Сабрина Джефрис
Пиратска целувка (18)

Глава 18

До теб ще стоя, ще разсея твоята тъга.

на пристана, обгърнал кръста ти с ръка.

И много скоро тя разцъфна, лицето и сияй

от целувките, прегръдките и още дявол знай какво.

 

Джеймс Н. Хейли

Из „Моята девица за неделната утрин“

Едва няколко часа по-късно Сара се осмели да излезе на палубата на „Сатир“. И тя като останалите се беше отпуснала изтощена в леглото точно преди полунощ, когато Гидиън им бе казал, че няма смисъл да стоят повече навън. Макар че пожарът беше почти затихнал, никой от тях нямаше смелостта да го наблюдава до горчивия край.

Като набра смелост, тя погледна към брега и от устат й се отрони уплашена въздишка. Макар че нищо не се бе променило, откакто видя острова за последен път, сега, след като беше поспала няколко часа, картината й се стори още по-ужасяваща.

Всички постройки бяха изгорели до основи. Безучастната луна огряваше онова, което бе останало — широки почернели квадрати върху песъчливата почва, подобни на многобройните парчета на кадифено мек юрган. От останките се виеше дим, който отравяше въздуха в ясната нощ и придаваше на цялата сцена някакъв нереален призрачен вид.

Гидиън беше прав поне за това, че гората не пламна, мислеше си тя. Макар че някои от клоните на палмите бяха овъглени, пожарът не се оказа толкова силен, че да може да унищожи зелените дървета и влажната, богата растителност. И вятърът беше благоприятствал за това, защото бе отклонил пламъците към потока и така бе запазил гората зад него.

Тя продължи да крачи по палубата, за да огледа пораженията по-добре и тогава видя Гидиън. Той стоеше с гръб към нея, ръцете му бяха стиснали парапета, а очите му бяха вперени в брега, на няколкостотин метра от тях. Изглежда не си беше направил труда да облече други дрехи, макар като всички да се бе изкъпал в океана, за да отмие саждите и пепелта. Носеше само панталон и дори беше бос.

Никога не бе изглеждал по-разстроен. И по-самотен. Сърцето й изведнъж се сви от мъка. Това беше неговият остров, неговият рай, неговата мечта. Едно моментно невнимание го бе превърнало в пепелище в продължение на няколко часа, а той нямаше към кого да се обърне за подкрепа или на кого да се облегне. Неговите мъже спяха вече и жените също. Във всеки случай той не можеше да изплаче мъката си пред никой от тях.

Тук беше само тя и макар да знаеше, че той няма да оцени нейната загриженост, тя не можеше да понесе, мисълта да го изостави. Затова се приближи към него и сложи ръката си на голия му гръб.

— Гидиън…

Мускулите му се стегнаха под пръстите й.

— Върви си, Сара!

Изплашена от грубия му тон, тя покорно се отдръпна. Но изведнъж промени решението си. Точно сега той не биваше да остава сам. Като го хвана под ръка, тя застана до него.

— Не мога. Просто… чувствам, че трябва да направя нещо.

— Нищо не можеш да направиш. Върви си да спиш и ме остави на мира!

Тя погледна изрязания му профил и забеляза, че лицето му е неподвижно, студено и безразлично. Но изразът на очите му я порази. Неизразима мъка се четеше в тях, дълбока като океана, който полюляваше леко кораба. Тя не можеше да го остави сега, когато му беше толкова болно.

— Атлантис значи много за теб, нали? — прошепна тя.

— Сара… — заговори той със заплашителен тон.

— Но това не означава край.

Приглушен стон се изтръгна от устните му, като се обърна към нея и издърпа ръката си от нейната.

— Това е краят! По дяволите, жено, нямаш ли очи? Целият остров е опустошен! — Той описа с ръка кръг около брега под тях. — Нищо не е останало, нито една дъска.

— Но можем да го застроим отново, нали? И да направим нови, по-хубави жилища.

