Валери Петров (автор и преводач)

Преводни произведения

Сборник

Басня

Пиеса

Поезия

Приказка

Биография

По-долу е показана статията за Валери Петров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Валери Петров
На награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011
На награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011
ПсевдонимАсен Раковски (в ранния му писателски период)
Роден22 април 1920 г.
Починал27 август 2014 г. (94 г.)
София, България
Професиялекар, журналист, дипломат, редактор
Националност българин
Активен период1935 – 2014
Жанрстихотворение, поема, пиеса, сценарий
НаградиДимитровска награда (1960)
„Калина Малина“ (2001)
„Константин Константинов“ (2004)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2005)
„Христо Г. Данов“ (2006)
„Св. Паисий Хилендарски“ (2007)
„Димчо дебелянов“ (2007)
Повлиян от
ДецаБояна Петрова (1948 – 2017)
Подпис
Уебсайт
бележки
Валери Петров в Общомедия
Гробът на Валери Петров в Централните софийски гробища.

Валери Нисимов Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах[2]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,[3] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки.

Биография

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.[4] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестантството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет,[3] като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“,[3] после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.[3]

След войната е един от основателите и заместник главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“.

Комунист от младежките си години, през януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели - Благой Димитров, Гочо Гочев, Марко Ганчев, Христо Ганев, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.[5]

Валери Петров е народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991). Автор е на финалната редакция на преамбюла на приетата от него Конституция на Република България.[6]

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия (ВМА) в София. След смъртта си е кремиран, а урната с праха му е положена в гроба на съпругата му.

Паметна плоча на Валери Петров на стената на дома му
Домът на писателя на ул. „Елин Пелин“ № 8, Лозенец, София

Творчество

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).[7]

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Книги

  • 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
  • 1944 г. – „Народен съд“: Хорова агитка (БРП [к], 46 с.)
  • 1945 г. – стихотворният цикъл „Стари неща малко по новому“
  • 1949 г. – стихосбирката му „Стихотворения“ (художник Борис Ангелушев, изд. Наука и изкуство, 159 с.).
  • 1954 г. – „Там на Запад“ (изд. Български писател, 66 с.).
  • 1958 г. – пътеписът „Книга за Китай“.
  • 1961 г. – поемата „В меката есен“ (изд. Български писател, 72 с.).
  • 1962 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, 208 с.).
  • 1965 г. – пътеписът „Африкански бележник“ (изд. Български писател, 352 с.).
  • 1965 г. – пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
  • 1966 г. – сборникът му „Стихотворения“ (изд. Български писател, 142 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. Български писател, 90 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, Библиотека за ученика, 140 с.).
  • 1969 г. – сборникът му „Като погледнеш назад“ (изд. Народна култура, 278 с.).
  • 1970 г. – сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (изд. Български писател, 76 с.).
  • 1977 г. – сборникът му „Стихотворения и поеми“ (изд. Български писател, 512 с.).
  • 1977 г. – „Бяла приказка“ (художник Данаил Райков, изд. Отечество, 48 с.)
  • 1978 г. – „Копче за сън“
  • 1981 г. – „Палечко“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 40 с.).
  • 1982 г. – второ издание на сборника „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. „Христо Г. Данов“, 144 с.)
  • 1983 г. – „Пук!“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 48 с.).
  • 1986 г. – „Пет приказки“ (художник Иван Димов, изд. Отечество, 186 с.).
  • 1988 г. – сборникът му „Сатирични поеми“ (изд. Български писател, 155 с.).
  • 1990 г. – избраните му произведения в 2 т.
  • 1996 г. – „Живот в стихове“ (изд. Христо Ботев, 509 с.).
  • 2001 г. – сборникът му „Прозирност“ (изд. Слово – Велико Търново, 278 с.).
  • 2007 г. – стихосбирката му „Стихове 2007“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • 2008 г. – стихосбирката му „Стихове 2008“ (изд. „Захарий Стоянов“, 80 с.).
  • 2010 г. – „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (изд. „Захарий Стоянов“, 144 с.)
  • 2010 г. – стихосбирката му „Стихове 2009“ (изд. „Захарий Стоянов“, 56 с.).
  • 2011 г. – стихосбирката му „Стихове 2010 – 2011“.
  • 2013 г. – стихосбирката му „Стихове 2012 – 13“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • 2016 г. – второ издание на пътеписа „Африкански бележник“ (изд. „Вакон“, 416 с.).
  • 2017 г. – второ издание на пътеписа „Книга за Китай“ (изд. „Вакон“, 656 с.).
  • Избрано в пет тома:
    • 2006 г. – Т.1: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 424 с.)
    • 2006 г. – Т.2: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 464 с.)
    • 2006 г. – Т.3: Пиеси (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 370 с.)
    • 2006 г. – Т.4: Сценарии (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 460 с.)
    • 2006 г. – Т.5: Преводи (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 478 с.)

