Хедър Греъм
Господаря на вълците (12)

Глава единадесета

Когато тръгна да търси Мелизанда, Конар бе твърдо решен да я накаже.

Тя не го посрещна заедно с всички останали и първото му желание беше като я намери, силно да я дръпне за косата. Искаше да й причини болка.

След като я видя обаче, бързо промени намерението си.

По време на дългата им раздяла тя коренно се беше променила. При последната им среща приличаше на ранно напъпила роза и всички се досещаха, че ще се превърне в хубавица. Но промяната беше невероятна. Сега Мелизанда беше висока, стройна и грациозна жена. Заоблените й форми внушаваха сдържана чувственост. Детските бузи вече ги нямаше. Под дългите гъсти мигли светеха най-красивите виолетови очи, които Конар бе виждал. Мелизанда нямаше равна по хубост. И беше негова съпруга.

Това момиче беше невероятно. Не само го предизвикваше, но искаше и да го победи. Високо вдигнала брадичка, с блеснали очи, вперени в неговите, тя бе убедена, че няма никаква вина към него.

Поиска да се анулира брака им.

Конар разбра, че трябва да я притежава. Сега! Това беше единственият начин да й докаже, че бракът им е действителен. Ожени се за нея и зае мястото на граф Манон. Земята бе негова, крепостта — също, сега беше ред на Мелизанда. Съдбите им бяха свързани.

Той я желаеше с неизпитвана досега страст. Тя лежеше под него, студена и мокра — плътта й като мрамор, устните й като рози. Той целуна тези устни.

— Моля те! — прошепна тя. — Разполагаме с толкова много време. Та аз дори не те познавам. Не съм свикнала…

— Да се целуваш? — попита нежно той, отново докосвайки устните й. — Със саксонеца, изглеждаше доста уверена.

Мелизанда се опита да се отдръпне, но гърдите му я притиснаха.

— Нямаш никакво право…

— Наистина ли?

Срещна искрящите виолетови очи.

— Толкова години ме пренебрегваш и се забавляваш с други жени.

— Съжалявам, че съм те пренебрегвал. С това вече е свършено.

Устата му отново докосна нейната, ръката му я погали по бузата. След това се спусна по съблазнителните извивки, чувствайки мекотата на плътта й. Тя го отблъсна с ръце. Извиваше се и се дърпаше, но той не отстъпи нито инч. От нея се разнасяше дъх на хубаво вино и прясна трева. Той я целуна по-дълго, жаден, възбуден, търсещ езика й. Сърцето му биеше лудо. От гърлото й се откъсна стенание и той освободи устните й, очарован от влажната им сладост. Устата й остана леко отворена, а в очите й се бореха проклятие и копнеж.

— Нима искаш това тук, в гората?

— Обичам поточета и дървета. Люлеенето на клоните, приятният полъх на вятъра. А мисля, че това е любимото ти кътче за срещи с мъж.

Мелизанда поклати отрицателно глава.

— Беше просто изблик на сърдечност…

— Аз също обичам сърдечността, милейди — увери я той с твърд глас.

— Един жест на приятелство…

— Аз също чакам такъв жест.

— Беше само приятелска целувка…

— Дори не беше целувка — изсмя се Конар подигравателно.

— С теб е друго — извика Мелизанда.

— Така е — промърмори той. — И вярвам, че ти оценяваш разликата.

— Но мечът ти ще ръждяса в тази вода!

— Скоро ще го прибера в ножницата.

Мелизанда пребледня. Това доказа на Конар нейната невинност.

— След толкова много време! — прошепна тя, усетила колебанието му. — Не тук, не сега, не по този начин!

За първи път в очите й имаше само молба. Това трогна дълбоко сърцето му и той усети студената вода, която просмукваше дрехите им.

— Ако не сега…?

— Моля те!

Той поклати бавно глава, чудейки се какво иска да спечели Мелизанда с отлагането.

— Какво ще получа в замяна? — попита той меко. — Ти просто искаш да ми избягаш, Мелизанда.

— Ще бъда готова довечера — обеща тя. — Всичко ще бъде както пожелаеш.

