Джуд Деверо
Лея (6)

Глава шеста

Когато напусна библиотеката, Лея трепереше. Помисли си, че това е гняв, но скоро разбра, че се страхува. През изминалата година тя се опитваше да не мисли какво ще се случи, когато Уесли се завърне. С цялото си сърце се надяваше, че той ще й протегне ръка и ще я заобича. Но той я отхвърли пред всички.

Лея бе свикнала с гнева. От него черпеше сили, за да работи в бащината ферма. Гневът я крепеше и й помагаше да не се предаде. Баща й и беше отнел всичко, освен гнева и гордостта, които надделяха всички чувства и я крепяха при срещата с Уесли.

Сега тя даде воля на гнева си и се изплаши. Не искаше да се върне сама в бащината ферма. Цяла година тя беше живяла с двете обичливи семейства и таеше надежда, че ще създаде свой собствен дом. Ако се върнеше в затънтената къща отвъд реката, нямаше съмнение, че ще остане там до края на живота си. Може би ако започне да тъче…

— Лея?

Гласът на Уесли прекъсна мислите й. Тя веднага изправи рамене. Стоеше сама в коридора и нямаше представа колко дълго се е самосъжалявала.

— Да — каза хладно тя. Беше готова да посрещне още една от неговите атаки. Това бе мъжът, за който бе мечтала толкова дълго. Мислеше, че когато го спечели, всичките й проблеми ще бъдат решени. А в действителност те сега започваха.

— Дойдох да се извиня — започна той, като я наблюдаваше.

Красива е, мислеше си той, горда и надменна. Извитите й тънки вежди говореха за упоритост и своенравност.

— Наистина нямах време да обмисля твоя план, но изглежда осъществим. Мисля, че и ти нямаш желание да останеш във Вирджиния. Аз имам задължения към теб.

— Не — каза тя спокойно. Очите й потъмняха. — Не ми дължиш нищо. Винаги съм се грижила сама за себе си и ще продължа да го правя. Бракът ни ще бъде разтрогнат и ти ще бъдеш свободен.

Ъгълчетата в устата на Уесли потрепнаха. Той не беше учуден.

— Сигурен съм, че би могла да се грижиш и за повече хора. Но дали би предпочела да работиш в мръсната си затънтена ферма пред възможността да дойдеш в Кентъки и да се занимаваш с тъкане?

Тя се чудеше какво у този тираничен и самодоволен мъж я е накарало години наред да се интересува от него. Сякаш му беше забавно да й предложи тази възможност, въпреки че много добре знаеше, че за нея няма никакъв друг избор. Как желаеше да му откаже, но не биваше да се оставя да извърши нещо глупаво от гордост.

— Предпочитам да дойда в Кентъки. Но държа да се знае, че въпреки че съм Саймънс и не съм от твоята класа, аз сама ще заплатя всичките си разходи по пътя. Никога няма да ти бъда в тежест.

— Никога не съм се притеснявал, че може да си ми в тежест. Сигурен съм, че би се справила с всичко, каквото и да е то — гласът му беше пълен с неприязън.

Той би продължил да говори, но някой прошепна зад него „Уесли“. Обърна се. Беше Кимбърли. Фигурата й бе обгърната с метри розова богато падаща коприна. Големите й очи бяха пълни със сълзи. Тя докосна с ръка разтворените си устни и бавно се свлече на пода, а миглите й красиво пърхаха.

Преди да успее да падне, Уесли я пое в ръцете си. Розовата й рокля го обгърна изцяло. Той я гледаше загрижено.

— Вода! — заповяда той на неподвижно застаналата Лея. — И бренди — добави.

— Скъпа моя — шепнеше Уес. Беше седнал с нея на една дълга пейка до стената.

Лея никога не беше виждала някой да припада и беше сигурна, че Кимбърли умира. Тя повдигна полите си и се затича към кухнята.

— Лея — извика Рийган след нея — какво не е наред? Уесли…?

— Бренди и вода — обърна се Лея към главния готвач — и бързо.

Тя сграбчи подноса и се обърна към Рийган.

— Госпожица Шоу току-що се свлече на пода. Мисля, че умира.

Тя отново се затича.

— Кимбърли редовно припада. Не й давай де пие много от брендито. Тя го харесва твърде много.

— Редовно? Тя трябва да е болна.

Когато се върна, Ким лежеше на пейката. Коленичил до нея, Уесли държеше ръцете й и целуваше пръстите.

— Скъпи Уесли, аз съм такова бреме за теб — каза тя меко. — Ти си толкова добър да ме търпиш, особено откакто ние няма да… аз няма да бъда…

— Замълчи, любима — прошепна той. — Всичко ще се уреди, ще видиш. — Обърна се, видя Лея и гласът му се промени: — Много се забави — обърна се към Лея. — Заповядай, скъпа — повдигна Ким и поднесе към устните й чаша бренди.

