Джуд Деверо
Лея (30)

Глава тридесета

Девън Макалистър помогна на жена си да слезе от коня.

— Има ли някой вкъщи? — извика той към къщата на Станфорд, която изглеждаше съвсем пуста.

— Уесли каза, че Лея е тук, а Джъстин се грижи за нея. Мислиш ли, че се е случило нещо?

— Нещо не е наред — каза Мак и се огледа. — И защо, за бога, тази крава мучи толкова силно? Искам да останеш тук, Лина. Аз ще проверя какво се е случило.

Лина го видя да се отправя в хамбара и влезе в къщата. На масата имаше мръсни чинии. Изглеждаше като че някой много набързо е излязъл. Нямаше никакви следи от борба. На излизане видя бележката, скрита наполовина под една чиния. Мак връхлетя в къщата.

— Казах ти да чакаш навън — сряза я той. — Тук няма жива душа. Нито една от кравите не е издоена. Животните не са нахранени. Какво намери там?

— Мисля, че Лея и Кимбърли са в беда — прошепна тя и прочете на глас бележката.

— Значи Джон Хамънд е Танцьорът — каза замислено Мак.

— Девън — прошепна Линет, — Бъд и Кал ще идват днес у нас. Така че Лея и Кимбърли няма да ги намерят у тях.

— Убеден съм, че тези двете няма да тръгнат след Танцьора съвсем сами. Ти как мислиш? — попита той със съмнение в гласа. Изобщо не даде възможност на жена си да отговори.

— Качвай се на коня и се връщай в града възможно най-бързо. Изпрати някой след Уес, и друг, който да дойде тук. А ти… — гласът му стана заплашителен — ти оставаш в Суитбрайър. Не ми харесва това, което става.

— Девън, мисля, че първо трябва да потърсиш помощ.

— Няма време — това беше единственото, което каза, преди да я целуне по бузата и да потегли.

 

 

Лея и Ким достигнаха къщата на Хамънд. Беше почнало да се смрачава.

— Сигурна ли си, че трябва да направиш това сама? — прошепна Ким, когато Лея слезе от коня недалеч от сградата. — Джъстин е здрав и силен и е наясно какво върши.

— Слез и замълчи. Аз не съм сама. Поисках помощ — каза тя в своя защита. — Освен това имам теб.

— Едва ли е същото — каза Ким и слезе от коня.

Привързаха конете си далеч от къщата и крадешком се запътиха към нея. По отблясъците в прозорците разбраха, че всяка една свещ и всички фенери вътре са запалени.

В хладния сумрак отекна изстрел. Те се спогледаха и инстинктивно се завръщаха обратно към конете.

— Да вървим — изкомандва Лея и задърпа Ким обратно към ярко осветената къща.

Пресякоха двора и клекнаха под един прозорец. Вътре всичко изглеждаше напълно нормално. Никой не се виждаше.

— Къде е стаята с тайника? — прошепна Лея.

Ким очевидно беше доста изплашена, за да говори. Успя да посочи един отдалечен прозорец.

Лея хвана Ким за ръка и тръгна наведена покрай стената на къщата. Стараеше се главите им да се намират по-ниско от прозорците. Предпазливо се надигна, за да огледа къщата. Това, което видя, я накара да настръхне. На пода в локва от кръв лежеше Джъстин. Изглеждаше мъртъв.

Приведе се отново.

— Джъстин — едва успя да прошепне.

Изведнъж Ким се изправи, огледа се и много бързо се наведе отново.

— Джон може да ме е видял — каза.

— Трябва да се скрием. — Лея огледа непознатото място. — Но къде?

— Последвай ме.

Ким се изправи. Повдигна си полата и изключително бързо се втурна към гората.

Лея я последва. Тичаше бързо. Сърцето й започна бързо да бие. Дишаше тежко.

Веднъж навлезли в гората, Ким продължи да бяга. С лекота прескачаше паднали дървета и отстраняваше къпини и трънаци.

— Почакай, спри за минутка!

Тя се подчини с нежелание. Очите й бяха подивели от ужас.

— Къде отиваш? — попита Лея.

— В гората.

— Да, но къде? Сигурно имаш нещо предвид.