— Защо искаш да спечелиш време?

Страстен пламък блесна в очите й, когато му напомни:

— Чакала съм години, милорд, не виждам какво значение имат няколко часа.

— Мелизанда, за мен е от значение. Чудя се само дали наистина трябва. Може би ще си намериш друг млад нехранимайко и ще тръгнеш с него.

— Как смееш… — започна тя ядосана, но замълча като се сети в какво положение я бе заварил. — Не е имало никой друг.

— Е, тук са моите братя.

— Те са твоя плът и кръв — промърмори тя тъжно.

— Струва ми се — каза той, — че ще умра, ако сега те пусна. — В гласа му звучеше присмех над самия себе си.

— Толкова пъти си ме изоставял без никакво съжаление.

— Да, но сега всичко е различно. Ти си се променила.

— Ще се опитам да не те разочаровам — побърза да обещае тя, опитвайки се да се измъкне. Усети поредната си победа.

Това няма да й се отдаде толкова лесно, реши Конар. Надвеси се отново над нея.

— Искам жена ми да ме желае, любов моя — заяви й той. — Да е изкъпана, благоуханна и тръпнеща от страст.

Тя замълча, чакайки да я освободи от прегръдката си.

— Обещай ми, Мелизанда.

— Да, обещавам.

Конар знаеше, че нещо в него ще умре, ако сега я пусне, но стисна зъби и потисна желанието си. Тя му обеща…

Какво ли щеше да стане? Дали го очаква върховна наслада или измама?

Той скочи и й подаде ръка.

— Мисля, че е по-добре да яздим заедно, твоят кон ще ни следва.

Мелизанда винаги се противопоставяше на всяко негово предложение, но този път замълча и той усети, че тя цялата трепери от студ. Потеглиха нагоре по потока. Намериха коня й, той хвана юздата и го поведе с тях към крепостта.

Мелизанда мълчеше, опитвайки се да не се допира много-много до него. Когато стигнаха крепостта, влязоха през портите и спряха пред замъка. Тя го попита с подозрение:

— Какво те накара да дойдеш?

Конар не отговори и тя се обърна да го погледне в очите.

— Ще ти кажа довечера, скъпа — обеща той.

Тя се опита да скочи от коня сама, но Конар я задържа. Слезе пръв и й подаде ръка.

— Мога и сама!

— Моля те, Мелизанда. Нека не се караме.

Тя го погледна, поклати глава и очите й заблестяха.

— Искаш мир, така ли? Не, не съм съгласна. Твърде дълго ме пренебрегваше и обиждаше.

Конар нежно се усмихна. Хвана я през кръста, притисна мокрото й тяло към себе си и я повдигна над земята. Без да иска, тя постави ръце на мокрите му рамене, за да се задържи.

— Повече няма да те пренебрегвам — обеща й той. — Но ако не ме слушаш, ще си получиш наказанието.

— Конар! — повика го брат му Ерик. Конар остави Мелизанда на земята.

Тя рязко се обърна и кичури мокра коса го удариха през лицето.

Той избърса мокрите си бузи и я привлече отново към себе си. Ерик се намръщи.

— Виждам, че си намерил жена си, но какво става? Добре ли сте?

Въпросът беше логичен, тъй като и двамата бяха мокри до кости.

Конар се усмихна, повдигна кичур от черната коса на Мелизанда и я погали нежно с пръсти.

— Наистина, Ерик. Чувстваме се отлично. Срещата ни беше толкова бурна, че паднахме в потока.

Мелизанда потръпна при допира му, изопната като струна, но не отрече казаното от него. Той усети, че й е студено и я подкани да влезе в къщата да се стопли.

Мелизанда изтича покрай двамата и Ерик постави ръка на рамото на брат си.

— Ела да опитаме виното, което ми донесе.

— Съжалявам, но целият съм мокър…

— Тогава ще наредя да ни поднесат виното в покоите ти.

Влязоха заедно в залата. Рианон подреждаше масата и ги погледна учудено. Ерик й обясни как Конар и жена му паднали в потока.

