Хедър Греъм
Удоволствието на краля (9)

Глава 8

Не можеше да не признае, че животът в Гаристън й харесва. Сър Такъри бе прекрасен старец, сбръчкан и мил, и се стараеше да й достави удоволствие във всичко. Крепостта очевидно бе по вкуса и на Монтейн, и на лейди Жанет, и на доктор Кутен, според когото за малко места извън Франция можеше да се каже, че не са варварски. И макар главната му грижа да бе неговата графиня, той се стараеше да помага на всички болни и ранени в имението.

Два дена след заминаването на Ейдриън Даниел влезе в конюшнята и завари там Монтейн, която клатеше глава, смаяна от бързото възстановяване на кобилата.

— Милорд Маклаклън е наистина изумителен! Би трябвало да се помириш с него.

Даниел сви рамене. Просто беше спасил коня й и тя му бе благодарна.

— Той е рицар с голямо влияние и няма да е добре, ако му се противиш. Много е силен, защото е любимец на краля.

— Монтейн — започна недоволно графинята, като погали носа на Звезда, — точно ти винаги си ми напомняла, че англичаните — какъвто е Ейдриън — са ни врагове.

Вярната компаньонка кимна.

— Да, но…

— Нямаш представа и за половината неща, които Маклаклън е направил! — Спомни си тревогата и унижението, които бе изпитала върху коляното му. — Благодарна съм му за Звезда, но се страхувам, че си остава наш враг. — Прободе я чувство за вина. Като се изключеше гневът му към нея, той във всяко отношение беше почтен и интересен. Но не трябваше да му прощава, защото не можеше да си позволи да забрави смъртта на майка си. Леноре бе всичко за нея, а именно тя я бе накарала да се закълне да не забравя Филип. — Вечно ще споря с него!

— Чуй ме, Даниел, моля те! Някога се вслушваше в думите ми.

— Монтейн…

— Целият двор говори за предстоящата ви венчавка.

— Няма да има венчавка!

— Даниел, това не е най-лошото нещо на света. Той е млад, пълен с живот и много красив.

Графинята се усмихна, постави длани на хълбоците си и се вгледа в своята компаньонка.

— Няма да има венчавка. Той самият ме увери.

— Тогава значи и двамата сте глупаци! — възкликна уморено Монтейн.

— Един ден ще се върна в Авил и тогава, ако реша, ще се омъжа за някой френски благородник.

— Даниел, твоят настойник е английският крал! А кралете винаги получават това, което искат. Трябва да бъдеш по-предпазлива и да се държиш по-учтиво със земевладелеца Маклаклън.

— Да бъда по-предпазлива ли? — Внезапно я обхвана гняв. — Той обвини мен за собствената си безотговорност, довела до онзи епизод с проклетото седло!

— Даниел, не е виновен той, че за малко не бе убит заради разхлабената каишка.

— Повтарям — извика ядосано Даниел, — не съм направила нищо…

— Но аз направих — прекъсна я Монтейн и бузите й пламнаха. — Аз разхлабих каишката. Изгарях от желание да нараня някой английски рицар!

Графинята се втренчи в нея, като ударена от гръм. Прехапа устна. Очевидно Ейдриън не бе далеч от истината. Беше разбрал, че някой е пипал седлото му и, разбира се, бе заподозрял нея.

— Монтейн…

— Много съжалявам. Трябва да му го кажеш, разбира се. — Преглътна с усилие. — О, Дани, толкова съжалявам. Знаеш колко те обичам. Не искам да обвинява теб. Аз…

— Монтейн! Желанието ти да навредиш на който и да е англичанин е напълно основателно! Англичаните съсипаха семейството ти, така че всеки би разбрал твоите чувства заяви Даниел и додаде колебливо: — Това, което не разбирам, е… коя е причината за промяната в тях? Какво породи тази изповед?

