Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Dove at Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 37 гласа)

10

Идеята дойде изневиделица. Отначало й се стори твърде смехотворна, за да се заеме дори да я обмисля. Но докато часовете се изнизваха един след друг, Джоана все повече виждаше, че това е последната й надежда.

Навън бурята още изливаше яростта си върху острова. Дъждът се лееше на потоци, вятърът виеше край стените на здраво построената колиба. Тя не можеше да прецени колко време е минало, освен че от време на време трябваше да слага дърва в огъня, защото гъстите буреносни облаци закриваха слънцето.

Седеше тихо пред огъня в тази мрачна обстановка и само нервно прокарваше пръсти в дългата си коса. Сплетените кичури в края на краищата щяха да се оправят. Но проблемът й беше далеч по-голям и доста по-труден за разрешаване. Както и да го погледнеше, все стигаше до едни и същи изводи: тя е обречена единствено заради родния си замък, Оксуич. Мразеше това място повече от всичко на света. Баща й може и да го беше обичал, другите може и да го смятаха за плячка, достойна да се борят за нея. Но за Джоана той беше извор на нещастие и мъки. Нима страданията на майка й не бяха причинени от натрапчивото желание на баща й да има наследник за Оксуич? Нима самата тя сега не страдаше в ръцете на надменния лорд Блекстън заради същия този замък?

Метна кос поглед към Райлън, който седеше срещу нея, явно потънал в размисъл. Думите му отекваха в съзнанието й и й се искаше да пищи. Каква ирония! Той смяташе, че това, което каза за нея, е най-големият комплимент — красива, девствена и с богато наследство. Всеки мъж би бил доволен да се ожени за такова съвършено въплъщение на женските достойнства!

Хвърли наръч слама в огъня, мислейки върху думите му, и се загледа в сламките, които се гърчеха в агония и ставаха отначало червени, а после черни. Фактически тя не можеше да промени нищо във външността си — ако наистина можеше да се смята за красива. Не би се изненадала, ако с тези думи бе искал само да я успокои. Но беше наследница на Оксуич. Въпреки желанието си да се освободи от това имение като че ли бе прикована към него за вечни времена. Тези две неща не беше в състояние да промени. Но девствеността й…

Проследявайки гърченията на поредния сноп сламки, Джоана си представяше как дяволите в ада мъчат точно така душата й. Това, което замисляше, бе непростимо!

Не, поправи се тя. Бог прощава всичко на своите чада, ако искрено се покаят за деянието си. Съвестта я загриза. Ако не беше девствена, нямаше да бъде подходяща за съпруга, защото със сигурност никой от надменните благородници, сред които лорд Блекстън щеше да й търси съпруг, нямаше да я иска такава.

Но пък и нямаше да бъде чиста за церемонията на своя обет.

Измъчвана от толкова противоречиви чувства, Джоана затвори очи и потърка с пръсти слепоочията си. Не беше нужно да е девица, за да стане монахиня в гилбертинския орден. Това й беше добре известно. Но винаги бе смятала, че нейната непорочност ще възмезди многото й други недостатъци. Сега обаче… сега дори нямаше да има шанса да стане монахиня, ако съзнателно стори този отвратителен грях.

Наистина ли това се случваше с нея, запита се тя отвратена. Наистина ли трябваше да избира между тези две толкова неприемливи неща?

Присъствието на мъжа в стаята край нея го доказваше недвусмислено. Тя можеше да му позволи да унищожи девическото й състояние, иначе щеше да се види омъжена за някой простак, избран от него, и осъдена вечно да живее с този мъчител. Нужно й беше само да си припомни многострадалното мълчание на майка си — и последния й избор, — за да се реши окончателно.

Без да посмее да помисли в малко по-далечна перспектива, тя се изправи, решена да свърши с всичко веднъж завинаги, преди да е променила решението си.

— Значи престана да се цупиш? — И Райлън я изгледа с изражение, което би могло да се опише само с една дума — войнствено.

— Не е толкова лесно да се справиш, когато животът ти изведнъж рухва!

Джоана веднага съжали за грубия отговор. Ако искаше планът й да успее, трябваше първо да го накара да я целуне, а нямаше големи изгледи за това, ако му се опъваше. Направи гримаса и потисна яда си.

— Както и да е, не се цупех. Просто мислех за някакъв начин… някакъв начин да избягна брака, който ми предлагате. Не искам да имам нищо общо с Оксуич, а най-малко от всичко ми се иска да живея в него.