— В гората — повтори тя озадачено. Мръщеше се и се задъхваше от дългия бяг.

— Но… — започна Лея, но не можа да довърши, защото отекна изстрел и куршумът се заби в едно дърво близо до нея, на няколко инча от главата на приятелката й.

Нямаше нужда някой да им казва отново да тичат. Сега вече за Лея нямаше никакво значение накъде са се запътили.

Те бягаха докато краката ги заболяха, а дробовете им не смогваха да поемат толкова въздух. Лея хвана Ким за ръка.

— Да спрем и да си починем. Трябва да установим къде сме и да се върнем обратно в Суитбрайър.

— Не знам изобщо къде се намираме. А ти?

— Не мога да разбера, преди да видя слънцето да изгрява. Виждаш ли тази тъмна дупка? Това пещера ли е?

— Не обичам пещерите — каза Ким през зъби.

— Да, но можем да се скрием тук, да дремнем и на сутринта да потърсим обратния път.

— Не можем ли да останем тук, без да влизаме в онова място?

— С тези светли рокли Джон ще ни забележи веднага. Трябва някъде де се скрием. Хайде, да се изкачим.

Не беше лесно да се покатерят по канарата, но те го направиха за рекордно бързо време. Когато се вмъкнаха в малката варовикова пещера, Лея се облегна с облекчение.

Не беше казала на Ким, че най-много се страхува да не би горе да има мечка. Но пещерата беше празна. Беше дълбока около десет стъпки, широка петнадесет и висока осем.

Лея се обърна към Ким с усмивка:

— Успяхме.

Скоро усмивката изчезна от лицето й. Отвън се чу гласът на Джон Хамънд.

— Глупавата ми малка жена и глупавата й приятелка сами се хванаха в капана — каза той с удоволствие в гласа.

Думите му отекваха и те не можеха да преценят колко близо до тях се намира.

— Кимбърли, дадох ти възможност да се присъединиш към мен. Всъщност те избрах, защото те видях как се мъчиш да убиеш някой, който седи на пътя ти и реших, че нямаш никакъв морал.

Ким силно се беше притиснала до стената на пещерата. Тя бързо отправи поглед към Лея.

— Но моята съпруга — продължи Джон — ме разочарова. Сега твоят любовник, о, да, аз знам за него! Сега любовникът ти лежи мъртъв в нашата къща. Каква трагедия ще бъде за целия град, когато разбере, че две жени и Джъстин умират в една и съща нощ. А аз ще бъда скърбящият съпруг.

— Помогни ми да съберем камъни — прошепна Лея. — Да направим купчина. Може да успеем да го задържим известно време.

Ким започна да трупа камъни близо до входа.

— Той не може да влезе от друго място, освен оттук. Ние ще го видим ясно. Ако започне да стреля, лягай на пода — нареди Лея.

Другата кимна с глава в знак на съгласие. С усмивка на лице и пистолети в двете ръце, Джон се появи на входа. Луната го огряваше.

— Сега — заповяда Лея, когато го видя да пристъпва напред.

Жените започнаха да хвърлят камъни с двете си ръце.

Изумен, Джон сви глава между раменете си. Изохка, когато камъните го улучиха. Започна да стреля. Двете залегнаха на земята. Куршумите свистяха над главите им. Те не преставаха да мятат камъни.

Кимбърли запрати със сила един камък по главата на съпруга си. От слепоочието му шурна кръв.

Той се запъти обратно с клатушкане. Бързо се скри от погледа им.

— Вие, кучки! Мислите се за умни! Да видим колко време ще издържите без вода и без храна. Когато сте готови да се предадете и да умрете от бърза смърт, само кажете. Аз ще ви чакам.

Ким седна зад останалата купчина камъни.

— Ще умрем, нали?

— Не, разбира се — рязко отвърна Лея. — Ким, трябва да бъдеш смела.

— Смела? — отчаяно попита Ким. — Лея, не знам защо ме мислиш за страхливка. Но твоята смелост винаги те забърква в неприятности. А моята страхливост ме държи вкъщи в безопасност.

