Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сто лет тому вперëд, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекции
NomaD (2010)

Издание:

Кир Буличов. Приключение в бъдещето, 1980

Редактор: Весела Сарандева

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Тоня Горанова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Марин Стоянова

 

I издание. ЛГ V. Тематичен №23. Дадена за набор на 21. IV. 1980 год. Подписана за печат на 27. IX. 1980 год. Излязла от печат на 30. IX. 1930 година. Поръчка № 133. Формат 84×108/32. Печатни коли 17,25. Издателски коли 14,49. Усл. Изд. коли 13,92. Цена на книжното тяло 0.84 лева. Цена 0,92 лена

 

„Народна младеж“, издателство на ЦК на ДКМС, София, 1980 г.

Държавна печатница „Васил Александров“ — Враца

 

Кир Булычëв. Сто лет тому вперëд. М. „Детская литература“, 1978

История

  1. — Добавяне

Глава XIII
Наполеон по поръчка

За пиратите не е задължително да тичат по океаните и космоса с ками, пистолети, лазерлети. Те се срещат къде ли не. Случва се някое бебе, което едва е дорасло да ходи на ясли, а вече да е пират: бърза да отнеме играчката на друг малчуган. Случва се пиратът да не е нарушил никакви житейски закони, никой да не е ограбил и убил, а в действителност — от едно място откраднал мисъл, на друго осакатил дума, на трето задушил чувство и вредата от него е по-голяма, отколкото от цял параход под пиратски флаг.

Наистина това не се отнася за нашия случай, защото Веселчак У и Плъс бяха най-типични представители на пиратското племе и обединяваха в себе си обикновените и тайните пирати. При възможност ставаха разбойници, убийци и крадци. Притиснеха ли ги, преживяваха от сплетни, интриги, лъжи и клевети.

Разказват, че веднъж ги хванали на мъгливата планета на Ретиспер и решили да ги покажат на местния главен лекар-психиатър. Могат ли да бъдат излекувани? Онзи ги изследвал три месеца, нощем не спял, отслабнал осем килограма и най-накрая поставил диагноза: „Пълна атрофия на съвестта“. Което означава: в тях няма нищо подобно на съвест, те не знаят какво е това срам, разкаяние и съжаление. Не жалили никого, дори себе си.

Запитали главния психиатър от планетата на Ретиспер:

— Какво да ги правим? Как да ги лекуваме? Нали няма неизлечими болести?

И лекарят отговорил:

— На нашата планета вече се справихме с всички болести. Но да се справим с това толкова рядко заболяване е невъзможно. Случаят е безнадежден. Ще мислим, ще търсим пътища, лекарства.

Но докато се водели тези преговори, пиратите обезвредили охраната, едва не убили лекаря-психиатър и избягали. Така че въпросът, как да се лекуват хора с пълна загуба на съвестта, останал открит.

И ето, такива хора случайно се оказаха в Москва.

Беше дори по-добре, че до гуша бяха заети с търсенето на миелефона и нямаха време за други зли шеги и пакости. Макар че междувременно успяха да извършат достатъчно такива.

Можем подробно да разкажем как пиратите, забелязали Алиса, се промъкнаха след нея в нашето време, как на улицата я загубиха, как отново я откриха в болницата, как се опитваха да се вмъкнат в болницата, за да принудят Алиса да издаде Коля.

Можем да разкажем как наблюдаваха болницата, как караха тънкия и почти невидим валапаски смок да подслушва разговорите на лекарите и сестрите, как подготвяха отвличането на Алиса с помощта на лъже-Алик, в който се бе превърнал Плъс. Можем да разкажем още как отново загубиха Алиса и отново я търсеха, все повече и повече затваряйки обръча.

Можем да разкажем и друго — как бяха живели в Москва тази седмица, как намериха изоставена къща, подлежаща на събаряне, как си устроиха там леговище. Можем да разкажем как се снабдиха с дрехи, като хипнотизираха касиерката в универсалния магазин, и как крадяха продукти — но струва ли си да губим време заради едни негодници?

Необходимо е само да разкажем как пиратите започнаха работа.

Веднъж си седяха в градинката, уморени от ходене. Веселчак У каза:

— Малко са ни парите.

— Ще ти направя колкото искаш. Ще бъдат като истински.

— Твоите пари са опасни: докато се отдалечиш пет крачки и те изчезват.

— Ще ограбим някого.

— Не — рече Веселчак У, — и това е опасно. Лесно се запомням. Ще ме хванат бързо. Ти ще се превърнеш в когото си искаш и ще избягаш, а мен ще ме хванат.

— Не се безпокой, ще спася и теб — отсече Плъс.

— Как да не ти повярвам! Ако ни хванат натясно, веднага ще ме продадеш.

— Както и ти мен — отговори Плъс. — Виж какво е това?

Към градината идваше голям фургон с надпис „Студия за игрални филми“. Той спря, от него изскочиха млади хора, които измъкнаха прожектори и задърпаха кабели. Пристигнаха още коли.

Прожекторите въпреки яркия слънчев ден насочиха лъчи към прозорците на старинна къща, която гледаше към градинката. Пристигна автобус, пълен с драгуни и хусари с високи шапки.

Пъргав мъж с грамадни очила закрещя по мегафона:

— Къде е Наполеон? Питам ви, къде е Наполеон?