— Да го застроим отново ли? — възкликна той и се намръщи, като пъхна палци в колана си. — Знаеш ли колко време ни беше нужно да построим тези недовършени жилища, да отсечем дърветата, да направим от тях греди и да намерим достатъчно тръстики за покривите? Цели месеци!

— Този път няма да продължи толкова дълго. Ще имаш помощ. Ние можем да помогнем.

Един мускул трепна на брадичката му.

— О, да, ще ни помогнете! Вие, които ни мразите! Точно преди да започне пожарът, ти заплаши, че няма да изпълняваш повече задълженията си към колонията, ако нещата не се наредят по твоему. Но така стана, че заплахите ти вече не са от значение. И без това сме съсипани. Е, навярно вие със злорадство хихикате сега в леглата си, като гледате това разрушение.

От тези думи тя изпита такава болка, като че й бяха зашлевили плесница. Той вероятно имаше основатели причина да мисли така и все пак.

— Това не е вярно. Знаеш, че направихме, каквото можахме, да помогнем за потушаването на пожара.

— Може би. — Когато тя го погледна обидено, той и охотно потвърди: — Да, така е. Ти и жените наистина помогнахте. Но това не значи, че ще ни окажете помощ да построим всичко отначало. Няма да спечелите нищо, освен престъпници за съпрузи.

Тя потрепери при това саркастично повторение на предишните й думи. Не се срамуваше от това, което бе казала, съвсем не. Но не й беше приятно да го чува отново при тези обстоятелства, когато той и моряците му бяха загубили всичко.

— Нещата се промениха — промълви тя. — И аз не бих желала… ние не бихме желали да останете без домове. Сигурна съм, че можем да изгладим различията си и да ви помогнем да възстановите жилищата на острова.

Той се облегна на перилата, а по лицето му се изпие нещо смесено между гняв и чувство на безсилие.

— Наистина ли? Колко великодушно от твоя страна!

Тя се ядоса, но успя да се овладее, преди да отговори. Та той искаше точно това — да я прогони, за да може да се отдаде на отчаянието си. Но това бе последното, от което се нуждаеше сега.

— Наистина искам да помогна, Гидиън. Искам да ти помогна да възстановиш Атлантис. — Като събра цялата смелост, която имаше, тя добави: — Но при условие, че искаш да се бориш за него, а не да го оставиш да загине.

Очите му светнаха.

— Ти са най-двуличната и досадна жена, която съм срещал! — Като се дръпна от перилата, той я хвана за раменете и като ги стисна почти до болка, извика: — Никога ли не се предаваш?

— Никога. — Въпреки гнева, който преднамерено бе предизвикала у него, тя продължаваше да го гледа, бе да трепне. — Боя се, че това се дължи на реформистката ми кръв. Не мога да престана да върша нещо, докато не оправя всичко както трябва. — После добави почти предизвикателно: — Отнася се и за хората!

Той й хвърли един хладен поглед.

— По-добре не се опитвай да правиш това и с мене. Не съм добре настроен към реформите.

Внезапно гневът му като че премина в нещо друго — мрачно, опасно и явно злонамерено. Той постави ръцете си на раменете й, после ги плъзна встрани, като я улови за шията, а палците му притиснаха вените от двете й страни, където пулсът й биеше лудо. Гласът му беше тих и дрезгав, когато проговори:

— Може би е време да те накарам да разбереш това.

Докато я придърпваше към себе си, страх се надигна в гърлото й и тя вдигна ръце, за да го отблъсне и продума:

— Какво правиш?

— Ти все се мъчиш да ме оправяш. — Очите му блестяха на лунната светлина. — Има само един начин да се преборя с това. Като те развратя.

Мисълта му беше съвсем ясна. Той свали едната си ръка, обгърна я през кръста и я привлече по-близо до себе си. Безпокойство и лека тръпка на очакване се надигна в гърдите й.

— К… какво те кара да мислиш, че можеш да ме развратиш?