— И намери ли начин? — подпита я той лъстиво.

Подиграва ми се, кипна тя. Но в този нисък, развеселен глас имаше още нещо. Ако не го познаваше, щеше да помисли, че се подиграва и на себе си.

— Аз… Не — призна тя, страхувайки се да не разкрие замисъла си с някое невинно изплъзване на езика.

— Не. Не мисля, че ще намериш.

Като чу тези думи, решението й да запази спокойствие на всяка цена се изпари.

— Противен червей такъв! Свиня с черно сърце! Мислите, че сте много умен. Добре, надявам се крал Джон да ви разкрие и да провали всичките ви ужасни планове!

Той стана от мястото си, сякаш под него бе лумнал огън, и Джоана изплашено отстъпи назад. През ума й мина мисълта, че споменаването на крал Джон винаги го изважда от равновесие. Като зърна погледа в потъмнелите му очи, тя разбра, че може би е решила проблема си. Винаги го бе ядосвала, всеки път, когато я бе целувал досега. Защо този път да е различно?

— Някой ден ще ми благодариш, и то много, за моя ужасен план — изръмжа той, когато спря на няколко инча от нея.

Трябваше да събере цялата си смелост, за да вдигне брадичка, да се вгледа в сериозното му лице и да го раздразни още повече.

— Вярвайте, в каквото си искате, глупак такъв.

Видя развеселено пламъче в очите му и за миг се уплаши, че не е преценила реакцията му.

— Глупак? Не мисля така. — Погледът му пламна още повече и веселостта премина в друго усещане, което я накара цялата да се разтрепери от страх и предчувствие. — Хванала си се за една напразна надежда, скъпа моя страстна гълъбице. Защото истината е очевидна. Ти си родена да бъдеш притежавана от мъж. Да ти докажа ли още веднъж този факт?

Преди тя да успее да реагира, той я привлече към себе си и устните му плениха нейните. В първите замайващи моменти от целувката им Джоана се опита да държи сметка за ставащото с нея. Той я целуваше, макар да личеше, че се сдържа. После щеше да прокара ръце нагоре и надолу по гърба й, може би чак до седалището, както бе направил и преди.

Като помисли, че може да я докосне там, тя изохка, припомняйки си изпитаната страст. Целувката му изведнъж се промени. Когато топлият й дъх се смеси с неговия и устните й омекнаха, допускайки го да влезе навътре, от устата му се изтръгна нисък стон. Ръцете му я притиснаха по-силно и тя се озова цялата прилепена към него.

— Толкова сладка… толкова огнена — промълви той между дръзките целувки, с които я обсипваше. — Като рая…

Езикът му се пъхна дълбоко в устата й, сякаш търсеше нейния аромат. После едната му ръка наистина се спусна надолу и обхвана седалището й, докато той я притискаше към мъжествения разкош на своята надигаща се страст.

Джоана се разтапяше под ласките му, забравяйки всичко, с изключение на великолепните чувства, които той събуждаше в нея. Оксуич изпадаше в забрава. Крал Джон изчезваше от паметта й. Спомените за „Света Тереза“ и за гилбертинския орден излитаха от мисълта й. Докато Райлън я прегръщаше и я целуваше, за нея не съществуваше нищо друго, освен него и начина, по който я караше да се чувства. Ръцете й се вдигнаха, за да обгърнат врата му. Пръстите й се заровиха в разкошната му, свободно пусната коса.

Как може тази част от него да е толкова копринено мека, зачуди се тя, докато всичко друго е така твърдо и властно?

Търсещата му уста се спусна надолу и започна да целува и да вкусва линията на челюстта й, слизайки надолу към шията, а после се — изкачи нагоре към ухото й.

— Ах, жено — разгорещените му думи се плъзгаха покрай ухото й, — ти си като рая… — Обхвана раменете й и грубо я отблъсна, за да я погледне отдалече. — Като рая — повтори с хрипкав шепот. — Или като ада.

Джоана си пое дъх на тласъци и за един дълъг миг се вгледа мълчаливо в него. Бе твърде замаяна от силната му реакция, за да крие емоциите си.

— Райлън — прошепна тя, без да съзнава какво желание струи от очите й. Ръцете й се вдигнаха, за да уловят мускулестите му китки, палците й се плъзнаха възбудено напред-назад по гладкото място, където биеше пулсът му. — Райлън… — разтърси глава в объркване.

Той затвори очи пред неподправения й чар, по лицето му пробяга измъчена сянка.

— Махни се от мене — заповяда рязко.

Но не я пусна, а дори да го бе направил, Джоана не би могла да отстъпи. Пръстите й се плъзнаха над китките му, откривайки топлата сила на мускулите. Цялото й тяло гореше в желание да се притисне към него, да почувства твърдите мускули до нежната си, копнееща плът.

Сякаш прочел мислите й, усетил желанията й, Райлън отново изстена. Привлече я към себе си, зарови пръсти в разкошната й коса и я накара да вдигне глава към него.

Тази целувка не бе като предишната. Този път нямаше сдържаност, предпазливост или самообладание. Ръцете му още я държаха, оплетени почти мъчително в косата й, докато устата му овладяваше нейната. Езикът му проникна свирепо в устата й и той я огъна така силно назад, че тя едва не залитна в ръцете му.

Яростната проява на страстта му би трябвало да я изплаши и Джоана наистина бе изплашена до известна степен, защото сега той й напомняше на боец в атака. Когато предприемаше обсада, правеше го, за да покори неприятеля, а сега със сигурност покоряваше нея. Но тя изпитваше не страх, а силен копнеж. Повече от всичко друго копнееше за тази битка, която той водеше с нея.

Изви се, притискайки корема си към него. Езикът му се спусна дълбоко, плъзна се дръзко в устата й и изпрати из цялото й тяло тръпки на възбуда. Тя се почувства обхваната от треска, сякаш бе запалил огън вътре в нея и този огън се разгаряше още повече с всяка чувствена ласка на езика му по чувствителната вътрешна повърхност на устните й.

Това, което бе започнало като последно усилие за опазване на свободата й, се превърна в нещо съвсем ново във властната му прегръдка. Тя бе обзета от желание, което изличаваше всяка разумна мисъл. Сега Джоана се стремеше не към свободата, посрещайки гневната му доминация със своите целувки и ласки. Тя отговаряше покорно на изискванията му. Оставяше се на подтика си с непринудена отдаденост. И нещо съвсем ново разцъфтяваше между тях.

Неговият плам не бе по-малък, но това, което бе започнало в тревога и гняв, сега се превръщаше във все по-нарастваща съблазън. Но колкото повече той си възвръщаше самообладанието, толкова повече Джоана изпускаше нещата от контрол. Само едно бе завладяло ума й — тревожната почуда, която я изпълваше. И колкото по-нависоко я отнасяше той, толкова повече искаше тя.

Тънката й риза не бе никаква бариера помежду им и тя се плъзна надолу по възможно най-естествения и чувствен начин. Неговите дрехи обаче бяха препятствие към онова, което тя желаеше повече от всичко.

Изпаднала в състояние на безумна наслада, Джоана прокара ръце по гърдите му, докато пръстите й се срещнаха там, където се закопчаваше яката му. Топли косъмчета гъделичкаха пръстите й, когато тя дръпна неподатливата материя. Райлън нямаше нужда от думи, за да разбере безмълвната й молба. Почти без да прекъсва целувката, той се измъкна от пречещата дреха и пак я привлече към себе си.

— О, да — прошепна тя, когато гърдите й се прилепиха към неговите.

Той леко захапа долната й устна и я подръпна със зъби, а после успокои мястото с езика си.

— Ти си цяло мъчение. — Ръцете му притиснаха властно гърба й и се спуснаха към седалището. — Вещица… — Той я дръпна силно към себе си, вдигна краката й и ги уви около кръста си. — Изкушение, на което трябва да устоя…

Джоана се държеше здраво за него, докато той я вдигаше още по-нагоре и спускаше целувките си по гърлото й, стигайки до цепката между гърдите. Цялата пламтеше за него. За неговото докосване. За неговите целувки. Да бъде притежавана от него.

Той притисна буза до пълните й гърди, после плъзна опитните си устни към стегнатите връхчета на зърната й.

— Създадена си да бъдеш любена — прошепна той, като местеше устни от едната гърда към другата, оставяйки кръгло, мокро и възбудено място. — Да бъдеш любена добре и често.

Джоана наведе глава напред. Къдравите й махагонови коси се спуснаха като завеса край двамата, докато тя целуваше блестящата му коса.

— Тогава ме люби — отвърна тя с шепот, без да съзнава какво казва. Притисна се към него колкото можеше по-силно, искаше цялата да се слее с него. — Люби ме.

В отговор той я положи на близкото легло. Движенията му вече не бяха резки и насилствени, но въпреки това бяха целеустремени. Джоана се отпусна на тънкия сламеник, без да охлабва прегръдката си. Но той се опря с коляно на леглото до нея и се отдръпна леко назад, отделяйки ръцете й от шията си. Дишаше плитко и забързано.

— Да продължаваме ли? — запита той дрезгаво.

Погледът му се премести от очите й към леко разтворените, добре нацелувани устни, а после по-нататък, по дължината на цялото й отдаващо се тяло. В очите му имаше такава жар, такава страст и желание, че Джоана ги почувства като допир. Чисто физическото удоволствие от това я накара да потрепери и да се извие безпомощно под него.

— Да — прошепна тя, впивайки в него очи, преливащи от страст.

В този тъмен момент на изчакване, когато той се бе надвесил над нея, тя не помнеше нищо. Той изпълваше погледа й със съвършената си мъжка красота. Обкръжаваше я с мощната си мъжественост. Караше я да не иска нищо друго, освен него.

Тя вдигна ръка към лицето му и леко докосна брадичката му. Пръстът й се плъзна към устните му, той изстена ниско и го взе между зъбите си. Езикът му започна да си играе с връхчето на пръста й, обикаляйки около чистия заоблен нокът. След това, с агонизиращо бавно движение, той засмука пръста й навътре в устата си, като през цялото време я поглъщаше с проникващия си до дълбините на душата й поглед.

Това беше повече, отколкото Джоана би могла да понесе. Забрави причините, поради които искаше да го изкуши… да го съблазни. Затвори очи, дишането й стана по-бързо и по-плитко. Цялата изгаряше. Потръпна от студ. Не, не от студ. Не от студ.

Той освободи пръста й и вплете пръстите на едната си ръка в нейните. С другата ръка повдигна нагоре ръба на ризата й чак до хълбоците. Когато ръката му се плъзна по-нататък и се обви около кръста й, а после се спусна надолу над тазовите кости и спря с разперена длан върху плоския й корем, тя отвори очи изненадана. Той като че ли знаеше къде е съсредоточена болката й. Първо в гърдите, а после този копнеж там дълбоко. Но откъде знаеше?

Райлън я наблюдаваше с напрегнато изражение и когато тя се размърда неспокойно под пръстите му, той се усмихна, сякаш беше доволен. После дръпна ръката й към пояса си и насочи пръстите й към топлата кожа на кръста си. Потърка ръка в корема й, карайки в същото време нейната ръка да се движи върху неговата, и се усмихна, когато разтрепераните й пръсти започнаха да се движат в същия ритъм. По собствена воля два от пръстите на Джоана се пъхнаха под стегнатия му пояс и нерешително се раздвижиха по гладката кожа. Той леко изстена и затвори очи, а ръката му замря на корема й. Насърчена от реакцията му, Джоана придвижи пръсти към пъпа му, отмествайки тъмните косъмчета, които растяха наоколо. Този път той стисна силно талията й с две ръце и я дръпна надолу по леглото.

— Проклятие! — излезе накъсано от устата му.

Преди Джоана да разбере какво става, той вдигна ризата й още по-нагоре, над талията. Спря само за миг, за да погледне голите й крака и триъгълника от махагонови косми. После издърпа дрехата, освободи ръцете й и тя остана напълно гола пред очите му.

Джоана лежеше под жадния му поглед, измъчвана от срам и възбуда. Беше гола. Никой не я беше виждал така от детските й години. Но той се взираше в нея тъй, сякаш искаше да я изпие с очи, а тя се къпеше в това опиянение.

После той насочи ръцете й към пояса си и й посочи какво иска от нея.

Джоана задърпа връзките, а в това време Райлън вдигна две от дългите й къдрици. Дръпна ги и ги опъна до талията й, после бавно ги кръстоса, така че се озоваха преметнати над връхчетата на гърдите й.

— О! — Джоана вдигна очи към неговите и изпусна връзките на пояса. Очите му жадно се спуснаха от зачервеното й лице към тъмнорозовите връхчета на зърната й, после отново се изкачиха към лицето й. Той подръпна леко къдриците и сетивата на Джоана трепнаха от ласката.

Като суха прахан, готова за искрата, тя се възпламени под опитните му ръце. Той дразнеше само стегнатите връхчета на гърдите й, но пламъкът се разгаряше и някъде дълбоко в корема й.

Ласката му бе лека като докосване на перо, но навлизаше в дълбините на душата й.

Райски огън, помисли тя, потъвайки в тези тъмни удоволствия. Гореше, но със сигурност бе открила рая. Вихърът на пламтящото желание я караше да се гърчи под натиска на собствените й къдрици, опънати през гърдите й, и да се извива нагоре към източника на разкошното си мъчение. Ръцете й се вкопчиха в китките му. Кожата му беше влажна. Но тя нямаше време да се учудва на това, защото едва го бе хванала за ръцете, когато той бързо ги извъртя и сам я хвана за китките. В мълчалива — настоятелна — заповед той отново насочи ръцете й към горната част на пояса си.

Този път Джоана не изпусна връзките. Макар че ръцете й силно трепереха, тя развърза възела, разтапяйки се под искрящия му поглед. Когато поясът се охлаби, той отново хвана ръцете й и прилепи дланите й към стегнатия си корем, докато с другата ръка смъкна пояса през коляното, опряно на леглото, а после през другия крак, още стъпил на пода. Когато най-накрая се освободи от стягащите го дрехи, той покри дланите й със своите, а после бавно ги насочи към твърдите мускули на гърдите си.

Джоана още лежеше под него, но далеч от всякакво спокойствие. Не се осмеляваше да погледне към оголената му кожа, към тази интимна негова мъжка част. Знаеше, че е предназначена да се съедини с нейната нежна женствена същност. Но допирът до втвърдената му мъжественост й доказваше, че тя не прилича на нищо у нея. Затова се съсредоточи върху чувственото усещане на топлата му кожа под дланите й. Твърдостта й, косъмчетата, с които бе обраснала, малките възелчета на зърната му, настоятелното туптене на сърцето му — всичко това бе ново за нея и невероятно възбуждащо.

— По дяволите — прошепна той, останал без дъх.

Мигновено изви ръцете й нагоре и ги притисна над главата й, а после се отпусна с цялата си тежест върху нея.

Джоана изохка, разтапяйки се от невероятната чувствена наслада, която й доставяше тялото му, притискащо нейното.

— Целуни ме — промърмори той, докосвайки с език ухото и шията й. — Дай ми цялата си сладост…

Тя обърна лице към неговото, жадна за всеизгарящото удоволствие да почувства устата му върху своята. Той щеше да я овладее с търсещите си устни и тя щеше да се отдаде. И както винаги, двамата щяха да триумфират.

Но този път тя усети не само притискането на устните му и проникващата властност на езика му. Този път цялото му тяло се притискаше чувствено към нейното. Гърдите му намираха очертанията на нейните, коремът му се долепяше до нейния, слабините им се срещаха във вълнуваща интимност. После бедрото му се помръдна, за да се вмъкне между нейните, и той настани набъбналата си мъжественост върху най-съкровените части от тялото й.

Джоана се гърчеше в очакване. Някак си усещаше, че така трябва да бъде между мъж и жена. Между тях. Когато езикът му започна да изследва по еротичен начин устата й и тя отвори устни за него, така и краката й се отвориха за горещото нетърпение на неговата ерекция.

— Райлън — дъхна тя срещу устните му.

Той вдигна глава, но само малко, и се взря в натежалите й клепачи. После като че ли фокусира погледа си и тя видя по лицето му постепенното осъзнаване на реалността.

— Божичко! Какво правя?

Той понечи да се отдръпне, но Джоана беше така погълната от насладата на момента, че не му позволи да спре. Не сега. Не и когато едва беше започнало.

Тя освободи китките си от охлабената му хватка. С една ръка обгърна врата му и го привлече обратно в целувката. Плъзна другата си овлажняла длан по гръбнака му и по-надолу, към хлътнатината, където започваше стегнатото седалище.

Той изстена срещу устните й, все още борейки се срещу съблазънта на нейното младо и отдаващо се тяло.

— Райлън, Райлън — шепнеше тя, докато езикът й напираше да изследва устните му.

Той издаде последен стон и се предаде. Като умиращ от глад се нахвърли върху пиршеството, което тя му предлагаше, поглъщайки я с уста, като същевременно се притискаше към влажната й топлина. Напорът му бе равномерен и неотслабващ, изпълваше я с цялостност, която я плашеше и омагьосваше. Кратка болка помрачи съвършеното удоволствие, но той улови стреснатия й вик в своята целувка. Вдигна едното й коляно нагоре и се настани дълбоко в нея. После спря и се съсредоточи върху целувката им.

Използваше устните и езика си с мъчителна последователност, за да й достави удоволствие. Поглъщаше устата й, прониквайки дръзко с езика си в нея, а после привличаше неопитния й език навън в дързък отговор. Това беше танц на любопитството и откритието, танц толкова стар, колкото времето, и толкова нов. Той целуваше брадичката, бузите, очите й. Дъхаше в ухото й и леко хапеше устните й.