Кимбърли пресуши чашата на един дъх.

— Не толкова бързо. Ще се задавиш — предупреди Уес.

— Толкова съм разстроена, че не знам какво правя, скъпи. Какво имаше предвид, когато каза, че всичко ще бъде наред? — Погледна към Лея, която мълчаливо наблюдаваше сцената.

Уес нежно прибра една къдрица, паднала на челото на Ким.

— Ние четиримата, ти, аз, Стивън и… Лея ще заминем за Кентъки. Когато стигнем там, бракът ми ще бъде разтрогнат и ще се оженим.

Ким замълча малко. После попита:

— Как ще пътуваме?

— Лея ще бъде моя братовчедка, а ти — годеницата ми.

— А не би ли могъл бракът да се разтрогне тук, във Вирджиния? — скромно попита Кимбърли.

Уесли леко сви вежди:

— Убеден съм, че би могло, но пред закона Лея е моя съпруга и аз съм отговорен за нея. Ако остане тук, клюките ще я убият.

— Разбира се, скъпи — уморено прошепна Ким, трепкайки с мигли. — Ще ми простиш ли някога моята безчувственост? О, скъпи, изведнъж ми стана много студено. Би ли ми подал шала? Така мразя да те притеснявам.

— Никога не би могла да ме притесниш — каза Уесли и напусна стаята.

Когато стъпките му отшумяха по стълбите, Ким се надигна, седна и погледна Лея с широко отворени очи.

— Наистина ли ще се откажеш от Уесли?

— Добре ли си? — Лея бе все още шокирана от припадъка на Ким.

— О, да, чувствам се отлично, въпреки че бих искала още малко бренди. Действа ми добре. Брендито е моята отплата. Уесли много обича да припадам. Току-що разбрах, че си много мила жена. Чух как си управлявала ужасната си ферма и знам, че ще ни помогнеш по време на пътуването. Аз не мога да готвя, нито да вдигам тежки неща. Изпитвам ужас от конете. Ще бъде прекрасно да сме заедно и ще станем добри приятелки. Ох-ох, ето че Уес се завръща — тя бързо постави празната чаша на подноса, легна на пейката и стана отново безпомощна.

— Ето, скъпа — нежно каза той и я зави с шала.

Лея наблюдаваше озадачена как Ким позволява да се отнасят с нея като с безпомощен инвалид. Никой не забеляза как излезе от стаята, за да върне подноса. Тя не знаеше да се смее или да плаче. Думите на Ким „Уесли така обича да припадам“ я караха да се смее, но мисълта, че се преструва, за да привлече мъжа, я отвращаваше. Лея се закле никога да не припада, независимо дали това би доставило удоволствие на някого.

 

 

През следващите няколко дена Лея успяваше да отбягва Уесли. Виждаше го понякога през прозорците. Всяка сутрини тя се обличаше внимателно. Скоро осъзна, че прави всичко възможно, за да бъде забелязана. Вечерта, когато той пристигна, облече най-хубавата нощница — просто в случай че съпругът й реши да се възползва от правата си. Но той не й обърна внимание. Беше учтив с нея, но нищо повече. Когато Лея се зае с приготовленията за пътуването, гордостта й взе връх. Не искаше да допусне липсата на внимание от негова страна да я уязви.

Денят на отпътуването бе ясен. Фургонът бе натоварен догоре с багаж. Травис го беше покрил с платно. Уесли вече седеше с юзди в ръка. Отзад бе закрепена клетка с пилета. Млечна крава бе привързана към фургона.

— Ще ни липсваш — каза Рийган и прегърна Лея. — Кажи на Уесли какво искаш и той ще ми пише. Не прекъсвай връзката си с нас. — Тя се наведе и прошепна: — Наесен ще имам бебе.

— Честито — засмя се Лея и отново я прегърна. — Надявам се да бъде малко момченце, което да прилича на Травис. Довиждане, Дженифър! — извика тя. Прегърна Травис, качи се и седна до Уесли.

Лея се обърна и махна с ръка. Уесли подвикна на конете. Потеглиха.

Щом останаха сами, Лея се почувства неудобно. Започна да разглежда ноктите си. Скоро се отказа и седна върху ръцете си.

— Къде ще се срещнем с Шоу? У тях ли?

Уесли просто кимна с глава и тя повече не проговори.

Минаха покрай кръчмата, където работеше Бес. Лея изпита желание да спрат, за да се сбогува със сестра си. Но видя изопнатото лице на Уес и реши да не го моли за нищо. Изправи рамене и впери поглед напред.

