Мика Валтари
Синухе Египтянина (14) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinuhe egyptiläinen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
plamentd (2010)
Сканиране и корекция
essop (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Мика Валтари. Синухе Египтянина

Рецензент: Ееро Сувилехто

Консултант: Сергей Игнатов

Редактор: Юлич Димитрова

Художник: Владимир Калинов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Йорданка Киркова, Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“, 1986

История

  1. — Добавяне

3

Когато, облечен с новите си дрехи и със златна гривна на ръката, се върнах в Дома на живота, учителите ми се кланяха с отпуснати пред коленете ръце. И все пак аз си оставах ученик. Възложиха ми да направя най-подробно описание на трепанацията и смъртта на фараона, под което трябваше да се подпиша. То ми отне много време и накрая завърших с това как от ноздрите на фараона духът му е излязъл и в образа на птица се е отправил към слънцето. Досаждаха ми с въпроса дали фараонът в последния момент действително е дошъл в съзнание и е прошепнал „Хвала на Амон!“, както твърдели много други свидетели. Напрегнах паметта си и реших, че най-добре ще е и това да потвърдя като истина. После със задоволство узнах, че в двора на храма описанието ми се четяло пред посетителите през всичките седемдесет дни, докато в Дома на смъртта подготвяха тялото на фараона да оцелее за вечни времена! По време на траура таванските публични домове, кръчми и бирарии бяха затворени. За да се купи вино и да се послуша музика, трябваше да се минава през задния им вход.

След изтичане на седемдесетте дни ми съобщиха, че лекарската ми подготовка е приключила и мога да упражнявам професията си в който и да било квартал на града. Ако ли пък желая да продължа учението и да се посветя на някоя специална област, например зъболекарство, ушни болести, акушерство, опипване с ръце, боравене с лекарския нож — изобщо една от четиринадесетте специалности, преподавани в Дома на живота от най-добрите медици под надзора на царските лекари, трябвало само да посоча коя от тях ще избера. Това беше особено благоволение и доказателство, че Амон се отплаща достойно на служителите си.

Бях млад и науката в Дома на живота вече не ме въодушевяваше. Шеметът на Тива ме бе обзел, исках да забогатея, да се прочуя и да се възползувам от времето, докато все още всички знаеха името ми — Синухе, Този, който е самотен. Имах злато, купих си скромна къща в покрайнините на богаташкия квартал, обзаведох я според възможностите си и за слуга си взех роб — мършав и едноок, но иначе отговаряше на нуждите ми. Казваше се Каптах и той самият ме убеди в ползата от недъга си, защото, докато пациентите ми чакали реда си в приемната, той щял да им обяснява, че съм го купил съвсем сляп и съм излекувал едното му око. Затуй го и взех. За бъдещата си приемна поръчах няколко картини. На една от тях се виждаше как мъдрият бог на медицината Имхотеп ме обучава. Както се полагаше, аз бях нарисуван дребен в сравнение с него, но отдолу имаше надпис: „Най-умният и най-способният сред учениците ми — Синухе, син на Сенмут, Този, който е самотен“. На друга картина принасях жертва на Амон, за да му отдам заслужената почит и пациентите да ми имат доверие. На трета великият фараон, изобразен като птица, ме гледаше от небето, докато слугите му ми отмерваха злато и ме обличаха с нови одежди. Накарах Тутмос да ги нарисува, макар да не беше правоспособен художник и името му да не стоеше в книгата на храма на Птах. Поръчах му ги, защото беше мой приятел. В чест на приятелството ни той ги нарисува много изкусно, по традиционния начин, и те пламтяха в червено и жълто — най-евтините от всички бои на пазара. Успя да ги нарисува така, че ония, които ги видят за първи път, удивени да вдигнат ръце и да кажат:

— Синухе, синът на Сенмут, Този, който е самотен, умело лекува пациентите си и наистина заслужава доверие.

