глициния седна и притисна колене към гърдите си.

— Трябваше да останем — отвърна тя, опитвайки да се оправдае, макар че се боеше да му противоречи. — Нали така решихме по план.

— Твоят план. Не моят. Голям глупак бях, че се съгласих с него — Светкавица изсумтя презрително. — Защо да ни е грижа какво се случва около убийството? Тръгваме тази вечер.

— Мен ме е грижа. Трябва да зная — настоя Глициния. — Още не можем да заминем!

По-рано същия ден Светкавица й бе донесъл свитък с последните новини, в който се говореше за разследването на сосакан сама. Тя беше прочела, че са арестували нейната ярите. Трябваше да разбере какво ставаше с Момоко и дали имаше и други заподозрени. А в далечната провинция, където двамата със Светкавица планираха да се установят, едва ли щеше да научи някакви вести. Трябваше на всяка цена да проследи развитието на събитията — независимо от опасността.

Лицето на Светкавица потъмня от гняв.

— Нима за теб е по-важно да задоволиш любопитството си, дори и с риск да ме изложиш на смъртна опасност?

— Не! Разбира се, че не! — Глициния се отдръпна, ала гърбът й се удари в стената на ваната.

Мъжът избухна в горчив смях.

— Трябваше да се досетя. Ти просто ме използваш. Всъщност изобщо не те е грижа за мен.

— Напротив — възрази Глициния. Протегна ръка под водата и докосна крака му. Той потръпна от допира й. — Обичам те — ако това непреодолимо, диво привличане можеше да се нарече любов, тогава тя наистина обичаше Светкавица. — Твоята безопасност е по-важна за мен от собствения ми живот — без него тя просто не можеше да оцелее.

Мъжът поклати недоверчиво глава. Ала щом обхвана члена му и го погали, Глициния го усети как набъбва и се втвърдява. За миг се поддаде на възбудата, разтвори устни и отметна назад глава.

— Ако ме обичаше, нямаше да ме забъркаш във всички тези неприятности — рече Светкавица. В гласа му звучеше страст и едновременно с това гняв заради опитите й да му се наложи.

Изумена, Глициния отдръпна ръка.

— Аз ли съм те забъркала в неприятности? — поради раздразнението забрави предпазливостта. — Извинявай, само че не те преследват заради мен. И не аз провалих почти всички възможности за нас.

— Тъй значи, аз съм ти виновен? — водата се разплиска, когато Светкавица се доближи към нея. — Да ти напомня тогава, че всичко тръгна от твоя план.

— Той си беше много добър, само дето ти изобщо не се придържаше към него — Глициния усети как пръстите му обхващат глезена й, и уплашено се дръпна. — Пусни ме!

— Не ми казвай какво да правя — стисна я той още по-здраво. Опитът й да го изрита и да се освободи от хватката като че ли го разяри още повече. — Сам вземам решенията си. Не съм твой слуга. Няма да слушам нито теб, нито когото и да било друг.

Глициния осъзна, че самата тя не е в състояние да се овладее. Водата сякаш стана още по-гореща; по лицето й започна да се стича пот.

— Трябва да слушаш! — кресна му тя. — Защото този път направи ужасна грешка. Ти си виновен за всичките ни неприятности.

— Най-лошото е, че се оставяш да те ръководи гневът — заяви Светкавица. — И злобата ти ще ни довърши.

Глициния си даде сметка, че в думите му има истина. Бе обзета от гняв и самомнителност — чувствата, които бяха вдъхновили плана. Горчивата омраза, която изпълваше сърцето й, се насочи към Светкавица.

— Ами твоята злоба? — изкряска тя. — Всеки, който те обиди, трябва да внимава, защото не мислиш, преди да действаш. Ти си като див звяр, нямаш капчица разум!

— Как ме нарече? — лицето му се изкриви, зъбите му се оголиха, ноздрите му се разшириха и Светкавица наистина заприлича повече на животно, отколкото на човек. — Смяташ ме за глупак? Ти си глупачката, ако си мислиш, че ще те оставя да ме обиждаш. Ей сега ще ти покажа кой командва тук.

Светкавица я дръпна за глезена и я потопи под водата. Глициния изпищя и в следващия миг главата й изчезна под повърхността. Горещата вода опари очите, изпълни носа й, задави я. Тя размаха ръце и се опита да се освободи, но той я държеше здраво за краката. Глициния се сгърчи отчаяно. Тялото й се удари в твърдото дъно на ваната. С мъка потисна неистовото желание да си поеме въздух. В този момент Светкавица я пусна. Тя изскочи на повърхността, като се давеше за глътка въздух. Шалът на главата й бе подгизнал и по лицето й се стичаха струйки вода. Пред замъгления й поглед Светкавица се извисяваше огромен и чудовищен.

— Извини се за думите си! — заповяда той.

— Не! — Глициния бе вбесена от начина, по който се бе отнесъл към нея. — Ти си звяр. Мразя те!

Мъжът я сграбчи за раменете й и я натисна надолу. Тя се опита да се съпротивява, ала отново потъна във водата — първо до шията, а после и до брадичката.

— Няма ли кой да ми помогне!

В помещението продължи да се носи шумът от любещите се в бордея двойки; никой не откликна на призива й. Както бе под водата, тя впи нокти в Светкавица и зарита с крака. Улучи го с пета в слабините и долови крясъка му, приглушен от тъмната пенеща се вода, която я обгръщаше. Тялото му се отпусна и с мощен плясък се стовари върху й. Силните мускулести крайници я приклещиха като в капан. Писъците замряха в гърлото й, дробовете й бяха като смазани. Сърцето й сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Обзета от паника, Глициния безпомощно замята глава.

Светкавица я измъкна от водата. Главата й се подаде на повърхността и тя мъчително си пое въздух. Той я издърпа от ваната и я стовари на пода. Остра болка прониза лакътя и хълбока й. Претърколи се по гръб, все още задъхана и вцепенена, и тогава Светкавица седна върху краката й. Разтърси я толкова силно, че главата й няколко пъти се удари в пода.

— Съжаляваш ли, задето ме обиди? — изкрещя той.

— Да! — изпищя Глициния. Желанието й за съпротива бе смазано от бруталността му. — Моля те, не ми причинявай болка!

— Обичаш ли ме?

— Обичам те!

— Отсега нататък ще правиш ли каквото ти кажа?

— Да!

— Защото, ако не се подчиняваш, ще те убия. Ясно ли е?

Наистина щеше да го стори. Глициния осъзна, че досега не си бе давала ясна сметка за насилието, на което бе способен.

— Да! Да! — извика.

Светкавица се изправи. Мокрото му туловище се повдигаше с всяко вдишване. Той се ухили, доволен от жестоката си победа.

— Следващия път няма да ти простя толкова лесно — отбеляза, като събра дрехите си и гордо излезе от помещението.

Глициния остана да лежи на пода. Трепереше неудържимо, цялото тяло я болеше. Как й се искаше никога да не бе срещала Светкавица! Най-сериозната от всички грешки, които бе допускала, беше, че си бе въобразила, че може да се справи с него. От затворените й очи се затъркаляха сълзи. Последната част от плана й изискваше пълното съдействие на Светкавица, но тя вече се съмняваше в способността си да го манипулира. Тогава как щеше да действа?

Даваше си сметка, че въпреки страстта си към Светкавица двамата не можеха да живеят заедно. Трябваше да избяга от него, преди да се скарат отново и той да изпълни заканата си.