Джуд Деверо
Лея (18)

Глава осемнадесета

Тази нощ Лея не можа да спи много. Непрестанно сънуваше кошмари за това какво може да се случи на Уесли в колибата. В тези гори може да се очаква всичко. Онази мечка, която бяха видели, можеше да събори вратата и да го нападне. Още по-лошо — Ревис можеше да го намери и да го простреля в сърцето.

Събуди се с главоболие. Очите й бяха подути.

— По-добре да не изглеждаш така — каза Ейб на закуска. — Ревис харесва красивите жени.

— Не ме е грижа за Ревис. Ще правя това, което искам.

Ейб се наведе по-близо до нея.

— По-добре задоволи желанията му. Иначе аз ще му кажа къде е богатият ти любовник.

С треперещи ръце Лея се върна към пълния с бекон тиган.

След закуска прибра всичко и се зае с обяда. Тогава видя Ревис. Стоеше облегнат на стената. С дълъг нож с тънко острие си оформяше маникюра.

Тя подскочи. Повдигна глава и го отмина.

Той хвана косата й и я уви около китката си.

— Значи дамата е достатъчно добре възпитана, за да не обръща внимание на един крадец.

— Остави ме. Не ми трябва твоето внимание. Имам достатъчно работа. Бъд и Кал…

Той дръпна главата й назад.

— Ще съжаляваш, че ги настрои против мен — той доближи устни до нейните.

Лея го видя да се усмихва. Косата й беше опъната до край и в този миг тя почувства много силна болка. Той я бутна. Триумфално държеше в ръка кичур от къдриците й. Тя прокара ръка през задната част на главата си и усети нащърбеното място, което Ревис беше подстригал с острия си нож. Затича се към къщата, съпроводена от смеха на Ревис.

Денят я изтощи до краен предел. Готви и чисти, без да обръща внимание на присмехулните подмятания на Ейб. Защитаваше Верити, която се разплакваше винаги, когато някой мъж приближеше до нея. Където и да погледнеше, навсякъде виждаше Ревис, който я наблюдаваше. Внезапно се появяваше от гората или зад купчината дърва. Стоеше мълчаливо в някой ъгъл на колибата. Никога не приближаваше достатъчно близо до нея и не я докосваше. Откакто беше отрязал кичур от косата й, Бъд и Кал винаги бяха близо до нея. На два пъти Лея улови Ревис да наблюдава момчетата. По залез-слънце той изчезна и скоро след това Лея каза на Бъд, че отива да посети съпруга си. Огромният мъж кимна с глава веднъж. Лея не беше сигурна дали я е разбрал. Ако някога изобщо имаше време, тя би се заела да разбере дали наистина двамата мъже са толкова глупави, колкото казваше Ейб.

— По-добре да се върнеш преди Ревис — предупреди Ейб.

Лея не му обърна внимание.

Нагоре по склона мислеше, че това, което най-много я тормози е, че трябва да лъже. Като че ли на всеки разказваше различна история. Уесли лежеше сам в колибата и без съмнение проклинаше лошия си късмет да бъде свързан с една Саймънс. Беше решил да остане с нея, понеже тя е по-забавна. Но къде сега е удоволствието?

Тя отвори вратата на колибата. Уесли никога не беше виждал по-отчаян и безпомощен човек от нея. Изглеждаше толкова нещастна, че на него му се прииска да се разсмее. Откакто я познаваше, независимо какво й се случваше, тя винаги бе готова да се бори. Никога не се притесняваше да й казва това, което мисли, а ако тя не беше съгласна с него, веднага се противопоставяше.

Но жената, която сега влезе в колибата, изглеждаше така, сякаш се беше предала. Повече не я беше грижа за трудностите, които биха я сполетели в живота.

В следващия момент той знаеше: на света има едно лекарство, което ще я излекува. Той щеше да се люби с нея.

Протегна й ръка. Лея се намръщи, без да обръща внимание на жеста му.

— Донесох ти храна.

— Не съм гладен. Седни до мен.

Това е всичко, от което се нуждая, мислеше си Лея. Цял ден Ревис върви след мен, а нощем Уесли ми досажда.

— Трябва да тръгвам — каза тя.

— Лея — отвърна той с учудваща за един болен твърдост в гласа, — седни.

Тя наистина нямаше желание да спори с него. Какво можеше да направи той?

