Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сто лет тому вперëд, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекции
NomaD (2010)

Издание:

Кир Буличов. Приключение в бъдещето, 1980

Редактор: Весела Сарандева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Тоня Горанова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Марин Стоянова

 

I издание. ЛГ V. Тематичен №23. Дадена за набор на 21. IV. 1980 год. Подписана за печат на 27. IX. 1980 год. Излязла от печат на 30. IX. 1930 година. Поръчка № 133. Формат 84×108/32. Печатни коли 17,25. Издателски коли 14,49. Усл. Изд. коли 13,92. Цена на книжното тяло 0.84 лева. Цена 0,92 лена

 

„Народна младеж“, издателство на ЦК на ДКМС, София, 1980 г.

Държавна печатница „Васил Александров“ — Враца

 

Кир Булычëв. Сто лет тому вперëд. М. „Детская литература“, 1978

История

  1. — Добавяне

Глава XVI
Супергърл!

В залата бяха събрали масите в една редица и върху тях бяха поставили тридесет шахматни дъски. Гросмайсторът беше слаб, загорял и приличаше на весел къдрав разбойник. Алиса се повдигна на пръсти, за да открие Сулима.

Боря Месерер се промъкна до нея и каза:

— Знам как да те наричам.

Децата се обърнаха. Катя Михайлова попита:

— Как?

— Алиса играе волейбол най-добре от всички. Знае математика. Била е в Лондон, пътувала е за Австралия, а английски говори по-добре и от мен. Тя е супермен.

— Ама че глупост! — възмути се Алиса. — Гледам те аз тебе, Месерер, и си мисля колко си лекомислен!

— По-малко мисли, че ще ти окапе косата — каза Коля Садовски.

— Суперменът е мъж — поясни Катя Михайлова.

— Тогава значи тя е супергърл — рече Коля Садовски.

— Не супергъл, а супергърла — поправи го Месерер. — Трябва да се знаят законите на руския език.

Фима Корольов не се виждаше.

Алиса забеляза Сулима и гледаше да се промъкне по-близо.

Изведнъж Алиса се обърна и видя Юлка:

— Спомних си!

— Какво?

Алиса си доближи устните до ухото на Юлка и пошепна:

— Това е най-страшната тайна, която мога да ти кажа. Но ние в къщи имаме книга, която се казва „Творчеството на Борис Месерер“.

— Съименник — отхвърли Юлка. — Нищо няма да излезе от него, защото е несериозен.

— Сядайте, шахматни бойци — предложи Едуард Петрович.

Децата започнаха да примъкват столове и да сядат. От момичетата участвуваха само Мила Руткевич и едно от осми клас.

— Е, готови ли сте? — попита Едуард Петрович.

— Къде е Тимошкин? — попита някой.

Мястото до Коля Сулима бе празно.

— Тимошкин е болен.

— Добре — каза Едуард, — ще започнем без Тимошкин.

— Алиса — попита Боря Месерер, — може би играеш шах? Как е при вас, супергърловете?

— Супергърлите — поправи го Юлка.

— Едуард Петрович — високо каза Боря, — Селезньова иска да играе вместо Тимошкин.

— Селезньова? — попита Едуард. — Да, да, разбира се. Сядай. Само че по-бързо. — И той посочи свободния стол до Коля Сулима.

— Е, момиче — каза гросмайсторът и се усмихна, — не се стеснявай.

Всички в залата зяпнаха Алиса. Тя бързо седна до Сулима.

— Здравей, колежке — рече Коля и се усмихна. — Ако видиш зор, ще гледам да ти помогна.

— Благодаря — отговори Алиса. — Само че е по-добре сама да играя.

Гросмайсторът тръгна покрай редицата от столове, като протягаше бързо ръката си и местеше през две полета пешката пред дамата. Някои от децата веднага отговаряха, други мислеха. Когато гросмайсторът втори път тръгна по същия маршрут, се оказа, че всички освен Мила Руткевич са направили съответния ход. Гросмайсторът, като поглеждаше бегло дъската, правеше втори ход в зависимост от това, как му е отговорил противникът. След четвъртия ход той се отдалечи от масите поговори си нещо с Едуард, запуши и никой не му направи бележка. Запалянковците стояха зад най-силните играчи и гледаха дъските. Такива играчи бяха шест души. Зад Сулима имаше най-малко дванадесет запалянковци.

На петия ход се случи беда на втората дъска. Един петокласник получи елементарен мат и гросмайсторът каза: „Извинявайте“, като че ли случайно го беше настъпил по крака. Петокласникът се изчерви и тихичко изпълзя иззад масата.

Мила Руткевич се предаде, когато пред дъските оставаха не повече от десет души — взеха й топа, защото много се вълнуваше и се страхуваше да не изпусне нещо.

Сулима се беше замислил и гросмайсторът вече два пъти минаваше покрай него, без да мести, защото фигурите на Коля си оставаха непроменени. Изведнъж Алиса, която през цялото време поглеждаше към дъската на съседа си, каза:

— С коня на f6. — И се обърна.

— Охо! — рече Коля Наумов, който внимателно следеше играта на Сулима. — Виж ти, вярно, на f6! А ако той премести топа, тогава ти карай нататък.

— Не ми подсказвайте! — разсърди се Коля. — Няма да играя така.

— Е, какво, младежо — попита гросмайсторът, — готов ли сте?

Коля мълчеше.

— Искаше да премести коня на f6 — каза Боря, — но се съмнява.

Гросмайсторът се усмихна.

— Че какво, разумен ход. Опитайте. Могат да се получат интересни усложнения.

И Коля послушно премести коня.

Гросмайсторът се замисли. Той не премести напред топа, както беше решил вместо него Наумов, а отстъпи с царя.

