Роксана Бекнъл
Среднощна гълъбица (9)

8

Сгушена пред огъня, Джоана нарочно бе съсредоточила цялото си внимание върху супата, която започваше да се сгъстява в желязното гърне. Най-накрая се бе затоплила. Наистина, дебелото вълнено одеяло непоносимо я запарваше и предизвикваше сърбеж, а и не беше лесно да се движи, увита в него. Но нямаше да го хвърли и да остане само по тънката си ленена риза. Не и когато този противен мъж е наблизо.

Райлън седеше в другия край на стаята на проста табуретка. След като бе стъкнал огъня, той опъна конопено въже в единия ъгъл на стаята и простря на него роклята й, както и своята риза, туниката и панталоните си. Сега седеше с голи гърди и бос, увил небрежно някакъв парцал около хълбоците си. Когато се бе събличал, какъвто си беше невъзпитан грубиян, възмущаваше се тя, поне се бе погрижил дори да се прикрие. Само бе смъкнал измокрените си дрехи и бе изсумтял презрително на смутеното й ахване.

Тя веднага се бе извърнала, разбира се, но не толкова бързо, че да не види оголените му гърди. С едно движение бе вдигнал туниката и ризата едновременно и ги бе смъкнал през главата си. И сега, докато тя се взираше упорито във врящата супа, още виждаше тази гледка. Широки загорели гърди, с тъмни косми около плоските мъжки зърна и дълъг криволичещ белег през ребрата. Досега го бе мислила за твърд като скала, с железни мускули и стоманена воля — не съвсем човек. Поради някаква неясна причина обаче този белег бе променил мнението й. Бе й напомнил, че той е просто един мъж.

Съвсем истински мъж — прокрадна се една грешна мисъл, — с къси къдрави косъмчета на гърдите и зърна, които бяха умалено и стегнато подобие на нейните. Самата мисъл за гърдите му пробуди нежелана горещина ниско в корема й.

О, наистина бе станала сестра на Уина, изстена мислено Джоана. Защото сега я разяждаха порочни мисли, които не бе в състояние да отпъди. Възбудена, тя облиза пресъхналите си устни, но и това породи грешни спомени за яростната целувка, която насила бе получила от него. Нима бе станало едва снощи?

Джоана затъкна зад ухото си един изскочил къдрав кичур коса и протегна ръка да разбърка супата. Но мислите й не преставаха да кръжат около мъжа в другия край на стаята, въпреки че искрено искаше да го изтрие от паметта си. Преди три дни дори не бе чувала за Райлън Кемп. Със сигурност не си спомняше в детските й години някой да е споменавал за него или за Блекстън. Но сега — само за два дни — той бе преобърнал нейния свят с главата надолу. Най-напред със смущаващите новини от Оксуич. После с подлото й отвличане. А сега с целувките си.

Тръпка пробяга по тялото й и тя въздъхна примирено. Какво ще стане с нея сега? Макар че се опитваше да не си спомня за щастливия живот в „Света Тереза“, умът й непрестанно се бунтуваше и неизбежно се връщаше към Райлън Кемп. Дните — и годините, — преди той да дойде в абатството, сега бяха само мъгляво видение, нито добри, нито лоши, просто спокойни и еднообразни. Но в последните два дни чувствата й бяха се люшкали от ярост до ужас, от разочарование до унес. От тъга до… до…

До желание да извърши убийство, добави тя, улавяйки с ъгъла на окото си как той се размърдва в своя ъгъл.

Да, лесно би могла да бъде подтикната към убийство, реши тя, приковала неотклонно поглед към него. Ако успееше да го халоса по главата с някоя цепеница или да му сложи в супата корен от жълт нарцис. Но за свое нещастие не разполагаше с нито една от тези възможности.

Внезапно чувство за вина я бодна при тази наистина грешна мисъл, но Джоана се помъчи да не й обръща внимание и се взря намръщено в буламача от зеле, моркови и лук, който вреше в гърнето. Въпреки че привидно се правеше на безразлична, усещаше движенията му с всяка своя фибра. Когато бе открил малкия килер и бе донесъл продукти за яденето, тя се бе заела да сготви, а той се бе разположил наблизо и я наблюдаваше.

