Сабрина Джефрис
Пиратска целувка (7)

Глава 7

Тогава бягайте, о, бягайте сега! Състоянието жалко избегнете, ласкатели противни прогонете. Себе си ценете, презирайте мъжете. Бъдете горди, разум проявете.

лейди Мери Чадлей, английска поетеса

Из „Обръщение към жените“

Сара се вцепени от изумление. Неговите устни, прекалено меки за пират, докосваха нейните с изискана настойчивост. Дъхът й се сля с неговия и изненадващо приятна тръпка наелектризира тялото й. Но когато той прокара езика си по краищата на устните й, тя рязко се отдръпна и се разтрепери. Той я беше целунал! Този… негодник беше проявил наглостта да я целуне!

— Какво има, лейди Сара? — Гласът му беше станал дрезгав, очите му бяха потъмнели и в тях светеше опасно пламъче. Той вдигна ръка, за да я погали по бузата и докосна с палец долната й устна.

— Никога ли не са те целували досега?

Издайнически трепет мина по тялото й, докато той галеше устната й с палеца си. Тя се мъчеше да се насили да изпита отвращение от неговия допир, но й беше трудно да мисли, когато той я докосваше.

— Разбира се… целували са ме и преди.

Той повдигна едната си вежда, като че не й вярваше.

— Който и да е бил, не е успял да те убеди, че си много привлекателна.

Мазолестият му палец се плъзна по нежната извивка на горната й устна.

— Кой беше той? Някой нищожен кривокрак ухажор, наскоро завършил гимназия ли? Някакво жалко лордче?

Този проклетник й се надсмиваше. Тя му хвърли смразяващ поглед.

— Той беше офицер от английската кавалерия, ако искате да знаете, и не беше нищожество.

Тя протегна ръка срещу него, за да го отблъсне. Но той хвана ръката й и я постави на врата си, като я задържа там, докато я гледаше с изгарящи от страст очи.

— Може и да не е бил нищожество, но не е бил достатъчно мъж, за да те задържи в Англия. И не го е бивало много да целува, макар че може и да греша. Във всеки случай се нуждаеш и от някой друг, за да направиш сравнение.

И преди тя да успее да го спре, той долепи отново устните си до нейните, а те бяха силни, властни и настойчиви. Този път нямаше и следа от нежност, те се впиваха като че това бе негово право, точно както би постъпил един пират. Тя вкопчи пръсти в косата му, желаейки да го отблъсне от себе си, но в този момент корабът се залюля и го тласна силно към нея, при което твърдите му бедра и стегнатият корем се долепиха до нея толкова плътно, че тя изохка. А когато несъзнателно разтвори устни, усети как езикът му прониква в устата й. И за неин най-голям ужас, това й се стори… много възбуждащо. И страшно вълнуващо. Тя се вцепени и го остави да изследва всяко кътче от устата й, а той движеше езика си с някакъв невероятен ритъм, докато тя забрави къде беше… и коя беше. И вместо да дръпне назад косите му, тя уви с пръсти къдравите му кичури, за да доближи главата му по-близо до своята. После затвори очи, а той впи устните си още по-силно в нейните и я завладя, както бе завладял „Частити“.

Целувките на полковник Тейлър бяха по-предпазливи и неуверени, като че се боеше да не изплаши плячката си. Бог да й е на помощ, но й харесваше тази арогантност на капитан Хорн. Както и страстните движения на езика му… и пръстите му, които галеха гърба й, като я притегляха все по-близо… и по-близо…

Тази целувка продължи цяла вечност, а колкото повече продължаваше, толкова по-настървена и настойчива ставаше. Ръцете му се плъзнаха първо надолу към бедрата й, после нагоре към гръдния й кош и започнаха да я опипват с въртеливи движения, а палецът му докосваше върховете на гърдите й.

Като откъсна устните си от неговите, тя извика:

— Не бива да ме пипате така! Не бива!

Той дишаше учестено и я гледаше с пламнали от страст очи.

— Защо да не бива?

— Защото не е… прилично!

Той я погледна развеселен. После отметна един кичур от косата си, която бе паднала върху челото му по време на тяхната бурна, сладострастна целувка.

— Никога ли не вършите нещо неприлично, лейди Сара?

Лейди Сара! Значи затова го правеше! Искаше да я унижи, защото брат й беше граф. Значи е била същата хитра тактика, както целувките на полковник Тейлър, и тази констатация я накара да изтрезнее.

