Хедър Греъм
Господаря на вълците (14)

Глава тринадесета

Най-накрая Мелизанда заспа. Тази нощ реалността и сънят й се смесиха. Тя чувстваше ръката му, рамото му под главата си, нежното докосване на пръстите, докато лежаха отпуснати.

Преди години Мелизанда реши никога да не бъде негова.

Сега това обещание й се струваше безсмислено.

Усети, че Конар отново я докосва. Правеше го нежно и страстно. Доставяше й удоволствие.

Тя отвори очи и усети изучаващия му поглед да я изгаря отново. Страстният му израз я стресна. Изсечените черти на хубавото му лице я вълнуваха. Досега винаги избягваше да мисли за това колко привлекателен е всъщност Конар, но нима сега това я изпълваше с радост? Дори само погледът му предизвикваше у нея страстни тръпки. Той й действаше от началото на тяхното запознанство. След много перипетии нещата се бяха променили и никой не можеше да върне времето назад.

Сега Мелизанда бе негова завинаги.

Тя не искаше да мисли за Конар, не искаше да го ревнува. Този мъж си вземаше онова, което искаше и постъпваше според собствените си решения. Сега тя трябваше да открие защо той се е върнал.

Знаеше, че една от причините е да заздрави брака им.

Защо точно сега, след толкова години на раздяла?

Ръката му погали бузата й и той промърмори сънено: „Никакво анулиране, Мелизанда. Никога!“.

Дали беше споделила с някого решението си за анулиране на брака, преди да говори с Грегъри вчера? Оттогава сякаш бяха минали векове. Вчера тя беше друг човек. Затвори очи, уморена, трепереща. Снощи Конар я беше открил и завладял, помисли тя. Ако не беше удържала на думата си, той щеше да я намери, където и да беше отишла. Решил беше най-после да станат мъж и жена. Отново чу гласа му:

— Вече знаеш, нали, скъпа?

Тя се обърна и отлепи гърба си от него. Никаква полза. Ръката му се раздвижи и се спря на бедрото й. В жеста му имаше много нежност. Странно, но след всичко случило се, този жест я разплака.

— Никакво анулиране — повтори той. В думите имаше нежност и решителност. Мелизанда разбра, че трябва да му отговори, иначе той щеше да продължи да я превзема с ласките си.

Ръцете му я възбуждаха. Тя стисна зъби и отвърна:

— Да, господарю, заклевам се. Анулиране няма да има.

Мелизанда се надяваше, че това е достатъчно. И наистина той беше доволен. Но пръстите му останаха разперени върху хълбока й. Въпреки че беше с гръб към него, тя усещаше силата на раменете му и изпъкналите мускули на гърдите му, нежното му окосмяване долу на корема, мъжката му сила. Чувстваше тази сила и сега. Сякаш имаше свой собствен живот.

Само едно докосване до гърба й възпламени желанието й отново. Не бе подготвена за страстта. Никога не бе изпитвала такива чувства, никога не я бе изгарял този копнеж. А на всичко отгоре Конар усещаше желанието й.

Той мълчеше, макар че Мелизанда беше сигурна, че е буден. Тя чувстваше допира му по цялата дължина на тялото си. Отново затвори очи. Не можеше да заспи от този допир. Беше невъзможно и да се отдръпне.

Накрая изтощението надделя, затвори очи и заспа дълбоко.

Когато късно сутринта се събуди, Мелизанда беше сама в леглото. Чувстваше се много изтощена. Постелята пазеше неговата миризма. Възглавницата още беше вдлъбната там, където преди малко лежеше главата му.

Никога не се бе чувствала така тъжна, разбита, разтревожена. Тя придърпа чаршафа към брадичката си. Разкъсваха я противоречиви чувства. През цялото време откакто бяха женени, тя се разкъсваше между две възможности. Беше си мечтала, когато порасне, да поиска анулиране на брака, да се върне вкъщи и сама да си избере съпруг. Но Конар да дойде и да я направи своя жена. Винаги я беше привличал и навярно точно това предизвикваше част от враждебността й. Сега тя разбираше, че често се беше дразнила от начина му на живот — Конар знаеше какво иска и как да го постигне. Предполагаше, че тя ще остане непорочна и девствена, докато той си живее живота с други жени. Мелизанда знаеше за любовницата му в Дъблин; сигурно имаше такава и във Франция. Подозираше, че и Брена му е любовница. Гадателката беше почти постоянно с него, кимаше утвърдително и се смееше на думите му, докосваше ръката му. Той често се вслушваше в съветите й. Биди се забавляваше с ревността на Мелизанда и й обясняваше, че съпругата трябва да роди наследник на съпруга си и е длъжна да му е вярна, независимо какво прави той.