— Готово ли е? — запита я, докато преместваше към огнището три цепеници от купа зад дъсчената вратичка.

— Не — отвърна кратко Джоана, без дори да го погледне. Стисна челюст, не можейки да сдържи гнева си. — Не всичко в кралството подскача от една ваша дума.

Тъкмо се поздравяваше, че го е сложила на място, когато пръстът му се плъзна по гърба й. Тя подскочи стресната, когато подигравателният му глас прошепна до ухото й:

— Всичко — не. Но вие със сигурност.

Джоана се дръпна настрана, опитвайки се да установи някакво безопасно разстояние между себе си и него, а сърцето й заблъска като замаяно. Райлън обаче само се ухили широко на нейното смущение, взе дървения черпак и разбърка супата.

— Трябва й сол — осведоми я той, след като опита бульона. — И други подправки, ако можете да намерите.

— Беладона — процеди Джоана, взирайки се ядно в широкия му блестящ гръб.

Да, беладона или буника, точно това му трябва на такъв негодник като него.

— Беладона? — Той се изсмя високо на едва прикритата й заплаха. — Каква зловеща мисъл от една почти светица, каквато се мъчите да се изкарате. Кажете ми, кръвожадна малка гълъбице. Какво ще ви трябва, за да си признаете, че монашеството не е за вас?

— Дори самата света Тереза би се изкушила да отрови такъв долен червей като вас! — извика тя, изпаднала във върховно отчаяние. — Гневът ми — моите „кръвожадни“ мисли — са напълно естествени, защото не съм светица. Аз съм само жена…

— Точно това твърдях — прекъсна той несвързаната й тирада. — Вие сте само жена и не разбирате кое е най-доброто за вас.

— Кое е най-доброто за вас, искате да кажете! Много добре знам кое е най-доброто за мене. И то не е нито Оксуич, нито оня тъпак, когото ще изберете за мой съпруг!

Остана втренчена в него за един дълъг гневен миг, забравила, че той е почти гол и че самата тя е облечена доста леко. Подигравателната му усмивка изчезна и той я изгледа открито.

— Ще бъдете ли по-снизходителна, ако ви оставя да си изберете съпруг? От тези, които ще ви представя — побърза да добави.

— Не! — извика тя, разгневена от оскърбителното предложение.

Извърна се рязко, не можеше повече да се разправя с този мъж, който си играеше с живота й, без ни най-малко да се съобразява с чувствата й. Закрачи из колибката и теснотата на този затвор само накара гнева й още повече да се разгори. Беше заклещена тук с него и не виждаше изход. Гневът и бушуваше също както вятъра, който виеше и стенеше отвън, но в крайна сметка от него нямаше никаква полза. Този остров щеше да издържи на яростта на бурята, а Райлън Кемп щеше да устои на нейния гняв.

Именно това накара сълзите отново да избият в очите й. Тя положи такива усилия да ги прикрие от погледа му, че не го чу какво й казва.

— Кажете ми, Джоана — повтори той с влудяващо спокоен глас. — Искам да знам защо така се ужасявате от брака.

Тя извърна лице, когато той се приближи към нея.

— Това… това не е ваша работа — измърмори, потискайки едно изхлипване.

— Бих казал, че предвид обстоятелствата е именно моя работа.

Тя рязко се обърна към него и го изгледа.

— И защо? Да не би да искате да кажете, че ще размислите?

Той сведе поглед към напрегнатото й лице, по което се бе изписала надежда.

— Искам да кажа, че бих могъл да ви помогна да разсеете страховете си, ако знам от какво точно се боите.

Лицето на Джоана се затвори.

— Невероятното ви самомнение не престава да ме учудва — изфуча тя, но преди да успее да се дръпне, той я стисна в желязна хватка.