— Не съм лейди Сара. Няма такава личност. — Тя отвърна лице от него. — Аз съм госпожица Уилис.

— Не, не си госпожица Уилис. — Като хвана брадичката й, той я принуди да го погледне. — Госпожица Уилис е прекалено целомъдрено име за жена, която може да изпитва такава бурна страст.

— Не изпитвам никаква страст! — възпротиви се тя. — Не ми харесва това…

Той прекъсна края на изречението й, като я целуна отново, властно и сладостно, със силата на мъж, плавал дълго време по море. Палецът му галеше врата й, после се спря върху пулса й, който започваше да се ускорява при всеки набег на езика му.

Тя се опита да се възпротиви. Наистина се възпротиви. Сви ръце в юмруци, опря ги на гърдите му и се опита да го отблъсне, но този опит беше толкова слаб, че нямаше почти никакъв ефект. Като хвана китките й, той смъкна ръцете й на кръста си и започна да ги стиска, докато пръстите й се разтвориха и ръцете й се долепиха плътно до него. След това пусна китките й, но само за да ги доближи по-близо, а тялото му като че се сля с нейното.

Всичките й намерения да се отдръпне… да промълви нещо… дори да си поеме дъх, се изпариха. Съществуваше само този мъж с неговите груби ръце, които пробуждаха нейната женственост. Той миришеше на морска вода и ром, а това беше приятно. Тя усещаше бързото му неравномерно дишане, докато я целуваше с ненаситна жажда. Такъв екстаз не беше изпитвала никога дотогава и тя се остави усещането да я завладее изцяло, единствено и само заради насладата.

После той сграбчи бедрата й и я притисна до слабините си, толкова близо, че тя почувства твърдата издутина под бричовете му. Сара се вцепени. Майка й беше й разказвала как се любят мъжете и жените, затова тя знаеше, че тази твърда подутина е доказателство за неговата възбуда. Мили Боже, не биваше да допусне това!

Със сподавен вик тя го отблъсна и успя да се промъкне между него и вратата, преди той да успее да я спре. Устните й горяха от страстните му целувки, а сърцето й биеше лудо, но успя да се овладее и побърза да стигне до другия край на стаята и да се скрие зад бюрото му.

Бузите й бяха станали аленочервени, докато го наблюдаваше как се обръща бавно, за да застане срещу нея, а очите му блестяха като две парчета синьо стъкло. Не можеше да повярва, че беше оставила това чудовище да я опипва. Това нямаше да се повтори. Тя нямаше да го допусне!

Смръщил вежди, той тръгна към бюрото и се наведе напред, за да постави юмруците си върху него. Страстното желание все още се четеше в очите му, а дишането му беше тежко и учестено.

— Виждаш ли, Сара, и ти изпитваш страст. Можеш да приказваш колкото си искаш за приличие, но и двамата знаем, че не си толкова непорочна, за колкото се представяш.

— Много по-непорочна съм, отколкото вие можете да бъдете някога!

— И слава Богу, че е така — промърмори той.

Тя се вбеси, че той бе сметнал обидата й за комплимент.

— Да, приятно ви е, че сте грубиян, нали? Обичате да властвате над жени и деца! Вие сте толкова лош, колкото и онези английски благородници, които мразите и които тормозят своите длъжници и се отнасят с жените като с крепостни робини!

В момента, в който изрече тези думи, тя съжали за тях, тъй като очите му потъмняха като въглени, станаха леденостудени и я изгледаха с голямо презрение.

— Ти не знаеш нищо за мен! Нищо! Кога за последен път си била потискана, лейди Сара? Кога е трябвало да драпаш с нокти и зъби за коричка хляб или да изтърпяваш бой с юмруци от един…

Той спря и се отдалечи от бюрото си, а челюстите му бяха толкова здраво стиснати, че белегът на бузата му бе побелял. После си пое дълбоко дъх няколко пъти, преди да заговори отново, а гласът му беше станал хладен и твърд.

— Твоите жени и моите мъже трябва да се обединят. Те се разбират помежду си. Само ти не го виждаш и не разбираш, че предлагам на тези каторжнички повече, отколкото биха могли да получат, където и да е другаде — дом и възможност да имат семейство и съпруг. Както и избор…

— Избор ли? Да бъдат поробени сега или по-късно? Какъв избор е това?