Когато всичко беше готово, седнах в очакване на пациенти и болни, за да ги лекувам. Дълго седях и чаках, ала пациенти не идваха. Надвечер отидох в кръчмата да разведря душата си с вино, понеже ми беше останало още малко злато и сребро от дворцовия подарък. Бях млад, смятах се за способен лекар и не се тревожех за бъдещето. Разведрявах душата си и с Тутмос на висок глас разговаряхме за положението в двете царства. По онова време всички хора по площадите, пред дюкяните, в кръчмите и публичните домове разговаряха на висок глас за положението в двете царства.

Предсказанието на стария пазител на печата се бе сбъднало. Когато тялото на великия фараон бе подготвено да устои на смъртта и положено в гробница в Долината на царете и вратите на гробницата бяха запечатани с царския печат, великата царска майка седна на трона с камшик и скиптър в ръка, с царска брада и царска лъвска опашка около пояса. Престолонаследникът още не беше коронован — казваха, че преди да поеме властта, искал да се пречисти и да се моли на боговете. Но ето че великата царска майка прогони стария пазител на печата и настани от дясната си страна неизвестния жрец Ейе, така че той се издигна над всички египетски сановници, настани се при четиридесетте кожени свитъка в Дома на справедливостта и започна да се разпорежда с бирниците и царските зидари. Тогава именно целият храм на Амон забръмча като кошер, появиха се лоши поличби и царските жертвоприношения не сполучваха. Заговори се за чудновати сънища, които жреците разтълкуваха. Ветровете промениха посоката си противно на всякакъв ред в природата, в Египет два дни наред валя дъжд, складовете на кея протекоха и зърното изгни. Водите на няколко езера в околностите на Тива се превърнаха в кръв и много народ се извървя да ги види. Но хората все още не се плашеха, защото такива неща се бяха случвали винаги щом жреците се разгневяха.

За сметка на това вълнението и празнословието се ширеха, ала фараонските наемници в казармите — египтяни, сирийци, негри и шардани — получаваха богати подаръци от царската майка, на терасата в палата на военачалниците се раздаваха златни огърлици и почетни знаци и редът се запазваше. Нищо не застрашаваше могъществото на Египет, защото в Сирия гарнизоните също се грижеха за реда, а князете на Библос, Симира, Сидон и Газа, прекарали детството си край нозете на фараона и получили възпитание в палата, скърбяха за него, сякаш бяха загубили собствения си баща, и пращаха на царската майка послания, в които я уверяваха, че са прах под краката й. Но в Куш, в Нубия и по границите със Судан открай време съществуваше обичай след смъртта на фараона да се воюва, като че ли на негрите им се искаше да изпробват търпението на новия фараон. Затуй царският наместник в южните земи, синът на бога в южните гарнизони, вдигна войските си на крак веднага щом получи известието за смъртта на фараона. Те минаха границата, подпалиха много села и се върнаха с богата плячка — говеда, роби, лъвски опашки и щраусови пера. Така пътищата в Куш отново бяха сигурни и всички разбойнически племена оплакваха горко смъртта на фараона, виждайки вождовете си увиснали с главата надолу по стените на пограничните крепости.

По морските острови също скърбяха за починалия фараон. Вавилонският цар и царят на хетската земя изпратиха на царската майка глинени плочки със съболезнования и с молба за злато, за да му издигнат паметници в храмовете, понеже за тях фараонът е бил като баща и брат. А митанският цар от Нахарина изпрати дъщеря си за невеста на бъдещия фараон, както някога беше сторил баща му и както е било уговорено с покойния фараон преди смъртта му. Принцесата на име Тадукипа пристигна в Тива, придружавана от слуги, роби и мулета, които бяха натоварени със скъпи стоки. Тя беше още дете, едва навършила шест години. Престолонаследникът я взе за жена, тъй като Митани беше като защитна стена между богатата Сирия и северните страни и охраняваше всички кервански пътища от Междуречието до морските брегове. Така жреците на небесната дъщеря на Амон, Сехмет с лъвската глава, помръкнаха и пантите на вратите в техния храм ръждясаха окончателно.