— Невероятно самомнение ли? А какво ще кажете за вашата безсмислена съпротива? Осъждате една институция, създадена от Бога — брака между мъж и жена, благословени да се плодят, — но отказвате да се обосновете. И освен ако не мислите да разигравате благочестие, каквото не притежавате, не забравяйте, че вече съм вкусил от вашата страст, Джоана. — Той я притегли рязко към себе си, така че одеялото се разтвори и само тънката й риза остана да разделя оголените му гърди от нейните. — Отричайте колкото искате, ледена малка монахиньо. Но аз знам, че у вас има пламък — такъв, в какъвто вие и съпругът ви ще изгаряте с наслада.

Останаха така за един твърде дълъг миг, притиснати в някаква странна прегръдка, и тя усещаше как изгарящата топлина на тялото му се слива с нейната. Тъмните му очи бяха приковани към нейните, в тях танцуваха отразени пламъчетата на огнището и за миг на Джоана й се стори, че има намерение отново да я целуне. Цялото й тяло замръзна в очакване — в ужас и трепет, опита се да си внуши тя. Но когато той се отдели от нея, разтърси я неканена тръпка на разочарование.

Не, никога, отрече тя яростно чувството, свивайки се в най-отдалечения ъгъл, който можа да намери. Но истината беше болезнено очевидна. Не можейки да си помогне, тя се вгледа в него с разширени и уплашени очи. Той пробуждаше нещо в нея. Нещо порочно и греховно. И което изглеждаше също толкова ужасно, — той като че ли го осъзнаваше. Въпреки обета й да отпъжда от себе си света и плътските изкушения, той прибягваше към същите тези изкушения, за да разколебае решимостта й.

Последва го с очи, когато той пристъпи отново към здраво залостения прозорец, за да види какво става с бурята навън. В тъмната му коса блещукаха златисти отражения, огънят пращаше отблясъци по голите му рамене и ръце. После очите й се спуснаха по широките мускули на гърба му към стегнатото седалище, очертано от кърпата, с която бе обвил хълбоците си. Възел от забранена топлина се сви в корема й и тя накара очите си да слязат надолу към коленете и прасците му, само за да забележи тъмните косми, гъсто израснали и тук. О, той наистина беше демон. Тя потръпна, отвръщайки очи от него. Беше демон, пратен да я изкушава, и нека светиите да я пазят, но наистина бе изкушена!

Той погледна през рамо към нея и Джоана сведе засрамено очи. Не бива да узнае, напомни си тя, докато въртеше нервно из пръстите си подгъва на още мократа рокля, увиснала до нея. Не бива да узнае колко силно й влияе. Тази първична и порочна част от нейното същество трябва да бъде дълбоко погребана под гнева и обидата, които изпитваше.

Но още докато решаваше, че ще се прави на незасегната от силното му мъжко привличане, Джоана крадешком го погледна още веднъж и разбра, че това ще е най-трудната задача, която някога си беше поставяла.

Когато стомахът й даде лек признак за глад, тя се върна към огнището. Но във вълнението си така силно взе да бърка супата, че тя плисна по китката й.

— Господи, проклета да съм — промърмори ядосано, после вдигна очи, потресена от думите, които току-що бе изрекла.

— Проклета? — Подигравателният му глас прокънтя в смущаващо тихата стая. — Проклета ли? Ако не ви познавах, милейди Джоана, щях да помисля, че вече сте подвластна на грешките, допускани от нас, простосмъртните. Но вие няма да допуснете това, нали? — Той се изсмя, без да отмества лукавия си поглед от нейния. — Ругае като стар войник; разхожда се наоколо по риза и одеяло и се целува пламенно и страстно. — Гласът му стана дрезгав, когато впи очи в нея и това я накара да стисне по-здраво одеялото. — Монахините не постъпват така.

Джоана беше толкова шокирана от думите му — и толкова обезсилена от внезапно свилия се ниско в корема й възел, — че не успя да реагира. Боже Господи, как можа да бъде толкова непредпазлива? Как можа така безразсъдно да се увлече по него?

— Не… не е така — протестира тя едва-едва.