Слънцето едва се беше показало, когато стигнаха плантацията на Стивън и Кимбърли. В сравнение с имението на Клей то беше малко. Някои от постройките на двора като че ли се нуждаеха от ремонт. Това, което привлече вниманието й беше абсолютният хаос, който цареше около наполовина натоварения фургон. Сред цялата бъркотия от гласове, сандъци, животни, Ким се затича към Уес.

— О, Уесли, обични мой! Трябва да ни помогнеш. Стивън отказва да вземе всичките ми дрехи и всички красиви неща, които съм събрала за къщата. Моля те, говори с него.

Уесли скочи, успокоително я погали с ръка и тръгнаха към фургона. Лея трябваше да слезе сама. Настигна ги. Беше много лесно да се разбере какво не е наред. Видя цялата бъркотия и не можеше да повярва на очите си. Нито едно от нещата не бе натоварено както трябва. Липсваше всякакво чувство за ред. Малка чуплива кутия за шапки се намираше под чувал със семена, тежащ два паунда и половина. Куфар с метална рамка се люлееше върху облегалките на позлатен стол.

— Виждаш, че няма повече място — достигна до тях мъжки глас от другата страна. Лея стъпи на колене върху стола и видя за пръв път Стивън Шоу. Той беше толкова хубав, колкото и Кимбърли. Рус, със сини очи, с трапчинка на брадичката — изобщо съвършен.

— Любими Уесли — говореше Ким — трябва да намериш начин. Нищо не мога да оставя. Не искаш да бъда нещастна, нали?

„За бога, трябва да избегнем тази бъркотия“, помисли Лея и започна да развързва въжетата, с които беше пристегнат багажа. „Ако се пренареди багажа отгоре до долу, вероятно всичко ще се смести във фургона.“

Уесли видя с изненада как Лея развърза въжетата. Отново го обхвана неприязън.

— Можеш ли да се качиш отгоре и да ми подадеш онзи куфар?

— Разбира се — каза Лея и вътрешно се усмихна. Вероятно той осъзнава, че скъпоценната му Кимбърли не е повече от едно украшение.

— Сигурен съм, че ще можеш — гласът му озадачи Лея.

Двамата добре поработиха. Разтовариха багажа, а след това го натовариха отново. През цялото това време Ким и Стивън се караха. Ким плачеше за смачканата шапка, а Стивън се оплакваше от нежеланието на сестра му да помогне.

Няколко пъти Лея усети как Стивън я наблюдава, но когато се обърнеше към него, той извръщаше поглед. Когато привършиха, Лея очакваше благодарност от страна на Уесли, но вместо това чу недоволното му сумтене.

— Ти ще пътуваш със Стивън — каза той, привързвайки последното въже.

Тя изумено го наблюдаваше как се отдалечава.

— С удоволствие — извика тя след него. Едва се въздържа да не го замери с камък по главата. Изпита желание да подпали ресните на панталона и наметалото му.

Една ръка докосна нейната. Обърна се и срещна закачливите сини очи на Стивън Шоу.

— Ще позволите ли? — той кимна към фургона.

Лея изпита недоверие към този мъж. Когато беше малка, двамата й по-големи братя довеждаха вкъщи мъже и погледите им понякога бяха същите като този на Стивън. Разбира се, тя си каза, че греши.

Първи потеглиха Уесли и Ким. Никой не излезе да ги изпрати. Лея почувства, че е съвсем сама между непознати и пътува към още по-непознати страни.

— Ще ти липсват ли приятелите? — попита тя Стивън, но той само я погледна изпод вежди и тя млъкна.

В продължение на часове те пътуваха на запад. Лея не проговори повече. Спряха за около час, за да изядат приготвените от Рийган сандвичи. Уесли кръжеше около Ким, която си вееше с ветрило, обшито с пайети. Беше разкопчала горните копчета на бледосинята копринена рокля. Двамата с Уесли се гледаха влюбено. Погледът на Кимбърли преливаше от невинност.

— О, този Уесли е добър любовник — подметна Стивън на Лея. — Само той може да ви притежава и двете.

Той огледа Лея от главата до петите. Тя намръщено се отдалечи.

Следобеда наближиха група скупчени къщи. Четирима мъже приближиха към тях. Уесли извика и Стивън спря фургона.

— Изпрати Лея тук — закрещя той.

Лея замръзна на мястото си. Тя нямаше намерение да се подчини на мъжа, който цял ден не й обърна внимание, а сега й заповядваше.

Стивън я погледна и се разсмя.

— Тя не иска никой от вас, Станфорд — извика той. — По-добре да остане с мен. — Уесли изруга и се запъти към фургона. Проговори строго:

— Те идват да поздравят младоженците. Ако не искаш цяла Вирджиния да разбере за нас, по-добре ела с мен.

— Какво ме интересува Вирджиния! Единствено твоето име има нужда да бъде спасявано.

— По дяволите — той я сграбчи за ръката и я дръпна.

