Джуд Деверо
Лея (25)

Глава двадесет и пета

— Струва ми се, че припадна — каза загрижено Уесли.

— Ти ли я помоли да го направи?

— Лея — предупреди Уесли. — Ще я занеса вкъщи. Може би има нужда от помощ.

— Убедена съм, че има нужда от помощ — каза Лея през зъби и го последва.

— Постави я на леглото — каза тя, когато влязоха в къщата. — Можеш да се връщаш на работа, аз ще се погрижа за нея.

— Тя ме уплаши до смърт, когато припадна — той се намръщи. — Мислиш ли, че трябва да доведа лекар?

— Тя ще се оправи. А сега моля те, върви.

Уесли й се подчини с нежелание.

— Той излезе — каза Лея. — Сега може да отвориш очи.

Ким седна на леглото. Усмихваше се закачливо.

— Колко красиво пухено легло! И ти си толкова красива, Лея. — Лицето й се промени. — Аз нямам време да се грижа за красотата си. Погледни само косата ми. Станала е безцветна като кал.

— Какво искаш, Кимбърли — безучастно попита Лея. — Мислиш ли, че ще спечелиш нещо от Уесли, когато припаднеш?

Тя гледаше с тъжни очи.

— Никога не съм искала да припадам, но това толкова харесва на Уесли. Джон мрази, когато припадам. Той ми казва толкова ужасни неща, че аз просто престанах да губя свяст пред него.

— Кажи поне едно ужасно нещо — промърмори госпожа Станфорд.

— Уесли обича жените да припадат. Ти припадала ли си пред него?

— Не, Кимбърли — търпеливо отговори Лея. — Аз наистина имам работа. Трябва да приготвя закуска и така нататък…

Ким зарови лице в ръцете си и заплака.

— О, Лея, ти дори не се радваш да ме видиш. След като провали целия ми живот, мисля, че би могла да проявиш малко съчувствие към мен. Аз се омъжих, а ти дори не си ме попитала за това. Ти наистина си най-добрата приятелка, която съм имала.

Лея бе обладана от чувство на вина. Та седна на леглото и пое Ким в обятията си.

— Как мина сватбата ти, Ким?

Ким каза през хълцане:

— Неприятна. Ужасна. Отвратителна. Такава беше. Единствените хора, които присъстваха бяха един възрастен кльощав мъж на име Лестър и жена му, Джон и аз. Никой друг не дойде да види красивата ми рокля или да ми пожелае щастие. — Тя погледна към Лея. — Беше роклята, която трябваше да нося на сватбата ми с Уесли. Но ти ми го отне. О, Лея, аз все още не разбирам защо го направи. Уесли беше всичко, което имах, освен Стивън. А той никога не ме е харесвал.

— Кимбърли — Лея настина не знаеше какво да каже.

— Погледни тази ужасна рокля. Кафява. Виждала ли си ме някога, преди да нося кафяво? Джон каза, че е по-добре заради къщните работи, които ме кара да върша. Погледни ръцете ми. Червени и груби са. О, как бих искала никога да не бе ми отнемала Уесли.

— Ако имаше Уесли, ти пак щеше да работиш. Аз нямам прислуга и точно сега трябва да сготвя.

Тя премина край хълцащата жена и отиде при огнището. Другата я последва.

— Но поне Уесли нямаше да ме кара да правя през нощта тези неща, които Джон ме кара.

Лея бързо погледна нагоре.

— Всички мъже очакват от жените си да вършат „разни неща“ през нощта. Уесли не е изключение.

— И Уесли ли е толкова… пълен със сили?

— Да. Сега седни и обели този картоф.

— О, мога да направя това — гордо каза Ким. Взе картофа и седна на един стол. — Сърдиш ли ми се?

