Джани Родари
Пътническият влак

„Пътнически влак“ е оня влак,

който уж е страшен, но е благ

и — нали не може да откаже

на кантонче даже —

спира просто, дето види

керемиди.

Понякога той е съвсем закъснял,

с половин час или даже със цял

и, дявол да го вземе,

той няма време!

Но, ах, тази гаричка малка,

жалка,

самотна,

сиротна,

която тъй дълго чака

да спре и на нея влака,

а бързите влакове край нея летят

и пушат, и свирят по своя си път!

 

— Поспрете — тя шепне, — господин влак!

Поспрете край мене и ще тръгнете пак!

Какво толкова гоните,

нека си починат вагоните!

 

Най-сетне и аз като всяка спирка

имам своя началник със свирка

и пътник истински

имам и аз,

комуто иска се

да пътува с вас!

 

— Не мога, не мога,

имам заповед строга!

В закъснение пак съм,

трябва да наваксам. —

 

Тъй отвръща влакът на малката гара

и страшно пуфти и се крие във пара,

но гледай го… ето, че стана червен!…

Ето отстъпва след миг победен!…

Нали ви разправях, такъв си е той:

— Но само минута престой.

Ах, каква радост на малката гара!

Ето, изскачат от нея в превара

началникът с еполетите,

чиновникът за билетите

и важни към вагона крачат

пътникът и носачът.

 

И влакът пак тръгва и изгубва се пак

Трака-трак, трака-трак…

Той е пътнически влак,

външно страшен, вътре благ.