Мика Валтари
Синухе Египтянина (17) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

6

На другия ден наредих на моя слуга Каптах да връща всички пациенти, които ме потърсят, и да ги препраща при други лекари. Отидох на бръснар, след туй се измих, намазах тялото си с благовонно масло, но когато тръгвах към дома на Нефернефернефер, срещнах Хоремхеб и той ме спря.

— Приятелю Синухе — каза той, — всички са от един дол дренки.

— Имам бърза работа — предупредих го аз нетърпеливо. — Иди и кажи на слугата ми да ти даде солена риба и студена бира.

Понечих да тръгна, но Хоремхеб ме хвана за ръката и нали беше по-силен от мен — върнах се вкъщи да изслушам болката му. Докато дъвчеше солена риба и пиеше бира, той заразказва:

— Жената, с която тръгнах снощи, беше мила към мен, не знам обаче дали в края на краищата ми предложи нещо повече, отколкото може да предложи на един мъж най-простата робиня. — За миг той се замисли. — Е, трябва да призная, че имаше мека бяла кожа и че ми беше приятно да чувам вика й, опиянен от силата ми, но все пак се питам заслужаваше ли си толкова напрежение за тази работа. Освен това тя е омъжена, мъжът й е на път и като се върне, сигурно трябва да го убия, защото иначе той ще вземе да ме убие.

— Няма защо да се боиш — рекох аз нетърпеливо, — в Тива никой не постъпва така. Ако случайно се срещнеш с мъжа й у тях, ще му се поклониш с ръце пред коленете. Той ще те почерпи с вино и сам ще се напие, след което можеш да се любиш с жена му в собственото му легло. Така е било и така ще бъде и двамата ще са доволни — жената от теб, а мъжът затуй, че му е разрешила да се напие, без да го ругае и да го заплашва, както обикновено правят жените.

— Каза ми, че мъжът й бил кльощав, плешив и стиснат — продължи Хоремхеб, отпивайки от бирата, — и аз й дадох златната огърлица, защото за мен златото няма никаква стойност, щом не е заслужено в битка. И понеже бяхме порядъчно пияни, тя от своя страна ми подари перуката си, макар че не знам за какво може да ми послужи. — Хоремхеб измъкна изпод престилката си перуката, чиито коси изкусно бяха боядисани в яркозелен цвят, и небрежно почна да я люлее в ръката си. — Яд ме е само, че с пияната си глава съм забравил камшика си под леглото й и сега войниците няма да ме поздравяват по улиците. Как мислиш, дали на пазара ще мога да заменя перуката срещу офицерски камшик, защото не ми се вярва още веднъж да ида при нея, колкото и мека да е кожата й.

Казах, че не е изключено, и повторих, че бързам, но Хоремхеб не се помръдваше. Оплака ми се, че в устата си имал вкус, сякаш бил ял кал, и му била противна миризмата, останала от жената по ръцете му. Подуши ме и реши, че аз също трябва да съм спал с някоя жена, понеже съм миришел на помада. Казах му, че съм ходил на бръснар. Просто ми се стори унизително да сравнявам Нефернефернефер с неговата позната. Имах чувството, че за разлика от него съм извършил нещо съвсем друго, че целият съм обвит от златни нишки. И може би бях прав, защото важно е, изглежда, не какво върши човек, а какво изпитва сърцето му, докато го върши.

— Помниш ли снощната ми клетва? — запита Хоремхеб. — Бях изпил много вино, ала то ми помогна да си изясня доста неща, върху които бях размислял. Стана ми ясно, че всички останали, които се веселяха, гордеейки се с възможностите и положението си, бяха просто мухи около мен. Кой знае дали моята любима принцеса Бакетамон не е също такава досадна муха. Единственото, което има някакво значение, е властта. А без оръжие няма власт. Прав е бил моят сокол, като ме направи воин.

— Власт имат не воюващите — рекох аз, — а ония, дето пращат войниците да се бият за тях.

