Кир Буличов
Приключение в бъдещето (23)

Глава VIII
Ще учим заедно

Вратата отвори Мария Михайловна.

— Какво се е случило? — попита тя. — Нещо в болницата ли? Ти имаш такъв дивашки вид!

— Здравейте. Извинявайте, че дойдох без покана.

— Влизай — покани я Мария Михайловна. — Сигурна ли си, че в болницата нищо не се е случило?

— Кой дойде? — попита Юлка от стаята. — Мила ли е?

— Искаш да кажеш — продължи Мария Михайловна, — че в такъв дивашки вид си вървяла по улиците? И никой не те спря?

Веднага влизай във ваната да се натоплиш, пък аз ще сложа чая.

Юлка излезе от стаята, видя Алиса и възкликна:

— Не вярвам на очите си! Избяга ли?

— Избягах — отговори Алиса.

— Ела в стаята ми, ще ми разкажеш всичко.

— Юлия, не виждаш ли в какъв вид е Алиса? — попита баба й. — Тя е почти гола. И докато не се изкъпе и преоблече, не й досаждай с разговорите си.

— Ще й намеря дрехи. Ние сме почти еднакви на ръст.

— Алиса, върви след мене — каза бабата.

Алиса малко се страхуваше да не би Грибкови да се изплашат, когато тя се появи ето така, без покана. Ще позвънят в болницата и ще кажат: приберете избягалото дете.

След половин час Алиса, облечена с рокля на Юлка, седеше на масата и пиеше горещ чай. Едновременно се наложи профилактично, както заповяда Мария Михайловна, да глътне таблетка аспирин.

И тогава именно се състоя сериозният разговор.

— Не знам какво ще реши Наташа, когато се върне от работа — започна Мария Михайловна — и какво би казал Володя, ако не беше в експедиция на Таймир. Но аз, момичета, смятам, че трябва да позвъним в болницата и да съобщим, че Алиса е жива и здрава и нищо не й се е случило.

— Ох, бабо, недей! — каза Юлка. — Ще я вземат обратно.

— Каква безотговорност! — отговори бабата. — Не разбираш ли, че там в болницата са си изкарали акъла. Изчезнала е пациентка, която нищо не помни; вдън земя е потънала. Не, аз непременно ще се обадя в болницата.

— Ако вземат Алиса, и аз ще отида с нея — заяви Юлка. — Няма да я оставя сама.

— Нямам и намерение да изпращам Алиса обратно в болницата — отговори баба й. — Щом е могла да избяга и да ни намери, значи е здрава.

— Но те ще ни заставят…

— Само да посмеят! — каза баба й и отиде в другата стая да си търси очилата, за да позвъни в болницата.

— Не се бой, Алиска — успокои я Юлка. — Тя ще те защити.

— Не се боя.

— Пиратите ли те откриха?

— Откриха ме. Мислех да изтрая до утре, но те дотърчаха.

— Пак ли като Алик и баща ти?

— Не, той се беше превърнал на болно момче с патерица.

— Ех, че злодей!

Чуваше се как в другата стая баба й говореше по телефона. Те се умълчаха, заслушаха се.

— Гарантираме… обещаваме… не се съмнявайте… утре ще оформя… на амбулаторно лечение…

Когато бабата се върна при момичетата, тя си свали очилата, сложи ги в калъфа и попита простичко:

— Алиса, да ти налея ли още чай?

— Бабо! — не издържа Юлка. — Защо нищо не казваш? Разрешиха ли?

— Защо трябваше да не разрешат? — попита бабата.

— О, бабче, каква юначага си ни! — възкликна Юлка.

— Вместо вопли да беше обещала да се държиш добре поне докато Алиса живее тук.

— Обещавам!

— Не моля Алиса, защото тя е къде-къде по-сериозна от тебе. Впрочем, Алиса, те се съгласиха да останеш у нас само при едно условие.

— Какво?

— Да ходиш в болницата на преглед и да спазваш строг режим.

— Само не днес — каза Юлка. — Днес тя ще си почине от режима.

— Не настоявам. Днес и аз не бих я пуснала никъде — каза бабата. След това си наля чай, усмихна се и добави: — Те бяха толкова щастливи, че Алиса се намери, че бяха готови да се съгласят на всичко. Все пак ти, Алиса, си постъпила лекомислено. Можеше поне бележка да им оставиш. А още по-добре — да изчакаш до утре.

— Ох, бабо — каза Юлка, — ако знаеше никога нямаше да говориш така!

Под масата Алиса настъпи на Юлка крака, а бабата каза обидено:

— Разбира се, откъде ще знам, аз съм изветряла. Впрочем ти, Юлия, научи ли си? Болна си, но не си във ваканция.

— Ще си науча, ще си науча.

— А на Алиса ще дадеш да чете някаква книга. Ако искаш, Алиса, да поспиш?

— Не искам.

Когато Алиса и Юлка останаха сами, Юлка я подкани:

— А сега разкажи подробно как успя да избягаш и главното как дойде у нас по пижама. Да се побъркаш — да пътуваш в непознат град само по пижама!

— Помогнаха ми едни момчета. Изпратиха ме чак дотук. И яке дори ми дадоха.