Но макар че се насили да отмести поглед от него, разбра, че думите й звучат фалшиво. Беше го целунала пламенно и страстно снощи. Не бе имала такова намерение, но въпреки това бе постъпила точно така. И после, само преди минути, когато я бе привлякъл към себе си, бе почувствала разочарование, когато се отдели от нея. Той я привличаше като демон, изкушаваше я да сгреши. Но тя знаеше, че вече е съгрешила само поради страстта, която бе изпитала.

И той го знаеше. Знаеше го.

Настъпи дълго мълчание, преди отново да се чуе гласът му.

— Готова ли е супата?

Не искаше отново да срещне очите му, затова се съсредоточи върху яденето и го разбърка нервно. Но привидното й безразличие, като че ли само го забавляваше, разбра тя и го изгледа изпод завесата на дългите си полуспуснати мигли.

— Може да се яде — измънка накрая, но само защото при тези обстоятелства нямаше смисъл да се преструва, че не го забелязва.

— Тогава сервирайте.

Обидната заповед накара Джоана рязко да извърне глава.

— Ако искате да ядете, сам си сипете.

— Не, не мисля. — Той се отпусна назад на стола и протегна голите си крака, кръстосани в глезените, пред себе си, отпуснал преплетените си пръсти спокойно върху корема. — Струва ми се, Джоана, че нямате каквато и да било подготовка да бъдете съпруга. И тъй като съм се заел да ви намеря подходящ съпруг, на мене се пада да направя така, че и той да ви сметне подходяща.

— Няма да бъда подходяща съпруга на никой мъж, затова можете да си спестите усилието — изсумтя тя.

— О, няма да ме затрудни особено. В края на краищата, нямам какво друго да правя, докато чакаме да мине бурята. Сега да започнем със сервирането на храната. Това е ваше задължение като кастеланка на Оксуич — да храните добре съпруга си и неговите хора и да им сервирате така, както подобава на положението на всеки от тях.

Джоана му метна яростен поглед.

— Могат да си мрат от глад, само това ще получат от мене. Както и вие.

Той изпусна дълга престорена въздишка и я погледна с привидно примирение.

— Стига само да се опитате, може да намерите ролята на съпруга на благородник за доста приятна.

— Глупак сте, ако вярвате на подобно нещо.

— Намирахте целуването за доста приятно.

— Не е вярно! — извика Джоана.

Но въпреки че отричаше гневно, не можеше да пренебрегне трепета, който мрачните му думи предизвикаха у нея.

— Лъжкиня! — подразни я той. — Ясно усетих как тялото ви омекна, притиснато до моето. И как отворихте уста и приехте ласките на езика ми.

Кръвта забуча в главата й и се спусна като горещ поток, за да нахлуе някъде ниско долу в корема. Не беше вярно, искаше да му извика тя. Не беше вярно! Изобщо не беше реагирала така.

Но беше — и само като си спомни това, я изпълниха странни, забранени чувства. За миг въздухът в стаята сякаш засъска, сгъстен от мощните чувства, протичащи между тях. Но преди Джоана да събере разпилените си мисли и да му възрази с убийствена точност и яснота, той вече бе станал и се бе надвесил над нея. Огнището го обливаше с горещи отблясъци и пареше кожата на Джоана. Но шипящата топлина, която тя усещаше най-остро, се бе събрала някъде в най-съкровените й дълбини. Очите му блеснаха, когато се взря в нея, и макар че можеше да отмести поглед, тя се втренчи точно в онази част от тялото му, която бе така неумело прикрита от кърпата. Самата мисъл, че той е почти гол, накара бузите й да пламнат още повече, затова върна очи към лицето му.

— Вече ви запитах защо се противопоставяте на свещеното тайнство на брака — изрече той тихо, без да сваля очи от нейните. — Но вие не ми отговорихте. Защо сега не го сторите?

— Достатъчно е да знаете, че не го желая.

Но думите й не прозвучаха войнствено. Беше ужасно нервирана от мекотата на гласа му. Можеше да се справи с неговата надменност, с подигравките и оскърбленията. Но тази нотка на загриженост в гласа му…

Възцари се дълго мълчание, нарушавано само от безсилното виене на вятъра и съскането на пламъците.