Той започна да придърпва главата й към себе си, докато устните й се приближиха на около сантиметър от неговите, а дъхът му галеше треперещата й уста.

— Всеки може да бъде развратен, Сара. Дори ти.

След това устните му се впиха в нейните, бяха твърди и настойчиви… и да, развращаващи. Бакенбардите му драскаха кожата й, той настървено захапваше устните й и ги всмукваше като мъж, склонен към разврат. Тя се опита да събере обърканите си мисли, да окаже някаква съпротива, но беше безнадеждно. Езикът му я принуди да отвори устните си и проникна в устата й, започна да се движи бавно, а това я накара да се забрави.

Целувката му беше наистина зашеметяваща и с нея като че искаше да я накара да се освободи от всичките си задръжки. И тя това направи. Обви врата му с ръце и отвърна на целувката му със същата неприлична страст, като не осъзнаваше, че се притиска към почти голото му тяло и препуска бясно към своята обреченост.

Ръцете му милваха тялото й, като се плъзгаха леко по гърба й, по слабите й ребра, докато се спряха на гърдите й. Езикът му продължаваше да се движи в устата й и галеше нейния език, а палците му намериха зърната на гърдите й през платнената й рокля. Като изстена глухо, тя стисна по-силно врата му. Усети как страстта го завладява все повече и ласките му станаха по-пламенни и по-настойчиви. Той спусна ръката си надолу, хвана я за заобления ханш и притегли тялото й по-близо към себе си. Някакъв шум се чу откъм трюмовете и те се разделиха стреснати и задъхани. Тя се озърна наоколо и бузите й изведнъж пламнаха от срам. Слава Богу, нямаше никой.

Когато погледна отново към него, очите му бяха впити в нея, както вълк гледа агне.

— Ела в моята кабина, Сара. Сега. Остани с мен през останалата част от нощта.

Тя го погледна изненадано и в началото не разбра какво й говори, тъй като главата й беше толкова замаяна от целувките му, че почти не можеше да разбере къде се намира. И все пак, когато думите му достигнаха до съзнанието й, тя отвори уста с намерение да откаже. Тогава срещна погледа му. Той изразяваше нужда по-силна от страст и противоречеше на всичките му твърдения, че не се поддава на промени. Да, той я желаеше, но и се нуждаеше от нея, макар че все още не го съзнаваше. Като видя, че тя се колебае, устните му се свиха болезнено.

— Да, предполагам, че една истинска лейди не би направила това!

В гласа му прозвуча толкова наранена гордост и такъв гняв, че когато я пусна и се накани да си тръгне, тя възкликна, без да се замисли:

— Грешиш!

Той обърна поглед към нея и очите му я загледаха, изпитателно.

Под разголващия му поглед, тя съжали за думите си.

— Аз… исках да кажа…

— Няма да те оставя да си вземеш думите назад. Не тази вечер.

Той не й даде повече никаква възможност да протестира, да се оплаква или дори да проговори. Вдигна я на ръце, а на лунната светлина ясно се открояваше суровата и строга извивка на устата му и се четеше страстното желание в погледа му. Докато тя все още го гледаше с очи, широко отворени от изненада, а сърцето й биеше до пръсване, той прекоси палубата и портала при квартердека.

Когато няколко секунди по-късно видя полуотворената врата на неговата каюта, тя цялата пламна. Мили Боже, какво правеше? Нима бе напълно изгубила ума си? Беше допуснала един пират да я отнесе в леглото си! О, да, пират… който целуваше като бог и я караше да изпитва усещания, каквито не бе изпитвала никога в живота си. Тя не беше луда, а просто уморена да се бори, копнееше за допира на неговите ръце и не искаше да противостои на собствените си желания.