— Аз не съм глупак — каза Хоремхеб. — Всички, които смятат, че командуват, и седят на високи тронове, в крайна сметка нищо не командуват, защото властта се оказва у съвсем други. Според мен например жреческият съвет на Амон има голямо влияние в Египет, а оня жрец, дето седи отдясно на царската майка, в момента е струпал голяма власт в ръцете си. Но ако се намери, някой да събере войска, да я подчини на заповедите си и да я поведе на война, тогава той наистина ще бъде могъщ дори никой да не знае това.

— И все пак ти си глупав — вметнах аз. — Та нали воинът е длъжен да положи клетва за вярност към фараона. Така фараонът винаги стои над него.

— Прав си — съгласи се Хоремхеб, — от воина се изисква вярност, защото на нея се опира редът във войската. Простият войник се научава на вярност с камшик, но офицерът знае, че без вярност няма войска и че ако старшият не е предан, подчиненият също няма да бъде предан и всичко ще отиде по дяволите. Там е цялата трудност. Независимо от туй аз смятам да остана в Тива, докато удари часът ми. След като спах с жена, значително се успокоих и макар все още да обичам недостижимата, любовта в сърцето ми стихна дотолкова, че не е по-непоносима от стомашна болка. Благодаря ти, приятелю Синухе, за добрите съвети. Ако някога и на теб ти дотрябва съвет или помощ, потърси ме в палата.

Той се завтече към пазара да размени зелената перука срещу офицерски камшик. Понеже не исках уличната прах да мърси дрехите и краката ми, аз си поръчах паланкин и подгоних носачите към дома на Нефернефернефер. Едноокият ми слуга Каптах загрижено гледаше подир мен и клатеше глава. Никога посред бял ден не бях напускал приемната си и той се боеше, че ако зарежа пациентите си, подаръците ще секнат. Но в ума ми се беше загнездила една-единствена мисъл и тялото ми гореше като в огън. И все пак този огън беше приятен.

Един слуга ми отвори и ме въведе в стаята на Нефернефернефер. Тя тъкмо се гиздеше пред огледалото. Погледна ме с равнодушни и студени като зелени камъни очи и попита:

— Какво желаеш, Синухе? Присъствието ти почва да ми досажда.

— Много добре знаеш какво желая — казах аз и се опитах да я прегърна, спомняйки си колко любвеобилна беше през нощта, но тя грубо ме, отблъсна.

— Ти глупав ли си, или си лош, та ми пречиш? — избухна тя. — Не виждаш ли, че се гиздя? От Сидон е пристигнал някакъв търговец и е донесъл накит за чело, намерен в гроба на една княгиня. Тази вечер някой ще ми го подари, защото отдавна бленувам за накит, какъвто никой друг не притежава. Затуй трябва да се разкрася и да намажа тялото си с помада.

Без да се свени, тя се съблече, легна в леглото и една робиня почна да разтрива крайниците и с помада. От хубостта и гърлото ми се стегна и дланите ми се изпотиха.

— Какво още се въртиш тука, Синухе? — запита тя, продължавайки да лежи отпуснато в леглото, след като робинята бе излязла. — Защо още не си си отишъл? Аз трябва да се обличам.

Обзе ме лудост, втурнах се към нея, но тя ловко ме отблъсна и в безсилната си страст заплаках.

— Знаеш добре — промълвих аз, — че ако бях заможен, щях да ти купя накита за чело. Обаче няма да позволя някой друг да се докосне до теб. По-добре да умра!

— Нима? — възкликна тя леко и присви очи. — Наистина ли няма да позволиш някой друг да ме прегръща? Представи си, че пожертвувам днешния си ден за теб. Представи си, че ям, пия и се любя с теб, Синухе, и то именно днес, защото никой не знае какво може да се случи утре. Какво ще ми дадеш тогава? — Тя разпери ръце и се изтегна, така че гладкият й корем хлътна, и аз видях, че по тялото й няма ни един косъм — нито по главата, нито другаде, където обикновено растат косми. — Какво ще ми дадеш тогава? — повтори тя, протегна се и ме погледна.

— Какво мога да ти дам аз? — рекох й и се огледах, леглото й беше от слонова кост и абаносово дърво, подът — от лазурит, украсен с тюркоази, а в стаята имаше много златни вази. — Не, наистина нямам нищо, което бих могъл да ти подаря — повторих аз, усетих как коленете ми се подгънаха и се обърнах да си вървя. Тя обаче ме спря.

