Мика Валтари
Синухе Египтянина (33) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

4

Придворните лекари не знаеха как да изразят задоволството си, че благодарение на мен не изпитаха гнева на царя, а получиха големи подаръци, и че ги бях защитил пред него, като похвалих умението им. Бях го сторил, защото всеки беше опитен в областта си. Имаше какво да науча от тях и те не криеха нищо от мен. Най-важното, с което ме запознаха, беше как да се изстисква сокът на макови семена и от него да се добива средство, което в зависимост от дозата предизвиква приятни сънища, изпадане в безсъзнание или смърт. Много вавилонци използуваха това средство, смесено с вино или без вино, и твърдяха, че употребата му доставяла голяма наслада. Жреците също го вземаха, за да сънуват сънища и сетне да пророкуват, понеже по тяхно мнение мъдростта на това средство била голяма. Ето защо маковите насаждения във Вавилония покриваха обширни полета, които с пъстроцветието си представляваха необичайна и страховита гледка. Наричаха ги полята на боговете, понеже бяха собственост на кулата и портата.

По подобен начин жреците преработваха конопени семена и от тях получаваха лек, чрез който човек не се боеше ни от болка, ни от смърт. А когато някой мъж го вземаше често и в големи дози, той губеше интерес към земните жени и изпитваше върховна наслада с присънили му се жени, които това средство изпращаше в обятията му. Така, пребивавайки във Вавилон, аз трупах големи познания, но най-много ме удивляваше умението на жреците да превръщат планински кристал в прозрачно стъкло, което увеличаваше предметите, щом се погледне през него. Нямаше да повярвам, ако сам не бях държал в ръцете си такива стъкла и не бях гледал през тях. Откъде обаче кристалите притежаваха тази сила — това не знам, жреците също не можаха да ми обяснят, а и едва ли някой човек би могъл да го обясни. Най-високопоставените и най-богатите използуваха такива стъкла, когато зрението им отслабнеше, така че дори на стари години четяха написаното на глинени плочки и полагаха безпогрешно печата с името си.

И все пак още по-удивително беше, че с помощта на кристалите при слънце можеха да разпалват изсъхнал тор, стрито дърво и сухи листа. С една дума, денем палеха огън без триене. Тези кристали са причина да смятам, че вавилонските вълшебници разполагат с по-голяма сила, отколкото вълшебниците на която и да било друга страна, и аз много уважавах техните жреци. Такива стъкла са баснословно скъпи — струват многократно повече злато от собственото си тегло, но забелязвайки огромния ми интерес към тях, придворният зъболекар ми подари едно. Отблагодарих се, като му подарих врата от кедрово дърво за жилището му. Поръчах на художници да изобразят на вратата по египетски маниер как зъболекарят с голяма вещина изважда зъба от царската уста и как царят го възнаграждава богато. Сторих го, защото във Вавилон имаше художници, които умееха да рисуват по египетски маниер, и понеже там дървото беше толкова скъпо, че вратата поколения наред се предаваше по наследство от баща на син, а когато богаташ или сановник сменяше жилището си, вземаше вратата със себе си.

Голям интерес събуди у мен също гадателското изкуство на вавилонските жреци. Позволиха ми да го изучавам в кулата, понеже бях покровителствуван от царя, а и придворните лекари се застъпиха за мен. По такъв начин се научих да разчитам черния дроб на овца и в него да различавам планини и реки, улици, порти и кули, главата, крайниците, ушите, пръстите й всичко останало до най-малката подробност. За лекаря то беше извънредно полезно, защото, ако му провървеше, по черния дроб на овцата, принесена от него в жертва, можеше да установи страданието на пациента и лечебното средство, без да се налага лично да го преглежда. Вавилонските лекари често прилагаха този метод, когато се съмняваха във вида на заболяването, и той значително подсилваше нужната самоувереност на лекаря, ако се затруднеше в диагнозата. Ето защо аз се заех с изучаването му.