Той отвори с крак вратата и я внесе вътре, а после я затвори пак с крак. Резето щракна злокобно и падна. Тя свенливо огледа каютата, в която бе влизала само два пъти. Пламъкът, който гореше в лампата край леглото му, проблесна за миг, после лумна по-силно, като потрепваше в такт с полюляването на кораба и обагряше със златиста светлина пурпурночервената копринена покривка и мастиленочерните калъфки на възглавниците… същата тази пурпурна покривка, върху която вероятно стотици жени са му показвали благоразположението си.

Сърцето й заби до пръсване. Не би трябвало да бъде тук, не и с него! Не биваше и тя да бъде една от тези жени.

Или можеше? Тя вдигна очи към лицето му, като търсеше някакъв признак, който да й покаже, че тази нощ означава за него нещо повече от още едно завоевание. Но щом той прикова очи в нейните, дори този въпрос престана да я измъчва. Тя бе напълно завладяна от напиращото му желание, което отговаряше напълно на собствената й палеща нужда.

Като продължаваше да я гледа с пламнал поглед, той я остави да стъпи на земята, толкова близо до леглото, че тя се докосна с коляно до него, докато се мъчеше да запази равновесие върху полюляващия се под.

— Обърни се с гръб към мене! — каза той с рязък глас.

Тя не знаеше защо, но се подчини на заповедта му. Когато ръцете му развързаха корсажа й, невероятна тръпка разтърси тялото й… тръпката на очакването. Той я събличаше като мъж, който знае точно какво да прави. Вялата й девическа рокля се свлече на пода и тя остана само с батистената си долна риза.

Едва когато той започна да смъква и ризата от раменете й и оголи гърдите й, тя изпадна в минутна паника. Макар да бе разголвал гърдите й и преди това, никога не го беше правил по толкова дързък начин. И, разбира се, никога в такава компрометираща обстановка. А това като че направи сливането им неизбежно.

Когато той започна да смъква ризата й надолу по бедрата, тя хвана китките му с двете си ръце и прошепна:

— Гидиън, моля те… искам да ти кажа, че аз никога… аз… аз съм…

— Девствена си. — Той я обърна с лице към себе си, а изражението на лицето му беше толкова сериозно, че сърцето й заби до пръсване. — Мислиш, че не знам ли? Никога досега една жена не се е борила така упорито, за да запази добродетелта си. Но сега няма нужда да се бориш повече.

Той плъзна ръката си нагоре по тялото й и обхвана голата й гръд, като с въртеливо движение галеше зърното й, докато тя тихо простена.

— Ти си също така готова за мен, скъпа, както и аз за тебе. И ако не ми вярваш сега, след малко ще разбереш, че съм прав. И те уверявам, че никога няма да съжаляваш, че си загубила девствеността си.

Макар и да предполагаше, че е прав, гъста червенина изби по страните й, когато той свали ризата й до долу тя остана гола, както в деня, когато се е родила.

Като се дръпна леко назад, той й хвърли един продължителен, преценяващ поглед, после спря очите си гърдите, корема… и окосменото хълмче между крака й. Тя не можеше да повярва, че това се случва с нея, и издържа на погледа му и дори изпита приятно задоволство. И ако преди един месец някой й бе казал, че тя ще стои до леглото на един пиратски капитан и ще жадува за неговите милувки, тя щеше да му се изсмее.

Една целомъдрена жена щеше да се покрие, но тя бе крайно изморена, за да се прави на целомъдрена. Никога досега мъж не я беше гледал така и въпреки че изпитваше безкрайно смущение, тя почувства и някаква женска гордост от възхитения му поглед.

Той я гледаше така, че и тя започна да диша ускорено като него. Това продължи, докато той плъзна пръста по едната й гърда, а после надолу по корема и бедрата. Тогава тя просто престана да диша.

— Имаш тяло, създадено за разврат — каза той с дрезгав шепот. — Затова смятам да те развратя напълно тази нощ.

Леки тръпки я полазиха при тези негови думи, тръпки, които се усилиха, когато той седна на леглото, хвана я през кръста и като я притегли близо до себе си, я придърпа между краката си. Устните му се долепиха до едната й гърда и той засмука силно зърното й, докато тя почна да стене.