— Мъчно ми е за теб, Синухе — каза тихо и пак протегна мекото си тяло. — Ти действително ми даде единственото ценно нещо, което притежаваше, макар след туй да имах чувството, че прекалено много го надценяват. Но нали все пак имаш къща, дрехи и лекарски инструменти. Значи не си чак толкова беден.

Разтреперих се от главата до петите, ала казах:

— Всичко това ще бъде твое, Нефернефернефер, стига само да пожелаеш. Всичко ще бъде твое, ако днес се любиш с мен. Вярно, не е кой знае колко много, но къщата е обзаведена за лекар и някой ученик от Дома на живота може да плати добра цена за нея, ако родителите му са заможни.

— Смяташ ли? — рече тя, извърна голия си гръб към мен, погледна се в огледалото и прокара пръсти по черните извивки на веждите си. — Добре, нека бъде волята ти. Намери тогава писар, който да напише това черно на бяло и да прехвърли на мое име цялото ти имущество. Защото, макар да живея сама, аз не съм някоя презряна жена и трябва да се погрижа за бъдещето си, ако някой ден решиш да ме изоставиш, Синухе.

При вида на голия и гръб езикът ми почна да набъбва и сърцето ми така се разтуптя, че се втурнах да търся правоспособен писар. За кратко време той написа всички необходими документи и ги изпрати на съхранение в царския архив. Когато се завърнах, Нефернефернефер бе облякла дреха от царски лен, на главата си носеше червеникава като злато перука, шията, китките и глезените й бяха украсени с чудни накити, а пред портата й чакаше великолепен паланкин. Подадох й бележката, написана от правоспособния писар, и казах:

— Сега цялото ми имущество е твое, Нефернефернефер. Всичко, дори дрехите на тялото ми са твои. Нека днес ядем, пием и се любим, защото никой не знае какво може да се случи утре.

Тя взе бележката, прибра я равнодушно в кутията си от абаносово дърво и се обърна към мен:

— Съжалявам много, Синухе, но току-що забелязах, че месечното ми течение е дошло. Колкото и да ми се иска, ти не бива да ме докосваш. Затуй по-добре е да си идеш и да ме оставиш да се пречистя както е редно. Главата ми тежи и ме боли кръст. Друг път ще дойдеш и ще получиш онова, което желаеш.

Погледнах я, в сърцето си усетих смъртен хлад и не можах дума да пророня. Тя изгуби търпение, тропна с крак и каза:

— Отивай си, защото бързам! — Когато посегнах да я прегърна, тя извика: — Ще ми размажеш грима!

Прибрах се вкъщи и подредих нещата си, за да бъдат готови за новия собственик. Едноокият ми роб ходеше по петите ми и клатеше глава, докато накрая не издържах и му креснах:

— Стига си се влачил подире ми! Вече не съм ти господар, друг собственик ще имаш. Като дойде, бъди кротък и не го кради толкоз много както мен, защото тоягата му може да е по-корава от моята.

Той се поклони до земята, вдигна отчаяно ръце над главата си, горчиво заплака и каза:

— Не ме прогонвай, господарю! Старото ми сърце се привърза към теб и ще се пукне от мъка, ако ме изпъдиш. Въпреки че си много млад и наивен, винаги съм ти бил верен и ако съм те крал, правил съм го, без да накърнявам интересите ти и след дълго премисляне колко си заслужава да открадна. Със старческите си крака тичах в обедната жега по улиците и хвалех името и умението ти, макар слугите на други лекари да ме биеха с тояги и да ме замеряха с фъшкии.

Докато го гледах, сърцето ми кървеше и в устата ми горчеше, ала все пак се трогнах, докоснах го по рамото и рекох:

— Стани, Каптах!

Според документите за покупката той се казваше Каптах, аз обаче никога не се обръщах към него на име, за да не вирне нос и да не си въобрази, че сме равни. Затуй му викаха „роб“, „глупак“, „безделник“ или „хайдук“.

Като чу името си от устата ми, той още по-горко заплака, опря чело до ръцете и до нозете ми, а после сложи главата си под крака ми. Нервирах се, ритнах го и му заповядах да стане.