Но Конар беше получил наследството благодарение на нея. И това й се струваше несправедливо.

Биди я предупреди, че в живота не всичко е справедливо.

Тя прекалено бурно реагираше на своето положение, но то не беше непоносимо. Конар никога не се задържаше дълго с нея, за да упражни властта си.

Досега.

Сега той я владееше по друг начин. Това беше нещо ново и неочаквано.

Изстена тихо и зарови глава във възглавницата. Искаше й се нищо да не беше се случило. Да си е все още девствена и непорочна, да не е познала истината за любовта.

— Не! — прошепна тя тихо с лице към възглавницата. Удари я с юмрук. Завивката й се изплъзна и тя я дръпна, за да покрие голото си тяло. Погледът й падна върху капките кръв по чаршафа и гневът отново я завладя. Стана и запрати възглавницата върху чаршафа, за да покрие петната на срама си. „Мразя те“, прошепна ожесточено и отново стовари малките си юмруци върху възглавницата. „Мразя те!“

В този миг чу гласа му и замря.

— Наистина съжалявам, скъпа — каза той. Тя се обърна и видя, че е влязъл безшумно в стаята през тайния вход. От думите му вееше студенина. Мелизанда почувства целия си гръбнак изтръпнал. Без да иска пак го беше обидила. Искаше в думите му да има поне малко топлина.

Конар бе облечен, както обикновено, в ленена риза, туника и закопчана на рамото мантия. Той предпочиташе дрехи, които прилепваха към тялото и му позволяваха да се движи свободно. На кръста му висеше мечът, украсен с келтски знаци, но по викингски образец. Ножът му бе прикрепен към лакътя. Изглеждайте силен и непобедим. Въпреки това тя се уплаши за него, ей така, без причина. Всеки човек беше от плът и кръв, крехък и уязвим. Баща й умря пред очите й.

Мелизанда за първи път осъзна, че не желае смъртта му. Този мъж й беше скъп. Това я стресна и обърка. Досега тя го възприемаше като трън, забит в пръстта й, който просто трябваше да извади. Мислеше, че го мрази, но никога не бе пожелавала гибелта му.

Конар не би го повярвал, помисли си тя със съжаление. А и не би му го казала. Почувства синият му поглед като леден огън върху себе си. Той проникваше в нея. Изправи се в леглото. Чаршафът едва покриваше скута й, черната й коса се стелеше по гърба, гърдите й бяха голи. Тя побърза да дръпне завивките към себе си. След това му отговори със същата студенина, възвърнала достойнството си:

— Би могъл да почукаш, преди да влезеш!

Очите му я поглъщаха, тя се изгубваше в тях.

— Когато си тръгнах преди малко, ти спеше непробудно. Как бих посмял да те събудя — промърмори той шеговито. — Неволно чух твоите закани!

— Е, какво желаеш?

— Днес не можем да отплаваме, защото изпуснахме отлива — обясни й той. — Заминаваме утре при изгрев-слънце. Надявам се да си приготвила багажа си също тъй чевръсто, както при напускането на Дъблин.

— Когато искам да замина, мога да се приготвя бързо, но досега ти дори не си споменал какви са плановете ти — не се сдържа и избухна Мелизанда. — Не мога да тръгна при първата ти прищявка.

Конар я гледаше мълчаливо. Приближи се към нея и застана до леглото. Изпълваше стаята с присъствието си.

— Е, щом не искаш да се облечеш, ела както си сега — гола. Важното е да дойдеш!

— Аз съм графиня и наследница на граф — напомни му тя, срещайки неустрашимо погледа му. — Грешиш, ако мислиш, че можеш да ме командваш, както командваш прислугата.

— Никога не съм имал слуга, който да е толкова своенравен и упорит като теб. Досега трябваше да ме опознаеш по-добре, Мелизанда. Казах, че съм решил да заминем заедно — значи така ще стане!