— Остана в бюфета — отговори горда красавица с рокля до земята. — Сигурно е изпуснал автобуса.

— Какво да правя! — възкликна човекът с очилата. — Как ще снимам без Наполеон?

— Идва, две! — завикаха околните.

Пристигна такси. От него излезе Наполеон. Пиратите, и защото бяха неграмотни, и защото се бяха родили на друга планета, предположиха, че Наполеон — това е длъжност.

— Иван Семьонович! — възкликна човекът с големите очила. — Без нож ме колиш!

Плъс наостри уши. Той беше колекционер, колекционираше изтезания.

— Никога — отговори Наполеон, свали си триъгълната шапка и седна на барабана. — Имам мигрена.

— Не може да бъде! Но нали вече си дошъл! — Човекът с очилата беше възмутен, смутен, но не губеше надежда.

— Не съм дошъл — отговори Наполеон. — Само те предупредих и отивам в поликлиниката.

С тези думи Наполеон седна в таксито. Строгият му профил през прозорчето на таксито беше непреклонен.

— Край — рече човекът с очилата, като гледаше след колата. — Денят е загубен! — Той издигна ръце към небето и произнесе: — Половин царство за Наполеон!

— Не се тревожете, Ниткин — каза дамата с дългата рокля. — Не го преживявайте. Той не струва и малкия ви пръст.

Тогава от храстите излезе Наполеон, който по нищо не се различаваше от заминалия.

— Колко струва вашето половин царство? — попита той Ниткин с гласа на Иван Семьонович.

— Какво? Какво? — учуди се Ниткин. — Как е възможно? Нали току-що замина! Това какво е, шега? Ако е шега, то тя е лоша.

— Аз съм друг Наполеон — рече Плъс. — Донесете ми половината царство.

Той седна на барабана, защото смяташе, че това е работата на наполеоните, а наоколо се събра киногрупата и никой нищо не разбираше.

В този момент от храстите излезе Веселчак У.

— Аз ще потвърдя — каза той. — Моят помощник може да имитира когото искате. Той има талант.

— Не вярвам! — развика се Ниткин. — Не вярвам! Докажи, че не си Иван Семьонович, който замина и ни остави на произвола на съдбата.

— Една минута — отговори Плъс.

Той прокара длан по лицето си и се превърна в самия режисьор Ниткин.

— Убедително — рече режисьорът. — Какво превъплъщение! Къде съм виждал това неприятно лице?

— Това сте вие, Ниткин — с ангелското гласче му подсказа дамата с дългата рокля.

Другите се закискаха. Режисьорът заповяда строго: — По местата си, започваме да снимаме!

— Не — каза Веселчак У, — отначало за парите. Как ще плащате?

— Според тарифната ставка — отговори режисьорът. — Като за масови снимки.

— Много ли е? — попита Плъс.

— Че как да ви кажа…

— Тогава ще ми плащате толкова, колкото получаваше вашият стар Наполеон.

— Но това е невъзможно… Той е заслужил артист…

— Ах, невъзможно ли? — зачуди се Плъс.

— Чакайте! Ще ви платим. Аз ще ви давам цялата си заплата. Изкуството е по-важно.

— И на мен — рече Веселчак У.

— А на вас за какво? — учуди се режисьорът.

— Моят помощник не работи сам.

— Истина ли е? — попита режисьорът.

— Той се шегува — отговори Плъс. — Аз работя отлично без него? Той ще си намери друга работа. При вас ще се намери ли работа за него?

— М-м-м — режисьорът погледна Веселчак. — Как сте с мускулите?

— Силен съм — скромно отговори Веселчак У. — Само с лявата си ръка свалям три склиса.

Режисьорът не знаеше, разбира се, какво значат склиси, но кимна. Трябваше да знае всичко.

— Ще поставяте декори.

— И ще получавам като Наполеон — уточни Веселчак.

— В никакъв случай — възмути се Плъс — Той е недостоен.

— А, така ли! — каза Веселчак. — Тогава си отивам. И ако го намеря, не се надявай, че ще делим.

— Другари артисти — рече Ниткин, — ние всичко ще уредим. Не се безпокойте!

Оттогава пиратите започнаха работа в киногрупата. Плъс заместваше подред всички болни актьори, а понякога просто му показваха снимка и той изобразяваше когото трябва. Режисьорът Ниткин му даваше цялата си заплата и вземаше пари назаем от асистентите си. Пиратите закусваха и вечеряха в ресторант, пиеха коняк, пътуваха с такси, парите вечно не им стигаха и те крадяха от снимачната площадка ценни прибори. Два пъти ги хващаха, но им прощаваха, защото Плъс беше велик дубльор — той можеше да изобразява Наполеон, генерали, войници, светски красавици, стари монаси, деца, коне и дори верния Гастон, любимия пес на маршал Мюра.

Беше му приятно, че всички треперят над него, наричат го по име и презиме — Плъс Плаплъсович — и го канят в следващия филм на Ниткин „Кошчей Безсмъртни“. Даже му минаваха мисли да остане на работа в киното. Но Веселчак, който се занимаваше с физически труд и не беше доволен от работата си, не разрешаваше на Плъс да се увлича сериозно от изкуството и след снимките го мъкнеше да търсят Алиса и Коля.

С всеки изминат ден пиратите стесняваха обръча около жертвите си. С опита си да ловят хора те днес-утре трябваше да ги намерят.