— Стига с тия извъртания! Приемаш ли предложението ми каквото е — една седмица, за да си изберат жените мъже? Или трябва да го направя така, както го бях замислил първоначално, и да позволя на мъжете да вземат онези, за които искат да се оженят?

— А какво ще стане…

— Да или не, Сара! Така ще бъде! Ако изникнат някакви проблеми, аз ще ги оправя и без твоя помощ. Разбра ли ме?

— Отлично!

Беше й по-лесно да се оправя с него, когато е ядосан, отколкото когато я целуваше с такава страст. Тя разбираше ядосаните мъже.

— Вие сте жалък тиранин и каквото кажете, това става. — Тя изсумтя презрително. — Ще приемем седмицата, която предлагате. Но не ме упреквайте после, ако не всичко върви така гладко, както сте го запланували.

Очите му светнаха.

— Всичко ще върви точно както съм го запланувал, уверявам те.

Тази дяволска самоувереност в неговия глас страшно я дразнеше. Той просто не искаше да признае, че може да има и пропуски в неговия план. Е, нека сам се оправя в края на седмицата. Скоро щеше да разбере, че не може да чифтосва хората така, като че са добитък за разплод. И когато всичко се провали, тя ще му се изсмее, да, ще му се изсмее! Ще види какво ще му се случи.

Като изправи рамене, тя го изгледа с високомерен поглед.

— Мога ли да си вървя сега, капитан Хорн?

— Гидиън. Наричай ме Гидиън.

Тя забеляза интимността, която се прокрадна в неговите думи.

— Няма да направя нищо подобно. Само защото… ме целунахте, не значи, че…

— Сгреших с тази целувка. Това няма да се повтори. — Очите му светнаха, студени и безизразни като сапфири. — Но ние, кръвожадните бандити, не държим на етикета, затова все пак ме наричай Гидиън.

Той се отправи към вратата и сложи ръка на бравата.

— Сега можеш да си вървиш.

Тя не знаеше дали да се чувства обидена, или облекчена, задето той не искаше да я целуне пак. „Разбира се, че изпитвам облекчение — мислеше си тя, — не искам ръцете на този негодник да ме опипват отново.“

— Е? — Той отвори вратата, като я подканваше да си тръгне.

Като събра цялото си останало достойнство, тя заобиколи бюрото и тръгна към вратата. Шапчицата й лежеше на земята на няколко крачки от нея и тя спря, за да я вдигне.

— Остави я там! — заповяда той със суров глас. — Изглеждаш по-добре с разпуснати коси. Не я слагай вече.

Когато тя ахна от изумление и се запита защо проявява такъв внезапен интерес към косите й, след като всъщност изглеждаше, че иска да я отпрати на всяка цена, той добави:

— Имаш по-добър шанс да си хванеш съпруг, като си с разпуснати коси, Сара.

Женската й суета беше накърнена от намека му, че в противен случай никой няма да я пожелае. След като вдигна шапчицата, тя започна да събира разпилените по пода фиби, но той се отдалечи от вратата и тръгна към нея като ругаеше тихо.

— Ако я сложиш пак, просто ще я сваля. — Гласът му се сниши и се превърна в дрезгав шепот. — А знаеш какво се случва, когато разпусна косите ти.

Той се приближаваше и тя стана, като реши, че може би е по-разумно да остави фибите.

Преди да може да реагира, той протегна ръка, за да издърпа шапчицата от пръстите й. После я сви на топка и я пъхна в джоба на панталона си.

— Можеш да си вървиш сега. Сайлъс ще сервира на жените, иди да обядваш. Но ще те чакам на палубата след половин час заедно с другите жени.

— За какво?

— Трябва да уведомим другите на кораба за условията на нашата сделка. Не смяташ ли, че се налага?

Другите на кораба ли? Другите пирати? Мили Боже, досега тя не се беше сетила, че трябва да бъдат уведомени. Но не изпитваше желание да присъства, като се съберат.

Сега той бе застанал много близо до нея и когато тя вдигна лице към него, очите му я предизвикваха да откаже. За момент й се стори, че видя рога, скрити в гарвановочерните му къдрици. Тя разтърси главата си, за да проясни мислите си. Той не беше митично същество, макар че много приличаше на такова. Беше човек и можеше да се поправи. Само че още не беше измислила как да го стори.

— Какво има? — запита той грубо. — Боиш се да застанеш пред моите мъже, когато им кажа, че щастието, което ги очаква, се отлага заради тебе ли?

Тя сви устни.

— Не се боя от нищо.

