Сабрина Джефрис
Пиратска целувка (11)

Глава 11

Ние не сме по-свободни изразителни на волята си от дамата спатия, която победоносно е успяла да покори валето купа.

лейди Мери Уортли Монтегю

Из писмо, 13 януари 1759 г.

Усетила пръстите на Гидиън върху най-интимното си място, Сара се сепна от унеса, в който беше изпаднала.

— Недей — прошепна тя, като дръпна устата си от неговата. — Не, не трябва да правиш това!

Ръката му я прегърна нежно и за миг той спря да се движи, което предизвика напрежение в нейното тяло.

— Да, трябва… — прошепна той. После я загледа с напрегнати, проницателни очи, като че разбираше точно какво изпитва. — Ти искаш да го направя. Позволи ми да те докосвам, Сара. Разреши ми да ти покажа колко хубаво би могло да бъде всичко между нас. — Умелите му пръсти я докосваха нежно й тя усети как слабините й набъбват и се навлажняват, горещи вълни от желание я заливаха една след друга.

Докато той въртеше дланта си с безпогрешна точност върху мястото, което жадуваше най-много за неговия допир, тя плъзна пръстите си по мускулестите му рамене, после ги спусна надолу към гърдите му, за да опипа твърдите му къдрави косъмчета по тях. Кожата му, гладка като кадифе, започна да потръпва под нейните пръсти. Като си пое дълбоко дъх, той придърпа ръцете й надолу под широкия си колан, за да може тя да притисне с пръсти твърдата подутина в неговите бричове.

Тя изведнъж отвори широко очи. Изражението му не беше вече проучващо, а напрегнато, сурово и възбудено. Той простена ниско и гърлено и отърка бедрата си в нейната ръка. В същото време я погали с длан и тръпки на наслада я заляха от главата до петите, толкова силни, че тя едва не скочи от сандъка.

— О, Боже мой! — прошепна тя. Цялото й тяло тръпнеше и се тресеше. Всяка частица от нея жадуваше това удоволствие да продължи по-дълго. Без да съзнава какво прави, тя се накланяше към ръката му и копнееше този допир да се повтори.

Очите му блестяха от бушуващата страст.

— Точно така, скъпа, отдай се на удоволствието.

Той разтвори къдриците между бедрата й с пръсти, после плъзна единия от тях във влажната мекота на женственото й лоно. Топло и хлъзгаво, то сякаш го приканваше да проникне в него.

— Боже мили, на теб ти е хубаво, даже много.

С почти животинско изръмжаване той залепи отново устните си върху нейните.

Сара долови някакъв слаб шум над тях, нещо като стъргане по дърво, но не обърна внимание, изцяло отдадена на сладостното изживяване. В този момент нечий глас извика отгоре:

— Капитане! Капитане, долу ли си?

Гидиън откъсна устата си от нейната, дръпна ръката си и полугласно изруга.

— Да, Сайлъс, тук съм. След малко ще дойда при тебе. — Обзета от невероятен срам, Сара се сепна от обхваналия я сладострастен екстаз. Мили Боже, нейната ръка беше върху слабините му! А той си бе позволил интимност, допустима само за съпруг!

Докато успее да се дръпне, звукът от слизащи стъпки се разнесе близо до тях.

— Трябва да говоря с теб — викаше Сайлъс, а думите му бяха съпроводени от потропването на дървения му крак по стъпалата. — Искам да ти кажа нещо за тая жена, Луиза…

— Ако се приближиш още малко, Сайлъс — изръмжа Гидиън, — ще наредя да те влачат под кила на кораба за наказание!

Стъпките внезапно спряха. Потънала в земята от срам, Сара бързо смъкна полите си надолу, но когато се опита да слезе от сандъка, Гидиън я задържа. Силните му ръце я стиснаха здраво за бедрата.

Очите му не я изпускаха, докато отговаряше на Сайлъс:

— Върви в моята каюта. Ще дойда след малко. Първо трябва да оправя нещо друго тук.

Сърцето й биеше в синхрон с потропването на протезата на Сайлъс, който се връщаше по стълбата нагоре. Тя беше това „нещо“ и ако се оставеше „да бъде оправена“, той сигурно щеше да я захвърли след това, без много да се церемони.

Не биваше да допусне такова нещо. Не можеше да се отдаде на този мъж, този безскрупулен пират. Капакът на трюма горе се затвори шумно и Гидиън се наведе да я целуне отново, но този път тя беше подготвена. Отблъсна го с ръце и отвърна лицето си от него.

— Не! — прошепна тя. — Стига толкова.

Тя почувства дъха му топъл и учестен до ухото си, докато ръката му обгръщаше кръста й.

— Защо не?