Когато седна накрай леглото, той я прегърна, придърпа я и тя се облегна на стената. Голямото му и топло тяло притисна снагата й.

— Пиле, картофи, боб, царевична питка — тя разглеждаше кошницата, която донесе.

Той се наведе над нея. Със свободната си ръка пое кошницата и я постави на пода. Изобщо не бързаше да се изправи. Почти лежеше върху нея.

— Аз… аз трябва да си отивам. — Неохотно се отпита да го отблъсне.

— Лея — прошепна той и нежно погали с пръст бузата й. — Нали не се страхуваш от мен?

— Разбира се, не — бързо отвърна тя. — Аз трябва да вървя и толкова. Не се страхувам от когото и да било…

Тя се спря, защото той я целуна. Това не беше обикновена целувка. Дълга, бавна, нежна целувка. Усети как умората й започна да изчезва.

— Какво искаше да кажеш — той галеше бузата и шията й с голямата си ръка.

— Който и да е мъж… — започна тя, като се опитваше да не го гледа — Не се страхувам от когото и да било, от когото…

Уесли обсипваше шията й с горещи целувки, о, колко хубави бяха те!

— Днес ми хрумна, че въпреки че сме женени от години и дори сме имали бебе, никога не сме се любили като истински съпрузи.

Тя се отдръпна.

— Това е абсурдно. Как мога да имам бебе, като си спомня… нощта и бурята, когато ние…

— Моя красива съпруго, тогава те мислех за проститутка и просто се възползвах от теб. Ако тогава знаех, че това е първата ни брачна нощ, уверявам те, че бих постъпил по различен начин.

— По различен начин? — Много е приятно да те държи в обятията си, да те докосва и да те гали. — Почакай за миг. Не можеш да ме докосваш. Заклех се, че никога няма да ти дам доброволно това, което искаш. Това, че съм Саймънс не означава…

— Замълчи — промърмори той. — Считай се за изнасилена.

Устните му поеха нейните и ги задържаха, докато ръцете й обвиха врата му и го придърпаха по-близо.

Когато се отдръпна от нея, видя почуда в очите й и почувства вина, че тази жена е неговата съпруга, а той все още не е научил на нищо. Бавно, с голямо търпение започна да целува тялото й.

Роклята й беше мръсна, на петна, много широка, с копче отпред. С опитна ръка той започна я да разкопчава.

— Уесли, не мисля… Може би ние не трябва… о, скъпи!

Той вмъкна ръка под роклята. През няколкото ката бельо тя почувства топлината му. Той отново я целуна, повдигна я от леглото и роклята се свлече от раменете й.

Дрехата падаше около талията й. Сега Уесли я погледна с почуда. Никога не беше виждал женско бельо като това. Почти прозрачната материя показваше розовите връхчета на гърдите й, ефирно падаше надолу и леко загатваше млечната й кожа.

Изведнъж Лея поруменя.

— Шивачката на Никол каза, че под грубите връхни дрехи бельото ми трябва да бъде… трябва да бъде…

— Позволи ми да видя останалата част — прошепна той с нетърпение и преди Лея да отговори, той я повдигна и свали четирите й памучни фусти, под които се разкриха дантелени гащички и дълги стегнати бедра.

— Лея — каза той развълнувано и като я сграбчи, започна да я целува страстно.

Лея му отговори спонтанно.

Тя не знаеше, че трябва да изпитва наслада от секса и реакциите й бяха по детски невъздържани. Горещо отвръщаше на целувките му.

Уесли беше учуден. Той си спомни за миг за получаваните по план целувки от Ким и изпита удоволствие от готовността, с която отвръщаше жена му. Ръцете му се плъзгаха по цялото й тяло. Топлата й кожа, едва прикрита от копринена материя, го възбуждаше още повече.

Докато целуваше врата й, започна да разкопчава бельото й.

При всяко негово докосване Лея като че изпадаше в забрава. Целият й сексуален опит се състоеше в едно бързо опипване преди повече от година и половина. Тези ласки бяха различни и предизвикваха странни усещания в тялото й. Пръстите й се вплетоха в меката коса на Уесли.

Когато той отдръпна за миг устни от нейните, тя измърка, но само след миг, усетила ласките му върху шията си, простена от удоволствие. Тя лежеше. През тялото й преминаваха тръпки на вълни. Устните му докосваха зърната на гърдите й.