— От вайкането полза няма — казах аз. — Но може би трябва да знаеш, че не от ненавист те отстъпих другиму. Бях доволен от слугуването ти, макар често най-безсрамно да затръшваше вратите и да тракаше съдовете, щом нещо не беше по угодата ти. Дори да си ме крал, не съжалявам, защото това е право на роба. Така е било и така ще бъде винаги. Понеже нямах друго за даване, бях принуден против желанието си да се лиша от теб. Лиших се също от къщата и от цялото си имущество, така че даже дрехите на гърба ми вече не са мои. Затуй вайкането ти е безполезно.

Каптах се изправи, почеса се по главата и промърмори:

— Ама че лош ден! — Замисли се напрегнато и рече: — Макар че си млад, ти си голям лекар, Синухе, и светът е открит пред теб. Най-добре ще е да събера по-ценните вещи и като се стъмни, да избягаме. Ще се скрием в някой кораб, чийто капитан не е дребнав, и ще се спуснем надолу по реката. В двете царства има много градове. Ако съдебните служители те издирят или мен ме открият по списъка на избягалите роби, можем да отидем в червените земи, където никой не те познава. Можем да се прехвърлим и на морските острови. Там имало руйно вино и весели жени. В Митани и Вавилон, където реките текат обратно, също ценят много египетските лекари. Ти ще забогатееш и аз ще стана слуга на почитан стопанин. Хайде, господарю, побързай да съберем нещата ти, преди да е мръкнало.

И той ме дръпна за ръкава.

Каптах, Каптах — казах аз, — не ме залисвай с глупавите си приказки, защото сърцето ми е мрачно като смъртта и тялото ми вече не е мое. Стегнат съм в окови, по-здрави от медни вериги, макар че не ги виждаш. Не мога да избягам, защото далеч от Тива аз всеки миг ще се чувствувам като в нажежена пещ.

Понеже краката на моя слуга бяха покрити с мазоли, които лекувах в свободното си време, той седна на пода и каза:

— Амон трябва да се е отвърнал от нас и това никак не ме учудва, щом ти толкоз нарядко му принасяше жертви. Аз пък редовно жертвувах за него една пета от онова, което крадях от теб, от благодарност, че имам млад и порядъчен господар, ала той и от мен се отвърна. Много важно. Ще сменим божеството и ще идем да принесем жертва на някой друг бог. Дано той ни избави от злото и всичко да се оправи.

— Стига си дрънкал глупости! — скастрих го аз и вече съжалявах, че го бях заговорил по име, защото веднага почна да фамилиарничи. — Досаждаш ми като бръмчаща муха и не мислиш, че нямаме нищичко за пренасяне в жертва. Нали сега друг е собственик на всичко, с което разполагахме.

— Мъж ли е или жена? — полюбопитствува Каптах.

— Жена — отвърнах аз, не виждайки причина да крия това от него.

Като чу, той отново се завайка, заскуба косите си и извика:

— По-добре да не бях се раждал! По-добре майка ми да ме беше удушила начаса с пъпната ми връв! Няма по-зла участ за роба от слугуването при безсърдечна жена, защото тя явно ще да е без сърце, щом те е довела до такъв хал. Ще ме кара от сутрин до вечер да тичам с болните си крака, ще ме боде с игли и ще налага с тояга старческия ми гръб, докато зарева от болка. Такава беда да ме сполети, макар че славех Амон и му принасях жертви от благодарност, че ме е направил слуга на млад и неопитен господар…

— Тя съвсем не е безсърдечна — успокоих го аз. Дотолкова бях обезумял, че поради липса на приятел, комуто можех да се доверя, бях готов да разговарям за Нефернефернефер дори с роба си. — Когато лежи гола в леглото си, тя е по-красива от луната, кожата й лъщи от скъпите масла, а очите й са зелени като Нил през летния зной. Ти си за завиждане, Каптах, че ще имаш щастието да живееш в близост до нея и да дишаш въздуха, който диша тя.

Каптах захленчи още по-силно:

— Ще вземе да ме продаде при носачите или в каменоломната, дробовете ми ще се задъхват, от ноктите ми кръв ще тече и аз ще пукна в тинята като натирено магаре.

