Хедър Греъм
Господаря на вълците (13)

Глава дванадесета

Конар успя да настигне Мелизанда преди стълбището. Хвана я за лакътя.

— Милейди, хайде да влезем заедно.

Мелизанда наведе леко глава и гъстите й тъмни мигли скриха очите й. Не се противопостави, макар че това явно й струва много усилия. Опита се да го предизвика с мек и подигравателен тон:

— Нима трябва да се правим на влюбена двойка? Всички знаят, че едва се познаваме.

— Всички знаят, че нещата са се променили — възрази Конар. — Брат ми ме увери, че ще се радва да чуе нощните ни страсти.

Мелизанда се изчерви и отново притвори очи.

— Нима обсъждаш всичките ни проблеми със семейството си?

— Ти си тази, която ме уверява, че сме просто двама непознати — продължи той и се усмихна. Погледите им отново се срещнаха. — Моля те да се държиш прилично — предупреди я той, когато стигнаха до голямата зала, където ги очакваше цялото семейство.

— Мелизанда? — Рианон бързо стана и ги посрещна загрижена. — Сигурна ли си, че се чувстваш по-добре? — Тя докосна с ръка челото й. — Да нямаш треска?

— Приключението край потока й се е отразило зле — вместо нея се обади Конар, — но тя реши да обядва с нас.

Мелизанда му хвърли изпълнен с неприязън поглед, но се усмихна на домакинята.

— Тук сред всички, ще ми е по-добре, Рианон. — Пръстите на Конар бяха здраво сключени около китката й.

— Чакаха ни достатъчно, хайде да сядаме.

Той я поведе към местата им на дългата маса. Мелизанда побърза да се усмихне на Брайс, настанен от другата й страна. Конар усети, че завижда на приятелските й отношения с по младия му брат. Дори усети и малко ревност, въпреки че вярваше безпределно на братята и сестрите си. Би им поверил своя живот и живота на жена си, без да се замисли.

Мелизанда му обърна демонстративно гръб и започна дълъг разговор с Брайс за коне. В началото Конар се опита да следи какво си говорят, но след това погледна Рианон, която седеше от дясната му страна.

— Трябва да имаш търпение — каза тя меко, като му хвърли подозрителен поглед със сребристите си очи. — Мили братко, ти имаш славата на голям деспот.

Той свъси вежди, но снаха му се усмихна още по-широко и весело.

— Толкова много ми напомняш Ерик и баща си. Дразни те непокорството на жена ти и затова се ядосваш. Ти много я харесваш.

Конар се отпусна и й отвърна с усмивка:

— Никога не съм казвал, че не я харесвам. Всъщност съм пленен от нея.

— Чак пък пленен… — подразни го Рианон, но той не се разсърди. Тя отдавна беше съпруга на брат му и се считаше за член на семейството. — Важното е не да си пленен. Тя е толкова очарователна, че дори мъртвец би я пожелал. Исках да ти кажа, че трябва да обичаш жена си. Не ми се сърди, Конар. Скъпи сте ми и двамата.

Той погали ръката й.

— Мила сестро, не се обиждам. Аз обичам жена си. Тя е тази, която не ме харесва, и за нея съм само един викинг. А в устата й това е по-лошо и от дявола.

Рианон посегна към чашата си, отпи глътка вино и продължи да го гледа внимателно.

— Дори не можеш да си представиш какво значат северняците за хората тук. Дори мисълта те да са ни съюзници ни ужасяваше.

Той се втренчи в нея и тя продължи:

— Конар, трябва да признаеш, че викингите нападат безпричинно, гаврят се с убитите, плячкосват градовете, крадат и изнасилват.

В този момент се намеси Ерик.

— Пак ли приказвате за мен?

Конар поклати отрицателно глава.