— Да — каза Рианон, — изпратих жена ти да си вземе вана. — Тя се подвоуми за момент, поглеждайки с любопитство към Конар. — Тя е в най-отдалечената стая, вляво от стълбите. Твоите вещи са в съседната стая. Под гоблена на стената има тайна врата. Това устройва ли те?

Конар я прегърна през раменете и я целуна по бузата, като внимаваше да не измокри синята й рокля.

— Чудесно — увери я той.

— Вече приготвят топла вода и за тебе.

— А също и… — започна Ерик.

— … и вино, господарю мой — допълни Рианон досетливо.

— Благодаря ти, любима — каза Ерик. Той я привлече към себе си и я целуна нежно. Конар ги наблюдаваше с мъка в сърцето и за първи път усети, че завижда на брат си. Не точно защото е дошъл тук и се е установил здраво на тази земя, а защото го е сторил… и е щастлив. Беше васал на велик крал, управляваше добре домакинството си и имаше красива жена, която го обичаше. Синът му беше вече голям и силен, дъщеря му — още бебе. От домашното огнище струеше топлина и от всяко ъгълче извираше смях и радост.

Конар осъзна, че досега не е търсил топлина. Дори не знаеше, че я желае. Беше твърде зает да се бие в Ейре, след това у дома, за да запази земята си. Земята на Мелизанда. Сега Мелизанда го обвиняваше, че я е пренебрегнал, но нима имаше друг избор? Когато се запознаха, тя беше дете. Трябваше да й даде време да порасне.

Той благодари на Ерик за грижите и избърза пред брат си нагоре по стълбите. Когато се качиха в стаята, Конар завари слугите да наливат гореща вода в дървената вана. Той бързо съблече мокрите си дрехи и с въздишка на удоволствие се потопи в коритото. Ерик му подаде чаша с вино и Конар се усмихна.

— Ти си избра чудесна жена, Ерик. Достойна вълчица.

Ерик се намръщи, но след това прие шегата и се засмя.

— Така е, братко. — Той седна в креслото до камината и вдигна краката си на малкото столче пред нея, после вдигна чашата си.

— За твое здраве, братко.

— И за твоето също — отвърна Конар и замълча. — Като си помисля, трудно бих могъл да променя нещо в миналото си и все пак остава някаква празнота.

Ерик вдигна ръка, облегна се удобно и отвърна:

— Не разбирам от какво не си доволен. Вече ти викат Френския вълк, великия спасител. Ти спечели славата си, биейки се с баща ни за чичо Нийл. Победи датчаните още в първата битка и те все още говорят за подвига ти.

Конар се облегна назад и потопи главата си във водата. После изчака водата да се стече по лицето му.

— Да завладееш земя е по-лесно, отколкото да я задържиш — каза той уморено. Забарабани с пръсти върху ваната и погледна към Ерик. — От първия ден, когато стъпих на френския бряг и победих датчаните, чувам слухове за огромна датска армия, която иска да превземе Франция и да стигне до Париж.

— Аз също чух нещо такова — каза му Ерик. — Алфред отблъсна датчаните тук на юг и те се насочиха към френския бряг. Френските благородници са твърде разпокъсани след разделянето на земята между Лотар и братята му, наследниците на Шарлеман. Властта е в ръцете на владетели като теб.

Конар сбърчи чело и въздъхна.

— Сигурно. Аз сключих съюз с граф Одо и вярвам, че заедно можем да защитим земите си. Но имам и врагове.

— Да, знам, Жофроа, синът на Жерар.

Конар отново се намръщи.

— Какво си чул?

— Разни певци, свирачи, фокусници — цялата пътуваща измет говори, братко. Да не споменавам и голямото ни приказливо семейство. Чухме дори една поема за това как си спасил жена си от ръцете на един злодей.

— Хм. За това ли се разказва в поемата?

— Да — отговори Ерик, изправяйки се да долее чашата на брат си. — Това е основното. Но чух Мелизанда да влага друг смисъл в нея — че е сменила един дявол с друг.

Конар се вгледа в Ерик, за да разбере дали брат му не се шегува. С мъка овладя гнева си. Първият му импулс беше да изскочи от водата и да се хвърли към Ерик — както се биеха като деца. Но вече не бяха малки.