— Това има ли нещо общо с баща ви?

Тя се извърна рязко, отказвайки да отговори. Но той клекна до нея, хвана брадичката й и я накара да се обърне с лице към него, убеден, че ще намери отговора.

— Не всички мъже са като баща ви, Джоана. Не всички се държат лошо със съпругите си.

Наблюдаваше я внимателно, опитвайки се да прецени реакцията й спрямо неговите думи и да намери отговор на въпросите си. Но Джоана бе твърде разстроена от властния му допир и от омайващия звук на ниския му глас, за да вникне в това, което й говореше. Ако не я пуснеше, щеше да се задуши, защото не можеше да диша, когато той я докосваше така!

— Не всички се държат лошо с децата си — продължи той.

Точно в този момент тя се дръпна от него, изтръгвайки брадичката си от властта на пръстите му. Огънят почти опари разпуснатата й коса, но тя бе по-смутена от онзи огън, който се разгаряше във вените й.

Стреснат от внезапната й реакция, Райлън се отпусна назад на пети и лицето му потъмня от гняв.

— Да не се е отнасял зле с вас? — настоя той. — Какво е направил? Биел ли ви е? Или… — и той рязко млъкна и се вгледа в нея.

Джоана изведнъж осъзна, че той погрешно е взел реакцията й на неговото докосване като реакция спрямо думите му. Макар че баща й никога не се бе държал мило с нея, не можеше да го обвинява, че я е малтретирал физически.

— Не ме е бил — поправи тя прибързаното му заключение.

Но гневното му лице стана още по-мрачно.

— Да не би… — той заекна и Джоана се вгледа объркано в него. — По дяволите! Да не би да ви е докосвал! Знаете…

Пак замълча, сякаш не можеше да изрече с думи онова, което мислеше. Но когато Джоана го изгледа неразбиращо, без да схваща какво намеква, той избухна.

— Да не би да ви е докосвал, по дяволите! Както… както би трябвало да докосва само съпругата си?

Тогава тя разбра и бузите й се оцветиха в ярка червенина. Боже Господи, помисли тя. Възможно ли е подобно нещо? Но като съдеше по разяреното изражение на Райлън, явно беше възможно.

— Не! — изкрещя тя. — Не… не е правил това. А вие сте безнадеждно пропаднал, ако дори намеквате за подобно нещо!

Макар че облекчението му си пролича съвсем ясно, той още беше доста раздразнен.

— Безнадеждно пропаднал ли? Защо? Защото толкова сте се загрижили за баща си?

Усмихна се мрачно, когато на лицето й се изписа отражението на неговия гняв.

— Не мисля. Но това само показва, че всичко е напълно ясно. Баща ви по някакъв начин ви е настроил против брака. Но не е задължително нещата да стават така, както между родителите ви, Джоана. Мъжете не са еднакви.

— Така ли? — поде тя хладно. — Доколкото имам опит — макар и ограничен — додаде саркастично, — мъжете са надменни, празноглави глупаци, които изобщо не се интересуват от живота или чувствата на жените около тях. Манипулират и използват съпругите и дъщерите си като средства да постигат целите си. Баща ми правеше така с майка ми. — Тя вдигна брадичка и му хвърли най-унищожителния си поглед. — А вие се опитвате да правите същото с мене.

Той прояви приличието да направи поне донякъде виновна физиономия, помисли тя и реши, че е време да остави малко разстояние помежду им. Изправи се на крака с толкова достойнство, колкото можа да изобрази, вземайки предвид, че беше притисната между него и огнището и омотана в грубото вълнено одеяло. Но Райлън я спря, хващайки одеялото точно там, където прикриваше коленете й.

— Вие избрахте да виждате само лошото в мене… в мъжете. Но има и друго.

— Кажете го на майка ми — изсъска тя, изтръгвайки одеялото от лекото стискане на пръстите му.

Когато стана и отстъпи назад, той я последва.

— Какво се е случило с майка ви? — запита той, отново с тих глас, без следа от твърдост.