За момент главата й сякаш беше празна. Каква причина можеше да измисли, която да му изглежда достатъчно сериозна? Ако изтъкнеше, че не са женени, той просто щеше да отхвърли това възражение и да се ожени за нея, което щеше да бъде катастрофално. Тогава се сети за плана на Пети.

— Защото вече дадох дума на друг.

Той направо се вцепени. Тягостно мълчание се възцари между тях, нарушавано само от далечното тиктакане на стенния часовник. Но той не се отдръпна от нея. В началото тя се изплаши, че не я е чул.

— Казах… — заговори тя.

— Чух те! — Той се дръпна назад, а по лицето му личеше, че не й вярва. — Как така „друг“? Някой в Англия ли?

Тя се подвоуми дали да не измисли някакъв годеник в Лондон. Но това нямаше да мине пред него.

— Не. Един друг моряк. Аз… се съгласих да се омъжа за един мъж от твоя екипаж.

Лицето му придоби толкова сурово изражение, че заприлича на издялано от същото дъбово дърво, от което беше изработен и неговият чудесен кораб.

— Шегуваш се!

Тя енергично поклати глава в знак на отрицание.

— Питър Харгрейвс ми предложи… да му стана жена миналата вечер. И аз приех.

В началото той беше смаян, после чертите му се изкривиха от гняв. С ръце на кръста, той се наведе над нея, докато лицето му се приближи на сантиметри от нейното.

— Той не е от моя екипаж. Затова ли прие предложението му, защото не е от моите мъже? Или ще започнеш да твърдиш, че имаш чувства към него?

Последните му думи бяха изпълнени с толкова много ирония, че просто я хвана срам. Беше трудно да твърди, че има чувства към Пети, когато току-що едва не се беше отдала на Гидиън. Но само такъв отговор можеше да го възпре. Усети как се разтреперва, загледана в неговите бурно повдигащи се гърди.

— Аз… да, харесвам го.

— По начина, по който харесваш мене ли?

Тя отклони погледа си. Не знаеше какво да отговори, но той хвана брадичката й и я накара да го погледне. Въпреки слабата светлина личеше, че все още е възбуден. И като заговори отново, в гласа му се почувства напрежението, породено от тази възбуда.

— Не ме интересува какво си приела миналата вечер. Всичко се промени сега. Не е възможно все още да искаш да се омъжиш за него, след като реагираш така на моите ласки.

— Това беше грешка — прошепна тя, решена да не се огъва пред гневния пламък в очите му. — Ние с Пети напълно си подхождаме. Познавам го още от „Частити“. Знам, че е почтен човек, затова и сега искам да се омъжа за него.

Един мускул трепна на брадичката му.

— Искаш да кажеш, че той не е насилник. Не е зъл пират като мене, който е ходил да „изнасилва и плячкосва“…

Той се дръпна от сандъка, изруга и се втурна към стълбите.

— Той не е подходящ за тебе, Сара, независимо от това какво мислиш. Затова ще прекратя това ухажване още сега!

Ужас я обзе. Той можеше да направи какво ли не на Пети.

— Не! — изкрещя тя, като скочи от сандъка и се затича след него. — Не, Гидиън! Спри!

Но той беше вече почти горе на стълбите. Като се затича след него, роклята й се свлече по раменете. Тя спря да я закопчее, като гледаше безпомощно как той изчезва през горния капак.

„Проклет да е!“ — помисли си тя, като се мъчеше да се пооправи. Ако не стигне там бързо, Гидиън несъмнено щеше да накара да изхвърлят Пети през борда или дори нещо по-лошо. А тя не можеше да допусне това. Пети беше единствената й надежда за бягство и нямаше да позволи този проклет пират да го нарани.

 

Току-що приключил вахтата си, Пети лежеше в своя хамак и майстореше макет на кораб от парче стара слонова кост. В помещението за екипажа нямаше никой, тъй като всички други моряци бяха отишли да ухажват жените или да застанат на вахта. Ако имаше право на избор, и той щеше да бъде сред тях. И щеше да намери Ан. Но тъй като това бе невъзможно и той знаеше, че някой мръсен пират вероятно се опитва в момента да спечели симпатиите й, настроението му не бе от най-добрите. Той беше поел единствения възможен път, но не можеше да не се терзае, че сладката Ан Морис бе забранена за него.

Внезапно вратата се отвори и се блъсна в стената толкова силно, че Пети щеше да падне от хамака от изненада. Самият Пират-лорд нахълта вътре като някакво сатанинско чудовище, а очите му светеха гневно като нощни огньове върху прорязаното му от белега лице. Погледът му се спря на Пети и беше толкова злобен, че морякът изтръпна от ужас.

