Сабрина Джефрис
Пиратска целувка (27)

Епилог

Март 1819 г.

Балната зала в имението на Дрейдън в Дарбишър беше пълна с хора, любопитни да видят отдавна изгубения син на маркиза. Негова светлост лордът даваше пищен костюмиран бал в чест на завръщането на сина си и сега Сара и Гидиън се разхождаха из салона, след като ги бяха представили на почти всички жители в графството.

И добре, че бяха маскирани, защото така можеха да разговарят с хора, които почти не познаваха. Като сметнаха, че това е хубава шега, Сара и лейди Дрейдън бяха убедили Гидиън да се маскира като Сър Уолтър Рали, за да бъде в тон с костюма на Сара, която беше облечена като кралица Елизабет. Позволиха му дори да носи обицата си. И както лейди Дрейдън беше казала:

— Той прилича на пират дори когато е облечен като цивилизован човек, затова би могъл да играе и тази роля.

С черната си маска, със загоряла от слънцето кожа и наскоро подстригана черна коса, на Сара й се струваше, че той е най-хубавият от всички мъже на бала, а беше забелязала, че и много жени го заглеждат с нескрит интерес.

Но той въобще не обръщаше внимание на това. Тя никога не го бе виждала да се чувства по-неудобно, дори когато за пръв път дойде в Англия преди две седмици. Тогава той беше любопитен и му се струваше до известна степен забавно да го приемат като равноправен член в обществото на същите онези благородници, които беше тормозил години наред.

Но тази вечер той добре разбираше какво се очаква от него като наследник на маркиз Дрейдън.

— Повечето от жените ми правят реверанси, като че съм някакво божество, нали? — промърмори той недоволно.

— Да. Това ти се полага заради ранга ти. — Закачлива усмивка се появи на лицето й. — И дори не е нужно да размахваш сабята си пред тях, за да преклонят глави. Това сигурно е нещо ново за тебе.

Той й хвърли един поглед изкосо и каза:

— Ако не се държиш с уважение към мен, скъпа моя женичке, ще трябва да размахам по-късно пред тебе моя… така де, моята сабя, като останем насаме.

— О, това ли ще направиш? И си мислиш, че така ще спечелиш уважението ми!

Той се засмя.

— В миналото това имаше ефект.

Тя го тупна игриво с ветрилото си.

— Наистина си твърде невъзпитан за това префинено общество, милорд.

— Престани да ме наричаш така! — отвърна той и смръщи вежди. — От тези думи все още изпитвам горчив вкус в устата си.

— Но е по-добре да свикнеш с тях, ако смяташ да живееш известно време в Англия.

— Нямаше въобще да бъдем тук, ако не очаквахме нашето дете. — Той погледна към заобления й корем, прикрит от широкия й костюм, и гласът му се смекчи. — След като видях как ражда Моли, няма да поема никакви рискове за първото ни дете.

— Това не единствената причина, поради която дойдохме на посещение тук, и ти знаеш това — каза тя спокойно. — Искаше да видиш какъв е щял да бъде животът ти, ако не те беше откраднал Елиъс Хорн, нали?

Той вдигна рамене и погледна към многото хора.

— Може би.

Тя отвори уста да каже още нещо, но преди да заговори, доведеният й брат застана до нея. Той също беше поканен на този прием от маркиза и жена му в имението в Дарбишър, за най-голямо съжаление на Гидиън.

И както беше типично за Джордан, той не бе намерил време да си потърси костюм и като повечето мъже тук, беше само с маска и обичайното си вечерно облекло.

— Как е бременната госпожа? Знаеш, че не бива да се преуморяваш. Не искам племенникът ми да се роди по-рано и хората да поглеждат неодобрително.

Гидиън привлече Сара към себе си с покровителствен жест, който тя добре познаваше.

— Да не намекваш случайно, че съм от тези мъже, които ще преуморяват жена си?

— Може и да си от тях.

— Я се дръжте прилично и двамата! — смъмри ги тя, когато Гидиън се наежи, а Джордан загледа свирепо. — Винаги, когато сте заедно, се държите като ученици, които се карат за половин пени.

— О, ти си много по-ценна от половин пени! — отговори Джордан. — Във всеки случай не съм дошъл да те ядосвам, кукличко. Исках само да ти кажа, че си тръгвам.

— Чудесно! — промърмори Гидиън през зъби.

Тя го перна с ветрилото по рамото, а после се обърна към брат си.

— Но защо си отиваш? Мислех, че ще останеш цялата седмица тук.

— Не казвам, че се връщам в Лондон. Само напускам бала за малко. Запознах се с една жена, която иска да я изпратя до вкъщи.