— Тя е мъртва, както сигурно знаете. И не е ваша грижа.

— Но нейната дъщеря със сигурност е моя грижа.

Джоана се извъртя рязко с лице към него, стресната, че го вижда така близо до себе си.

— Аз не съм ваша грижа! Моят живот си е мой и ще го живея както аз реша. Нищо, което правите, не променя това. Можете да ми представите колкото си щете галантни ухажори, никак не ми пука. — Тя пое дълбоко дъх и вдигна гневен поглед към него, надявайки се напереността да не й изневери. — Не можете да ме принудите да се съглася на брачен обет. Можете да ме замъкнете насила пред свещеника, но няма да ме накарате да кажа думите.

За нейно огромно учудване думите й не го ядосаха. Дори този факт сам по себе си беше смайващ, а после той й се усмихна — странна, почти изпълнена със съжаление усмивка — и всички мисли излетяха от главата й.

Беше твърде близко. Тя инстинктивно усещаше, че трябва да се отдалечи. Но преди да успее да се стегне, стана много късно.

Ако си беше с ума — ако беше по-подготвена за сладостното усещане на неговите устни върху своите, — щеше да прекрати тази целувка още в самото й начало. В края на краищата, той не я държеше против волята й. Единствено пръстът му под повдигнатата й брадичка я задържаше на място. Тя трябваше само да обърне глава. Или да отстъпи назад.

Но Джоана не се сети нито за едното, нито за другото. Лекото докосване на Райлън до брадичката й я държеше в плен също толкова сигурно, колкото и ако беше сред стените на някоя крепостна кула. А устните му…

Търсещият натиск на устните му я размекваше; беше нежен, но забранен, изгаряше я, но и я изпълваше със сладост. Разтапяше я чак до кости, така че би могла да се свлече на пода като локва, но и я издигаше до невъобразими висоти.

Когато езикът му погали ръбовете на устните й, тя се отвори за него, търсейки още от тези великолепни усещания. Но когато езикът му се плъзна в устата й, като я галеше и възбуждаше, играейки си с нейния, изведнъж залогът се увеличи. Райлън изстена и я обгърна с ръка, притискайки я така, че тя се озова бедро до бедро с него, корем до корем. И докато езиците им танцуваха и се дуелираха, създавайки цял ад от емоции, тя се стремеше към него, извивайки се в неподправена наслада.

Когато ръцете й го обгърнаха, одеялото падна, но Джоана не усети това. Знаеше само, че не може да му се насити, усещаше само как я кара да се чувства. Едната му ръка здраво държеше главата й, докато другата бавно се плъзгаше по гърба, талията и хълбоците, за да обхване седалището й. Джоана изведнъж усети рязка топлина дълбоко в корема си. Той я притисна силно към себе си и тя се озова между твърдата издутина в слабините му и властните ласки на пръстите му.

— Проклятие! — възкликна той, мъчейки се да си поеме дъх. Но не й даде възможност да възрази или дори да си поеме дъх, преди отново да плени устните й. Този път целувката му беше свирепа, почти дивашка. Безмилостно опустошаваше устата й, изисквайки ответна реакция от нея.

И Джоана реагира без колебание. С всяка фибра на женското си същество тя откликна на прастария зов на мъжествения самец към неговата партньорка.

Той я вдигна така високо, че краката й се отделиха от пода, после плъзна ръка под едното й бедро, повдигайки коляното й така, че кракът й се обви около кръста му. Този път, когато ръката му пак се плъзна към седалището й, дланта му се притисна свободно до най-интимното място между бедрата й.

Джоана ахна и леко се отдръпна, смаяна от милиардите емоции, които я връхлетяха. Беше замаяна и задъхана, неспособна да мисли. Той я наведе назад върху ръката си и спусна съблазняващите си устни по брадичката и шията й, описвайки с език горещи влажни кръгове, към ямката на гърлото й и по-надолу, върху ключицата и към нежните хълмчета на гърдите й.

Без да мисли, тя се изви към него, изгаряна от новите чувства, които я засипваха.