Изражението на лицето му се смекчи. Той бавно вдигна ръка, за да махне падналите по бузата й коси. Тя издържа на това докосване, решена да му покаже, че той не я плаши. Макар че всъщност се боеше от него.

— Мога наистина да повярвам, че не се боиш от нищо, госпожице Сара Уилис — каза той и свали ръката си от бузата й. — Предполагам, че би превзела цялото английско кралство или американските щати, ако трябваше да го направиш. — Гласът му се сниши. — Но те предупреждавам, че не съм от префинените английски лордове, които се оставят да бъдат командвани от една млада жена, независимо колко сладко умее да се целува. И ако пак предизвикаш бунт сред тези жени, ще имаш пълното основание да трепериш от мене. Уверявам те в това.

После той й посочи подигравателно вратата.

С високо вдигната глава, тя леко повдигна полите си и прекрачи прага, после тръгна бързо по палубата, докато той затваряше вратата на своята каюта. За нейно нещастие няколко от пиратите я видяха, когато излезе. Те си размениха многозначителни погледи, а тя спря и бузите й се обляха в червенина. Божичко, как ли изглежда сега без шапчицата си, със спуснати коси и зачервени устни!

Какво ли ще си помислят за нея?! Какво си мислеха беше ясно от техните подигравателни подхилквания. Тя изправи гръб, без да обръща внимание на хихиканията, с които я сподиряха, докато се промъкваше между тях и отиваше към трюма. Тия проклети нехранимайковци! Вероятно бяха свикнали да виждат жени, които излизат от каютата на техния капитан с вид на прелъстена невинност. Те явно мислеха, че тя се е поддала на отвратителните задиряния на Пирата-лорд.

Сара прекоси салона, без да се отклонява. Е, беше се поддала малко. Но само на една целувка. Или на две. Или бяха три?

Мили Боже, нямаше значение колко бяха, това нямаше да се повтори. Той беше казал така и тя, разбира се, смяташе да го накара да сдържи обещанието си. Нямаше да се целуват повече, освен ако този зъл пират не я насилеше.

Разбира се, че няма. Нито една целувка повече!

Пети се присъедини към пиратите на борда и се подпря на близкостоящия варел, като изпитваше известно безпокойство, докато чакаше капитанът да им направи някакво съобщение. Бог да му е на помощ сега, как да опази младата госпожица от тази бъркотия? Когато се промъкна на борда на „Сатир“, той още не беше измислил никакъв план. Знаеше само, че няма да посмее да се върне в Англия без госпожица Уилис. Не се бе ръководил толкова от чувството за дълг, колкото от страх как ще се отнесе графът с него и семейството му, ако се върне сам.

Е да, графът му се беше сторил разумен мъж, но ако беше по-умен, нямаше да изпраща шпионин след сестра си и да му предлага безбожно висока сума за това. Не, Пети не смееше да си навлече гнева на графа. Брат му Том се нуждаеше от длъжността си на иконом, особено сега, когато магазинът на баща им беше фалирал. Но Пети се чувстваше като че е попадал от трън, та на глог. Графът наистина беше човек, от когото трябваше да се страхува, но пък Пирата-лорд…

Питър въздъхна. Той едва не припадна, когато пиратският капитан каза да го изхвърлят през борда. И наистина пиратите често постъпваха така, а тази мисъл накара Пети да изтръпне от ужас. Слава Богу, че се бе сетил да заговори за баща си. Питър, разбира се, беше преувеличил, че притежава такива умения. Не разбираше толкова добре този занаят, както бе казал. Пък и за какво му е на един пират месар?

Прикривайки с ръка очите си, за да се предпази от лъчите на залязващото слънце, Пети погледна към мястото, където Пирата-лорд крачеше по квартердека, големите му ръце бяха кръстосани на гърба, а видът му — гневен. Явно, че беше в лошо настроение. Бе свикал на палубата мъжете и беше изпратил човек да викне жените. Пети се чудеше дали младата госпожица няма пръст в тази работа. Тя наистина имаше остър език и той не би се изненадал, ако бе наругала капитана. За нейно добро се надяваше, че не е така. Всеки можеше да забележи, че с Пирата-лорд шега не бива.

Изведнъж жените се появиха от трюма зад Пети, предвождани от госпожица Уилис. Когато минаваше край него, тя му хвърли безпомощен поглед и продължи нататък.

— За какво ни извикаха? — промърмори един мъж зад него. Беше човекът, раздавал храната преди няколко часа, казваше се Сайлъс.