За всички тези неща ние с Тутмос разговаряхме на висок глас, разведрявахме сърцата си с вино, слушахме сирийска музика и се наслаждавахме на танцуващите момичета. В жилите си усещах шемета на Тива, а сутрин моят едноок слуга заставаше до леглото ми с отпуснати пред коленете ръце и после ми поднасяше хляб, солена риба и чаша бира. Измивах се и сядах да чакам пациенти, приемах ги, изслушвах оплакванията им и ги лекувах.

За забогатяване и дума не можеше да става, защото при мен рядко идваха пациенти, а ония, които идваха, бяха бедни и аз предпочитах да ги лекувам с прости лекарства, без да им навреждам. Вадех зъби, горях и превързвах рани, облекчавах стомашни болки и свалях високи температури. Идваха жени с молба да излекувам безплодието им, гледаха ме дръзко в очите и се разсъбличаха, но аз им казвах да отидат в храма на Амон и да се посъветват с жреците, тъй като оплождането е в тяхна власт. Идваха също майки, които прикриваха лицето си и молеха да помогна на дъщерите им, забременели от моряци или чуждестранни войници. Ала на тях не можех да им окажа помощ, защото не бяха достатъчно богати, та да възстановят щетите, ако името ми бъдеше изтрито от книгата в Дома на живота и ме изгонеха от Тива. На жените, молещи да възвърна хубостта им, размесвах церове, които нямаше да им навредят. А на ония, които се оплакваха, че съпрузите им станали отпуснати и не проявявали никакво желание, давах сок от плодове да го размесват тайно във виното на мъжете си. Те често идваха отново и ми носеха подаръци според възможностите си, но се случваше някои от тях да дойдат с оплакване, че мъжът им тръгнал по чужди жени. Спрямо тях аз бях напълно безпомощен, защото лекарят е в състояние да събуди любовта у мъжа и да го накара да приласкае жената, ала коя ще бъде тази жена — това лекарят не може да предскаже. Все пак смятах, че в желанието си ще предпочете най-близката, и това беше истина, понеже съпругите по-често ми носеха подаръци и по-рядко се оплакваха.

От време на време майки водеха при мен децата си и ако майките бяха недохранени, а децата хилави и с нахапвания от мухи около очите, нареждах на роба си Каптах да купи месо и плодове и им ги подарявах. Но по този начин аз съвсем не забогатявах — на другия ден пред дома ми заставаха пет или десет майки с деца, така че не можех да ги приема. Заповядвах на роба да не ги пуска вътре, а да ги прати в храма, където в дни на големи жертвоприношения понякога раздаваха на бедните месо, ако жреците не смогваха сами да го изядат.

Надявах се, че след като името ми седемдесет дни наред е бивало прочитано в двора на храма, тази известност ще ми доведе богати пациенти, но се лъжех. Наистина при мен идваха посетители, донасяни до дома ми в паланкини, ала тях ги привличаше името ми на помощник трепанатор. Предлагаха ми богато възнаграждение, ако отворех черепа на ония, които бяха хвърлили око на тяхното или някое друго голямо наследство. Аз обаче им казвах да се обърнат към царския трепанатор Птахор. Когато в паланкина седеше неизлечимо болен, за когото съществуването беше само мъчение, препращах го в Дома на живота да облекчават страданията му.

А нощем по улиците на Тива горяха факлите и лампите, в пивниците и увеселителните заведения свиреше музика и небето над града пламтеше огненочервено. Имах желание да разведрявам душата си с вино, но сърцето ми вече не се радваше, а и средствата ми привършваха. Наложи се срещу къщата си да взема на заем злато от храма, за да се обличам прилично и да се разведрявам с вино.