— Ах, жено, как ме караш да пламтя — прошепна той с изгарящ дъх над гърдите й.

После, сякаш с върховно усилие на волята вдигна глава и се вгледа в натежалите й клепачи.

— Знаех, че ще стане така — прошепна той, поемайки си дъх едва-едва.

Спусна крака й и я остави да се плъзне надолу по цялата дължина на твърдото му тяло, докато краката й докоснаха пода.

Все още във властта на вихъра от емоции, Джоана не усети изведнъж отдръпването му. Ръцете й продължаваха да обгръщат врата му, бедрата им бяха все така плътно притиснати. Той я целуна леко — със съжаление — по устните и посегна да отмести ръцете й. Жадният му поглед пробяга по лицето й и той вдигна китките й към устата си, за да положи по една гореща целувка на всяка от чувствителните й длани.

— Има и нещо повече от това, сладка малка монахиньо. — Гласът му стана нисък и дрезгав, когато устата му се придвижи към мекото връхче на средния й пръст и нежно го захапа. — Но първо тук трябва да се сложи пръстен, преди да вкусиш от това върховно удоволствие.

Джоана замръзна в ужас от думите му. Внезапно й прилоша, като осъзна колко разпуснато се е държала. Полудяваше ли?

Дръпна се рязко от него и в бързината едва не се спъна в забравеното одеяло. Косата й падаше на дълги къдрици по раменете, ръцете бяха притиснати към гърдите. С диво пулсираща на челото вена тя хвърляше отчаяни погледи наоколо си. Но в колибката нямаше къде да се скрие от пронизителния му поглед.

— Не можеш да се скриеш от истината, Джоана. Колкото и да отричаш, не можеш да промениш фактите.

— Вие сте дявол! Змия, изпълзяла на светло!

Той се засмя, но смехът му не беше нито радостен, нито триумфиращ. После се обърна с гръб към нея и се загледа в огъня.

— Може би съм дяволът — твоят дявол, дошъл да те изкушава с плътските наслади. — Замълча, за да поеме дъх. — Но може би съм бил пратен да те отклоня от живот, за който не си подходяща.

Джоана беше твърде разстроена, за да отговори на думите му. Тя беше грешница. Робиня на собствените си тъмни страсти. Създание, не по-добро от уличните кучета. Почувства се смазана от съзнанието за собствената си поквареност. Погледна към мъжа — към дявола, — който я бе докарал до това състояние, но вината й нарасна още повече. Защото въпреки факта, че той стоеше пред огнището в оскъдно облекло, а пламъците, които като че ли лижеха краката му, напомняха за адския огън, тази гледка я опияняваше. Не за ада мислеше тя, докато широките му рамене блестяха в златистата светлина, а за рая. Тъкмо в този момент се уплаши, че е окончателно изгубена.

Обърна гръб на тази гледка и отстъпи в най-отдалечения ъгъл на стаичката. Клекна и се сви, обгърнала коленете си с ръце, както заек, който се крие от гладна лисица. Но Джоана се страхуваше, че няма надежда да избяга точно от тази лисица, която я бе притиснала тук. Той беше силен и здрав, а отгоре на това лишен от всякакви морални задръжки.

Тя имаше Бога на своя страна — или поне досега. Но този мъж… Този мъж имаше дявола на своя страна. За първи път в младия си живот Джоана се уплаши, че дяволът може да излезе по-силният.

Сякаш съгласявайки се с нея, огънят в огнището запука и запращя, а пламъците подскочиха диво, когато няколко носени от вятъра дъждовни капки намериха пътя към тях през комина. Райлън коленичи и с края на една дъбова цепеница разбута огъня и намали пламъците, за да остане само бавно тлеещата жарава. Стаята стана малко по-тъмна, но сиянието на огъня все така ясно очертаваше силуета му.

Той посвети на тази работа доста повече време, отколкото беше необходимо, сякаш погълнат от огъня… или по-скоро, изгубен в мисли. После си пое дъх, изправи рамене и се изправи. Джоана го загледа с растящ страх, когато пак насочи вниманието си към нея.