— Той не е англичанинът, на когото трябва да отмъщаваме — заяви сериозно Монтейн. — Наблюдавах го внимателно още от самото начало на пътуването. Той има влияние над краля, което е заслужил сам, благодарение на своите сила и мъдрост. Той е истински рицар по дух…

— Ха! — Графинята не вдигна поглед от превръзката, която сменяше.

„Рицар по дух! Как не!“ Да я напляска така на коляното си! Разбира се никой не го знаеше. Бе прекалено унизително да го разказва. Въпреки това реши да обясни на Монтейн, че земевладелецът Маклаклън е способен на изключителна грубост. В този момент обаче я стресна мъжки глас.

— Миледи!

Двете млади жени вдигнаха глави. Беше Дейлин.

— Пристигна лейди Джоана, съпроводена от малка група!

Даниел потупа чистата превръзка и погледна към оръженосеца, смръщила озадачено чело.

— Но Ейдриън току-що тръгна за нея…

— Джоана е дошла по стария римски път, също като нас. Ейдриън замина сам и затова сигурно е минал напряко през гората. Затова не са се засекли. Но лейди Джоана така или иначе е тук и сър Такъри я покани в голямата зала. Тя очаква с нетърпение да ви види.

Даниел се втурна натам. Джоана, която седеше край огъня с иконома, стана, усмихна се и тръгна към домакинята. Тя от своя страна се спусна към нея, прегърна я, а след това отстъпи крачка назад. Новодошлата й се стори много топла.

— Добре ли сте, миледи? — попита разтревожена тя.

Джоана сви рамене.

— Боли ме гърлото. И, струва ми се, съм уморена. Кралицата има толкова много деца! Не беше лесно да й помогна за багажа. Но сега вече съм тук. Кажи ми честно, Даниел, всичко наред ли е? Имаш ли нещо против моето идване?

— Щастлива съм, че сме заедно!

Сър Такъри се изкашля.

— Аз ви оставям да си бъбрите и отивам да си върша моите дела — заяви той, поклони се и излезе.

— Какъв мил и приятен старец — възкликна Джоана.

— Аз вече го обикнах. Да знаеш само колко се радвам да те видя!

— Е, наистина се постарах да не те оставям дълго сама с моя необуздан рицар!

— Той се държи като човешко същество само когато ти си наблизо! — отбеляза графинята и набърчи нос.

Гостенката й придоби сериозно изражение.

— Кралят настоява да ви бракосъчетае. Не бих искала да ти причиня болка, Даниел. Нали нямаш нищо против, че с Ейдриън сме така твърдо решени да се оженим?

— О, мили Боже! Не! Аз ще бъда първата, която ще ви поздрави! Твоят любим ми създава само неприятности!

— О, Дани, той съвсем не е чак толкова лош!

— Ти го обичаш, следователно си сляпа! — отвърна Даниел шеговито, тъй като мнението й за него вече не беше чак толкова лошо. Все пак той бе спасил коня й. — И, разбира се, той също те обича.

Приятелката й не отговори нищо.

— Джоана, той е допринесъл за падането на Авил, така че ми е трудно да имам добро мнение за него. И се радвам, че ще бъда по-далеч от този змей, макар че не ми се иска и ти да се свързваш с едно чудовище.

Джоана се засмя.

— Не е чак такъв змей! Ех, Дани, ако можеше само да разбереш как се чувствам като ме погледне или ме докосне… Извинявай, няма значение, нещо се разбъбрих. Иска ми се и той да беше тук! Копнея да го видя. Но така или иначе… Даниел! Изглеждаш щастлива! Очевидно Гаристън ти допада.

— Наистина. Почти толкова хубаво е, колкото в…

— Авил?

— Авил е моят дом.

— Това също е твой дом.

— Домът на баща ми. Чувала съм толкова хубави неща за него! Гаристън е топъл и приветлив, точно какъвто казват, че е бил баща ми. На теб също ще ти хареса тук, убедена съм.