О, защо трябваше той да го прави така изискано? Защо не беше несръчен, непохватен или дори жесток? Тогава можеше да му се възпротиви.

Но той беше съвършен майстор в съблазънта. Устата му галеше едната й гърда, а пръстите му милваха и приискаха другата, докато връхчето й се превърна в малка, мърда бучица, жадуваща за неговия допир, за топлата му уста и умелите му пръсти. Тя придърпа главата му по-близо и той изпъшка.

— Толкова си сладка… — прошепна той доближил устата си до гръдта й. — А аз те желая толкова отдавна… твърде отдавна…

После отново пое зърното с устни, а ръцете му започнаха да галят гръдния й кош, кръста и бедрата й. Като я издебна неподготвена, той плъзна краката си между нейните, после я издърпа напред, докато бедрата й се озоваха от двете страни на скута му, а коленете й се прегънаха и се опряха в леглото. Тази поза я разтвори толкова безсрамно пред него, че тя скри зачервеното си лице върху рамото му.

Но той не й позволи да се крие от него. Като повдигна брадичката й, впи очи в нея и лукава усмивка заигра по устните му.

— Помниш ли какво ти правих в гората? Искаш ли пак да го направя?

Тя само го загледа крайно смутена и не продума нищо, тъй като не бе способна да отрони и дума. Той плъзна ръката си по бедрото й, после я придвижи нагоре по меката кожа откъм вътрешната му страна. Сладострастни тръпки полазиха по гърба й и за нейно унижение долната част на тялото й леко се изви към него. Като я погледна изпитателно, той плъзна ръката си нагоре, докато докосна плажните къдрици между краката й. Но спря дотам.

Очите му се впериха в нейните, блестящи и настойчиви.

— Искам да ми кажеш, Сара. Кажи ми какво желаеш. Кажи, че искаш да проникна в тебе.

Страните й почервеняха още повече. О, той беше прекалено жесток! Отмъщаваше й за всичко, което му бе казвала, за всички онези моменти, когато му беше отказвала.

— Знам, че искаш — заяви той с влудяваща увереност — Но искам да го кажеш. Не желая да разправяш утре на жените, че съм те насилил против волята ти. — Палецът му разтвори влажните къдрици между краката й, за да потърка набъбналото ядро от плът там, а това я накара да подскочи и да се притисне безсрамно към него. Но то отдръпна палеца си след тази кратка ласка. Сега ръката му започна отново да гали вътрешната страна на бедрото й, като я караше да жадува тези възбуждащи движени да се пренесат и по-нагоре. Тя се изви като дъга напред като се опитваше да се приближи до тази ужасна ръка и нейната изкушаваща покана за наслада, но той я отдръпваше всеки път, когато тя се приближеше към него.

— Моля те, Гидиън… моля те… докосвай ме… — тя изрече тези думи, преди да може да се спре. Стори й се, че това не е нейният глас, толкова беше задъхан и сладострастен. Като че някаква друга жена бе обсебила тялото й и я караше да се държи като развратница, а тя изглежда, не можеше да я спре. — Моля те…

Той се намръщи.

— Само това ли ще мога да изтръгна от тебе? Много добре. И това е достатъчно. Засега.

После с плавно движение той мушна пръста си дълбоко в нея и тя тихо изохка. След това започна бавно да го плъзга нагоре-надолу… вън… вътре… вън… вътре. Тя се движеше и полюляваше с ритъма на ръката му, а когато не можеше да издържа повече на блесналите му очи отново скриваше лицето си върху рамото му.

Косите й докосваха неговата буза, която миришеше дим и пепел. Въпреки че се бе къпал, след като се бях борили с пожара, от него все още се разнасяше миризмата на Принца на изкушението — на пламъци, пепел и сяра.