Макар че се бе свила в ъгълчето си, седнала на голите си крака и със спусната пред гърдите и ръцете коса, тя чувстваше силата на погледа му, тъмен като нощ. Все едно беше гола под този пронизващ поглед, помисли тя, когато една тръпка пробяга през нея. Без съмнение той я смяташе напълно в своя власт, ако можеше да се съди по надменния израз на лицето му.

— Няма нужда да се криеш в този ъгъл — започна той. — Истината е, че имаме още много неща да свършим, докато бурята утихне.

— Много неща да свършим? — Сърцето на Джоана заседна в гърлото й, в главата й изведнъж изскочиха хиляди ужасяващи възможности.

— Да, много. Във всеки случай, видях, че бързо се учиш. Не се съмнявам, че ще схванеш точно толкова добре и останалите си задължения.

— Точно толкова добре? — повтори тя отново думите му, все още, без да разбира какво иска да й каже.

— Трябва да научиш съпружеските си задължения, Джоана. Вече показа, че си добра ученичка… и много страстна. Сигурен съм, че много ще допаднеш на съпруга си в това отношение. Сега остава да те науча да го обслужваш и да се грижиш за нуждите му.

Джоана слушаше думите му с очи, разширени от ужас. Била се показала много схватлива… Щяла да допадне на съпруга си… Люшна я вълна от нажежен до бяло гняв. И неоспоримо горчиво разочарование. С гнева щеше да се справи, той беше искрено чувство, точно това, което порочният сър Райлън заслужаваше. Но разочарованието… Откъде идваше то?

За съжаление Джоана съвсем точно знаеше откъде идва. Той я бе целунал и я бе изкушил, бе я накарал да желае това забранено причастие на плътта. Но не го бе направил от желание към нея. Не, той беше твърде самоуверен и надменен, за да се поддаде на такава човешка грешка. Бе го направил само за да подчертае думите си. Бе я накарал да го пожелае също както съпругът й щеше да го направи.

— Ела да приготвиш яденето — казваше той. — Поднеси ми го, но бъди мила, Джоана, както съпругата трябва винаги да бъде мила със съпруга си. Няма да вземам под внимание избухливия ти темперамент.

— Моят избухлив темперамент е нещо, с което трябва да свикнете, милорд. А вие не сте мой съпруг!

Той отговори, като я хвана рязко над лактите, от което тя веднага се изправи.

— Не ме предизвиквай, жено, защото нямаш с какво да се предпазиш, ако отприщя гнева си.

Колкото и да бе стресната от постъпката му, Джоана не се подчини на заплахата.

— Няма да стана съпруга на никого от вашата свита — изхриптя тя, борейки се безуспешно да се освободи от хватката му.

— Господи, проклет да съм! Не виждаш ли, че вече си загубила тази твоя смешна битка? Само трябва да те привлека към себе си, за да ти докажа, че грешиш. Така ли е, Джоана? Да не би да ме караш пак да те целуна… и не само това? Защото и двамата знаем, че дори само докосването на устните ни ще те накара да притихнеш и ще заглуши аргументите ти. Това ли искаш от мене?

— Не! — откъсна се викът й, изпълнен с такава тъга, че сякаш душата й се раздираше. — Не — повтори тя с треперещ глас, когато една убийствено издайническа червенина се разля по бузите и шията й.

Той веднага я пусна и отстъпи назад, сякаш облекчен от внезапната й капитулация. Все още бяха твърде близо един до друг, за да бъде Джоана спокойна. Тя бе облегнала гръб в ъгъла, притисната там от мощната му фигура. Разяждана от страх, трепереща от смущение, не можеше да не срещне пронизителния му поглед. Затова се загледа в гърдите му, но и тук не намери спокойствие, защото тъмните му къдрави косми караха стомаха й да се свива в странно усещане.

Видя как гърдите му се изпъват, когато той си пое дъх бавно и несигурно. После отстъпи настрана и махна към огъня и гърнето със супа.

— Сервирай яденето — измърмори той със стегнато гърло. — И нека го изядем на спокойствие.