Сега почти всички зрители се струпаха зад Коля и го натискаха, затова Едуард трябваше да се намеси:

— Деца, не пречете на играта. Ще обърнете масата. Всички така се вълнуваха за Коля, че освен Юлка никой не обърна внимание на това, колко дълго стоя гросмайсторът пред дъската на Алиса, после въздъхна и замислено каза на себе си:

— Не, тази жертва не ще приема.

Премести пешка напред и тръгна към останалата в края на масата дъска. Но от средата на пътя се върна, още веднъж погледна Алисината дъска и поклати глава.

Алиса отговори на хода с пешката и погледна да види какво мисли да прави Коля с помощта на съветниците, които дружно го объркваха, макар че Едуард изискваше да не се подсказва.

— С царицата, с царицата! — шепнеха, съскаха, говореха, даже крещяха зад гърба му.

— С офицера! — настояваха трети.

Всеки момент можеха да се сбият.

Коля разсеяно погледна Алиса. Тя не гледаше дъската му. Само с устни каза:

— С пешката на h4.

И когато гросмайсторът се приближи, Коля премести пешката на h4.

Гросмайсторът се зарадва заради Коля.

— Браво — каза той. — От този ход се страхувах.

Но явно, щом се бе страхувал, значи предварително бе измислил отговор.

— Шах — рече той.

— Ах! — раздаде се сред тълпата запалянковци.

Коля се хвана за главата.

— Нали ви казвах — рече Боря. — Нали ви предупреждавах!

През това време гросмайсторът се върна при Алиса и хич не хареса положението.

— Да — каза той, — аз се увлякох.

Юлка дръпна за ръкава Коля Наумов.

— Само виж! — прошепна тя.

— Какво? — Коля не искаше и да погледне.

— Виж де!

Най-после гросмайсторът мина на другия край на масата и обяви мат на един очилат десетокласник. Сега му оставаха само двама противници. Едуард Петрович застана срещу Алиса, оцени позицията, поклати глава и каза на Юлия Грибкова с глас на заговорник:

— Тя трябва да остане в нашето училище. Ако си патриот, ще я спечелиш, Грибкова.

Тогава Юлка разбра, че Алиса може да бие гросмайстора.

— Аз самата мечтая за това — каза тя на физкултурника.

Алиса гледаше дъската на Коля Сулима и все не можеше да измисли как да победи гросмайстора. Гросмайсторът щеше да принуди Коля да сменят цариците, а след това да си извоюва вечен шах. Ще завършат наравно.

— Да се предавам ли? — Коля попита Алиса.

— Ти си полудял!

В този момент се приближи гросмайсторът.

— Какво ви е решението? — попита той Сулима.

— Може ли да си помисля още малко?

— Мислете.

Гросмайсторът се върна при Алиса.

— Така — рече той, като видя хода й. — Какво пък, благодаря. Това да ми е урок заради самоувереността ми. Предавам се. — Той стисна ръката на Алиса.

Тя стана и каза:

— На вас благодаря. На ваше място аз от тридесет партии щях да изгубя десет. Та това е тежък труд — да се помнят толкова позиции.

— Не, не сте права — отговори гросмайсторът. — Помнех само три-четири позиции. Останалите не бяха страшни.

Те се обърнаха към Коля Сулима.

Той още мислеше.

Освен Юлка и Едуард Петрович никой не забеляза, че гросмайсторът загуби от Алиса. Всички гледаха дъската на Коля Сулима.

Той три пъти си протягаше ръката към царя и все не можеше да реши къде да го премести, макар че това вече нямаше значение.

Гросмайсторът премести напред царицата си.

— Шах.

— И вилица за царицата ти — каза Мила Руткевич гласно, макар че и без нея всички го разбраха.

Коля погледна отчаяно съседния стол, където трябваше да бъде Алиса, но нея я нямаше.

— Изяж кралицата — каза Наумов, който играеше лошо, затова всички фигури наричаше по любителски.

— Не „изяж кралицата“, а „вземи царицата“ — поправи го Мила.

Коля сред пълна тишина постави своята царица на мястото на царицата на гросмайстора и онзи веднага му обяви вечен шах с топа и коня. Три пъти повториха ходовете.

— Наравно! — обяви Едуард Петрович.

— Наравно! — завикаха запалянковците. — Наравно! Ура.

— Сулима и гросмайсторът завършиха наравно!

— Една минутка! — каза Едуард Петрович. — Разрешете ми от ваше име да благодаря на Владимир Аркадиевич, че отдели време, дойде при нас и проведе този сеанс.

Всички изръкопляскаха.

— Общият резултат от сеанса — продължи Едуард Петрович — е двадесет и осем и половина срещу едно и половина в полза на гросмайстора.

Всички направо ахнаха.

— Кой друг е завършил наравно? — попита Мила Руткевич, — Сигурно е грешка.

— Никаква грешка — отговори гросмайсторът. — Аз също съм ви благодарен, деца. Някои от днешните ми съперници се оказаха истински бойци. Дори си мисля, че ако моят последен съперник, с когото завършихме наравно, беше малко по-решителен и по-малко слушаше запалянковците, би могъл да ме победи, както и онова момиче…

— Кое момиче? — попита Мила Руткевич.

Гросмайсторът затърси с очи Алиса.

— Та това е Алиса Селезньова! — не издържа Юлка. — Тя спечели срещу гросмайстора!

— Къде е Алиса? Каква Алиса?

Децата от другите класове още не познаваха Алиса и се вдигна опелия и най-силно се чуваше гласът на Боря Месерер.

— Нали ви казвах, че е супергърл! Тя е мое откритие! Аз пръв я изрисувах!