Но това нямаше значение. Той бе застанал пред портите на ада и я викаше с ръка да мине през тях, а тя се бе завтекла натам, без да мисли повече. Бог да й прости, тя го желаеше. Желаеше го повече, отколкото бе искала каквото и да е друго в света. Беше се запътила към своята гибел още онзи ден в гората и тази вечер само щеше да последва своята съдба.

Той се докосваше до бузата й, а устните му търсеха нейните и се впиваха в тях с диво настървение, което още повече засилваше нейната страст. Езикът му имитираше движенията на пръста му, като влизаше и излизаше от нея. Тя чувстваше неговата възбуда между краката си, но не можеше да й обърне голямо внимание, защото бе изцяло обсебена от неговите страстни и влудяващи движения. Изведнъж той прекъсна целувката им и започна да диша тежко и гърлено. Косата й се разпиля по лицето му и нови странни звуци се отрониха от устните й. Напорът на неговата силна, космата гръд срещу нейните сега изострено чувствителни гърди само увеличаваше тези приятни усещания. Той я докара до кулминацията на същото онова удоволствие, което бе предизвикал у нея и предишния път, после рязко отдръпна ръката си.

Слаб вик на протест се отрони от устата й, преди да може да го заглуши и тя изведнъж отвори очи.

Дяволита усмивка играеше по лицето му.

— Не и този път, скъпа. Този път ще достигнем заедно върха.

Когато тя го загледа, без да разбира за какво й говори, той я вдигна от скута си и отново я положи върху леглото по гръб, после се изправи до нея. Като откопча токата на колана си, свали го и го захвърли настрани. Тя чу как катарамата издрънча на пода някъде по средата на каютата, после той разкопча копчетата на панталона си и го свали.

Тя почти безмълвно прошепна само едно „О!“, като го видя напълно гол. Значи така изглеждаха мъжете! Тя не беше сигурна, че някой е можел да я подготви за това как изглежда Гидиън без дрехи. Неговият стегнат корем с белег върху него… пъпът му, обграден с черни косми… неговите силни бедра с изопнати мускули, които свидетелстваха за многото часове, през които е трябвало да пази равновесие на клатещата се корабна палуба, всичко това я стресна, но наред с това предизвика у нея изгарящо желание.

Но най-смайващото за нея беше онова, което се намираше между краката му. Напълно възбуден, той можеше да стъписа всяка жена. И щеше да вкара това в нея? Та той ще я убие!

— Не мога… не мога… — промълви тя, вдигна очи към лицето му, като отчаяно се мъчеше да го накара да разбере. — Не мога да направя това!

После се надигна, седна в постелята и се пресегна да вземе една възглавница, с която да прикрие тялото си, но той беше по-бърз от нея. Качи се на леглото, коленичи до нея и тя се уплаши, че ще се присмее на страховете й. Вместо това той вдигна към устата си свитата й в юмрук ръка и започна да целува пръстите й, докато те се отпуснаха и се разтвориха.

Но преди да разбере какво възнамерява да прави, той придърпа ръката й и я постави върху набъбналата си мъжественост. Тя се опита да се отскубне, но той сви пръстите й.

— Виждаш ли? — промърмори той с напрегнат глас. — Не е толкова страшно, нали? Това е само плът. А тя те желае и мястото й е в тебе.

Той придвижи ръката й, като я накара да почувства изопнатата, мека кожа, която покриваше твърдата му мъжественост. Когато ръката му се дръпна от нейната, пръстите й продължиха да се плъзгат нагоре-надолу.

— Ще полудея, ако продължаваш да правиш това, скъпа. Прекалено съм готов за тебе. — Той я погледна и се усмихна. — И ти си готова за мен.

Когато тя отвори уста да възрази, че това, което иска той, й невъзможно, той я целуна, а ръцете му я стиснаха толкова силно, че тя почти престана да диша. И преди да разбере, той вече нагласяше тялото й под себе си и разтваряше краката й с коленете си.

После проникна в нея. Тя ахна от навлизането му и откъсна устата си от неговата, изплашена до смърт.