Разбираше, че брат му го предизвиква към откровеност. Затова се облегна удобно във ваната и покри очи с кърпата за баня.

— Доколкото си спомням — промърмори Конар дълбокомислено, — когато се запознахте, жена ти не беше влюбена в теб. Дори — ако паметта не ме лъже — говореше се, че веднъж те е пронизала със стрела!

Усети ръката на Ерик да го притиска към дъното на ваната. Сам се потопи дълбоко и когато се изправи, хвърли кърпата към брат си, като намокри ризата му.

— Това е неудобството на голямото семейство — промърмори Ерик.

Конар се намръщи и после продължи мислите си:

— Мелизанда смята, че съм жесток с нея.

— Трудно е да се разбере какво мисли. Тя е внимателна и учтива, но се държи на разстояние от мен. Предпочита да е с Рианон и Дария — и с Брайс. Обича да си играе с децата и това й е приятно. Но мисля, че въпреки близостта си с Дария и Рианон, тя не споделя и с тях. — Той се размърда. — Все пак Дария ти е сестра, твоя кръв. Всички виждат, че сме задружно семейство и жена ти не е глупачка да издаде мислите си пред някой от нас. Всъщност тя е прекалено умна млада жена и притежава много дарби. Видях как Брайс я учеше да се бие с меч, но всъщност учителят беше тя, уверявам те.

Конар поклати глава раздразнен.

— В деня, когато я срещнах, носеше позлатена ризница и предвождаше войниците си. Падна право в ръцете на врага. Сега надявам се разбираш, защо исках да я държа на безопасно място.

Конар хвърли изпитателен поглед към Ерик.

— Тя се учи и на други неща, не само да върти меча. Край потока я заварих как се опитва да прелъсти Грегъри.

— Грегъри?

— Учеше го на любовни игри.

— Грегъри? — повтори учудено Ерик.

— Не се безпокой. Сигурен съм, че се опитваше да го накара да я отърве от мен. От негова страна нямаше нищо. Той дори ми се извини. Но той е само момче…

— Да — въздъхна Ерик. — Но на неговите години и ти, и аз вече се сражавахме с баща ни. Татко знаеше какви трудности ни очакват и ни подготви за тях. Сега Алфред знае много неща. Той се би достойно и постигна победа. Прекарва много време с математици и други учени. Мисля, че идеята Грегъри да стане свещеник е негова, макар че съм сигурен, че ще остави момчето само да реши. Все пак те моля за извинение, Конар, защото това е станало в дома ми.

— По нейно желание, Ерик. Мелизанда дойде тук въпреки волята ми и повярвай, познавам я по-добре отколкото можеш да си представиш. Ти нямаш никаква вина, братко. — Конар се поколеба за момент. — Още веднъж се уверих, че Мелизанда ме смята за чудовище. За нея аз съм викинг, а всички викинги са злодеи. Знай, че никога не съм се държал грубо, въпреки че тя много пъти ме е предизвиквала. Нещата са толкова сложни. Жерар уби баща й, въпреки че му бе роднина. Виждам, че синът му се стреми да завладее земята му и Мелизанда.

— Сигурен съм, че църквата никога не би подкрепила един брак между Мелизанда и Жофроа, дори тя да беше свободна.

Конар поклати глава:

— Не съм сигурен, че разбираш ситуацията. В Ирландия има много крале, но те се подчиняват на Ард-Рий. Тук Алфред се би дълго и не му беше лесно. Той се бори не само за власт, но и да създаде закони. Докато във Франция, както казваш, земите са разпокъсани и кралската власт е слаба. Бароните укрепват замъците си, за да се предпазят от нападения, но издържат само най-силните.

— Такъв е светът, братко — съгласи се Ерик.

— Но Жофроа иска да отвлече собствената ми жена! Той я иска за себе си. И съм сигурен, че ако за него е по-изгодно тя да е мъртва, той няма да се поколебае да й пререже гърлото.

— Не вярвам, че може да го направи!

— Не мога да се закълна, че съм прав, но знам, че той би я хванал при първа възможност.

— Но нима другите барони ще допуснат това?

