Тереза Медейрос
Шепотът на розите (1)

ПРОЛОГ

Шотландия, високите планини, 1718

Една от прекрасните чайни рози на мама удари Сабрина Камерън по гордо вирнатото носле, фин прашец погъделичка ноздрите й. Тя кихна, вдигна пълната си ръчичка към устата и се скри по-дълбоко в живия плет.

Макдонълови бяха на път към Камерън — само едно непредпазливо движение и още преди да свърши денят, костите им щяха да врат в тенджерите на селяните от Камерън.

Момиченцето потрепери от сладостен ужас. През повечето нощи от краткия му живот Макдонълови населяваха кошмарите му. Те са великани, шепнеха братята й под светлината на свещите, наполовина хора, наполовина чудовища. Едри, тромави маймуни, които тичат на два крака и се обличат само в прясно одрани животински кожи. Децата в селото се разтреперват от страх, щом ги зърнат, и дори силните мъже внимават да не се отдалечават много от Камерън Глен след падането на мрака.

Когато в безлунните нощи кучетата лаеха и скимтяха под стените на господарската къща, хората си шепнеха, че пак някой Макдонъл броди из мрачната гора и търси непослушни малки момчета и момичета, за да ги отвлече в пещерата си.

Сабрина разтвори пищната зеленина и надникна навън. Майка й бе коленичила в края на една леха и разкопаваше пръстта около розите със сребърна лъжица. През ниско надвисналите облаци, които предвещаваха дъжд, се процеждаха отделни червени ивици слънчева светлина и позлатяваха косата й. Няколко пухкави малки кученца си бяха намерили удобно място в полите й.

Първото предупреждение беше ръмжене и кискане. След това желязната порта се отвори с трясък и в градината нахлуха братята на Сабрина. Брайън беше възседнал раменете на Александър, ревеше команди и подкарваше „коня“ си с дървена пръчка. Алекс изцвили, после сърдито изрева, преви гръб и брат му се изтърколи във влажната трева. Двамата се нахвърлиха един срещу друг като млади вълчета и спряха едва в полите на майка си.

Елизабет Камерън раздели синовете си с привични движения, издаващи десетгодишен опит. Накрая засрамените момчета бяха принудени да се откажат.

Тя ги сграбчи за яките и ги раздруса здраво, а когато им се скара, ясно пролича английският й акцент.

— Трябваше да ви ударя по дебелите глави. Нима искате и малката ви сестра да стане грубиянка като вас?

Тя се опита да почисти петната от трева по коленете на карираните празнични панталони. За да й направи ответна услуга, Брайън плю на дланта си и изтри петното от пръст на бузата й.

Алекс тракна с токове и заговори най-ужасния шотландски, на който беше способен. Явно се чувстваше много важен.

— Татко ни изпраща с вест. Макдонълови са тръгнали към нас.

Брайън хвърли бърз поглед към мърдащия жив плет.

— Разправят, че били много гладни. Хапвали им се малки чернокоси момичета.

Сабрина моментално изскочи от скривалището си.

— А ти видя ли някого? Наистина ли мъжете са окосмени от главата до краката?

— Да, и имат остри, закривени зъби, от които капе кръв. — Алекс разпери ръце и оголи зъби.

— Алекс! — намеси се строго майката. — Престани да дрънкаш глупости пред сестра си.

— Прави, каквото ти казва майка ти, момче. — Веселият мъжки глас накара всички да се обърнат. — Иначе сладките ушенца на моята принцеса ще се напълнят с всякакви глупости.

— Татко! — Сабрина се втурна към мъжа на портата.

Когато вдигна на ръце единствената си дъщеря, господарят на клана изпълни градината с едрата си фигура. Сабрина беше малкото му отражение, сякаш я бе оформил със собствените си ръце. Под гъстите черни мигли искряха тъмносини очи. Докато тя покриваше брадата му с целувки, той намигна на жена си над тъмните й къдрици.

Сабрина подръпна косъмчетата, които се подаваха от отвора на ризата му.

— Татко, вярно ли е, че Макдонълови имали цели снопчета косми по стъпалата и че лъжиците им са изрязани от човешки ребра?

Алекс и Брайън се сбутаха, сдържайки кискането си.

— Най-добре сама попитай госта ни, щом се появи. — Камерън изгледа мрачно синовете си. — А дотогава не слушай глупостите на тези двамата, чуваш ли?