— Не, този път аз съм на мушката — отговори той развеселен. Рианон побърза да се усмихне. Ерик я целуна леко по устните и Конар се обърна на другата страна, за да не им пречи. Той посегна към чашата поставена между него и Мелизанда, от която трябваше да пият и двамата. Такъв беше обичаят. Пръстите му докоснаха нейните. Тя го погледна и той видя, че не говори вече с Брайс, нито слуша него и Рианон.

Наблюдаваше Мергуин и Брена, които разговаряха в дъното на масата.

В момента, в който погледите им се срещнаха, тя отдръпна като попарена пръстите си.

— Заповядай, ти си първа — покани я той.

— Не, милорд — отказа Мелизанда, — винаги втора.

Той вдигна чашата и й я подаде.

— Пийни, Мелизанда, сигурно ще ти подейства добре.

Тя пое чашата и я изпи на един дъх. Върна му я празна.

— Мисля, че ще ми дойде добре — примири се тя.

— Сигурно — съгласи се Конар, — сега ще донесат още. — Млада девойка се приближи бързо и напълни отново чашата.

Мелизанда се обърна на другата страна, но Брайс в това време го попита:

— Ще останеш ли при нас, Конар?

Конар се канеше да отговори, но се сети, че Мелизанда не знае, че е дошъл да я вземе и отговори неопределено.

— Все още не знам. Зависи от вятъра.

Брайс повдигна учудено вежди. Той знаеше майсторството на Конар като капитан и макар че плаването зависеше и от вятъра и от приливите, това не би го спряло. Той не настоя да научи плановете на брат си, но му каза, че ще се радва да остане за по-дълго.

— Радвам се, че си тук. Мелизанда те очакваше с нетърпение. Тя се чувства толкова самотна без теб.

Мелизанда премести поглед от съпруга си към Брайс.

— Да, радостта ми е огромна — потвърди тя.

Конар веднага разбра, че тя мисли точно обратното. Той се усмихна и разряза парче месо с ножа си. Масата беше отрупана с глиганско, сърнешко, заешко и няколко вида птиче месо. Всичко беше отлично приготвено и опечено на жарава. Това му хареса и помисли, че жената на брат му се справя добре с домакинството. Искаше му се Мелизанда да бъде също така добра домакиня в собствения им дом. Но знаеше, че тя иска да властва, да му се налага и да ръководи собствената си съдба без него.

Сам разбираше, че не е достатъчно справедлив към нея. Мелизанда беше откъсната от дома си дълго време и то благодарение на него.

Рианон го съветваше да я обича. Но той наистина я обичаше. Тя често го вбесяваше, но враждебността й беше открита и честна. Предизвикваше го както рядко някой мъж се беше осмелявал. Беше смела и тази смелост го плашеше. Тя можеше да й донесе много беди.

Мелизанда забеляза втренчения му поглед и се обърна към него. Изчерви се и посегна отново към чашата.

— Надявам се да изпълниш обещанието си тази вечер — внимателно каза той, вземайки чашата от ръката й.

— Никога няма да се чувствам щастлива с теб! — съобщи му тя гневно.

— Тогава ще трябва да се научиш поне да показваш, че си щастлива — отвърна Конар, опитвайки се отново да потисне надигащия се в него гняв.

В това време в гостната зала влезе млад мъж и се запъти към Ерик и Рианон. Говореше на саксонски, но с лек акцент, който показваше, че е ирландец. Представи се като Уилям, син на Патрик, управител на замъка и разказвач в дома на Ерик Мак Олаф.

Поиска да почете другия Мак Олаф, граф Конар, който им гостува сега.

Появи се и свирач с лютня, за да акомпанира. Той започна разказа си как Конар винаги е защитавал родината си и нейните богатства. Той изброи подвизите му — и как е помогнал навремето на младата си жена близо до брега на Франция. Спомена, че Конар е отмъстил за смъртта на домакина си и е спасил живота на дъщеря му и как я е утешил в обятията си. Накрая се поклони и отвсякъде заваляха аплодисменти.

Само Мелизанда не ръкопляскаше. Седеше неподвижна. Ръцете й стояха в скута със стиснати пръсти. Тя гледаше втренчено певеца.