Конар бавно поклати глава.

— Затова съм дошъл. Трябва да отидем заедно на гости на граф Одо в Руан. Там ще подновим сватбения си обет пред избрани гости. Одо вярва, че това ще укрепи властта ми над Мелизанда и земята й. Тя е наследницата — призна Конар огорчено.

— Наследница — съгласи се Ерик, — но ти плати достатъчно за правото си да притежаваш тази земя. А и забравяш още нещо.

Конар го погледна въпросително.

— Ти самият си велик принц, внук си на великия Ард-Рий от Ирландия и син на краля на Дъблин.

— И какво от това? — попита Конар.

— Ако датчаните те нападнат, братко, трябва само да ни повикаш и всички ще ти се притечем на помощ.

Конар се усмихна и се облегна удобно. Погледна брат си.

— Благодаря ти.

— Няма защо. Сега разбирам, че няма да останеш дълго тук.

Конар кимна.

— Мисля, че е крайно време двамата с Мелизанда да поемем грижата за крепостта. Колкото по-бързо нашият брак бъде одобрен от свещениците, толкова по-лесно ще ни бъде. Знам, че ни очакват големи премеждия. Жофроа се съюзява с датчаните. Не мога да го оставя да се домогва до Мелизанда и това да подхранва амбициите му. Мелизанда трябва да бъде моя.

— Прав си — отвърна Ерик. — Тогава трябва веднага да отплаваш с отлива. Може ли да те посъветвам нещо? Ако ти се роди наследник, това решава напълно въпроса със земята.

— Знам това, братко.

— Доста се забави обаче.

— Повярвай ми, няма да отлагам повече този въпрос.

— Добре тогава — продължи Ерик, крачейки из стаята, — ако през нощта чуем викове, ще успокоя жена си, че не прерязваш гърлото на Мелизанда.

Конар изръмжа.

— Ако искаш да ме тормозиш…

— Отивам си, Конар. Ще ви чакаме в залата, когато сте готови. Побързайте, обядът е сервиран. Надявам се да се позабавляваме.

Ерик напусна стаята с весела усмивка. Конар се загледа в гоблена, под който се намираше тайната врата.

Чудеше се дали Мелизанда знае за нея. Сигурен беше, че не.

Голямо изкушение бе да провери веднага, както си беше мокър от банята, но беше чакал толкова дълго, че сега не си струваше да разваля нещата с нетърпението си. Той беше получил обещание и очакваше Мелизанда да го изпълни.

Конар сложи както обикновено риза и туника и препаса меча на кръста си.

Когато слезе в залата, завари там семейството си — Брайс, Брайън и Ерик. Всички бяха празнично облечени. Сестра му Дария, малко по-ниска от Мелизанда, но елегантна и с горда осанка, беше облечена в рокля и мантия в златистожълто. Сините й очи контрастираха прекрасно с одеждите. Тя си приказваше с Брайън и Брайс и Конар забеляза колко са хубави всички. Брайън и Брайс бяха тъмни като майка им, Ерик и Дария — руси като баща им. Бяха задружно семейство, може би защото се различаваха от всички със своя смесен произход.

До огъня Брена и Мергуин бяха потънали в сериозен разговор. Те отдавна не се бяха виждали и имаха да обсъждат много неща.

Конар си помисли, че може би точно сега проникват в неговото бъдеще.

Свен дойде при него, размениха шеги с Брайс и Брайън. Рианон стана, за да го посрещне, целуна го по бузата и отново го поздрави с добре дошъл. След това го хвана под ръка и му каза:

— Сложила съм те до себе си, скъпи пътешественико. Мелизанда е от другата ти страна, а до нея Брайс.

Конар се наведе към ухото й и прошепна:

— А къде е любимата ми?

— Мисля, че всеки момент ще дойде — сви вежди Рианон. Но Мелизанда не слизаше. Рианон забави поднасянето на обяда и след това изпрати една слугиня да я потърси.

— Лейди Мелизанда моли да започнете без нея — каза момичето, когато се върна. — Тя не се чувства добре и ще си легне.

Настъпи неочаквана тишина. Всички погледи бяха приковани в Конар.