Той пусна Сабрина на земята. Тя вдигна очи към него и за малко да му признае тайната си надежда по отношение на идващите Макдонълови. Но баща й вече вървеше към съпругата си.

Тя му поднесе устните си и той ги целуна звучно.

— Много съм ти задължен, че се съгласи момчето да дойде тук, Бет. Щом Макдонъл благоволи да ми повери сина си за лятото, може би скоро ще се научи да ми се доверява и за други неща.

Алекс мушкаше един червей с тоягата си.

— Татко нареди да се държим добре с момчето. Каза да го поздравим с добре дошъл и да не обелваме дума за това, че баща му е едно коварно копеле, което прерязва гърлата на спящи мъже и си пече червата им за закуска…

Като видя ужасения поглед на жена си, Камерън побърза да затвори устата на сина си.

— Никога не съм говорил такива неща. Чул ги е от някого.

Брайън се възползва от притесненото положение на брат си и го изрита по крака. Алекс моментално размаха юмруци, за да отговори на удара. Сабрина побърза да се отдалечи и се спъна в заспалите кученца, които наскачаха с жално виене.

Паднала в тревата, Сабрина първа видя момчето. То стоеше напълно неподвижно и тя не можа да каже дали ги наблюдаваше отдавна, или току-що се бе появило. По-скоро беше първото, ако се съдеше по мрачната линия около устата му.

Любопитството победи страха. Тя се изправи и го огледа. Младият Макдонъл наистина имаше много коса, но тя беше главно на главата му. Разбъркани руси и червеникави кичури висяха в безпорядък по раменете му. Кожената му наметка не беше нова, нито опръскана с кръв, а изглеждаше мръсна и износена. Лицето му беше на ивици пот и мръсотия, босите крака направо черни. На рамото му висеше натъпкан чувал. Този млад Макдонъл съвсем не изглежда застрашителен, реши изведнъж Сабрина.

Ала когато закрачи към него, тя установи, че се е излъгала. От цялото му същество струеше варварска сила. Напомни й за животно, диво и много опасно, защото беше притиснато до стената. Нослето й се намръщи от миризмата му. Момчето миришеше на прясно разкопана земя и слънчева светлина и то така, сякаш беше спало много нощи навън под боровете. Кожата му беше загоряла от слънцето, очите бяха наситено зелени като горска поляна в летен следобед, а в дълбините им светеше остър ум.

Сабрина застана пред новодошлия и несръчно се поклони.

— Здравей. Добре дошъл в Камерън.

Алекс и Брайън прекратиха боричкането си. Кученцата престанаха да лаят. С надменно вирната брадичка, която би направила чест на всеки монарх, младият Макдонъл подмина Сабрина, сякаш тя беше охлюв, заровил се в праха пред краката му. Бузите на момиченцето пламнаха.

Баща й побърза да й се притече на помощ и тя го погледна благодарно.

— И аз не бих могъл да изрека по-добре нашето приветствие. Добре дошъл в Камерън, моето момче.

— Не съм ваше момче — изсъска в отговор новодошлият. — Аз съм Морган Тайър Макдонъл, син на Ангъс Макдонъл и наследник на клана Макдонъл.

Сабрина беше дълбоко впечатлена от начина, по който бе произнесъл толкова много „Макдонъл“ в едно-единствено изречение. И стоеше толкова изправен, че тя усети болка в гърба. Опита се да му се усмихне, но той отмести поглед. Брайън и Алекс го оглеждаха внимателно, но без враждебност.

— Надяваме се, че ще ни окажеш честта през това лято да смяташ Камерън за свой дом — продължи спокойно бащата.

— Надявам се лятото да свърши по-бързо — промърмори момчето с режещ глас.

Камерън понечи да отговори нещо, но жена му му даде знак да мълчи. Единствено тя бе забелязала, че Морган стиска здраво зъби, за да не затракат.

Без да бърза, Елизабет отиде при момчето и нежно го помилва по бузата.

— Липсват ти баща ти и майка ти, нали, синко?

Той отблъсна ръката й.

— Никога не съм имал майка и не ми трябва. Камо ли пък някоя проклета сасенах. — Сабрина никога не беше чувала грубата шотландска дума за англичаните, но майка й пребледня.

Когато сянката на господаря на клана падна върху него, момчето дори не трепна. Остана все така изправено, в очите му гореше студен огън. Трябваше да вдигне глава, за да погледне Дугъл Камерън в очите, и го направи, без да трепне. Брайън и Алекс се кискаха тихо. Сабрина закри очи, но веднага разтвори пръсти, очаквайки плесницата, която обикновено следваше такова безсрамие.