Внезапно се изправи, заобиколи масата и помоли свирачът да й услужи с лютнята.

— Сигурно иска да те поздрави — предположи Брайс. Конар се намръщи, а Брайс се усмихна и продължи: — Тя често ни пее. Гласът й е ангелски, ще видиш. Наистина, Конар, ти отсъства твърде дълго.

Брайс не беше излъгал. Гласът на Мелизанда наистина приличаше на ангелски. Силен и мелодичен. Тя пееше така естествено, както говореше, а пръстите й подръпваха струните на лютнята. Мелодията беше прекрасна и Конар късно се заслуша в думите.

Тя пееше за злочест воин, роден да плава цял живот по моретата и да се бие. Той беше намерил смъртта си в бурното море.

Конар съобрази, че тя пееше за нападенията на Алфред върху датските кораби и за всички слушатели в думите на песента нямаше нищо нередно. Но тя наричаше нападателите викинги, вместо датчани и песента прозвуча като за естествения край на един викинг.

Той знаеше, че тя пее за него.

Когато Мелизанда свърши, отново екнаха аплодисменти. Колко просто, помисли Конар. Тя пееше като чучулига, красива, в косата й се отразяваше огъня от камината и блестеше в синьо-черно. Виолетовите очи бяха широко отворени, заобиколени от черни мигли. Тя се усмихваше и извивката на устните й канеше и подкупваше.

Мелизанда върна лютнята на собственика й и се спря да поприказва с Дария на другия край на масата.

Конар видя как Мергуин наблюдава жена му с недоумение, смръщил вежди.

В това време започна истинското представление, което Мелизанда беше подготвила. Както говореше, тя се хвана за корема с една ръка, а с другата допря челото си. Леко изохка. Конар се облегна напред и внимателно я погледна.

Брайс беше вече скочил на крака, за да й помогне. Дария й подаде стол да седне и търсеше кърпа със студена вода за челото й. Рианон вече я държеше за ръката.

— О, нищо, нищо — увери ги Мелизанда с успокояваща усмивка. Конар стана свъсил вежди, но внезапно тя скочи. — Моля да ме извините, чувствам се много уморена. Съжалявам, че това се случи първата вечер, когато Конар е тук с мен.

— Конар? — Рианон се обърна към него, внушавайки му да не безпокои жена си в това състояние.

— Да, мисля, че Мелизанда трябва веднага да си легне — любезно се съгласи той. Заобиколи масата и застана зад стола на Мергуин.

— Аз ще я придружа, Конар, можеш да останеш да се повеселиш с останалите — предложи Дария услужливо.

Мили боже! Нима собствената му сестра вярва, че Мелизанда е загрижена за него? Единственото нещо, което я интересуваше, бе да стои далеч от съпруга си.

Той постави ръце на раменете на Мергуин.

— Наистина ли е болна? — поиска да знае Конар от стария друид.

— Сигурно е изтощена от многото преживявания през деня… — започна Мергуин.

Пръстите на Конар стиснаха по-силно стария човек.

— Искам да знам дали е болна?

— Не — призна Мергуин.

— Благодаря ти — промърмори Конар и закрачи към нея. Видя тревогата, която изпълни очите на Мелизанда, когато внимателно я прегърна.

— Ако си болна, няма да позволя да се качиш сама нагоре по стълбите. Може да паднеш и се нараниш, а това би ми причинило много мъка.

— Но ти току-що пристигна! — извика тя. — Нямаше време да се видиш с братята и сестрите си.

— Те ще ме разберат, сигурен съм.

— Разбира се, Конар — бързо отвърна Рианон. — Ако ви трябва нещо горе, само извикай.