Първият помощник-капитан отговори:

— Не знам. Но тази лейди Сара има пръст в това. Бъди сигурен.

Питър преглътна с усилие. Пази, Боже, да е обрекла всички жени на някаква ужасна съдба с нейната склонност към размирици, въпреки че трябваше да признае, че с нея се отнасяха добре досега. Той огледа насъбралите се жени, като търсеше с поглед Ан, но тя беше толкова дребничка, че не можеше да я открие в тълпата.

Щом жените се събраха на палубата, Пирата-лорд махна с ръка на госпожица Уилис да иде при него на квартердека и тя се запъти натам, макар изражението на лицето й да изглеждаше неуверено, а това разтревожи Пети. Когато застана до капитана, толкова крехка пред снажната му едра фигура, той започна да говори.

В началото Пети почти не можеше да повярва на думите му. Колония ли? Пиратите щяха да създават колония? И искаха жените да се присъединят към тях като съпруги? Когато Пирата-лорд завладя кораба и каза, че си търсят съпруги, Пети сметна думите му за лоша шега. Но явно, че този негодник го е мислил насериозно.

Пирати да се заселят на едно място? Кой би могъл да предположи такова нещо? Морските разбойници обикновено обичаха прекалено много златото, за да отседнат за постоянно, където и да било. Но и другите мъже се държаха така, като че това не бе новост за тях. И наистина Пети видя как вече гледаха жените, като че се опитваха да решат коя от тях биха избрали.

Той потрепери. Някой от тези разбойници щеше да вземе неговата малка Ан. Не, не биваше да допусне това! Нали сега беше един от пиратите, значи и той можеше да си избере жена, нали? И щеше да се пребори, с който и да е мъж за Ан. След това Пети продължи да слуша с половин ухо условията, които капитанът беше поставил за ухажването… възрастните жени щяха да бъдат изключени и децата щяха да идат с майките си. Пети можеше да мисли само за Ан… колко хубаво би било да му стане жена… колко благодарна щеше да му бъде, че я спасява от тези пирати… и колко му се искаше да я целуне.

Тези приятни мисли бяха внезапно прекъснати, когато първият помощник се провикна:

— А какво ще правите със сестрата на графа, капитане? Трябва ли и тя да си избере съпруг? Или да смятаме, че вече е избрала?

Госпожица Уилис стоеше сред хихиканията на пиратите няма като гроб, а страните й бяха почервенели като залязващото слънце. Пети затаи дъх, докато чакаше отговора на капитана.

Гидиън хвърли на първия си помощник успокояващ поглед.

— Няма какво да смяташ, господин Кент. Да, и тя ще си избира съпруг като останалите.

Пети изтръпна от ужас. Тоя проклет негодник! Нима ще принуди госпожица Уилис да се омъжи за някой от тази измет? Това беше немислимо! Не и дама като нея.

Всичките му мечти да се ожени за Ан се изпариха. Щом госпожица Уилис бе включена в жените, които трябваше да бъдат избрани, Пети имаше само една възможност — трябваше да изпълни дълга си към нея. Щеше да се наложи да се ожени за нея или поне да се престори, че ще бъдат женени, за да я опази от другите простаци, докато успее да я върне невредима на брат й.

Да, но Ан…

Пети се упрекна строго. Ан наистина беше сладка малка женичка, но дългът му трябваше да стои на първо място. Не можеше да разори фамилията си, като откаже да опази Сара.

Капитан Гидиън вече се беше намръщил, като че ли въпросът за бъдещия съпруг на госпожица Уилис също не му допадаше много. Но той продължи да говори с безразличен и студен глас:

— Сега, като знаете какво е положението, момчета, очаквам да се държите прилично. Искаме да създадем колония, а не бардак. Ако не се отнасяте с жените както трябва, ще имате работа с мен.

Госпожица Уилис го погледна изненадана, но той се направи, че не я забелязва.

— Ако времето не се развали, трябва да пристигнем на острова след два дни. Дотогава задълженията ви ще останат същите както досега, но можете да посещавате жените през свободното си време. Не пропускайте възможността си да ги ухажвате.

Погледът му се спря на облечените в униформи жени, които разделяха редицата на пиратите на две, като красива черна лента.

— На жените се разрешава да се движат свободно по палубата, стига да не пречат за дейностите, свързани с кораба. Но нощем ще бъдат заключени в трюма и ще има човек да ги пази, за да не би някой от вас да реши да прекара брачната си нощ преди сватбата.