Но най-точни сведения за всичко, което става в настоящето или предстои да се случи, се получават чрез четене на небесните огнени писмена нощем. Въпреки това аз не се опитах да изуча разчитането на тази писменост, защото това занимание щеше да ми отнеме години, дори десетилетия, а пък и звездобройците бяха старци с побелели бради и с уморени от взиране в звездите очи, които непрестанно спореха помежду си и никога не постигаха съгласие относно значението на звездното разположение, та сметнах тези занимания за излишни. Жреците обаче ми разказваха, че всичко, което става на земята, ставало също на небето и нямало толкова дребно или маловажно нещо (да не говорим за по-значителните), което да не може предварително да се узнае от звездите, стига достатъчно добре да се изучи небесната писменост. Това учение ми се стори по-приемливо и по-понятно от много други учения за хората и боговете. То облекчава живота, защото кара човека да проумее, че всичко става по силата на непоклатим закон и никой не може да повлияе върху съдбата си, понеже не е в състояние да промени разположението на звездите и да пренасочи тяхното движение. Като се разсъди по-дълбоко, това учение се оказва по-естествено и по-разбираемо от всички учения. То е в съгласие със склонността на човешкото сърце да вярва, макар вавилонците да говореха за черен дроб там, където египтянинът казва сърце. Но според мен това различие е само езиково и нищо повече.

Тази удивителна наука ми направи толкова силно впечатление, че по едно време сериозно се бях замислил дали да не остана във Вавилон да изучавам звездната писменост. Щях да зарежа странствуванията си и всичко друго, та след години и десетилетия да разбирам звездната писменост, защото ми се струваше, че човешкият живот не може да има по-голям смисъл от изучаването на тази наука. Посъветвах се и с Каптах, но той каза:

— Каква полза ще има човек, ако прахосва годините си в гледане по небето, докато му изтекат очите? Ако на звездите е написано всичко, което ще стане, човек не може да избегне каквото му е писано, дори да го знае предварително. Това е казано в много приказки, каквато е например приказката за принца и неговите кучета. Узнае ли предварително всичкото зло, което ще го стигне, човек ще се разстрои, краката му ще се разтреперят и напразно ще се мъчи да промени онова, дето все пак ще се случи. А ако чете, че ще му се случват само хубави неща, което, така или иначе, не става, тогава не е ли по-добре да се радва и наслаждава на хубавото, вместо да гледа звездите и да пилее времето, отредено му да разведрява сърцето си? На човек обаче му се случва и добро, и зло според волята на боговете, така че четенето на звездите би предизвикало само излишно объркване и губене на време, докато се радва и ядосва на предстоящото. Много по-добре ще е да се уповаваме на нашия скарабей.

— Но щом като на звездите е написано всичко, което ще ни се случи, тогава скарабеят ни най-малко не е способен да променя нашата съдба, нито пък може да повлияе на бъдещето ни — отвърнах аз, от което Каптах се засегна дълбоко и рече:

— Това са празни и скверни приказки. Ако ти си прав, тогава на звездите несъмнено е написано също, че скарабеят ще ни носи щастие, и са изброени всички големи и малки случки, когато той ни помага. Защото без него отдавна щяхме да сме увиснали на стената с главата надолу или черепът ти щеше да се белее на бойното поле.

Нямаше какво да му възразя, та се отказах от мисълта да остана във Вавилон и да изучавам звездите. Изпитвайки сърцето си, забелязах, че това решение ми достави радост, защото странствуването беше влязло в кръвта ми, очите ми бяха неспокойни и аз непрекъснато жадувах да видя нещо ново. Утешаваше ме също мисълта, че не губех нищо, ако не останех, понеже решението ми и нашият разговор с Каптах положително бяха написани на звездите дълго преди деня на моето раждане. Така че, дори да желаех, не бе възможно да остана, след като повелята на звездите беше такава.

Затова пък изучавах черния дроб на овцете и си записвах също онова, което жреците на Мардук знаеха за полета на птиците, та когато тръгнех на път, да се съобразявам с техните предзнаменования. Дълго време карах жреците да капват зехтин във вода и да тълкуват изображенията, които се появяваха по водната повърхност. Но в това изкуство вярвах най-малко, понеже изображенията биваха винаги различни и тяхното тълкуване не се нуждаеше от много знания, а трябваше само умело да си служиш с езика. Все пак запомнях какво говореха за това изкуство.