— В безопасност вкъщи, със съпруг убиец и крадец! Остави се да те изнудят, нали? Сключи брак, защото се страхуваше да не разберем, че си се опитала да ме убиеш. Ако не беше толкова страхлива, ако не вършеше всичко толкова тайно, без да привличаш вниманието, нямаше да откриеш тайника на съпруга ти и сега нямаше да сме тук. И още повече…

— Вече чух мнението ти, Лея. Вероятно и двете трябва да се променим. Когато се оженим с Джъстин, ние ще…

— Джъстин — Лея постави ръката си върху тази на Ким — е мъртъв.

— Не е — убедено отвърна Ким. — Щях да усетя, ако беше мъртъв. Може да ти изглеждаше мъртъв, но не е.

В гласа й имаше нещо, което накара Лея да й повярва.

— Ким — каза тя меко, — това, което Джон не знае, е, че оставихме бележка на Уесли. А ако Джъстин е все още жив, ще свидетелства. Дори да бъдем убити, той няма да се измъкне безнаказано.

— Нека кажем на Джон — каза Ким и се изправи. — Той ще трябва да ни пусне.

Лея я дръпна обратно.

— Сигурна съм, че почтеният ти съпруг ще се усмихне на тази новина и ще ни пусне веднага. Може би дори ще се ръкува с нас.

— Права си, Джон има ужасен нрав — каза мрачно Ким. — Той вече е убил много хора и ще убие и нас, за да си поддържа формата. Какво, за бога, ще правим, Лея?

Лея се изправи и отиде до другия край на пещерата. По стените се процеждаше вода. Уесли, мислеше си, какво би искал Уесли тя да направи? Спомни си как той й казваше, че се втурва да върши нещата без дори да й мине през ум да поиска помощ. Този път тя беше искала да помоли за помощ Бъд и Кал, но не можа да ги намери. Тогава хукна, като мъкнеше Ким след себе си. Опита се да спаси Джъстин и да залови съвсем сама убиеца. Сега поради суетата си и глупостта си да мисли, че може всичко сама, беше възможно двете с Ким да загинат.

— Какво би искал Уесли аз да направя — прошепна.

— Да го чакаш — отвърна Ким. — Той искаше да го чакаш във фермата, докато се върне от Лексингтън. И тъй като ти не го послуша, мисля, че най-доброто нещо е да изчакаме в тази пещера. Моля те да постоим тук, без да вършим разни смели постъпки. Моля те, Лея.

— Но какво ако… — тя се спря. — Имаме вода, но нямаме храна. Тук ще стане ужасно студено.

— В гроба вероятно е по-студено. Някой трябва да намери бележката, която оставих. А когато Джъстин се събуди, ще им разкаже, че Джон е убиец. Някой ще дойде да ни потърси.

— Дори Джъстин да е жив, ще трябва да минат седмици, преди да може да проговори. Изглеждаше ми сериозно ранен.

В този момент един камък падна в пещерата.

— Това ли търсите, дами? — изсмя се Джон.

Лея видя, че за камъка е привързано парче хартия. С треперещи ръце тя я развърза.

— Това е писмото, което остави, нали? — попита тя през сълзи.

— Едно от тях — отвърна Ким, без да се притесни особено.

— Едно ли? — възкликна Лея.

— Ти просто си нямаш представа колко подъл е съпругът ми. Някой ден ще ти разкажа какво правеше с мен през нощта. Добре знаех, че ако тръгна с теб, непременно ще се забъркам в някоя неприятност. Когато ти и Уес се измъквахте да давате храна и извършвахте разни добри дела, почти се оставяхте да ви убият. Чух как кучетата почти са ви хванали. Грешката беше твоя, Лея. Ти привличаш повече неприятностите, отколкото стъклото може да привлече прахоляк.

— Колко бележки остави, Ким — прошепна Лея.

— Три. Една на видно място, една под мръсните чинии, знам, че Джон никога не докосва мръсна чиния, и една под възглавницата в спалнята.

— Но аз не те видях. Как…

— Както ти изтъкна, аз мога да бъда и потайна. Сега, Лея, трудно ми е да ти кажа, но ако ти напуснеш тази пещера, аз няма да дойда с теб, колкото и убедителна да бъдеш. Ще остана тук докато истински жив мъж с мускули и надявам се с пушка, дойде да ме спаси. Ако ти тръгнеш, ще го направиш сама.

Лея огледа грозната, студена, малка пещера.

— Ще минат дни преди някой да дойде.

— Предпочитам да прекарам една седмица в пещерата, отколкото да се върна четири дена по-рано в Суитбрайър с краката напред.

— Аз също — каза Лея, а очите й заискряха.

— Разбираш какво имам предвид. Колко дълго може да издържи човек без храна?

— Имаме случай да разберем това.

 

 

Настъпи утрото. Никаква помощ не се задаваше отникъде. Джон Хамънд беше намерил едно високо и безопасно място точно срещу входа на пещерата. Една пропаст ги делеше. От време на време той стреляше в празното и изобщо не даваше спокойствие на жените. Те не можеха нито да поспят, нито да си отдъхнат.

— Може би трябва да опитаме… — започна Лея за стотен път, но с един поглед Ким я накара да млъкне.

С настъпването на нощта силите им бяха изчерпани. Джон започна да стреля по-често. Един от куршумите улучи стената на пещерата.

— Да не би да се опитва да разбие стената с куршуми? — извика Лея.

— Насам — достигна до тях един слаб глас. — Помогнете ми докато презарежда пистолета!

Двете се спогледаха и се втурнаха към входа на пещерата.

— Мак! — каза Лея и легна по корем, лазейки към него. Жените го подхванаха и успяха да го вмъкнат в пещерата. Мак се облегна на стената.

— Кракът ми. Не е много зле, но кърви силно. Ще ви бъда много благодарен, уважаеми дами, ако намерите нещо, с което да го превържете.

Те разкъсаха фустите си и го засипаха с въпроси.

— Как ни откри?

— Лошо ли е ранен Джъстин?

— Къде е Уесли?

— Как ще се измъкнем оттук?

— Имаш ли нещо за ядене — попита Ким.

— Почакайте минутка, да погледна раната си. Така си и мислех, куршумът е преминал през крака ми. Така се вкочаних изведнъж, че щях да падна от канарата.

— Много ли те боли?

— Малко. Най-лошото е, че няма да мога да вървя. Ето — той връчи на Ким парче сушено месо от една малка кесийка, която висеше на колана му.

— А сега, дами, да отговоря на въпросите ви. Намерих ви много лесно. Да бяхте искали, нямаше да можете да оставите по-широка диря след себе си. Все едно сте я проправяли с широка брадва. Не знам нищо за Джъстин. Лина и аз отидохме във фермата на Станфорд и тя намери писмото. Изпратих Лина обратно в града да вдигне тревога и изпрати някой да предупреди Уес. През целия ден бях отвън, но трябваше да изчакам да мръкне, за да мога да вляза при вас.

— Не искам да изглеждам неблагодарна — обади се Лея — но защо не тръгна след Джон?

— Той се е заклещил в една дупка на канарата на отсрещната страна на пропастта. За да стигна дотам, без да ме усети, трябва да се спусна от върха по въже. А аз нямам въже в себе си. Освен това не съм сигурен дали няма да ме помисли за мечка и да стреля по мен.

— Мечките не живеят в пещерите — каза Ким и се огледа подозрително.

Мак я погледна.

— Не съм мислил, че ще ме улучи, докато се изкачвах. Може би остарявам.

— Мисля, че трябва да… — започна Лея.

— Не я слушай — прекъсна я Ким.

— А ти какво предлагаш да направим?

— Ще седим тук и ще чакаме. Уес и някои други мъже ще дойдат скоро и аз се надявам да бъдат достатъчно умни, за да дойдат добре подготвени. Аз избягах като… Какво по дяволите правиш!

Ким се беше навела напред и го целуна по устата.

— Просто обичам мъжете — каза тя. — Те са толкова разумни.

— Бих помолил за обяснение — каза Мак. — Наистина бих искал да знам как две проклети глупави жени тръгват срещу убиец като Танцьора. Но да ви кажа, отдавна открих, че женските обяснения обикновено ме подлудяват повече от всичко на света. Предпочитам да приказвам с Джон Хамънд, отколкото с вас. Искам и двете да залегнете. Да се свиете колкото се може повече и да не мърдате, каквото и да се случи. Разбрахте ли?

— Аз разбрах — каза Ким тенденциозно.