— Мисля, че Мелизанда е права — потвърди Конар решително впил очи в нейните. — Ще се погрижа за нея тази нощ и ще излекувам треската й. Най-искрено ви благодаря за всичко и лека нощ! — Той я поведе към стълбите с широки, твърди стъпки. Мелизанда мълчеше, здраво стиснала ръкава на ризата му, гледайки го с гневни очи. Конар искаше тя да изпълни обещанието си. Тя обеща.

Той влезе в стаята й, където тя се беше барикадирала преди вечерята, без да откъсва поглед от лицето й. Хвърли я върху леглото и тя извика. Конар я остави и отиде да сложи резето на вратата. Когато се обърна, тя стоеше изправена на краката си, търсейки мястото, от което той влезе преди малко, за да го използва за бягството си.

Конар направи крачка към нея.

— Ти ми даде дума — припомни й той.

Тя направи крачка назад, овлажни устните си и полузатвори клепачи.

— Болна съм! — опита се да се защити тя. — Много съм уморена…

Конар изсумтя, показвайки, че не й вярва.

— Ти си толкова уморена, колкото препичал се на слънцето вол, скъпа.

— Как смееш! — възмути се тя. — Мислех, че поне малко ме познаваш, че ме разбираш? Нямаш никакви права над мен. Ако само посмееш да ме приближиш, повярвай ми, ще викам за помощ.

Тя извика, но звукът заглъхна в прегръдката му. Той я повдигна от земята и заедно с нея се хвърли на леглото.

— Викай, Мелизанда! Викай колкото сила имаш и колкото дълго можеш да издържиш. Нека всички те чуят. Никой няма да се бърка в работите на семейството ми. Ти си моя жена. Нека всички чуят. Това е най-лесният начин да разберат, че вече си наистина моя и никога няма да си отидеш.

Мелизанда лежеше бледа, поразена на леглото. Дишаше тежко, без да помръдне. Чу се изтерзания й шепот.

— Зная, че всичко, което искаш, е консумирането на брака ни. Това е гаранцията, че си граф и че владенията ми са твои.

Проклета да е! Конар се ядосваше на близките си, които лесно се бяха поддали на чара й. В гласа й имаше нещо, което го развълнува. То предизвика в него, ако не съжаление, то поне нежност въпреки гнева му, въпреки изгарящото го желание, въпреки взетото решение.

Погали я по бузата. При допира усети нежната плът под огромните си, изхабени в битките ръце. Очите й бяха широко отворени и влажни, с виолетов блясък.

— Трябва да разбереш, Мелизанда. Грешиш. Искам и търся само теб.

Тя притвори очи.

— Не ти вярвам.

— Тази нощ ще разбереш.

Тя отново го погледна.

— Ти ми даде дума, Мелизанда. И си длъжна да изпълниш обещанието си.

— Не мога! — заплака тя безпомощно, миглите й отново трепнаха.

Той усещаше силните удари на сърцето й. Нима се страхуваше наистина? Мелизанда?

— Колко странно — продължи той, — мислех, че дъщерята на Манон държи на думата си.

Тя отново го погледна. Конар разбра, че е намерил думите, които ще я трогнат. Усети, че тя трепери цялата под него. Тя го докара до лудост тази вечер и дори преди малко около масата. Ако е необходимо, той щеше да използва сила, но тя щеше да му принадлежи.

А сега искаше да я спечели. С нежност.

— Желая те чиста и благоуханна, тръпнеща и искаща — подсети я той тъжно.

Тя не отговори. Той се изправи с вперени в нея очи.

— Ще ти дам време, Мелизанда. Когато се върна, искам да изпълниш обещанието си.

Обърна се и напусна стаята през тайната врата към своята стая.

Внимателно затвори вратата зад себе си. Какъв глупак съм, самообвини се той гласно. Приближи се към камината и протегна ръце да ги стопли на жарта. Какво ли щеше да се случи? Дали Мелизанда вече не бе побягнала надолу по стълбите, търсейки Рианон с някое невероятно обяснение за тежката си болест и нуждата от някой прислужник край леглото й през нощта?