Някои от мъжете започнаха да мърморят, но бързо се смълчаха, след като техният капитан смръщи вежди. После огледа тълпата и погледът му се спря на мъжа до Пети.

— Сайлъс, ти ще се заемеш с това да проучиш коя какво може да върши. И направи списък какви пособия ще им са нужни за шиене и неща от тоя род. Макар че е по-добре известно време да не ходим в Сантяго, като стигнем Атлантида може все пак да изпратя няколко души до островите Кабо Верде за допълнителни покупки.

— Жените вече имат необходимите материали за шев — прекъсна го госпожица Уилис. Тя бе мълчала през цялото време, затова нейният настойчив, но мелодичен глас след суровия, заповеднически тон на капитана, стресна всички. — Бяха им дадени някои пособия и платове на борда на „Частити“ и мисля, че повечето от тях са ги взели със себе си на „Сатир“.

Капитанът се обърна към нея, като че бе забелязвал нейното присъствие за пръв път. Явно не одобряваше прекъсването на речта му.

— Благодаря ви, че ми докладвахте, госпожице Уилис — каза той сухо. — Искате ли да добавите още нещо?

Тя се изчерви под властния му поглед, но не отстъпи.

— Да, искам. Ако нямате нищо против, капитане, бих искала да продължа с уроците по четене и писане, които преподавах досега на жените.

Когато капитан Хорн повдигна вежди, тя побърза да добави:

— Всеки мъж, който иска да се присъедини към нас, може също да дойде.

Това предизвика високия, дружен смях на пиратите и за момент на Пети му се стори, че и самият капитан се усмихва. Но когато се обърна отново към своите хора, устните му бяха строго стиснати.

— Чухте какво каза госпожица Уилис, момчета. Може да ходите при дамите и да учите, ако желаете. Но само когато не сте на вахта.

Като огледа продължително и изпитателно екипажа си, той добави:

— Свободни сте. И занапред се дръжте прилично. Хората от екипажа започнаха да се разотиват, а Пети се върна на своето място, тъй като не можеше да продължи с чистенето на палубата, докато хората не се разпръснат. Докато чакаше, той наблюдаваше капитана, който беше приковал очи в госпожица Уилис. А тя като че не забелязваше, че Хорн следи всяко нейно движение. Но другите го забелязаха.

— Независимо от всичко, което каза капитанът, той иска това момиче за себе си — заговори Сайлъс, който стоеше близо до Пети.

Пети погледна към Барнаби, който слушаше с недоверчив вид.

— Не съм много сигурен — отговори помощник-капитанът. — Тя е английска аристократка, а знаеш какво изпитва той към тях.

— Няма значение, дори да е някоя туземка от Южните морета. Не го ли видя как я гледа? Като че не е ял от две седмици, а тя е чудесен говежди бут. — Сайлъс чукна върха на лулата в зъбите си. — Да, той я иска. Проблемът е да я накара тя да го избере.

— Това не е трудно. Гидиън може да има всяка жена, която пожелае. И ако наистина я иска, ще я накара да му се моли да се омъжи за него преди седмицата да изтече, помни ми думите.

Пети се обърна и погледа мъжете с ужас. Едно беше да се опита да предотврати женитбата на някой пират с госпожица Уилис. Но да се опълчи срещу Пирата-лорд? Бог да му е на помощ, това би значело все едно да се опита да си пъхне главата в корема на акула.

Барнаби, изглежда, усети, че Пети го наблюдава. И го изгледа строго.

— Какво ме гледаш, бе момче? Тръгвай! Гледай си работата!

— Тъй вярно, господине — измърмори Пети. После тръгна към мястото, където беше оставил кофата, като пътем взе онова, което моряците наричаха „молитвеник“, малък мек камък, който се използваше при търкането с пясък на местата от палубата, до които трудно можеше да се достигне. Но и след като застана на колене и започна да търка дъските от тиково дърво с мокрия пясък, той не можеше да престане да мисли за госпожица Уилис. Трябваше да намери начин да поговори с нея. И да я предупреди да внимава, когато се намира в близост до капитана. Защото ако не бъдеше много предпазлива, на Пети може би щеше да му се наложи да извърши нещо драстично, за да я опази от Пирата-лорд. А изобщо не му се искаше да влиза в конфликт с това чудовище — американския морски капитан. Никак не го желаеше.