Баща й бе смръщил застрашително чело, но много скоро се изсмя развеселено и дори разроши косата на Морган. Момчето беше твърде слисано от реакцията му и не успя да се отдръпне.

— Ти си истински Макдонъл, момко. Роден воин, също като баща ти. Ще бъдеш от голяма полза за клана Камерън.

Морган затрепери от ярост.

— Аз служа само на Макдонъл. Мразя Камерънови.

Брайън и Алекс не издържаха и избухнаха в луд смях. Морган се обърна към тях със стиснати юмруци.

— Как смеете да се подигравате на един Макдонъл, вие, луничави невестулки! Ще ви избия зъбите!

Братята, очевидно зарадвани от шегата му, се закискаха още по-високо и се смушкаха с лакти. Преди майката да е успяла да им се скара, Морган вече бе изскочил от градината и господарят на дома остана сам на портата.

— Почакай! — извика Сабрина. Може би Макдонъл не харесваше Брайън и Алекс, но тя не бе казала нищо лошо. Какво като беше момиче?

Без повече обяснения тя се промуши през живия плет и се затича след него.

— Сабрина! — извика Елизабет.

Господарят на клана прегърна успокоително жена си.

— Остави я. Ако някой е способен да опитоми един див Макдонъл, това е само тя.

Дугъл Камерън намери една дупка в бръшляна, който се виеше по стената, и проследи с поглед двете малки фигури, които тичаха по поляната право към сивите дъждовни облаци.

— Бог да е с теб, принцесо — пошепна той. — Боя се, че ще имаш нужда от цялата му хитрост и от твоята собствена в добавка.

* * *

— Чакай! Почакай, моля те! Чакай ме!

Силните крачета на Сабрина тичаха неуморно. Виковете й заглъхнаха в пъшкане. Слънцето се беше скрило зад планина от тъмни облаци, а момчето беше само тъмна точка, която се сливаше с гората. Преди да падне и да си нарани коляното в грубите папрати, Сабрина записа към талантите на този странен Макдонъл и бързото тичане. Уплашена от приближаващия дъжд, тя скочи на крака и се хвърли към мрачната сянка между огромните дъбове. Един корен се закачи в глезена й и я спъна.

Тя се приземи по корем и с ужас установи, че лежи на ръба на един ров и полата й се е вдигнала над главата.

— Всички ли Камерънови са като теб глупави и инатчии?

Сабрина подаде глава изпод полата си. Морган Макдонъл стоеше над нея със скръстени ръце и смръщено разглеждаше онова, което тя трябваше да пази скрито под полата си.

Момиченцето побърза да смъкне полите си и му подаде ръка.

— Хей, момче…

Той я издърпа да стане и изтри ръката си, като че се беше изцапал.

— Не се казвам момче. Името ми е…

— Морган Тайър Макдонъл — повтори тържествено Сабрина. — Син на Ангъс Макдонъл и наследник на клана Макдонъл. Служиш само на Макдонъл и мразиш Камерънови. А аз съм Сабрина, дъщерята на Дугъл Камерън.

— Кой би го оспорил. — Гласът на Морган се давеше в горчивина. — Одрала си кожата на онзи дявол.

Сабрина смръщи челце, опитвайки се да намери подходяща тема за разговор.

— Обичаш ли червеи?

— Не.

— А бръмбари?

— Воините нямат време за такива глупости.

Челото й се намръщи още повече. Брайън и Алекс винаги намираха време за червеи и бръмбари. И обичаха да слагат паяци в леглото й. Може би трябваше да попита дали стъпалата му наистина са окосмени. Но мрачното му изражение я възпря. Гъсти червеникаво-руси мигли обрамчваха очите му.

— Какво правиш по цял ден?

— Юмручен бой, мечове, пистолети. — Упоритите устни разкриха два реда прави бели зъби, между които нямаше нито един развален. — Приятно е.

Сабрина примигна заслепено, сякаш слънцето бе пробило черните облаци. Окуражена от усмивката му, тя сложи ръка върху неговата.

— Ето, виждаш ли. Знам, че ще станем приятели. Аз вече те харесвам истински…

Момчето погледна пухкавите пръстчета, които плахо помилваха ръката му. Досега Морган живееше единствено за своя клан и мразеше всички негови врагове. В блестящите зелени очи пламнаха противоречиви чувства. Ужас. Страх. Несигурност. Копнеж.