Преводи

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

Драматургия

Пиеси[9]

  • „Когато розите танцуват“ (ДТ – Хасково, 1961),
  • „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) – поставена на сцена през 1962 г.,
  • „Сняг“ (Държавен сатиричен театър, 1968),
  • „Честна мускетарска“ (Театър „Българска армия“, 1976),
  • „Театър, любов моя“ (Театър 199, 1981) – написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.

Пиеси приказки[9]

  • „Бяла приказка“,
  • „Копче за сън“ (Народен театър за младежта, 1968),
  • „Меко казано“ (Театър „София“, 1979),
  • „В лунната стая“ (Театър „София“, 1983),
  • „Морскосиньо“ (Театър „София“, 1985),
  • „Пук“ (Народен театър за младежта, 1994).

Сценарии

Автор е на сценарии на игралните филми:

Автор е на сценарии на анимационните филми:

  • „Приказка за боровото клонче“ (1960)
  • „Гръмоотводът“ (1962)
  • „Гордата лампа“ (1963)
  • „Главозамайване“ (1964)
  • „Вариации върху стара тема“ (1966)
  • „Меко казано“ (1983)

Автор е и на няколко киноновели.[9]

Награди и отличия

За него

  • Димитрова, Ирма. От Homo ludens до говорещия автомат: Валери Петров и поетите от 40-те. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1994, 244 с.
  • Ликова, Розалия. Валери Петров. София: Просвета, 1994, 170 с.
  • Сарандев, Иван. Валери Петров: Разговори, беседи. Пловдив: Хермес, 1997, 240 с.

Източници

  1. ↑ Розалия Ликова, „Валери Петров: Между художествената простота и играта“. – В: Р. Ликова, Поети на 40-те години. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 109, 111, 116.
  2. ↑ „Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, Министерски съвет, 06-11-2007, линк от 9 октомври 2009
  3. ↑ а б в г Валери Петров // liternet.bg. Посетен на 27 май 2013.
  4. ↑ МС, Варна, новини Архив на оригинала от 2011-08-03 в Wayback Machine., 30-11-2002, линк от 9 октомври 2009
  5. ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 488.
  6. ↑ БНР. Да си спомним за Валери Петров и преамбюла на Българската конституция. Публикувано на 27 август 2020 в 12:15. Посетен на 30 юли 2021
  7. ↑ Розалия Ликова, „Валери Петров: Между художествената простота и играта“. – В: Р. Ликова, Поети на 40-те години. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 100.
  8. ↑ Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Издателство „Захарий Стоянов“, София 2001, ISBN 954-739-105-4
  9. ↑ а б в Биографична справка за Валери Петров на сайта teatri.bg
  10. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  11. ↑ „Стоянов дари с ордени 22-ма интелектуалци“, в. „Сега“, 29 декември 2000 г.
  12. ↑ Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“ Архив на оригинала от 2022-07-02 в Wayback Machine., сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
  13. ↑ Национална награда „Константин Константинов“
  14. ↑ Валери Петров получи Голямата литературна награда на СУ за 2005 г., econ.bg, 30-11-2005.
  15. ↑ „Министърът на културата проф. Стефан Данаилов връчи на Валери Петров голямата награда „Христо Г. Данов 2006“, сайт на Министерство на културата на Република България.
  16. ↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
  17. ↑ Нови почетни доктори Архив на оригинала от 2014-02-25 в Wayback Machine., в. „За буквите“, бр. 22, май 2006 г.
  18. ↑ „Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, сайт на Министерство на културата на Република България, 6 ноември 2007 г.
  19. ↑ „Ивайло Калфин номинира Валери Петров за наградата Европейски гражданин“ Архив на оригинала от 2016-09-03 в Wayback Machine., сайт „Ние правим Европа достъпна“, 16 април 2013 г.
  20. ↑ „Валери Петров е носител на наградата на ЕП за европейски гражданин за 2013 г.“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., списание „Парламенти“, 10 юни 2013 г.
  21. ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“ [неработеща препратка], в. „Преса daily“, 20 май 2014 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Валери Петров.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни