Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Dove at Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 37 гласа)

22

Как се бяха стекли нещата, за да се стигне до такава невъзможна развръзка? Джоана прехапа долната си устна и се съсредоточи върху каменната стена, докато две камериерки я обличаха. Как така нежеланата дъщеря на един по-скоро незначителен барон бе дадена за съпруга на един от най-силните мъже в кралството? Последното, което искаше тя, беше да се омъжи.

Но това не беше съвсем вярно, възрази й един объркващ глас. Брак с Райлън… Джоана поклати глава, не можейки да подреди хаотичните мисли, свързани с него. Той беше безсърдечен и гледаше само собствените си интереси. Но трябваше да стане неин съпруг. Интересуваше се от нея само заради именията й. Но днес щеше да даде обет да се грижи за нея до края на живота си. А тя какъв обет щеше да даде?

Наведе глава напред под лекия натиск на пръстите на камериерката. Тя метна на главата й изтъкан от сребристи нишки воал и го завърза с две връвчици под брадичката й. И докато жената умело издърпваше къдрици от косата й и ги подреждаше около челото и бузите, скривайки останалата й коса под дългия воал, спускащ се на гърба й, този въпрос не преставаше да измъчва Джоана. Какъв щеше да бъде нейният обет?

Разбира се, щеше да положи обет да му се подчинява. И да му бъде вярна. Да го обича, да го почита и да го слуша. Самата ирония на нещата я накара да се усмихне. Любовта не беше чувство, което да съществува между нея и Райлън… ако изобщо съществуваше. Но тогава тя си спомни за радостта, която Мерилин изпитваше, очаквайки женитбата си с Ивън, и разбра, че любовта беше възможна в някои редки случаи. Със сигурност обаче не и в нейния принудителен брак.

Колкото до почитанието, как да почита мъж, който поставяше политическите изгоди над нуждите на хората? Той си служеше с коварни методи и безскрупулно преследваше целите си.

Нямаше изгледи и да му бъде послушна, ако трябваше да бъде напълно честна пред себе си. Неизбежно щеше да се възпротивява на всичко, което той предложеше, защото Райлън като че ли имаше способността да изкарва наяве само най-лошото от нейния характер. Нейната нетърпеливост в негово присъствие се превръщаше във войнственост. И в непреклонно своеволие.

Помолена от камериерката, тя бавно се завъртя. Широките поли на роклята описаха красив кръг около глезените й и се спуснаха на меки розови и винено цветни копринени гънки над фината материя на ризата й.

— Кралицата ви изпрати огледалото си, за да се видите, милейди.

Джоана пое резбованата дървена рамка, която камериерката й подаваше, и внимателно се вгледа в образа си. Първата й мисъл беше, че е изключително бледа. Само очите придаваха цвят на лицето й. Вероятно защото дълго бе стояла на затворено, реши тя. В абатството по необходимост прекарваше повече време навън.

Но Джоана знаеше, че не това е истинската причина. Истината беше, че се боеше ужасно много от това, което трябваше да се случи. Само след часове щеше да стане съпруга на Райлън Кемп. Освен че се чувстваше ограбена поради неговите подбуди да встъпи в брак с нея — подбудите на всеки благородник, когато си избираше съпруга, — тя се страхуваше и от абсолютната власт, която той щеше да получи върху нея. Скоро щеше да бъде негова и той щеше да управлява не само нейната собственост, но и нея самата като физическо същество. Щеше да живее там, където той реши, да води домакинството му така, както той нареди, и да изпълнява съпружеските си задължения…

С рязко движение тя пусна огледалото в ръцете на камериерката. Почувства как гореща червенина се изкачва към бузите й и изведнъж затрепери. Но този път не беше от страх.

Щеше да изпълнява съпружеските си задължения, защото той без съмнение нямаше да й позволи да се отклони от тях. Но освен това тя знаеше — и вътрешно се сви, когато й стана ясно, че неговите домогвания до благосклонността й няма дълго да я отблъскват. Толкова пъти вече се бе подчинявала на целувките му… на ласките му и нещо повече. Ако се случеше да възрази срещу нещо, поискано от него, той само трябваше да я накара да му се подчини, използвайки целувките, и тя се страхуваше, че неизбежно щеше да се поддаде.

Джоана затвори за миг очи и притисна клепачите си с пръсти.

— Добре ли сте, милейди?

Тя се изправи с въздишка и погледна угриженото лице на камериерката.

— Да… да, добре съм.

— Често се случва девойките да се плашат от женитбата — изрече жената с мила усмивка.

Другата камериерка закима енергично, закопчавайки сребристия колан на кръста на Джоана.

— Отначало ще бъде изпитание, със сигурност. Но вие сте щастливка. Имате си хубав годеник, няма някой вкиснат старец да ви вкара в леглото си. Със сигурност ще ви даде здрави деца.

Деца.

При тази дума тя спря да диша. Рядко почукване на вратата ги накара да побързат и Джоана излезе от стаята, придружена от двама пажове. Но докато вървяха към катедралата на абатството, тя не забелязваше нищо наоколо си.

Деца. Някак си не се беше замисляла над тази възможност.

Логично беше, че децата идват като естествен резултат от брака — от брачното ложе, — но не й беше хрумвала мисълта да роди дете на Райлън. Сега, когато й се налагаше да се замисли по този въпрос, тя още повече се обърка. Когато пажовете минаха заедно с нея пред събралите се благородници, за да я настанят от едната страна на стола на Изабел, Джоана трепереше така силно, както изсъхналите листа на изтравничето по брулените от ветровете стръмни брегове на Фламбъро Хед. Ръцете й бяха студени като лед. Знаеше, че лицето й е пребледняло. И макар че се мъчеше да се отърси от обзелото я безпокойство, усилията й бяха напразни. Райлън неизбежно щеше да й направи дете. Щеше ли да бъде за това дете по-добра майка, отколкото нейната майка бе била за нея? Щеше ли да може да пази детето си от неразумните изисквания на баща му? Или щеше да предаде детето си, както майка й бе предала нея?

Не, Джоана беше сигурна в едно. Никога нямаше да изостави детето си. Никога. Но сега това не можеше да я успокои. Тя се огледа наоколо, отново изпаднала в паника, но единственото приятелско лице беше това на кралицата. Въпреки рязката им раздяла вчера Изабел я наблюдаваше внимателно и дори й съчувстваше заради объркването, което ясно се четеше по лицето на Джоана.

Тя обаче не търсеше симпатиите на кралицата. Искаше да бъде освободена от този брак. Знаеше, обаче, че кралицата няма да го допусне, и избликът на справедлив гняв й помогна да възстанови самообладанието си.

Мерилин се появи заедно с баща си от източната врата на катедралата, сияеща от щастие, докато баща й пристъпяше до нея с израз на оправдана гордост. Мерилин срещна смутения поглед на Джоана с толкова радостна усмивка, че Джоана не можа да не й се усмихне в отговор. Поне Мерилин и Ивън щяха да се съберат. В това тя намираше известно удовлетворение.

В този момент вниманието й бе привлечено от гласовете, които се дочуха откъм главния вход на катедралата. Там, спрели на вратата, стояха двама мъже, които събуждаха толкова различни чувства у двете жени, за които бяха дошли. Ивън се бе изправил на вратата с неприкрито радостна усмивка въпреки мрачната обстановка. Рижата му коса беше грижливо пригладена, беше облечен в красива дреха от златистокафява дамаска, допълнена с огромна златна тока и колан, инкрустиран със злато. Но независимо от привлекателната му външност очите на Джоана бяха привлечени от другия мъж, който вървеше до него.

Райлън изглеждаше почти аскетично край пищно облечения Ивън. Тъмната му коса беше наскоро измита и прихваната отзад с ивица черно кадифе. Туниката му бе тъмносива, с метален отблясък, със строга кройка, под нея се показваха по-светлосивите ръкави на долната туника. И двете туники бяха ушити от най-фин ленен плат, но Джоана знаеше — и то още откакто за първи път го бе видяла, — че той няма особена нужда да изтъква авторитета си посредством облеклото. Самата сила на неговата личност караше хората да признават властта му. Стойката му, прямотата, с която гледаше хората в очите, и надменното му поведение показваха, че е по-добре да не го предизвикват. Край него трябваше да се ходи на пръсти.

Сякаш като противоречие на тези й мисли, крал Джон влезе в катедралата веднага след младоженците, последван от трима свещеници. Беше облечен в най-фини дрехи от пурпурна тъкан, подплатени и поръбени със сребристи хермелинови кожи. Ръцете му бяха целите в пръстени, на главата си бе сложил короната. Прическата му беше безупречна — най-доброто, което можеше да се купи с английски пари. Но край Райлън изглеждаше безличен. Усмихна се насила, но в очите му се четеше враждебност и в резултат на лицето му се изписа израз на капризно дете, съвършено неподходящ за един крал.

Кралят желаеше този брак не повече от нея, осъзна Джоана. Какво беше направил Райлън, та да принуди краля да одобри един съюз, който той съвсем явно не одобряваше?

Но нямаше време да го разбере. Изабел стана и направи знак на Мерилин да се приближи. Двете размениха тихо няколко думи, после девойката наклони глава и кралицата я целуна по челото. Когато Изабел се обърна към Джоана, лицето й беше напрегнато.

— Знам, че влизате в този брак с доста повече страх от обичайното — започна тя, когато Джоана се приближи. Гласът й беше тих, за да не може никой друг да чуе думите й. — Сър Райлън се отнесе сурово с вас в миналото и е възможно да го прави и в бъдеще. Но не се отчайвайте, детето ми. — Вгледа се внимателно в бледото лице на Джоана, преди да продължи. — В мое лице имате съюзник. Дръжте ме добре осведомена за действията на съпруга си и ще бъдете възнаградена.

— Възнаградена? — вгледа се Джоана в Изабел.

Нима кралицата искаше от нея да шпионира Райлън? Изабел се усмихна, когато разбра от изражението на Джоана, че е схванала намека, съдържащ се в думите й.

— Ако той някога бъде обвинен в измяна, мога да направя така, че вие и наследниците ви да останете чисти. И да не бъдете лишени от законните си владения — добави тя с поверително кимване.

Изрече го така, сякаш не очакваше отговор. С царствен жест положи целувка на челото на Джоана и отново седна на мястото си. Джоана не преставаше да мисли за този странен нов аспект на брака си. Дали Джон и Изабел са решили да внедрят шпионин в лагера на Райлън, когато са се съгласили на този брак? Вдигна очи към Райлън, но от това смущението й още повече нарасна. Двамата с Ивън последваха краля през централния кораб, после застанаха срещу годениците си, докато кралят се настаняваше в стола до кралицата. Тримата свещеници тръгнаха към олтара, сподирени от дима на кадилниците. Монасите подхванаха тържествения псалм и всички събрани благоговейно се смълчаха.

Джоана не можеше да се съсредоточи в литургията. Остро усещаше присъствието на Райлън до себе си, дори чувстваше как я поглежда косо. Но не смееше да срещне очите му. И без това беше достатъчно объркана. Вече добре знаеше от собствен опит, че Райлън е в състояние да замъгли мислите й и да разклати решимостта й. Чувстваше се като муха, хваната в гигантска паяжина, между неговите машинации и тези на кралицата.

Само дето отровата на единия паяк беше толкова сладка, че я караше да престане да се бори.

Сведе ниско глава и затвори очи в молитва. Да шпионира за кралицата — ето това никога нямаше да направи. Но кой знае какво бъдеще я чакаше под безусловната власт на Райлън? Можеше само да моли Бога да бъде милостив и да направлява съдбата й.

Слушаше като в мъгла латинските песнопения. Проповедта беше кратка — едно от посланията на свети Павел за греховността на жените и за задължението на съпруга да държи съпругата си в строго подчинение. Сякаш думите на този заблуден апостол стояха по-високо от тези на Спасителя, помисли Джоана. И когато дойде време да бъдат произнесени брачните клетви, тя вече бе достатъчно ядосана.

Ивън произнесе своя обет и получи в замяна този на Мерилин. Размениха си пръстените, а после и една непорочна целувка. Когато дойде техен ред, Райлън обърна лице към Джоана.

Може би яростният пламък в очите й го накара да застане нащрек, защото вместо да вземе едната й ръка и да я положи в отворената си длан, той сграбчи двете й ръце в своите и ги стисна здраво.

— Вземам те, Джоана Престън, девойка от Оксуич, да бъдеш моя законна съпруга. Да те имам в добри времена и в лоши. За добро и за лошо. В здраве и в болест. Богата или бедна. От този миг нататък, докато смъртта ни раздели. Заклевам ти се в това.

Дойде редът на Джоана. Тя не беше мислила какво ще каже. В гнева и болката си искаше само едно — да избяга от него… и от всички. Сякаш усетил разтърсващите я чувства, Райлън стисна ръцете й.

Джоана вдигна очи към него и отвори уста, за да заговори. Но думите не искаха да излязат от устата й. Никога досега не бе виждала очите на Райлън толкова сини. И толкова неустоими. Макар че стискаше здраво ръцете й, не й причиняваше болка и не я принуждаваше да каже думите. А като че ли й обещаваше нещо. Кажи думите и се възползвай от плодовете на моята добра воля, сякаш говореше пламналият му поглед.

Тя преглътна и започна шепнешком, така че само Райлън и свещеникът можеха да я чуят.

— … в здраве и болест. Богат или беден. Да бъда добра и…

Спря. Не можеше да му обещае покорство нито в леглото, нито на трапезата. Свещеникът многозначително се изкашля и тя продължи:

— От този ден нататък, докато смъртта ни раздели.

Райлън се усмихна и се отпусна, а Джоана разбра колко несигурен го е карала да се чувства. Пръстенът се появи моментално и бе надянат на пръста й.

— С този пръстен се венчавам за тебе — изрече той пресипнало.

Наведе се и я целуна.

Джоана срещна за миг устните му и бързо се дръпна. Но не можеше да нарече целувката съвършено невинна. Внезапният изблик на чувствата, когато устните му докоснаха нейните, направи целувката му подобна на жив пламък.

Коленичиха, за да ги благослови свещеникът, после отново станаха, за да чуят финалните псалми. Но сега през цялото време Райлън държеше ръката й в своята. Тя се опита да се освободи от смущаващата му хватка, но той не я пусна. Когато погледна към нея, обаче лицето му изглеждаше неочаквано успокоено.

— Ти ме направи много щастлив в днешния ден — прошепна той така, че само тя да го чуе. — Ще се постарая да направя същото и за тебе.

Тези думи заседнаха в ума на Джоана, измествайки брачния му обет. Въртяха се в главата й през цялото пиршество, което последва, през наздравиците и забавленията. Смайваше я невероятната им искреност. „Ще се постарая да направя същото и за тебе.“ Означаваше ли това, че иска бракът им да бъде наистина добър?

Неколцина жонгльори показваха изкуството си пред почетната маса, подмятайки с невероятна бързина невъзможни количества ками и горящи факли. Едно малко момче жонглираше с ябълки. Едно още по-малко момиче подхвърляше яйца. Чаши прелитаха над специалния килим, преобръщайки се в невиждани пируети. Но всички се приземяваха изправени или хванати точно от този, на когото бяха подхвърлени. Ако Джоана не беше толкова заета със собственото си положение, щеше много да се забавлява от възхитителните им изпълнения.

Но от едната й страна седеше Райлън, а от другата Изабел. Това обкръжение ужасно я изнервяше. Кралят се наслаждаваше без задръжки на богатата изба на епископа и накрая короната му се килна настрани.

— Джон, внимавайте за достойнството си — укори го с ядосан шепот кралицата.

Той поправи короната с една ръка, посягайки с другата към украсената със скъпоценни камъни чаша.

— Какво достойнство, щом те изнудва такъв като него? — И отправи кръвожаден поглед към Райлън.

Изнудва? Джоана също хвърли кос поглед към Райлън, макар че не можеше да разбере как е станало това. Но преди да продължи с размишленията си в тази посока, кралят бутна настрана орнаментирания поднос и се наведе напред, опрял лакти на масата. Кралицата положи предупредително ръка върху неговата, но той я отмести.

— Един по-безскрупулен крал от мене би ви обесил още много отдавна заради неразумното ви поведение. Войнственият ми брат Ричард със сигурност щеше да ви набоде на копието си заради вашите подмолни машинации. Бях търпелив, както подобава на един благороден крал, изчаках всичките свои блудни чеда да прекратят разприте и да се наредят зад мене. Зад своя крал. Зад единствения си истински сюзерен.

Бутна короната назад и отпи още една глътка. После присвитите му очи се спряха върху Джоана.

— Въпреки кралското достойнство, което тегне така силно над мене, аз все пак съм мъж. Докоснат от Божията ръка, това е сигурно. Но въпреки това — само мъж. — Той се усмихна с широка и лукава усмивка, която според Джоана го направи да заприлича на невестулка. — И ще призная, че изпитвам известно злорадство, когато узная за злополучието на друг мъж. Вие и съпругата ви сте хубава двойка, Кемп. Мнозина мъже ще ви завидят тази нощ, когато се озовете между бедрата на тази прелестна девойка, за която се оженихте. — Оригна се, после се изсмя. — Прелестната девойка, за която се оженихте.

Джоана се намръщи и погледна за помощ към Изабел. В миналото кралицата не би толерирала подобен разпасан език от страна на съпруга си. Но днес Изабел изглеждаше доволна, че го оставя да говори.

— Прелестната девойка, за която се оженихте — изкикоти се още веднъж Джон. — Да. Мнозина мъже ще ви завидят. Но поне един от тях ви е изпреварил, както изглежда.

Това жестоко оскърбление накара Джоана да отвори широко очи. Тя хвърли обвиняващ поглед към Изабел, която явно беше съобщила казаното от нея на краля. Кралицата обаче се взираше в Райлън със слаба, но несъмнено коварна усмивка на уста. За миг настъпи тишина. Кралят и кралицата чакаха, явно предвкусвайки колко унизен ще се почувства Райлън, когато научи подобно нещо. В другия край на масата Мерилин и Ивън се обърнаха, смутени от странната тишина. Дори Джоана затаи дъх, питайки се какво ще направи Райлън. Джон, разбира се, знаеше само част от истината, защото тя не бе съобщила името на мъжа, който я бе компрометирал. И все пак Райлън нямаше да бъде доволен да чуе това изявление от своя враг.

Райлън обаче реагира така, както никой от присъстващите не бе и помислил. Най-напред полека се обърна към Джоана и й се усмихна успокоително. После хвана ръката й и я поднесе към устните си. Целуна златния пръстен, поставен на пръста й, после положи една по-гореща, по-продължителна целувка върху дланта й, преди да обхване ръката й в своята. Едва тогава отговори на крал Джон.

— Разкрихте ни, както изглежда. Но аз не бих искал красивата ми съпруга да страда поради моята невъздържана натура. Тя подклажда страстта ми безбожно силно — призна той, хвърляйки жадна усмивка към съпругата си. — И макар че я отвлякох така непочтено, в края на краищата самият аз се намерих в капан. Но това е мрежа, в която влязох доброволно и никога няма да се противя срещу нея.

С това стряскащо изявление той стана и привлече зашеметената Джоана към себе си.

— Стигат ни толкова пиршества и забавления. Чаках достатъчно дълго, повече, отколкото може да издържи един смъртен мъж. Време е съпругът да вземе своята съпруга. Ти какво ще кажеш, Ивън? Да се освободим ли от тази приятна малка компания и да почетем нашите „прелестни девойки“ така, както заслужават?

Пияните гости изпратиха думите му с приветствени ревове. Джоана потъна в пурпурна червенина, когато осъзна, че думите на Райлън са били чути в цялата зала. Калаените чаши затропаха по дългата дървена маса. Райлън поведе Джоана под дъжд от весели подвиквалия и шеговити съвети и двамата излязоха от многолюдната банкетна зала.

Озовала се в началото на широкия коридор, Джоана погледна през рамо и видя недоумението, изписано по лицето на крал Джон. Но сър Егбърт сияеше, също както Ивън, сякаш това, което току-що бяха чули, не е било никаква изненада и за двамата.

Да не би да е било нагласено, запита се тя объркана. Възможно ли е Райлън през цялото време да е искал да се ожени за нея?