Той издърпа ръката си.

— Аз не съм ти приятел. И не те харесвам.

Усмивката й потрепна, но не угасна.

— Естествено, че ме харесваш! Всички ме харесват. Татко казва, че мога да хвана за мустаците дори дива котка.

Очите на Морган потъмняха и Сабрина стреснато отстъпи крачка назад.

— Ти май нищо не разбираш, момиче! — извика ядно той. — Аз не те харесвам. Не харесвам и братята ти. А най-вече не харесвам английската ти майка и богатия ти баща. Вървете по дяволите!

Очите на Сабрина се напълниха със сълзи. През целия си живот беше познала само любов и не беше подготвена за омраза. В думите му нямаше и следа от веселата подигравка на братята й.

Той я посочи презрително с пръст.

— Хайде, върви да ревеш в полите на майка си. Какво друго може да се очаква от едно глупаво бебе!

— Аз не съм бебе. Вече съм на шест години!

Той направи крачка към нея и тя се стегна, за да устои. Но когато я бутна леко, тя падна в шумата и от очите й потекоха сълзи.

Все пак момиченцето успя да се изправи, изтри сърдито очите си и потисна хълцането си. Втурна се нагоре по склона и извика с пялото достойнство, което й беше останало.

— На татко никак няма да му хареса, че ме бутна.

Морган се изсмя подигравателно подире й.

— Сигурно. Хайде, принцесо, иди при баща си да ме наклеветиш. Разкажи му как лошото момче те е бутнало и е оскърбило скъпоценната ти гордост. Може би той ще ме хвърли в затвора и ще ме остави да изгния там. Нали така направи баща му с моя дядо. Или ще заповяда да ме обезглавят, както направи старият Йосташ Камерън с Лаклан Макдонъл.

Сабрина спря и изпъна гръб. Обърна се към него, погледна го право в очите и гневно поклати глава.

— О, не, Морган Макдонъл. Аз не съм бебе и няма да те наклеветя пред татко. Каквото и да ми направиш, няма да те издам. Кълна ти се, че никога вече няма да ме разплачеш. Даже да живея вечно, няма да пролея повече нито една сълза заради лошо момче като теб. Ти… ти… — В малкия й запас от ругатни не се намери нито една подходяща за случая. — Макдонъл!

Тя продължи нагоре, като стъпваше здраво и се хващаше за клоните, за да не се изтърколи обратно в краката му. Прехвърли се през рова и запуши уши, за да не чува ругатните, които я следваха. Добре, че не разбираше повечето от тях.

Когато най-сетне се втурна да бяга, вече падаха първите тежки капки. Оглушителната гръмотевица не й позволи да чуе задавения плач, който идваше откъм рова. Морган Макдонъл, наследник на клана Макдонъл, падна в корените на едно дърво и проля горчиви сълзи, които се смесиха с дъжда.

* * *

Дугъл Камерън тъкмо разтриваше ръце пред буйния огън в камината, когато в стаята нахлу дъщеря му. Без да се притеснява, че ще намокри скъпоценните ориенталски килими на майка си, тя се хвърли към баща си.

— Бурята ли те изненада, момиче?

Тя кимна и опря глава в брадичката му. Той притисна до гърдите си мокрото вързопче и изчака треперенето да отслабне. Уплаши се, че малката ще се разхълца, но когато тя вдигна глава, очите й бяха сухи и святкаха от гняв.

— Трябваше да го плеснеш, татко. Той е невъзпитано момче.

— Да, може би си права. Но Макдонълови са груба пасмина, моето момиче. Боя се, че бедното момче е получило достатъчно плесници през живота си и сега има нужда от любов и разбиране.

Лицето на Сабрина помрачня.

— Не се сърди, но съм сигурна, че няма да го обичам.

Господарят на клана се изсмя тихо.

— Може би и това е добре. Като гледам лицето му, скоро ще има колкото си иска любов.

Сабрина прегърна баща си и целуна брадата му.

— Аз обичам теб, татко. Винаги ще обичам теб най-много от всички.

Дугъл зарови лице във влажните копринени къдрици и си пожела да можеше да й спести болките на любовта.

— Това е невъзможно, принцесо, колкото и да ми харесва — проговори тихо той. — Наистина много ми харесва.