Той слезе предпазливо от хамака и като го заобиколи, застана от другата страна, докато капитанът се приближаваше към него.

— Добър вечер, капитане. Всичко наред ли е?

Гидиън го хвана за ризата и го издигна на няколко сантиметра от пода, докато лицето на Пети се изравни с неговото.

— Не можеш да я имаш, чуваш ли ме? Нито сега, нито когато и да било!

Тръпки от ужас полазиха по гърба на Пети. Той едва се сдържаше да не покаже, че трепери.

— Ко… кого имате предвид, капитане?

— Знаеш добре кого имам предвид, мръсен англичанино! — Пиратът присви очи. — Освен ако тя ме е излъгала, че е избрала теб за съпруг.

А, значи за това говореше той. За благородната госпожица. Пети преглътна с усилие. Ама че кошмар!

— Госпожица Уилис не е излъгала, капитане! Аз… й предложих да ми стане жена и тя се съгласи.

Когато Пирата-лорд пусна ризата му и го улови за гърлото, Пети стисна здраво ножа, с който дялкаше. Ако някой друг му бе посегнал така, Пети щеше да го повали на земята и да забие ножа си в корема му. Но това беше пиратският капитан. С такъв луд трябваше да се постъпва много внимателно.

— Остави го! — обади се един глас зад гърба на капитана. Това беше самата госпожица Уилис. Косите й се бяха разпилели по раменете, а лицето й беше придобило цвета на слоновата кост, която Пети държеше в ръката си. — Пусни го, казвам ти!

— Не се меси в тази работа, Сара! — изкомандва капитанът и пръстите му стиснаха гърлото на Пети. Хватката постепенно ставаше все по-стегната и Пети дишаше с мъка, едва поемайки си дъх.

Госпожица Уилис не обърна никакво внимание на думите на капитана. Тя се приближи зад гърба му и дръпна прегънатата му в лакътя ръка.

— Ще го нараниш. Пусни го!

— Предавам му един урок — изръмжа Хорн. — Трябва да му се напомни какъв е рангът му, а на този кораб той е по-долен дори от този на каютния помощник!

— И заради това си решил да го удушиш ли?

— Да, заради това. И защото се е осмелил да те ухажва. — Капитанът погледна Пети, който с усилие поемаше всяка глътка въздух. — Той няма същите права като моите моряци. Трябваше да кажа това съвсем ясно още в началото.

— Но аз го избрах, не той мене! — Тя почти увисна на ръката на капитана. — Ти каза, че можем да си изберем съпрузите! И аз това направих. Избрах, когото пожелах!

В каютата настъпи мъртва тишина, нарушавана само от скърцането на хамака, който се полюляваше в такт с клатушкането на кораба. Като отпусна леко хватката, капитан Хорн обърна глава, за да изгледа госпожица Уилис с проницателния си поглед.

— Наистина ли твърдиш, че искаш за съпруг някакъв моряк с толкова нисш чин?

— Ако единствената ми друга възможност ще бъде някой пират, да! — избухна тя и докато капитанът продължаваше да я гледа втренчено, добави с решителен глас: — Да, разбира се, че го искам! И ако кажеш, че той не може да се ожени за мен, значи ми отказваш правото, което твърдиш, че си ми дал — добави тя и въздъхна. — Ако мога да си избера само мъж, когото ти да одобриш, значи въобще нямам право на избор, нали?

Капитанът се намръщи. После пусна Пети на земята, изруга с дрезгав глас и изтръгна резбата и ножа от ръцете му. Пети отвори уста, за да си поеме дъх, когато капитан Хорн се наведе над него и го погледна като човек, който току-що е получил удар в корема и изпитва силното желание да разкъса на парчета този, който е направил това. После силно стисна юмруци, а Пети с мъка се изправи на крака и зае войнствена поза. Той не искаше да се бие с капитана, защото тактиката му беше да стои колкото може по-незабелязан от пиратите. Но щеше да се бие, ако така можеше да опази себе си и госпожица Уилис.

— Престанете вече! — извика Сара. — Спрете веднага и двамата!

Капитан Хорн не й обърна никакво внимание. Като гледаше Пети презрително и леко развеселено, той му махна с ръка да се приближи.

— Опитай си силите, Харгрейвс, Хайде, възправи се срещу мен!

Окуражен от снизхождението, което пиратът проявяваше, той се нахвърли върху него с хватка, която би трябвало да събори противника му на земята. Но в следващия момент се озова по гръб на пода, а капитанът стоеше наведен над лицето му.

Той се усмихна мрачно и сложи крак върху гърдите на Пети.