— О, разбира се, че ще ми хареса. Съжалявам само, че с Ейдриън се разминахме и сега напразно се излага на опасност. Дани, всички бягат от градовете! Смъртта броди навсякъде.

— Знам! — Спомни си за монасите и каруцата с трупове, както и за нещастния отшелник в гората. — Но в Гаристън няма болни.

— Дани, може ли да ме заведеш в стаята ми? Последните дни бяха изтощителни. Чувствам се много изморена и ако ме извиниш, бих поспала до вечерята.

— Разбира се! — Повика Ейми. — Другата кула готова ли е?

— Да, миледи. Ще кажа на някоя от камериерките да придружи лейди Джоана…

— Не, Ейми. Аз лично ще я придружа.

Тръгнаха, но още не бяха излезли от залата, когато Джоана внезапно залитна и се подпря на Даниел.

— О, Дани! Очевидно съм по-изморена, отколкото си мислех! Едва се държа на крака!

Даниел я подхвана и извика за помощ. Симс, здравенякът, който обработваше животните за кухнята, се притече на зова й.

— Симс, моля те, отведи я в моите покои… Струва ми се, че така ще бъде най-добре!

След като настаниха Джоана в леглото, Даниел каза на момчето да донесе кърпа и хладка вода и да изпрати да повикат доктор Кутен. То тутакси излезе да изпълни задачите, а графинята седна до своята приятелка и докосна челото й.

Гореше!

Прислужникът се върна с водата и застана на прага. Бе ококорил тревожно тъмните си очи.

— Донеси водата, ако обичаш!

— Аз я докоснах! — простена той.

— Добре. А сега донеси водата!

Той обаче продължаваше да стои като закован, затова Даниел се спусна и грабна от ръцете му купата. После седна отново край приятелката си и обтри с влажната кърпа челото и ръцете й, обзета от мрачни предчувствия.

Разбираше ужаса на Симс.

Мислеха, че са в безопасност. Но сега явно чумата бе дошла и при тях.

Влезе доктор Кутен и се вгледа в пациентката.

— Черната смърт?

— Да, миледи. Съжалявам. Ще направя каквото мога, но както знаете, то не е кой знае колко… — Поколеба се, после се изкашля. — Не я донесе лейди Джоана. Вашият готвач от Авил умря преди минути.

— О, мили Боже! — Графинята се прекръсти.

— Хората в крепостта изпадат в паника, защото чумата атакува невероятно бързо и безмилостно! Даниел, всеки момент се разболява нов човек и аз трябва да се грижа за всичките. Умолявам те, помогни на лейди Джоана.

— Да, няма да се отделям от нея!

Състоянието на Джоана се влошаваше бързо. Докато се грижеше за нея, Даниел с ужас научаваше за събитията в замъка. Един от конярите се строполил на земята както ходел из двора; час по-късно вече бил мъртъв. Фермери и занаятчии рухваха един след друг.

На здрачаване броят на мъртвите се увеличи с още трима.

Доктор Кутен я предупреди, че следващите няколко дни ще бъдат най-тежки. Знаеше го от собствен опит, тъй като той, също като Даниел, бе преболедувал и бе станал свидетел на случилото се в Авил по време на тогавашната епидемия.

— Понякога смъртта настъпва мигновено. Понякога агонията продължава от два до пет дни. Да се молим на Господ нашите хора да имат достатъчно воля, вяра и сили, за да се справят с чумата.

На следващата сутрин се разболяха сър Такъри и Монтейн.

Прислугата като че ли полудя. Когато Даниел отиде да потърси помощ в кухнята, завари жените да танцуват с конярите. Загледа ги шокирана. Младият Суен я видя и спря, но само за миг.

— Смъртта идва, миледи. Вземете каквото можете от живота, тъй като тя не чака.