Как да му се противопостави? Как би могла да промени решението му?

Дали ще остане с нея, или след седмица ще изчезне, търсейки компанията на златокосата Брена — можеше ли да бъде сигурна?

Мелизанда сведе мигли, за да прикрие истинските си мисли.

— Ти никога не питаш, ти си викинг! — изсъска тя тихо. — Направо заповядваш, замахваш с камшика. Може би ще бъда послушна, ако поне веднъж се опиташ да поприказваш с мен.

Тя се отдръпна, придръпвайки завивката към гърдите си. Конар седна до нея и се наведе напред.

— Приказвахме достатъчно, Мелизанда. Ти се опитваш да ме командваш и да решаваш сама. Веднъж ти написах писмо, предупреждавайки те да ме чакаш, и направих грешка. Трябваше да пиша на баща си. Ти получи писмото, усмихна се на лековерния ми малък брат и избяга тук, толкова бързо, колкото ти беше възможно. След това те намерих да заговорничиш с онзи млад глупак Грегъри. Благодаря на бога, че доказа невинността си, защото щеше да се наложи да му прережа гърлото въпреки младостта му.

Мелизанда се изчерви цялата и сви колене към гърдите си, като ги прегърна заедно с чаршафа. Повдигна брадичка.

— Следващия път, милорд, ще направя така, че да избягам далеч от цялото ти семейство. Какво толкова ужасно съм извършила? Каква е моята грешка? Че дойдох тук ли?

— И какво спечели? — изведнъж изкрещя той, което я накара да замръзне.

— Мислех — тихо и трезво започна тя, — че просто ще си тръгнеш.

— И да те оставя тук. На Грегъри…

Без да иска, миглите й отново трепнаха пренебрежително.

— Както казах, милорд — прошепна тя, — следващия път ще отида още по-далеч.

— Няма да има следващ път, Мелизанда. — Конар се изправи и тръгна към вратата. — Заминаваме за Франция утре заран.

— У дома? — задъха се тя. Той не се спря. Тя беше толкова изненадана, че скочи на крака и изтича гола след него. Успя да хване ръката му и да го върне. — Ти ще ме заведеш в къщи?

Конар спря и се обърна. Мелизанда веднага отстъпи, защото очите му бяха насочени към гърдите й.

— Конар! — възкликна тя и скочи обратно в леглото, опитвайки се да се покрие със завивките.

Той ги отмахна. Мелизанда извика. Отново беше попаднала в капан. Опита се да скочи, но той вече я притискаше с тежестта си. В очите му се четеше радост, напрежение, решителност и тя вече усещаше намеренията му. Постави ръце на гърдите му, за да се предпази, но той се опря на лакти и се отпусна върху нея. Дясната му ръка беше свободна и той я погали.

— Нима искаш веднага да се прибереш вкъщи? — полюбопитства. — Нима искаш да живееш с един викинг, когото мразиш, само и само, за да си отидеш у дома?

Тя се опита да отговори, но ръката му вече галеше всички чувствителни точки по тялото й.

— Нали ми нареди да си стягам багажа?

Той вдигна вежди, в очите му се четеше смях.

— Нима си готова да ми се подчиниш?

Тя не можеше да спре ласките му. Силните му ръце я търсеха, дългите му грапави пръсти еротично притискаха върха на зърното й. Без да иска, Мелизанда почувства как я обгръща огнена вълна, събуждаща най-съкровени чувства. Тя стисна зъби опитвайки се да се пребори със себе си. Мразеше се задето се поддаваше на ласките му и го желаеше.

Отново се опита да отстрани властната галеща ръка. Успя да се освободи от него и скочи на крака ядосана.

— Нима мислиш, че може да пренебрегваш една жена с години и след това да…

— Но, мила — усмихна се той, — сега се опитвам да не те пренебрегвам.

Тя се обърна да побегне. Той я хвана за ръката и я обърна към себе си. Приближи твърдите си, топли и търсещи устни към нейните. Част от неговата топлина се вля в нея. Тя не можеше да диша. Сърцето й лудо биеше.

Той отдели устните си, погледна я дръзко и предизвикателно.

Мелизанда сви юмрук и го удари по гърдите. Конар само се засмя, повдигна я от земята и я хвърли на леглото.