— Много добре, Харгрейвс. Ловка хватка. Но този, който те е учил да се биеш по този начин, е трябвало да те научи и да не обръщаш внимание на подигравките на противника. Ако искаш да се биеш като азиатец, трябва и да мислиш като такъв, а това значи да не допускаш да те завладеят чувствата.

Пети го загледа със страхопочитание. Той не беше срещал досега друг моряк, който да знае тези неща. Но трябваше да се сети, че ако има някой да разбира от бой, то това ще е Пирата-лорд.

Пети беше много изненадан, когато капитанът изведнъж вдигна крака си, после му подаде ръка. Той се поколеба за момент, после прие помощта му да го вдигне на крака.

Госпожица Уилис заобиколи капитана и бързо отиде при Пети, а лицето й беше угрижено и тя докосна леко ръцете и гърдите му.

— Ранен ли си? Не те е наранил, нали?

— Не, само нарани гордостта ми. — Той я погледна с печална усмивка. — Не се тревожете за това. Добре съм.

Едва когато съзря изпитателния поглед на капитан Хорн той схвана, че се държи по-скоро като слуга, отколкото като годеник. Като обви с ръка кръста на госпожица Уилис, без да обръща внимание на изплашения й поглед, той забеляза, че пиратът ги гледа с любопитство.

— Каква трогателна сцена! — По лицето на капитан Хорн се беше изписало съмнение, примесено с безмълвен гняв. — Как не съм разбрал досега за голямата страст, която се е развихряла под носа ми!

— Както каза госпожица Уилис, тя ме избра. — Пети изпъчи гърди, като зае позата на покровител, макар и за съжаление, малко късно. — Тя вероятно ви е казала, че ние се сприятелихме на „Частити“.

Така се бяха споразумели да кажат миналата вечер, макар да знаеха, че хората няма да бъдат много убедени в това.

Изглежда, че и капитан Хорн се съмняваше.

— Да, и тя твърдеше нещо подобно.

Твърдеше! Явно той не вярваше на нито един от двамата.

После капитанът изгледа госпожица Уилис продължително и сладострастно, при което ръката й потрепери под тази на Пети.

— С нея доста се сприятелихме последните два дена. Нали така, Сара?

Пети се обърна към нея и остана крайно изненадан, защото тя страшно се изчерви. И хвърли един укоряващ поглед на капитана, а после сведе очи.

— Аз… не знам за какво говорите.

— Разбира се, че не знаеш! — изръмжа капитанът. — Трябваше да очаквам, че една двулична лейди ще отрече истината за нашето приятелство. Е, можеш да го отречеш пред мене, можеш дори да го отречеш пред този твой моряк. — Гласът му се сниши и се превърна в заплашителен шепот. — Но ще ти бъде страшно трудно да го отречеш пред самата себе си.

След тази странна забележка капитанът се обърна и излезе, като тресна вратата след себе си и остави Пети разтреперан. Имаше нещо между капитана и госпожица Уилис, това беше съвсем ясно.

Тя се дръпна рязко от Пети.

— Този проклетник! Този ужасен проклетник!

За пръв път, откакто беше влязла в моряшките помещения, Пети забеляза в какъв раздърпан вид е тя. Дантеленият пластрон на гърдите й, който носеше неотменно, беше изчезнал, а една от презрамките на ризата й висеше от корсажа й. Кръвта му се смрази.

— Какво искаше да каже той с това приятелство! Какво ви е направил този проклет пират?

За момент тя не пророни нито дума.

— Нищо не му съм позволила да ми направи — измърмори тя накрая.

Той изръмжа. Ако не успееше да измъкне госпожица Уилис от тази бъркотия, доведеният й брат щеше да го убие.

— Значи ви е опипвал? А успя ли… искам да кажа, можа ли… — Пети не довърши изречението си. Дявол да го вземе! Как може един моряк с толкова нисш чин да задава на доведената сестра на граф толкова неделикатен и обиден въпрос!

Но не беше нужно да пита. Можеше да разбере от начина, по който тя се изчерви, че е разбрала за какво става дума. Като изправи рамене, тя го изгледа с прекалено блестящ поглед.

— Не ме е… обезчестил, ако за това питаш. И няма да му позволя. Никога! Тъй като единственият му отговор бяха смръщените вежди, тя добави:

— Не е нужно да се тревожиш за мене. Мога да се грижа и сама за себе си.

— Виждам. И затова капитанът ви преследва като разгонен котарак.

Тя му хвърли такъв остър поглед, че би могла да среже стъкло с него.

— Мога да се оправя с капитан Хорн, Пети. Ти само измисли как да се измъкнем от тези проклети пирати.

После бързо излезе от каютата и го остави да се чуди как ще успее да уреди бягството й, когато не можеше да я опази от Пирата-лорд, а дори и от самата нея.