Лея не очакваше насилие. Почувства силата му. Политна в обятията му точно когато четиримата ездачи се приближиха.

— Не можеш да не я прегръщаш, нали Уес — каза един от мъжете, като се смееше.

— Като ви гледам, госпожо, разбирам защо Уес ви сграбчи още на стъпалата пред църквата.

— Пусни ме — просъска тя на Уес, който я държеше, сякаш бе лека като перце.

— Подготвяме прощално празненство за отпътуването ви. Вие сте почетен гост. Ще се радваме, ако ни удостоите с присъствието си.

Четвъртият мъж гледаше Лея с отворена уста:

— Кой би помислил, че ако някой Саймънс бъде изчистен и измит, би изглеждал така добре.

Един от мъжете го изгледа с гняв.

— Извинете го, госпожо, Върн никога не е имал добри обноски. Всичко е приготвено и ви чака в странноприемницата. Бес Саймънс е там.

— Разбира се, ще дойдем — отвърна Уесли.

— Доскоро виждане — мъжете се обърнаха и се отдалечиха.

— Сега ще ме пуснеш ли!

Уесли се обърна към съпругата си, която още стоеше в обятията му и за пръв път я погледна истински. Но само след миг приближи Ким и прекъсна погледа му.

— О, Уесли — тя започна да плаче. — Толкова беше унизително. Аз трябваше да бъда в обятията ти. Те трябваше за нас да организират това празненство.

Уес почти изпусна Лея, втурвайки се да успокоява и утешава Ким. Лея се запъти към фургона, а Стивън я изгледа от високата капра и се засмя неприятно.

— Не си ли се научила как да въздействаш със сълзите си? Моята сестра е специалист в тази област.

Лея не му обърна внимание. Отиде към задната част на фургона, за да види животните. Там я намери Уес.

— По-добре да пътуваш с мен — каза той.

Тя го погледна гневно.

— Не се притеснявай, няма нужда да спасяваш репутацията ми. Убедена съм, че приятелите ти очакват какво ли не, когато става въпрос за Саймънс.

Тя се обърна към кравата, но Уесли я сграбчи за ръката и я обърна с лице към себе си.

— Не давам и пукната пара, щом ти не се интересуваш. Но не бих допуснал да се каже, че Кимбърли е тази, която ни разделя. Тя е невинна и не бих позволил да се омърси името й.

Лея се дръпна рязко от него:

— Би трябвало да зная, че си загрижен единствено за прескъпата си Кимбърли. Заради нея през нощта трябва да играя ролята на съпруга. Това ме отвращава.

Той я погледна строго и каза сурово със снижен глас:

— Веднъж завинаги те предупреждавам — не казвай никога нищо против Кимбърли. Тя достатъчно изстрада заради теб. Ако една нощ прекарана с теб ще помогне името й да остане неопетнено, ти ще го направиш, дори ако трябва да счупя някоя от фините ти кости. Тази вечер ще се преструваме на двама, които се обичат. Нали разбираш това?

— Идеално разбирам — каза тя през стиснати зъби.

Уесли се обърна и я остави. В далечината тя забеляза Кимбърли, която се усмихваше самоуверено сред облак от коприна. Обърна се, а Уесли се завтече след нея.

— По дяволите — изруга Лея и нагласи оглавника на кравата.

— Малката ми сестричка знае как да се справя с мъжете — подметна Стивън зад нея.

Тя не обърна внимание на предразполагащия му тон и сдържа сълзите си. Няма да плаче!

— В такъв случай ти имаш свой начин да привличаш мъжкото внимание — той докосна ръката й. — Приятелите на Уесли бяха много изненадани да видят, че една Саймънс може да изглежда така. Старият Уес ще има късмет тази нощ, когато си легне с теб. Разбира се, той не бе толкова щастлив, когато се оженихте. Мъжете се женят за жени като сестра ми, но такива като теб са създадени само за едно нещо — любов. Аз мога да ти дам…

Той не можа да довърши изречението, защото Лея сграбчи торбата с овес и го удари по самодоволното лице.

— Кучка — извика той, като разтриваше удареното място. Лея тичаше към предната част на фургона, където я чакаше Уесли. Без да каже нито дума, тя се качи и седна до него.

По дяволите и двамата, мислеше си тя. Всички да вървят по дяволите. Стивън я смяташе за уличница, Уесли я заплашваше с насилие, а Кимбърли се усмихваше и гълташе бренди като моряк. Ще направя каквото Уесли иска, кипна тя. Тази нощ ще бъда най-любящата съпруга на света. Ще напуснем Вирджиния, като накараме всички да мислят, че сме толкова влюбени, че Кимбърли никога няма да може да застане между нас. Ще спася репутацията на госпожица Шоу, но интересно дали на нея това ще й хареса.