Гледаше го, останала без дъх. Мечът му падна на земята. Изхлузи дрехите си през главата. Тя се опита да скочи, но преди да помръдне, той вече лежеше отгоре й. Отново намери устните й. Този път беше нежен и любещ.

Тя спря да се бори, обхваната от бурна страст.

— У дома — прошепна нежно той в ухото й. — Запомни, че аз съм цената на пътя ти към дома.

Срамуваше се да му каже, че за нея това вече няма значение. Важни бяха само ласките му и устните, които покриваха с целувки шията и гърдите й. Светът около нея се завъртя и тя полетя.

По-късно Конар лежеше до нея, умиротворени и двамата след бурния огън, който ги изпепели. Той въздъхна, задето трябваше я остави и стана от леглото.

— Късно е. — За момент Конар замълча и Мелизанда усети ръката му на хълбока си. Той продължи: — Да разбирам ли правилно, любов моя? Ще тръгнеш ли с мен, след като знаеш, че потегляме към дома ти?

Това отново я разгневи. Как смееше отново да се шегува, след всичко случило се помежду им? Не можа да намери думи за отговор.

— Мелизанда, теб питам!

— Отговорът е „да“.

— Нима искаш да живееш с викинг и да спиш с него?

Тя му обърна гръб разгневена.

— Ще спя, ако трябва, и с дявола — изсъска предизвикателно, срещайки без страх очите му.

— Нали всички викинги са един дол дренки?

— Точно така — съгласи се тя, охотно.

— Бедна ми Мелизанда! — промърмори той, играейки си с кичур от косата й. — Виждам, че каквото и да правя, не мога да те ощастливя. Когато съм далече те пренебрегвам, когато сме заедно, спиш с дявол. Но си мисля, че беше толкова страшно, нали?

Тя стисна зъби, дърпайки косата си от ръцете му. Държеше я здраво и се усмихваше.

— Мелизанда, казах ти, че никога няма да те пусна да си отидеш. И ти обещавам, че занапред няма да бъдеш пренебрегвана.

Вбесена от безсилието си, тя извика и затвори очи. Конар пусна косата й и тя най-сетне успя да се отдалечи на безопасно разстояние от него.

— Приготви каквото ти е необходимо — заповяда той. — Ще те чакам долу с брат си и с още неколцина дяволски викинги. — Той замълча за момент и добави: — И все пак ти прекрасно се разбираш с Брайс и Брайън. Не се подвеждай по тъмните им коси и зелените очи, наследени от майка ни. В сърцата си те също са викинги.

— Изчезвай! — простена тя. Конар се засмя и стана. Чу го да се облича. Отново почувства ярост и безсилие. Ръката му я галеше по хълбоците.

— Ще проспиш целия ден, Мелизанда. Време е да ставаш. — Той тръгна към тайната врата и се разсмя, когато тя го замери с една възглавница.

Щом се увери, че най-после е сама, Мелизанда скочи от леглото. Цялата трепереше. Бързо напълни ваната и взе кърпа, за да се изтрие цялата от глава до пети. Нямаше време да чака да стоплят вода. Изкъпа се със студена.

Все още чувстваше допира му. Това беше най-хубавото и чудно усещане на света.

Пусна кърпата на земята и потърси дрехите си. Нямаше какво толкова да приготвя. Всичко вече беше събрано в чантата до леглото. Взе само един парфюм и няколко крема.

Облече се бързо и се спусна по стълбата.

Тя се сърдеше, че Мергуин й бе обърнал гръб, за да помогне на Конар, но той беше добър приятел. Напомняше й за Регвалд, макар че двамата не си приличаха и предсказваха по различен начин.

Мергуин не отричаше, че в света стават чудеса, че може би съществуват и духове.

Регвалд се опираше на звездите и в предсказанията му нямаше нищо свръхестествено.

Въпреки това те си приличаха. Когато ги предизвикваше и поставяше на тясно, те бързо й напомняха, че са християни и служат на християнските норми. В края на краищата, всичко става по божията воля.

Мелизанда излезе от стаята и усети учестените удари на сърцето си. Отиваше си у дома. Може би Конар дори не осъзнаваше колко жестоко бе постъпил, откъсвайки я от родината й. Сигурно не беше искал да й причини болка, защото тук я бяха приели като част от семейството и я обичаха. Но домът й липсваше. Регвалд, Филип, Гастон, дори отец Матео — те бяха нейното семейство.