— Жена ли? — запита Сара и я обзе любопитство да научи нещо повече за нея.

— Мислех, че не познаваш никого в Дарбишър, освен лорд и лейди Дрейдън.

Той се усмихна.

— Така е. Но когато някоя интересна вдовица ме помоли да я изпратя до вкъщи, винаги се съгласявам.

— Слушай, Джордан… — започна тя заканително.

— Какво съм виновен, че жените не могат да ми устоят? — Той посочи с глава към Гидиън. — Поне не съм като мъжа ти и няма да я отвлека против волята й.

Гидиън го изгледа свирено.

— Слушай, Блекмор, до гуша ми дойде от теб!

— Млъкни, Гидиън! Не виждаш ли, че се опитва да те дразни? — Сара свъси вежди срещу брат си. — Ако не се държиш прилично, ще се върна на Атлантис, преди да се е родило бебето, и няма да можеш да го видиш цяла година.

Джордан я изгледа подозрително.

— Лейди Дрейдън иска толкова много да види внука си, като се роди, че няма да ти позволи да направиш това.

— Ще ги взема и двамата с нас. Те страшно искат да дойдат пак, след като прекараха две седмици на острова, когато двамата с Гидиън се оженихме. — Но премълча коварно, че Гидиън не би й позволил да пътува с кораб преди наближаващото раждане.

Джордан я погледна недоволно.

— Добре де, ще се опитам да се държа прилично. — После погледна над рамото й към вратата, където стоеше една млада жена, облечена с черна траурна рокля. Лицето на Джордан леко се промени. — Мога да се държа учтиво с всички тази вечер, щом ще изпратя до вкъщи тази хубавица. — Той се наведе по-близо до Сара и прошепна:

— Лека нощ, кукличке, почакай и ще видиш. — После се обърна и се запъти бързо към младата жена.

Но едва се беше отдалечил и Гидиън избухна в смях.

— За Бога, какво толкова смешно има? — запита Сара.

— Твоят брат, скъпа, или зле е изтълкувал намеренията на дамата, или аз нищо не разбирам. Струва ми се, че скоро ще си получи заслуженото наказание.

Сара го загледа с недоумение.

Очите му блестяха развеселено през цепките на маската.

— Запознах се с тази млада дама преди малко. И знаеш ли коя е тя? Дъщерята на енорийския пастор, и изобщо не е весела вдовица. В траур е заради скорошната смърт на майка си. Дошла е тук със свой братовчед, който носи дрехи като на брат ти, и се обзалагам, че когато го е помолила да я закара вкъщи, смятала е, че говори с братовчед си.

— Виж ти! — възкликна Сара и тръгна бързо след Джордан.

Но Гидиън я спря.

— Да не си посмяла! Той заслужава да изпита малко унижение след всички изпитания, на които ни подложи. Не мислиш ли, че това е справедливо?

Тя се поколеба, като гледаше как брат й предложи ръка на жената и я поведе навън. Дръпна Гидиън към балкона, за да види какво ще стане след това. Присви очи, когато Джордан помогна на жената да се качи в каретата на Блекмор. Дъщеря на пастор? Мила, добродетелна дъщеря на пастор? Тя се усмихна.

— Може би брат ми има нужда точно от дъщеря на пастор.

— За един и същ човек ли говорим? За граф Блекмор, прочут покорител на женски сърца? Дори не мога да си представя, че брат ти може да се ожени за дъщеря на пастор!

— Да, но ти нямаш особено развито въображение — каза тя и го погледна влюбено. — Допреди една година ти не можеше да си представиш, че Барнаби ще бъде щастливо оженен за Куини и с нетърпение ще чака първото си дете. Или че старият мърморко Сайлъс ще е чудесен баща на близнаци и ще те замества, докато те няма на Атлантис. Дори, че ти самият ще се ожениш за доведената дъщеря на граф. Не си си представял подобни неща, нали?

— Права си, не съм. — Широка усмивка се появи на устните му. — Добре де, предполагам, че щом един кръвожаден пират можа да се ожени за свястна жена, защо да не може и с брат ти да се случи същото. — После внезапно я притегли в обятията си и я целуна с такъв плам, че дъхът й секна. А когато я пусна, очите му блестяха щастливо. — Но от краткия ни разговор с дъщерята на пастора, разбрах, че брат ти ще трябва доста да се потруди, за да я спечели.

Лека усмивка се прокрадна по устните й и тя вдигна ръце, за да го прегърне.

— Толкова по-добре. Защото както винаги съм казвала: най-добрите жени и мъже са онези, за които заслужава да се борим.