Как й се искаше да повярва. Как би предпочела това пред ужасното съмнение, което изпитваше в момента. Но сега, почти подтичвайки след Райлън през преддверието и по-нататък, през широкия павиран двор, тя нямаше време да мисли. Очакваха ги конете им и малък ескорт стражи, водени от исполина сър Кел.

— Тук сме — викна Райлън с облекчена усмивка. Вдигна Джоана на якия си кон и се качи зад нея. — Елате да поздравите новата си господарка, момчета. Лейди Джоана Блекстън.

Мъжете я поздравиха от седлата на нервно пристъпващите коне. Джоана беше толкова смутена от всичко, което ставаше с нея, че само леко кимна с глава и измърмори няколко любезни думи. Но когато Кел се приближи с коня си към тях, тя направи усилие да се съсредоточи върху него. Той, както изглежда, беше един от най-важните хора в обкръжението на съпруга й. Но обстоятелствата около запознанството им не бяха най-благоприятните.

— Добре дошла, милейди — измърмори той, сваляйки качулката, и сведе ниско глава.

— Благодаря ви, сър Кел. — Тя се вгледа внимателно в него, после реши, че ще бъде най-добре веднага да разсее напрежението помежду им. — Ако искате, мога да ви науча да плувате.

Всички избухнаха в силен смях, най-напред Райлън, после и останалите. Кел се изчерви, но не реагира по друг начин. Явно беше получил доста подигравки от другарите си, когато Джоана му бе избягала в придошлия поток, и тя се почувства още по-неудобно заради това. Прехапа устни, искаше й се да му се извини, но й се стори, че така само ще влоши нещата.

— Може би трябва да приемеш предложението й — подметна Райлън, без да престава да се смее. Притисна я към гърдите си и здраво я обви с една ръка. — Човек никога не знае къде може да отиде… и какво може да направи… когато преследва жена.

Този път Кел се разсмя и светлосините му очи се взряха многозначително в Райлън.

— Прекланям се пред вашия по-голям опит, милорд.

Малката група конници мина през отворените порти на абатството, сподирена от доброжелателни закачки, и спря, пресрещната от Ивън. Той се приближи към тях заедно с Мерилин и отдалече личеше колко е щастлив с младата си съпруга.

— Добър път, приятелю. Не след дълго и аз ще тръгна. — И Ивън сведе поглед към сияещата жена до себе си. — Първо ще отидем в Манинг, после ще посетим всичките й владения. Да се отбием ли при вас, когато стигнем Чипинг Уей?

— Непременно. Ще отложа йоркширското събрание, докато дойдеш. Да кажем, след четири седмици?

— Добре. Ако се забавим, ще ти пратя съобщение. Междувременно, радвай се на красивата си съпруга. Желая ти щастие във всички дела. — Вгледа се многозначително в Джоана и добави: — Ти си намери добра жена, която ще ти донесе мир и успех, на тебе и на всички, с които си свързан.

Мерилин протегна ръка и докосна коляното на Джоана.

— Ще бъдеш много щастлива. Всички ще бъдем.

Джоана се вгледа в блестящите очи на Мерилин и горещо си пожела това да се сбъдне. Но когато потеглиха, тя се улови, че се съмнява. Мерилин беше влюбена и виждаше целия свят в розова светлина. Но това, което Райлън изпитваше към нея, не беше любов, нито нейните объркани чувства към него можеха да бъдат наречени така.

Тогава ръката му се спусна по-ниско и той я притисна към топлината на бедрата си. Сърцето й изведнъж заби бурно и една неканена гореща вълна пробягна през нея.

Но това далеч не беше само страст, призна си тя, докато се отдалечаваха от абатството по прашния път, който водеше към града. Чувствата й се бяха променили някъде между кратката среща в брезовата горичка, разговорите за деца и гласно изречените брачни обети.

Не, не бяха се променили. Бяха укрепнали. Въпреки гнева си, задето я бяха дали в брачен съюз по-скоро като вещ, отколкото като човек, оставаше си факт, че се бе омъжила за мъжа, когото сърцето й бе избрало. Нещастието й беше там, че той я беше избрал не по повика на сърцето си, а заради политическите си цели.