— Ако имаш някакъв план, може би ще мога да ти помогна — искрено каза Лея.

— Последното нещо, от което имам нужда… — започна Мак.

В този момент Лея изохка от болка и той спря. Ким я беше сграбчила и беше впила нокти в ръката й.

— Лея ще прави точно това, което кажеш, Мак. Нали, Лея?

— Аз просто питах — опита да се защити Лея.

— Сега вървете — разсърди се Мак.

Двете жени му се подчиниха.

Мак допълзя по корем близо до входа на пещерата.

— Хайде, Хамънд, колко време ще се занимаваш с две слаби жени и един ранен мъж? Ще си имаш неприятности с нас.

Два изстрела отекнаха в пещерата вместо отговор. Лея и Ким покриха главите си с ръце.

— Това дори не беше точен изстрел — извика Мак.

В продължение на часове Мак викаше, а Джон стреляше в пещерата. На Лея ушите кънтяха. Тя разбра, че гласът на мъжа почва да отслабва. Въпреки забраните на Ким, тя допълзя по корем до него.

— Кракът те боли, нали? Защо не си починеш?

— Искам изцяло да привлека вниманието на Хамънд върху себе си — отвърна той. — Погледни ей там.

В началото тя нищо не виждаше. После на фона на една скала различи фигура.

— Хамънд, ти ли уби Ревис? Чух, че си бил на самото място. Затова ли му каза моето име — викаше Мак.

— Кой е? — прошепна Лея.

— По ръст и фигура прилича на Уесли.

— Много ли си разгневен от това, че две жени те разкриха — извика Лея.

Мак стисна с две ръце гърлото й.

— Никога отново не прави неща, които съм ти забранил. Връщай се обратно в ъгъла.

Лея послушно изпълзя обратно и легна до Ким.

— Видях Уесли — прошепна тя. — Той се спуска по въже. Скоро всичко ще свърши.

— В един или в друг смисъл — каза Ким и зарови лице в ръцете си. — Надявам се нищо лошо да не му се случи.

В следващите няколко минути Лея лежеше като парализирана от страх.

— Моля те, господи, не позволявай нищо лошо да се случи на Уесли. Отсега нататък ще бъда послушна. Никога няма да причинявам неприятности и винаги ще моля за помощ, когато се наложи да поправям комини и да преследвам убийци.

— Ако се измъкнем живи оттук, ще те карам всяка сутрин да повтаряш тази молитва — каза Ким. — Абсолютно съм сигурна, че Уесли ще ни помогне.

Лея не беше усетила, че е изрекла всичко на глас.

— Ако… — започна тя.

— Млъквайте там, двете — каза Мак. — Разсейвате ме.

В следващия миг се чуха два изстрела и до тях достигна ужасният вик на падащ човек. Дъхът на Лея секна.

— Кой беше? Не е Уесли, нали — питаше Ким.

— Не мога да бъда сигурен — започна Мак.

— Лея! — до нея достигна най-милият глас, който беше чувала някъде. — Добре ли си?

— Да — прошепна тя и се затича.

Бързо профуча покрай изправящия се Мак, без да обръща внимание на предупрежденията на Кимбърли. Втурна се към канарата, за да се спусне надолу. Над нея се разнесе гласът на Мак.

— Станфорд, по-добре веднага се качвай горе, защото жена ти тръгва след теб. Казвам ти, че без да се замисли изобщо, ще се спусне след теб по въжето.

— За това колко разум има жена ми, Макалистър, ще си говорим по-късно. Линет е горе на канарата и държи въжето.

— Дявол да те вземе, Линет! — изкрещя Макалистър. — Казах ти да пратиш помощ.

Лея беше на средата на пътя, когато Уесли я пресрещна и я дръпна към себе си.

— Не знам дали да те набия, или да те любя — каза той. — За малко да загинеш. Защо не си остана вкъщи?

— Радвам се, че не останах. По някое време Джон е дошъл и е взел една от бележките на Ким. А Джъстин вече беше тръгнал, Бъд и Кал не можеха да ми помогнат, защото не си бяха у дома. И…

— Замълчи, Лея — каза Уесли и притисна с устни нейните.

— Да, сър — послушно каза тя.