Да, няма друг изход, скъпа! Това ще стане сега, тази нощ, прошепна той на себе си. Продължи да чака изморен и измъчен, молейки се всичко да е наред.

Лицето му се зачерви от топлината на пламъците. Най-накрая той откъсна очи от светлината и се запъти към тайната врата. Сигурно беше избягала, но той щеше да я върне. Не знаеше какво би направил по-нататък, но никога не би позволил да му избяга още веднъж.

Сърцето му биеше тревожно в очакване и за момент сякаш спря, когато влезе в нейната стая. Мелизанда беше вътре.

Облечена в тънка къса нощница с цвета на очите й. Стоеше с гръб към него и гледаше в огъня на камината. Беше разпуснала разкошната си коса, току-що сресана, мека като най-ценната коприна, която можеше да се намери по средиземноморието. Тя се увиваше и спускаше на вълни във величествен черен водопад по гърба й, а под късата прозрачна нощница се загатваха чудните й форми. Той виждаше извивката на гърба и бедрата й.

Приближи се бавно и сложи ръце на раменете й. Повдигна косата й и почувства желанието й. Докосна с устни нежната шия и усети ускорения й пулс.

На врата нощницата беше прикрепена с виолетов шнур. Той го изтегли, отстъпи една крачка и нощницата падна с лек шум на земята. Мелизанда издаде слаб звук, но остана с гръб към него. Той докосна раменете й с устни, пръстите му се спуснаха по гърба изучавайки го.

— Мислех, че пак ще избягаш — произнесе той с дрезгав глас и я завъртя към себе си.

Тя се задъха, усетила зърната й да опират в гърдите му. Почувства допира на кожата му по цялата дължина на голото си тяло.

— Винаги държа на дадената дума — прошепна тя.

— Нима? Или се страхуваш, че ще те намеря, където и да си и тогава всичко ще бъде по друг начин?

Мелизанда повдигна очи и го погледна. Във виолетовите й очи горяха бурни страсти.

— Моля те, да свършваме.

— Както желаеш, скъпа. Както желаеш.

Той отново я повдигна с лекота и почувства желанието, което тя предизвикваше у него, да се надига отново. Положи я на леглото, легна до нея и почувства отново как трепери. Тя копнееше да скочи и да избяга и едва успяваше да се пребори с желанието си да го направи. Не затвори очи. Впери поглед в тавана, опитвайки се да избегне погледа му. Пръстите му изучаваха гърдите и кръста й и се спускаха надолу. О, боже господи, тя е великолепна! Плътта й беше гладка като мрамор и мека като коприна. Имаше големи твърди гърди с прекрасна форма. Зърната изпъкваха, щръкнали като пурпурночервени рози. Талията й беше тънка, устните деликатно извити. Спускайки се надолу по гладкия корем усети привлекателния окосмен триъгълник, който търсеше. Пръстите му се задържаха там и той чу слабо стенание, което тя се опита да сподави.

Усмихна се отново и се надвеси над нея. Впи устни в нейните. Тя стисна устни за момент, но той успя да ги разтвори и езикът му потърси нейния. Той я освободи и тя пое няколко пъти въздух.

— Не мога да дишам.

— Няма нужда да дишаш.

Устните му отново потърсиха нейните, горящи от желание и търсещи, даващи и намиращи удоволствие. Ръцете й лежаха отпуснати край тялото със свити пръсти. След малко ги усети на раменете си. Дали искаше да го отблъсне? Пръстите й не мърдаха. Той продължи да я целува, докато не почувства цялата сладост на устните й, след това се отдели и срещна възбудения й поглед. Продължи да я гледа, хвана в дланта си едната й гръд, като леко я стисна и погали, палецът му възбуждащо кръжеше около зърното й. Тя замря, застина, преглътна с мъка, гледайки го втренчено.

Продължавайки да я гали, той я гледаше неотклонно в очите, дори когато захапа другото зърно с уста, галейки го с върха на езика си. Започна нежно да го смуче, докато то се втвърди като камък под влажния му допир.