Тези занимания така ме увлякоха, че по едно време съвсем забравих лекарското си призвание. Денонощия наред прекарвах в храма и отпращах пациентите, които ме търсеха, примамени от моето лекарско умение. Насочвах ги към придворните лекари, което извънредно ги радваше, защото повишаваше авторитета им сред жителите на Вавилон. А пък аз, който съчетавах египетската мъдрост с вавилонската, тръпнех вътрешно пред собствената си мъдрост и си мислех, че цялото познание, трупано в течение на хилядолетия от хората по четирите края на света, сега беше станало мое. При тази мисъл усещах как силите ми нарастват, гордеех се и смятах, че за мен няма нищо невъзможно. Все още бях твърде млад — независимо от знанията и опита си.

Преди да опиша вавилонския празник на пролетта и деня на мнимия цар, трябва да споделя нещо необикновено, отнасящо се до моето раждане. Когато ми гадаеха на овчи черен дроб и капка зехтин във вода, жреците ми казаха:

— Твоето раждане е свързано с някаква ужасяваща тайна, която не можем да разгадаем. Ето защо в действителност ти не си просто египтянин, както си мислиш, а изобщо чужденец на този свят.

Тогава им разказах, че не съм роден като другите хора, ами една нощ съм дошъл в тръстикова лодка по течението на реката и майка ми ме намерила сред тръстиките. — Жреците се спогледаха, поклониха ми се доземи и рекоха:

— Така и предполагахме.

Сетне ми разказаха, че техният велик цар Саргон, който подчинил на властта си четирите края на света и могъществото му се простирало от северното до южното море и над морските острови, също бил дошъл като новородено дете с насмолена тръстикова лодка по реката и никой нищо не знаел за произхода му, преди великите му дела да покажат, че бил потомък на боговете.

При тези думи сърцето ми се стегна. Опитах се да се разсмея и запитах:

— Да не би да смятате, че аз, лекарят, имам божествен произход? Те обаче не се смееха, а отвърнаха:

— Не знаем, но за всеки случай ти се покланяме.

Отново ми се поклониха доземи, с което ми досадиха, и аз им рекох:

— Стига с тези шеги, нека се върнем към черния дроб.

Върнахме се при глинената паница и те продължиха да ми обясняват лабиринтите в черния дроб на овцата, ала скришом ме поглеждаха почтително и шушукаха помежду си.

Оттогава въпросът за моя произход започна да ме гнети и сърцето ми натежаваше като олово, щом си помислех, че съм чужденец навред по света. Много ми се искаше да се посъветвам със звездобройците, но след като не знаех точния час на раждането си, не можех да ги запитам нищо, нито пък те можеха да ми отговорят. По молба на жреците те все пак извадиха глинените плочки, отнасящи се за годината и дните, когато течението ме бе довело, защото жреците също любопитствуваха за произхода ми. Звездобройците обаче знаеха единствено, че ако съм роден в еди-кой си миг на денонощието, потеклото ми трябва да е царско и съм призван да властвувам над много народи. От това известие ни най-малко не ми олекна, защото, замисляйки се за миналото, аз си спомнях за престъплението и позора, които бях оставил след себе си в Тива. А може би, мислех си аз, звездите са ме прокълнали още в деня на моето раждане и са ме изпратили с тръстиковата лодка да тласна Сенмут и Кипа на преждевременна смърт, да им отнема радостта от старините и да ги лиша дори от гроб. Тази мисъл ме ужасяваше, ако звездите наистина ме бяха прокълнали, то аз и занапред щях да нося гибел и страдание на ония, които ме обичаха. Затова бъдещето тегнеше на душата ми, плашеше ме и аз разбирах, че всичко, което ме бе сполетяло, имаше една цел: да затворя сърцето си за хората и да заживея сам, защото в самотата си нямаше да нося прокоба над другите.