— Уесли — тя беше толкова изненадана, че повдигна глава.

Той не й обърна внимание и продължи да целува гърдите й. Тя преглътна трудно. Главата й беше отметната назад. Инстинктивно тялото й се изви като дъга. Здравите му ръце я сграбчиха през тънката талия, а горещите му устни се плъзнаха надолу по цялото й тяло.

С всичка сила пръстите й се вкопчиха в ризата му. Устните й захапаха ресните по нея.

— Кожата ти — промълви тя — искам да те докосвам.

Уесли се съблече и коленичи над нея. На тялото му беше останала единствено превръзката.

Една далечна частица от съзнанието й подсказваше, че трябва да пази раната му, но в този момент това беше последната й грижа. Поне в този момент. Очите й проследиха уголемения му член и без да изпитва срам, тя го пое в двете си ръце.

Той доволно простена и се свлече върху й, като обсипваше с целувки всяка частица от тялото й. Притесняваше се, че тя може да се страхува от него. Но нетърпеливото й желание надмина всичките му очаквания. Тялото й се изви като дъга, за да го посрещне. Обви с крака бедрата му. Пое го с готовност. Той я сграбчи и се търкулна по гръб. Тя остана да лежи върху него. С ръце на талията й, той ръководеше движенията й. Наблюдаваше я и изпитваше възторг от невинното задоволство, изписано на лицето й.

Когато Уес повече не можеше да се въздържа, обърна я по гръб. След два заслепителни тласъка, двамата достигнаха върховно удоволствие, каквото не бяха изпитвали досега.

Лежаха заедно, вкопчени един в друг. Уес се повдигна, облегна се на лакът и я погледна. Очите й блестяха, устните й бяха омекнали. Мокри къдрици бяха залепнали по лицето й. Той я наблюдаваше учудено: тази гореща малка красавица беше негова собствена съпруга сега и завинаги. Можеше да я притежава винаги, когато я пожелаеше.

Лея отвори очи. Изражението, което видя на лицето на Уесли, я върна към реалността.

— Трябва да вървя — рязко каза тя.

Той се намръщи. Не искаше да го оставя, но знаеше, че трябва. В този момент единственият начин да я защити бе да я остави да си отиде и да повери безопасността й на двамата огромни непознати.

— Върви тогава — каза той много по-грубо, отколкото искаше.

Беше много трудно гордостта му да допусне това, което разумът го принуждаваше да прави.

Лея усети само студенината на гласа му и бързо започна да се облича. Не каза нито дума, измъкна се от колиба и потъна в мрака. По средата на пътя Лея седна на земята и заплака. Тя никога, никога нямаше да бъде истинска дама! Нито козметиката, нито красивите дрехи, нито грижите за косата, нищо на света не би я превърнало в истинска дама. Въпреки клетвите за целомъдрие, тя при първата възможност се отдава с блаженство на ласките на мъж, който й е сторил толкова много злини.

При всяка мисъл тя плачеше все по-силно и по-силно. Как биха постъпили Рийган или Никол на нейно място? Без съмнение Ревис би разбрал, че те са дами и дори не би се опитал да ги задява. Ревис я желаеше само защото е Саймънс. А сега, след като беше показала на Уес, че не е истинска дама, той с удоволствие би я дал на мъж от нейната класа като Ревис.

Опитвайки да се съвземе, продължи надолу по планинския склон. Уесли Станфорд можеше да я мисли за подобна на Ревис, но тя беше сигурна, че не е.

В колибата цареше тишина. От ъгъла се дочуваше единствено хъркането на Ейб. Нямаше легла. Лея легна до често проплакващата в съня си Верити.

На следващата сутрин се събуди от силното тропане на ботушите на Ревис по пода.

— Ставайте всички — излая той. — Ти — той се обърна към Лея, — къде са момчетата?

Лея едва сдържаше страха си от него.

— Зад теб — изстреля тя.

Ревис я погледна ядосано и се обърна.

— Един от фургоните ми затъна в калта на две мили надолу по пътя. Вие двамата веднага вървете, а ти Ейб, мързеливи никаквецо, иди да им помагаш.

— Да, господин Ревис — весело отвърна Ейб. — Да вървим, грамадни дебелаци. Съвсем скоро ще свършим работата.