Отново чу стенанието й. Мелизанда затвори очи, лицето й отново пребледня. Тя продължаваше да потръпва, но вече не беше така стегната под него. Той прехвърли устни на лявата й гърда като я дразнеше и възбуждаше. Започна да я гали упорито с двете ръце по цялото тяло. Тръгна от гърдите и се спусна надолу към бедрата, като искаше да опознае всяка извивка на тялото й и да намери най-чувствителните й точки. За накрая остави съблазнителния триъгълник под корема. Когато се насочи към него, пръстите му нежно го докосваха само с върховете си, а след това с длани. Отново се изправи върху нея, улови замъгления й от възбуда поглед, навлажни пръстите си с език и ги зарови отдолу в мекия като коприна черен триъгълник и потърси венчелистчето на секса й.

Тя се задъха, повдигна колене и главата й потръпна конвулсивно. Той се притисна с цялото си тяло към нея. Разтвори бедрата й и нежно я погали, потърси най-чувствителните места, прониквайки все по дълбоко в нея с уверени удари. Тя беше учудващо стегната. Възбуждащо влажна, но стегната.

Допирът и топлотата на плътта й, нейните движения, засилваха адския огън, който гореше в него. Тя инстинктивно се опитваше да се стегне, но без да протестира. Той усети как се бори с надигащото се желание, което стигаше до болка в слабините му. Той я желаеше изкъпана и напарфюмирана, чакаща и желаеща. Сега не беше сигурен дали беше получил точно това.

— Погледни ме — поиска той и когато огромните й блестящи и предизвикателни очи срещнаха неговите, се усмихна нежно, продължавайки да я докосва, приближил устни до нейните, вкусващ вино и огън. Тя не се отдръпна от него. Дори леко разтвори устни и той усети дъха й.

Започна бавно да се спуска надолу по тялото й отново, галейки гърдите й, бедрата й, търкайки черния триъгълник, вмъквайки пръсти в него и навлизайки дълбоко в нея. Устните му докосваха гърдите й, корема й. Той наблюдаваше лицето й през цялото време. Отново беше затворила очи. Не го докосваше. Оплела беше пръстите си в чаршафа. Той погали бедрата й, повдигна се и бавно обходи с език възбуденото й тяло. Тя простена и се опита да се извърне. Ръката му стискаше крака й и той я придържаше с цялата тежест на тялото си. От устата й се откъсна едно кратко „не“ едва чуто. Конар отново обходи с език плътта й, усещайки силната й възбуда, трепета на тялото й. След това ласките му загрубяха, той притискаше, мачкаше и навлизаше.

Пръстите й се впиха в тялото му, сграбчиха страстно косата му и отново хванаха чаршафа. Неочаквана възбуждаща светкавица прониза тялото му, почувствал отговора на тялото й и усещаш сладостта му. Той продължи безмилостно да я превзема.

Чу възбуден вик. Тя се изви и застена от възбуда. По тялото на Конар премина победоносна вълна и той почувства как тялото й се отпусна в ръцете му. Той беше мечтал да я възбуди, да я прелъсти и го беше постигнал. Сега тя беше топла и влажна и това му донесе ново желание.

Той се надигна, изхлузи ботушите си и свали остатъка от дрехите. Дори сега тя се опита да се свие на кълбо и да го отблъсне с колене.

— Не, мила!

Той отново я привлече към себе си, без да обръща внимание на ризата, която остана на гърба му. Прекрачи я, черната й коса се разпиля ветрилообразно. Тя затвори очи, не искаше да го гледа и избягваше погледа му.

Той отново потърси устните й, успя да ги разтвори и вкара езика си.

— Наслади се на любовта — прошепна той и прехвърли тежестта си между бедрата й. Членът му я докосна и тя едва преглътна от възбуда, усещайки твърдостта му. Той я докосна с него и внимателно се опита да проникне в нея. Тя беше бяла като чаршафа. Хапеше долната си устна. Той продължи да прониква. Тя застена, прехапа устни, опитвайки се да спре надигащият се вик на наслада. Той се движеше бавно и внимателно, но при следващото му движение чу вик на болка, нежно я прегърна, чувствайки, колко много я боли.