Момичетата седнаха на дивана в Юлкината стая, под картината, изобразяваща връх Еверест. И Алиса разказа за бягството.

— Хайде да помислим как да те представим — рече Юлка, когато Алиса свърши разказа си. — Като моя братовчедка от далечен град?… Не, хайде да кажем, че родителите ти са заминали на работа в чужбина и затова ти временно ще живееш у нас. Става ли?

— Все ми е едно.

— Вдругиден отивам на училище. Ще ме посрещаш след училище и аз ще ти показвам всички момчета.

— Не можеш ли да ги поканиш в къщи?

— Кого? Момчетата? Та те всички са глупаци. Какво ще ги каня?

— Защо глупаци? — учуди се Алиса.

— Възрастта им е такава — отговори Юлка. — Много са изостанали.

— Не съм и предполагала — каза Алиса. — Нашите момчета са съвсем нормални.

— Има си хас — рече Юлка. — Нали ще минат сто години. Трябва да има прогрес. Сигурно ще поумнеят.

— Юлия! — викна баба й от кухнята. — Не закачай Алиса. Обеща да си учиш уроците.

— Сега, бабо — отговори Юлия.

— Ще ти помогна — каза Алиса.

— Страхувам се, че само ще ме объркаш. Вие сте по друга система.

— Дай учебника да видя.

Юлка й даде учебника си. Алиса започна да го прелиства. Юлка извади тетрадка и писалка. Алиса не гледаше страниците.

— Е, какво? — попита Юлка. — Учили ли сте го вие, от двадесет и първи век?

— Мислех за друго — каза Алиса, оставяйки книгата. — Не е достатъчно само да те срещам след училище, по-добре е да дойда в клас.

— Защо?

— За да попитам всекиго поотделно.

— Ами ако не си признаят?

— Тогава трябва да остана в клас.

— Но нали още първият учител ще те попита: „Ти какво правиш тук, момиченце?“ Тогава край на експедицията ти.

Понякога и така става: мислиш, блъскаш си главата, а всички проблеми се решават от само себе си.

Вечерта Наташа се обади по телефона на Алик Борисович, дълго говори с него, а след това каза на Юлка и Алиса:

— Момичета, ние с вашия Алик се съветвахме сериозно. И знаете ли какво намислихме?

— Да върнете Алиса в болницата — рече Юлка.

Разбира се, Юлка се шегуваше, но във всяка шега има частица истина. Макар че вярваше на майка си, не трябваше да забравя, че понякога възрастните, водени от най-добри подбуди, правят глупости.

— Не е точно така. Решихме да изпробваме нов метод на лечение.

— Какъв?

— Алиса да тръгне на училище. И без друго учебната година продължава, няма защо Алиса да губи време.

— А детският колектив — каза Мария Михайловна — може да помогне за оздравяването й.

— Именно — съгласи се Наташа. — Остава само да се разбере в кой клас Алиса е била преди постъпването в болница.

Юлка и Алиса казаха в един глас:

— В шести!

— Как така толкова бързо разбрахте!

— Днес разбрахме — отговори Алиса. — Аз разгледах Юлкините учебници и разбрах.

— Наистина — потвърди Юлка — Абсолютно сигурно, тя е учила в шести клас.

— Добре, че си спомни. Аз утре сутринта ще прескоча в Юлкиното училище и ще поговоря с директора. Ако се наложи, ще му се обадят и от болницата. И се надяваме, че Алиса временно ще бъде записана в Юлкиния клас. Доволни ли сте?

— Ура! — извика Юлка. — Ти даже не можеш да си представиш, мамо, колко ни устройва този вариант!

— И това ли е тайна? — попита Наташа.

— И още каква! — отговори Юлка.

— Надявам се, че нямате намерение нищо да взривявате и да подпалвате. В нашия век женското равноправие достигна твърде големи успехи — заяви Мария Михайловна.

А късно вечерта, когато си легнаха да спят, момичетата чуха как в съседната стая тихо разговаряха Наташа и бабата.

— Жалко, че на времето не си роди още едно дете — каза Мария Михайловна. — Обърни внимание как Юлка се стреми към Алиса. Има нужда от сестра.

— И аз съм доволна, че се сприятелиха — отговори Наташа. — Алиса е добро момиче. Но…

— С трагична съдба — добави бабата.

В този момент нещо се мярна отвън на прозореца и Алиса вдигна глава, като се вглеждаше.

— Не се страхувай — прошепна Юлка. — Това са гълъби. Ние сме на петия етаж. Онези няма да се качат тук.

Алиса по-добре познаваше космическите пирати и не се съмняваше, че ако те знаеха къде се намира, биха се покатерили и на десетия етаж.

— Загубиха ти следите — каза Юлка.

— Надявам се.

— Мама чудесно го измисли — прошепна Юлка. — Ако ти бъде трудно, не се страхувай, ще ти помагам.

— Не се страхувам — отвърна Алиса. — Главното е да намеря миелефона и да се върна. Ако пък получа лоши бележки, те няма да се смятат, защото още не съм се родила.

— Жалко. Съгласна съм да останеш завинаги.