Спря за момент да си поеме дъх и пак затича надолу, надявайки се да намери всички заедно. Когато приближи гостната, чу гласове. Вътре бяха само Ерик и Конар.

— Надявах се да остана по-дълго. Ако имаш нужда от мен, веднага ще дойда. Засега всичко изглежда мирно.

— Да, за момента! — съгласи се Ерик.

Мелизанда слезе още няколко стъпала. Закова се на място. Те седяха пред камината с по чаша бира в ръка, почти еднакви, истински синове на Норвежкия вълк — широкоплещести, руси, дръзки — и изключително привлекателни и покоряващи.

— У дома се задават неприятности — каза Ерик на брат си.

За момент Мелизанда помисли, че говорят за Франция. След това осъзна, че става дума за Ейре.

— Татко може да се справи сам, градът е добре укрепен — продължи Ерик. — Откакто умря дядо, Нийл не може да обедини кралете. Все още тук-там има сблъсъци. Но от известно време се носят слухове, че все повече датчани се събират наоколо. Ще последвам викингските закони: ако Нийл е в опасност, ще извикам близките ни от всички краища на земята, за да се бият за нас и ще победим. Тогава датчаните ще се насочат към по-лесна плячка. А те са хиляди и ще навлязат навътре във Франция.

— Крепостта е укрепена като Дъблин — каза Конар. — Невероятно здрава е. Стените са добре укрепени. Може да издържи на нападенията дори на голяма армия.

— Може бойните действия да се развиват около крепостта — предупреди Ерик. След това махна неопределено във въздуха. — Помисли колко далеч сме проникнали, братко, ние, родът на Верлхоф — в Русия, Средиземноморието, дори в някои градове на исляма. Ако нападателите са достатъчно силни, те ще се бият докрай и някой трябва да ги възпре.

— Боя се — сподели Конар, — че френските барони ще подценят нападателите.

Той се наведе напред, сякаш се вглеждаше в минатото.

— Когато татко е дошъл в Ейре, разбрал е предимството на конете, с които е разполагал. Повечето хора смятат викингите за морски хора, които бързо нападат, превземат и отплават. Но ние се научихме на друго. Татко се установи в Ейре и сега нашите викингски кораби возят коне, добре обучени за бой. Вярно е, че повечето викинги предпочитат да използват морето и корабите, но има и други, които вече постъпват като нас.

— Най-малкото всички ще те дебнат.

— Мисля, че една от причините да победя Жерар тогава, беше, че той не очакваше помощ от викинги, които ще дойдат откъм морето със собствени коне.

— Затова трябва да защитиш гърба си, братко. Враговете имат дълги ръце и ги протягат. Трябва много да внимаваш.

— Може да ни спаси само един съюз между бароните, защото кралят в Париж е слаб.

Ерик се раздвижи.

— Запомни, Конар, че ще дойдем веднага, ако се наложи. Вярвам, че завръщането на Мелизанда у дома и възобновяването на брачната ви клетва ще ти даде опората, от която се нуждаеш. Ако граф Одо мисли, че така трябва да постъпиш, направи го. Той е силен съюзник, сигурен съм.

— Аз също. — Мелизанда почувства в гласа му силно напрежение и страст, но не разбра думите му. Тя се наклони със зачервено лице, колената й се подкосиха.

Ето какво било! Гневът й беше неудържим.

Той се беше срещнал с граф Одо! И този велик барон го беше предупредил, че може да загуби владенията си, ако другите не признаят женитбата му.

Конар не беше дошъл заради самата нея! Не я отвеждаше вкъщи от любов. Тя му трябваше, за да потвърди брака им. И сега, след като бяха вече мъж и жена, тя не можеше да се отрече от съюза.

Но тя щеше да се отрече. Ще успее да му причини достатъчно неприятности.

Дишайки дълбоко, Мелизанда успя да се върне в стаята си. Облегна се на затворената врата, сърцето й щеше да изскочи. Сега беше поне наясно какво търсеше той.

Но това не променяше едно. С цялото си същество тя искаше да се върне у дома.

Сега това щеше да стане. Дори беше добре, защото тя знаеше истинските му намерения. Сега тя щеше да се добере до властта, която й принадлежеше.

И щеше да я използва!