Лея затаи дъх от страх, че ще остане сама с Ревис. Но той потегли с другите. Тя въздъхна облекчено и започна да приготвя закуската. Момчетата щяха да са много гладни след сутрешното упражнение.

Тя посегна към парче бекон и усети как две ръце я хващат през кръста.

— Сега сме сами — каза Ревис в ухото й.

Тя се изви:

— Не ме докосвай, или…

— Или какво — промърмори той като я приближаваше. — Не можеш да избягаш от мен.

Тя продължи да отстъпва.

— Защо изобщо ме искаш? Ти си красив мъж и имаш богат избор. Може би има жени по-красиви от мен, които мечтаят да бъдат с теб.

Една стена я подпря отзад и й попречи да отстъпва повече. Той сграбчи ръката й.

— Дами като теб се мислят за прекалено добри за такъв като мен. Смяташ се за по-добра от разбойниците?

— Дами? — възкликна тя. — Ейб е мой брат. Мислиш ли, че това мръсно нищожество може да има родство, с която и да е дама.

Да удължава разговора, мислеше си тя. Може би момчетата щяха да се върнат преди той да я докосне.

— Не съм убеден, че е твой брат. — Ревис я дръпна към себе си. — Какво те задържа тук? Всяка нощ се измъкваш и отиваш горе в планината, а след това се връщаш. — Той видя изненадата й и се усмихна. — Знаеше ли, че момчетата те следват? А когато аз исках да те последвам, единият от глупавите ми братя ме спря. Какво правите вие тримата в планината?

— Ти си отвратителен. Пусни ме преди те да се върнат.

— Имаме часове на разположение. Постарах се фургонът да затъне достатъчно дълбоко в калта. Те никога няма да го измъкнат, а докато се мъчат, аз ще прекарам едно страстно любовно утро.

— Не — тя се изви като змия в ръцете му.

— Какво има горе в планината, малка сестричке? Да отидем ли да проверим? Искаш ли да дойдеш с мен и да видиш какво ще открием?

— Не! Всъщност защо не? Горе няма нищо друго, освен възможност за усамотение. Имам нужда да се измъкна от тази смрад и да отида на това тайно местенце.

— Защо не избягаш? Защо си тук и се грижиш за това нищожество, което някога е могло да бъде наречено жена?

Лея не можа да измисли убедителен отговор на този въпрос.

— Хайде, жено, кажи.

— Обещах да помогна на брат ми. Веднъж той направи нещо за мен и аз съм му задължена — каза тя на един дъх.

— Ейб никога не е правил за никого нищо. Какво криеш?

Преди да може да отговори, Бъд се появи на вратата. Тялото му до кръста бе покрито с кал. Той мълчаливо прекоси стаята и постави ръка върху рамото на брат си. Ревис отправи към гиганта поглед, пълен с омраза.

— Вече успяхте да извадите фургона?

Бъд кимна с глава.

Преди да излезе от колибата, разбойникът погледна Лея отмъстително и тя впи нокти в стената зад себе си.

— Благодаря — прошепна тя на Бъд.

През останалата част на деня Ревис бе непрекъснато близо до нея и тя се страхуваше да не я последва през нощта и да открие Уесли. Страхуваше се да поеме нагоре по планината, излагайки на риск съпруга си.

— Ще му занесеш ли това — обърна се тя към Бъд и му подаде една пълна кошница. Очите й го гледаха умолително.

Той кимна с глава, без да отговори. Лея не беше сигурна доколко може да се довери на момчетата, но беше зависима от помощта им.

— Не оставяйте Уесли да ви види. Той не знае, че аз… не знае къде съм.

По-късно Лея лежеше на грубите одеяла на пода и си спомняше прекараната нощ в обятията на Уесли. Съпругът й я желаеше, защото не е дама, а Ревис искаше да е с нея, защото мислеше, че е дама.

— Мъже! — просъска тя в тъмнината.

Верити се събуди и пропълзя по-близо до нея.

— Шшт — Лея започна да успокоява разхленчилата се жена. — Никой няма да те нарани.

Изричайки тези думи, Лея знаеше, че лъже. Очевидно Ревис не беше от тези, които обичат да бъдат затруднявани. Тя знаеше, че той ще направи всичко възможно, за да я нарани.