— Не мисля, че Мелизанда наистина иска да пропусне обяда — каза той с ведра усмивка и се поклони на Рианон. — Извинете, трябва да проверя как е и дали няма нужда от помощ.

Взе стълбите на един дъх. Когато стигна до вратата й, помисли да я избие с един удар на рамото си, но се въздържа и помоли Мелизанда да отвори.

— Не мога да стана, лошо ми е.

Конар се замисли за миг. Не искаше да разбие вратата в дома на брат си. Ако си беше у дома, не би се поколебал.

Не искаше да се връща в гостната без нея. Отиде в стаята си и бързо намери тайната врата, за която му спомена Рианон. Наведе се и тихо я отвори.

Отначало Мелизанда не го забеляза. Тя седеше в края на леглото, облечена в сребриста мантия върху синя рокля, и решеше дългата си коса. Гледаше вратата в тревожно очакване какво ще направи той.

Конар се изправи със скръстени на гърдите ръце и я загледа. След миг тя се изправи и прекоси стаята. Приближи един от прозорците и погледна надолу към двора. Слънчевите лъчи запалиха синкав огън в косата й и хвърлиха чудни сенки върху лицето й. Конар почувства как в тялото му да се надига неописуемото желание, което изпита днес край водата. Нещо в нея привличаше и предизвикваше мъжете, някаква вълнуваща чувственост.

Тя беше негова жена.

Настроена е враждебно и то повече от всякога, помисли си Конар. И въобще не смяташе да изпълни обещанието си за тази вечер. Страните й бяха бледи просто от страх.

Мелизанда се обърна и го видя. Понечи да извика, изглеждаше съвсем объркана.

— Какво ти е, мила? — промълви Конар.

Тя се изчерви.

— Сигурно е от студената вода, съжалявам. Прости ми отсъствието тази вечер…

— Разбира се. — Той се приближи до нея и докосна бузите й. — Да, любов моя, благодаря на бога, че нямаш треска. Но нека ти помогна да се съблечеш. Ще изпратя да съобщят долу в залата, че ще остана при теб.

— Не! Няма нужда! Иди при семейството си, толкова отдавна не сте се виждали…

— И да те пренебрегна сега, когато си болна?

— Ти ме пренебрегваш толкова години! — възнегодува тя незабавно, забравяйки, че се преструва на болна.

Конар се усмихна.

— Е, добре, жено, виждам, че се чувстваш добре. Имаш две възможности. Или слизаме на обяда с останалите, или веднага се събличаш и си лягаме заедно. Аз предпочитам втория вариант.

— Ти си непоносим! Нима се съмняваш в думите ми?

— Да, така е!

— Казвам ти, че не се чувствам добре…

— Сигурен съм, че казваш истината. Присъствието ми тук ти причинява главоболие. Но ти обещавам, че ще се погрижа за това по-късно. Какво избираш, Мелизанда?

Тя профуча покрай него и на вратата видя, че резето, което беше спуснала, е непокътнато. Изгледа го въпросително.

— Разбира се, скъпа, има врата между двете стаи. Това е къщата на брат ми, нали помниш?

Мелизанда отвори вратата.

— Почакай малко, скъпа! — повика я той.

Тя се спря и се обърна към него.

Конар се приближи и повдигна брадичката й. Тя искаше да го отблъсне, но се въздържа, кипейки от гняв.

— Какво искаш?

— Даде ми дума, жено, че тази вечер ще изпълниш брачните си задълженията. Ти обеща, Мелизанда.

— Не се чувствам добре — настоя тя.

— Ще изпълниш обещанието си дори и мъртва.

Тя повдигна по-високо брадичка, за да се освободи, очите й блестяха от гняв.

— Толкова си груб — прошепна тя възмутено. — Държиш се като…

— Като викинг?

Мелизанда замълча.

— Сега се държа просто като съпруг — ни повече, ни по-малко.

— Ще видим! — изсъска тя.

Той се засмя, но без радост, отвори вратата и й се поклони ниско.

— Нека бъде както бог пожелае. Но независимо от всичко ти ще изпълниш обещанието си.