— Няма нищо — прошепна той с успокояващ глас. — Отпусни се, скъпа, отпусни се сега.

— Какво би трябвало да направя? — продума тя изплашено. Усещаше го прекалено много вътре в себе си, над себе си, около себе си. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна и покорена.

Една черна къдрица от косите му падна върху челото му и му придаде дяволски вид, но в следващите му думи нямаше нищо лукаво.

— Не знам — промълви той някак неуверено. — Досега, не съм се любил с девственица.

Той проникна още малко навътре в нея и тя се вцепени.

— Чудесно, няма що! — каза тя притеснено, докато усещането за неговия напор нарастваше в нея. — Значи си новак в тази работа.

Устните му леко се изкривиха, като че потулиха една усмивка. Или едно изохкване.

— Не се безпокой. Ще се оправя и в тази ситуация.

Той проникна още малко навътре в нея, после спря внезапно, а погледът му стана необичайно сериозен, докато я гледаше напрегнато.

— Знаеш, че ще те заболи малко, като пробивам химена ти, нали?

Тя кимна безгласно.

— Вярваш ли ми, че ще се опитам да ти причиня колкото може по-слаба болка?

Всички мускули на лицето му бяха изопнати до крайност от усилията, които полагаше да прониква бавно в нея, а очите му светеха от напиращо желание. Но той сдържа страстта си, докато чакаше нейния отговор. Това я успокои повече от всичко друго. Макар че беше пират, той нямаше да я нарани преднамерено.

Въпреки че се опасяваше, че би могъл да я нарани наистина дълбоко.

— Вярвам ти — прошепна тя.

— Добре — каза той и проникна изцяло в нея. Някаква моментна остра болка я прониза, достатъчно силна, за да нададе вик. Той го заглуши с устата си, като я целуваше, докато тя се отпусна отново. После започна да се движи в нея с продължителни и бавни тласъци. Отначало тя се чувстваше стегната и неподготвена. После неговото хлъзгащо се движение я възбуди отново и нови пламенни усещания я завладяха изцяло. Почувства, че се разтваря и отпуска за него, подобно на корабно платно, което се развява, за да посрещне мощния порив на вятъра, насочен срещу него и в него.

Той лежеше върху нея, а очите му бяха сини като небето и бурни като морето.

Всичко това приличаше едновременно на сладък рай и на мъките в ада. Струваше й се, че го притежава, но то не беше достатъчно… че го желае, но прекалено много. Почти без да съзнава какво прави, тя впи пръсти в ръцете му, за да го привлече по-близо до себе си. Той изохка сладострастно и нарасналото му желание се изписа по пламналото му лице, докато постепенно ускоряваше ритъма на движенията си. Сега той започна да се движи настървено в нея, като че се боеше, че би могъл я изгуби, а тя заби нокти в ръцете му, за да устои на бурята. Изпитваше чувството, че той прониква до глъбините на сърцето й. Корабът ги люлееше, движенията му я разтърсваха, а поривът му ставаше все по-мощен, все повече увеличаваше напрежението в нея, докато тя извика от неудържимото си желание за него.

— Мили Боже! — промълви той, докато я обладаваше с дива страст, подобно на митично чудовище, яхащо вълните. — Господи, Сара… моя Сара… да, моя Сара…

Тя извиваше главата си назад към възглавниците, докато напрежението в нея нарастваше и я караше да стене от удоволствие и да се напряга все по-силно и по-силно, за да се слее с неговото тяло.

— Да… о, да… Сара… — почти извика, почти изстена той и проникна в нея до краен предел.

Конвулсивни тръпки разтърсиха тялото му, когато експлодира в нея. Достигнала кулминацията на насладата си, тя сякаш пропадна в празното пространство.

Като изстена от удоволствие под него, тя за момент си помисли, че той най-после беше изпълнил обещанието си. Беше я развратил. И за неин безкраен срам, тя бе изпитала голяма наслада. Значи беше порочна, наистина порочна.

О, колко прекрасно беше да си порочен!