— Смъртта ще отмине! Виждала съм я да идва и преди и знам, че някои ще оцелеят! Сега имам нужда от помощ за тези, които вече са болни…

Моли, едно от момичетата в кухнята, с паднал корсаж и напълно разголени гърди, се изкиска:

— Някои ще умрат, някои ще живеят, миледи. — А след това изхлипа: — Циреите! Вече се образуват по мен! О, Боже! О, Боже!

— Доктор Кутен ще ги резне, ако престанеш да се държиш като побъркана! — възкликна младата графиня.

Помнеше какво бе казал докторът — хората трябва да имат вяра и сила, за да оцелеят. А тя беше господарката тук и някак си трябваше да съумее да ги вразуми.

Моли продължаваше да се смее и да плаче. Всеобщата истерия нарастваше. Беше още сутрин, а цялата кухня вонеше на разлят ейл. Някои се бяха напили до несвяст и се бяха катурнали тук и там. Други очевидно бяха готови да продължат лудия си, лишен от музикален съпровод танц до пълна изнемога.

Суен награби полуголата Моли и тя записка отново, този път от смях. Тогава графинята скочи върху огромната кухненска маса сред недомесено тесто, завехнало месо и изсъхнали зеленчуци. Очите й се напълниха със сълзи на безсилие. Ако сега Маклаклън беше тук, никой от тях нямаше да си позволи да се държи така, дори смъртта да шепнеше в ушите им.

Случайно зърна някакво чугунено гърне, вдигна го и удари Суен здраво по главата. Той се свлече на пода, като я зяпаше замаян. Звукът от удара отекна в помещението и, за нейно изумление, пощръклелите слуги внезапно притихнаха.

— Вие може да се държите като глупаци и да се откажете от всякаква надежда да живеете, но аз няма да позволя приятелите ми да умрат! Моли, върви в леглото! Суен, след като си готов да се натискаш с нея, помогни й да си легне! Намокри някакви дрехи и се погрижи да я поохладиш! Част от вас да се захванат с чистенето. Колкото до болните, дано Дева Мария е с тях! Тези, които не са засегнати, трябва да помагат. А не да ми се пречкат!

С тези думи скочи на пода и излезе. Отиде на кладенеца за студена вода. Когато се върна в кухнята установи, че някои от слугите внезапно бяха решили да я послушат.

— Доктор Кутен ще дойде веднага щом може, за да се погрижи за вас.

— Докторите са безсилни пред Черната смърт! — отвърна тъжно Суен.

Даниел се завъртя на пети.

— В такъв случай ще дойде свещеникът, за да ускори пътя ти към рая или ада! За Бога! Няма ли най-после да започнете да се борите за живота си?

Побърза да излезе, последвана от мрачни погледи.

После с лейди Жанет и доктор Кутен тръгнаха от болен на болен. Даниел призова всички бръснари в града, по-точно тези, които все още се държаха на краката си, за да се погрижат за разрязването на циреите на жертвите. Самата тя, следвайки нарежданията на лекаря, работеше до изнемога, за да охлажда засегнатите, като миеше челата, дланите, гърдите, гърбовете и шиите им.

Покрай стените на крепостта изникнаха черни кръстове.

На петата нощ броят на жертвите стигна петдесет. Но някои започнаха да се възстановяват.

Джоана все още дишаше и се бореше за живота си и приятелката й се надяваше, че щом бе оцеляла досега, ще се измъкне от лапите на неумолимата Черна гостенка. Престоя край леглото й още един безкраен ден, за да поддържа тялото й колкото се може по-хладно.

На шестата сутрин след появата на чумата в Гаристън Даниел вече почти не беше в състояние да помръдне. Изобщо не беше спала. Затова коленичи край леглото на Джоана, сплете пръстите на една си ръка с нейните, затвори очи и задряма.

Когато вдигна клепачи, видя, че вече не е сама с приятелката си.

Ейдриън Маклаклън се беше завърнал.