Джоана би могла да издъхне от насладата на интимните им ласки. Само желанието й да го вкуси така, както той нея, я държеше да не се поддаде на слабостта, която заплашваше да я залее. Тя леко хапеше бодящата му брадичка, после избягваше търсещите му устни, които искаха да хванат нейните. Искаше да вкуси шията му. Искаше да захапе издатината на гърлото му, адамовата ябълка, каквато жените не притежаваха.

Не беше бодлива, установи тя, когато обсипа гърлото му с леки целувки. Той преглътна мъчително, оставяйки се на нейното изследване, а тя се усмихна, когато ябълката подскочи под устните й. После усмивката й премина в изохкване, защото той се отпусна върху нея.

— Ох! — Тя се вгледа в него с нескрито учудване, с разширени очи и стреснато изражение.

— Оох! — изпъшка тя, когато той повтори движението.

Този път очите й се затвориха, когато из нея се разля една размекваща наслада. Той се движеше толкова леко в нея и все пак… все пак…

О, Божичко, сигурно цяла Англия се разтърсваше от силата на това незабележимо движение. Той навлизаше леко в нея и пак така леко се отдръпваше. Плъзгаше твърдата си, странна мъжественост в нея, после мъчително я изваждаше. Изпаднала в паника, че той може съвсем да я изтегли и тя ще изгуби трептящата топлина, с която я изпълваше, тя също повдигна хълбоците си, опитвайки се да го държи близо до себе си.

Тласъкът на неговата мъжественост дълбоко в нея изтръгна от гърлото й вик на разтърсваща наслада и той я погълна в съкрушителна целувка. Отново се надигна леко и тя разпозна движението. Той се плъзгаше навътре и навън, измъчвайки я със съвършеното удоволствие, което създаваше с такава лекота. Езикът му трептеше също толкова жадно в устата й и Джоана беше сигурна, че ще се разпадне. Свирепата наслада на устата му. Разкъсващото блаженство там долу. Тези две усещания повдигаха цялото й същество на съвсем ново равнище на осъзнаване. Сетивата й бяха обсипани с твърде много усещания, но тя бе интензивно настроена за всички тях. Дъждът барабанеше настойчивия си ритъм по покрива и прозорците. Огънят пращеше, леглото скърцаше. Кожата му имаше солен вкус. Не можеше да оприличи вкуса на устата му на нищо, което бе познавала досега. А тялото му, което се движеше върху нейното и в нейното, извикваше усещане на великолепно сладострастие, каквото никога не бе допускала, че съществува.

Той ускори ритъма и вдигна глава. Когато тя запъшка, давайки израз на лавинообразно нарастващите емоции, които се трупаха в нея, той впи тъмния си като нощта поглед в нейния.

Поглъщаше я цялата, помисли тя, докато твърдото му тяло не преставаше да се движи над нейното. Погледът му я поемаше. Тялото му я притежаваше. Тя бе изгубена в него. Изгубена завинаги.

Тогава дълбоко в нея се надигна невероятно стягащо усещане и разширените й очи потъмняха от страст. Вкопчи се трескаво в гърба му, мокър от пот, и той, сякаш знаейки какво изпитва тя, започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Тя се изви нагоре в желание, подклаждано от тревога, а после извика, когато нещо като че ли избухна в нея.

Той продължи да се движи, карайки я да реагира интензивно, почти болезнено силно. Тя полетя. Падна. Той я вдигна. Смаза я. После се напрегна и с вик пръсна топлината си дълбоко в нея.

В следващите минути Джоана не знаеше къде се намира. Бе сгорещена и заситена. Знаеше само това и се питаше дали не е попаднала в рая: пълно доволство и чувство за абсолютна сигурност.

Райлън се търкулна до нея, но без да я изпуска, увил загорялата си ръка около кръста й. Главата й почиваше на рамото му, близо до гърдите, и сърцето му туптеше успокояващо в ухото й.

Като ритъма от преди малко, представи си тя и при тази мисъл нещо топло се сви на топка в корема й. Това само я накара да се почувства още по-задоволена и тя се отпусна върху него с широка въздишка. В този момент на света нямаше нищо друго. Нито минало, нито бъдеще.

Стигаше й, че съществува това неочаквано настояще. Въздъхна изтощено, усмихна се и заспа.