Айрис Йохансен
Издирването (18)

Епилог

Чуха вълчицата да вие веднага щом слязоха от джипа.

— Слава богу! — Ийв бе отворила входната врата на къщата и се взираше гневно в двамата. — Не искам да чувам вълк до края на дните си. Може дори да прекратя абонамента си за „Нешънъл Джиографик“. Изкушавах се да упоя това животно, за да мога да поспя.

— Съжалявам. — Сара изглеждаше смутена. — Ще поема нещата. Къде са Джо и Джейн?

— Излязоха да потичат. Мисля, че искаха да се махнат от Маги.

— Толкова ли е зле?

— Да. — Ийв хвърли поглед към Лоугън. — Този гипс на ръката ти може и да е от полза.

Маги нададе вой.

Монти излая радостно и изчезна в къщата.

— Най-добре да надзираваш срещата — предложи Ийв на Сара. — Много е зла. Може да му прегризе гърлото.

— Мисля, че няма да има проблеми — отвърна Сара. — Обикновено го търпи. Но ще хвърлим едно око.

— Какво ще правиш с нея?

— Труден въпрос — намеси се Лоугън. — Мислиш ли, че в Калифорния ще й хареса?

— Не. — Сара се намръщи. — Не можеш да я изведеш от щата. Властите няма да разрешат.

— Мога да гарантирам, че ще ни позволят малко волност.

— Дори и да упражниш влиянието си, какво ще правим? Ще я оставим да скита сред всичките онези тузарски имения ли? Тук й е по-добре.

— И да рискуваме фермерите да я застрелят?

— Не, разбира се, че не. — Тя въздъхна. — Само че Монти…

— Зная — отвърна Лоугън. — Има си проблем. — Наклони глава. — Какво е това?

Сара също го чу, нещо средно между ръмжене и бълбукане.

— Монти? — Не, това не бе той. Закрачи бързо към задната веранда. — Какво става…

Кучето лежеше по гръб, вирнало крака във въздуха и издаваше екзалтирани звуци, напомнящи тиролско пеене.

Маги ръмжеше отвратено, но продължаваше да лиже муцуната му.

— Бих казал, че отсъствието му определено е смекчило сърцето й — прошепна Лоугън. — Това си е повече от търпимост. Освен ако не пуснеш Монти на свобода да се скита с нея, смятам, че ще трябва да намерим домашно разрешение. На хоризонта се задава второ поколение.

— Успех — обади се Ийв. — Ще ви е нужен.

— Не се тревожа за късмета. — Погледът на Сара се отмести от Маги и Монти и тя се усмихна, срещайки очите на Лоугън. — А ако той отсъства, ще си го създадем. Нали така, Лоугън?

— Пледирам за Петата поправка. Вече ме обвини в безочлива манипулация и си имах достатъчно неприятности, докато те убедя да ми дадеш шанс. Ако възбудя подозренията ти, може да си вземеш кучето и да запрашите към хълмовете.

— И какво би направил тогава?

— Бих ви последвал. С Маги ще ви намерим. И двамата знаем какво искаме и не бихме се отказали. Каза ми, че щом тя веднъж се обвърже, то е завинаги.

— Ами ти?

— Изпробвай ме — усмихна се той.