— Вече свърши — увери я той и я притисна в прегръдките си. Усети члена си да пулсира в нея, необходимостта да я задоволи. Той я притискаше към себе си, прегръщаше хълбоците й. Тя зарови лице в рамото му, пръстите й се впиха в ръцете му. Той повече не можеше да се сдържа. Започна бавно да се движи в нея.

Тя беше влажна, топла и податлива. Беше го обгърнала като кания, всеки удар му носеше наслада. Той я притискаше към себе си и навлизаше все по-дълбоко, ускорявайки ударите в желанието да се освободи. Той я чувстваше отвсякъде, изпълваше я цялата, спря и отново продължи в собствения си ритъм. Държеше ръцете си на хълбоците й, подканяйки я да го поеме все по-навътре и по-навътре.

Искаше я цялата.

Да почувства сама сладкото освобождаване, което досега не познаваше.

Телата им се срещаха и намираха. Конар почувства огромен огън да избухва вътре в него. Той се освободи с два-три тласъка и я изпълни с топлината на семето си, отново и отново. Оргазмът му беше изключителен, бурен. Заля го целия като вълна и го разтресе. Той почти падна върху нея с цялата си тежест.

В същото време почувства как тя се изви като арфа, трепереща под него, доказателство, че я беше задоволил.

Задъхан се отпусна до нея. След малко я погледна и видя широко отворените й очи, вперени в тавана. Тя беше почувствала погледа му, сведе мигли и се обърна настрани.

Той стисна челюсти, възхитен от удоволствието, което му беше доставила, но отчаян от враждебността, която тя изглежда все още изпитваше към него.

— Е как беше, по варварски? — пошегува се той.

— Нали ми заповяда да те желая — изсъска тя в отговор.

Усети гърба й. Дори той го възбуждаше. Погали я отзад.

— Радвам се, че ти доставих удоволствие. — Той продължи да я гали.

— Нямах избор.

— Разбира се, че нямаше. Трябваше да изпълниш дадената дума. Страхувах се, че пак ще избягаш.

Тя се обърна рязко. В очите й бушуваше виолетов огън.

— И какво, ако бях избягала? Какво от това? Нима щеше да ме оставиш на мира?

Той се усмихна и се облегна на възглавницата, впечатлен от гледката на огромните й гърди.

— Сигурно.

Чу се отчаяна ругатня и тя отново се опита да се обърне. Той я хвана и я прегърна нежно. Засмя се.

— Но можеше и да не те пусна. Аз съм викинг. Щях да те намеря и да те изнасиля. Нали искаше да чуеш точно това?

Тя стисна зъби побесняла.

— Така щеше да стане, нали? — попита тя.

— Никога няма да узнаем, мила. Защото ти ме чакаше, изкъпана и благоуханна. Желаеща… или поне показваща, че… ме желаеш.

Миглите й се спуснаха.

— Е, добре, обслужих те добре. Всичко е твое. Женитбата е законна и консумирана. Надявам се, сега да ме оставиш на мира. Постигна всичко, което искаше.

Той погали кичур черна коса. Тя беше мека като коприна. Усмихна се.

— Обясних ти, Мелизанда, че те желая.

— И желаеш всичко, което ми принадлежи.

— Желая теб — каза той твърдо.

Изправи се и най-накрая свали ризата от раменете си. Мелизанда видя движението на мускулите му и силните му ръце.

След това погледът й се насочи надолу към члена му и видя как той набъбва само от погледа й.

— Не! — прошепна тя и се отдръпна.

— Да — отговори Конар и отново се наведе над нея.

Ръцете й се опитаха да го спрат.

Но устните й не…

Те се отвориха, за да приемат неговите.