Дълбоко в себе си осъзнах, че той е прав — в дома на Нефернефернефер едва ли щеше да се намери място и хляб за такъв като него. От моите очи също закапаха сълзи, без да знам дали оплаквах него или себе си. Като ги видя, Каптах занемя и уплашено ме погледна. Аз притиснах глава между ръцете си и не се интересувах, че моят роб ме виждаше да плача. Каптах ме докосна с широката си длан и тъжно каза:

— За всичко съм виновен аз, защото не успях да опазя господаря си. Но откъде можех да знам, че той е бял и чист като още необличана дреха? Иначе не мога да си обясня всичко това. Вярно е, че много се учудвах защо господарят ми никога не ме пращаше да му намеря някое момиче, когато нощем се прибираше от кръчмата. Пациентките, дето ги пращах да се разсъбличат пред теб, та дано се сетиш за любов, си тръгваха недоволни и ме наричаха мръсен плъх. А между тях все пак имаше сносни, млади, че даже и хубави жени. Но всичките ми грижи отиваха на вятъра и аз глупакът радостно си мислех, че може би никога няма да доведеш в къщата си невеста, която да ме бие по главата и да залива краката ми с вряла вода, щом се скарате. Какво говедо съм бил! Тръстиковата колиба пламва от първата главня и става на пепел.

— Като си неопитен, господарю — продължи той, — защо поне с мен не си се посъветвал? Видял съм много и знам много, ако че не ми личи. Макар и отдавна, аз също съм спал с жени и мога да те уверя, че хлябът, бирата и пълният стомах не могат да се сравняват с прегръдките и на най-хубавата жена. Ех, господарю, когато отива при една жена, мъжът трябва да си носи тояга. Иначе тя се качва на главата му и го оковава във вериги, които като канап се врязват в месата му, разраняват сърцето му, както камъчето, попаднало в сандала разранява крака. Амон ми е свидетел, господарю, че ако нощем беше водил момичета вкъщи, щяхме да си спестим всички тези неприятности. Напразно си си губил времето по кръчмите и увеселителните заведения, щом се оставяш една жена да те зароби.

Каптах приказва още дълго, докато думите му почнаха да звучат в ушите ми като бръмчене на муха. Най-сетне той притихна, приготви ми вечеря и ми поля да си измия ръцете. Ала на мен не ми се ядеше, в тялото ми бушуваше огън и с настъпване на вечерта в главата ми се въртеше една-единствена мисъл.

Каптах се нахрани с апетит, изпразни, делвата с бира и запя тъжни песни, заскуба косите си, посипа се с пепел в кухнята и накрая заспа. Моето тяло беше толкова неспокойно, че не можех да заспя и излязох да се разходя в тъмното. Наминах край храма на Баст и видях, че пред къщата на Нефернефернефер горяха факли. От паланкини слизаха весели гости и влизаха вътре, но аз не се осмелих да отида при нея, защото ми бе забранила. Обикалях около храма на Баст и мислите ми като отровни змии се впиваха в плътта ми. Девойките ме подръпваха за ръкавите, смееха се и ми шепнеха в тъмното, докато най-сетне, изнемогнал и отчаян, тръгнах след една от тях. Тя ми поиска подарък и аз й дадох последните си късчета мед. Последвах я покрай стените на храма, където тя легна на земята и разтвори дрехите и обятията си. Макар да имах желание, аз не можах да посегна към нея и си тръгнах. Край стените на храма вонеше на пикоч, момичето ме застигна, плю след мен и ме изруга.

Прибрах се капнал от умора, но леглото ми беше като пещ и в съня си стенех. На заранта се измих, облякох се и намазах лицето си с помада. Бях решил да отида при Нефернефернефер, защото ми се струваше, че ще умра, ако не я видя и не докосна ръката й. От плача и бирата окото на Каптах се бе зачервило, той поклати покритата си с пепел глава и се просна пред мен, за да ми попречи да тръгна. Аз обаче потиснах сърцето си и го изритах от пътя си. По-добре щеше да бъде изобщо да не бях тръгвал.