— Какво значение има? Това интересува ли те? — бързо каза тя, после се поуспокои — Ким, опитвам се да бъда търпелива. Съжалявам, че Уес се почувства задължен да се ожени за мен. Аз, разбира се, никога не съм искала да причинявам зло на някого. Ако си спомняш, той беше този, който реши да останем заедно, на него трябва да се сърдиш.

— Е, добре, такива са мъжете — безизразно каза Ким, както белеше картофа. — Той те харесва повече, защото си толкова вълнуваща. Около теб се случват всевъзможни неща. Сигурна съм, че Стивън се удави, защото искаше да се изтъкне пред теб. Джъстин се влюби в теб, а после Уесли реши, че си по-интересна от мен. И ти наистина си, Лея. Единственото интересно нещо, което върша, е да припадам, а съпругът ми изобщо не го харесва. Така че разбираш, наистина грешката е твоя. Имаш ли намерение да задържиш Уесли, или някой ден ще ми позволиш да си го върна?

— Кимбърли — бавно каза Лея, — ти говориш за разтрогването на два брака. Това не може да стане толкова лесно.

— Не знам. Приятелят на Уесли Клей е бил женен за Никол, после за някоя друга, после пак за Никол. Аз наистина не харесвам Джон кой знае колко много.

— Тогава защо се омъжи за него?

Тя спря да бели картофа.

— Това беше най-странното нещо. Аз престанах да се чувствам красива. Знам, че е глупаво, но се чувствах грозна. Тогава Джон ме помоли да се оженя за него. Това ме накара да се почувствам хубава и се съгласих. Аз не осъзнавах, че мъжете могат да бъдат толкова различни. Уесли винаги е бил мил с мен.

— Джон е лош, защото те кара да работиш и да вършиш разни неща в леглото?

Лея беше почти сготвила яденето, а Ким продължаваше да бели същия картоф.

— Малко или много — каза Ким.

Преди да успее да продължи, гъските вдигнаха врява. Вратата се отвори. Влезе Уесли, следван от Оливър и близнаците Макалистър.

— Мисля, че забравих да ти кажа, че работниците също закусват с нас. Те са на работа вече от няколко часа.

Лея имаше време единствено да поклати глава, преди да започне да хвърля още яйца и шунка в тиганите.

Кимбърли се държеше сякаш всички мъже са дошли да я видят. Ласкаеше се, че близнаците флиртуват с нея и мило се оплака на Оливър, че брат му Джъстин не е любезен с нея.

— О, беше много хубаво — измърка Ким, когато остана отново сама с Лея. — В моята къща никога не е толкова хубаво. Лея, Джон ще отсъства цял ден. Може ли да остана с теб? Ще ти помогна, а по-късно ти ще се погрижиш косата ми да стане хубава и лъскава като твоята.

Лея знаеше, че Ким ще й досажда цял ден, но не й даваше сърце да й откаже.

— Можеш да останеш.

За отплата тя я прегърна.

— Благодаря ти много. Толкова е хубаво, че имам приятелка.

Те прекараха заедно целия ден. Ким непрекъснато бъбреше и разказваше за предишния си живот, изпълнен с танци и красиви млади мъже. Мудно вършеше работата, която Лея й възлагаше. Не се оплака повече от това, че Лея й е „отнела“ Уесли и не спомена повече за съпруга си Джон.

Учудващото беше, че Ким се оказа добра компания. Бавно вършеше нещата, но след като разбере как и какво трябва да направи, проявяваше достатъчно желание. След обяда се смяха много, докато Лея миеше гъстата й руса коса.

Привечер Кимбърли си тръгна със сълзи на очи.

— Нито една друга жена не е била толкова мила с мен — проплака тя. — Всички бяха като Рийган, нелюбезни и лоши.

Лея мълчеше. Приемаше комплимента и не се опитваше да обяснява защо жените изобщо не харесват Ким. Може би това беше заради начина, по който тя се отнасяше с жените — с абсолютно пренебрежение, сякаш те изобщо не съществуват.

— Ела отново, моля те — каза искрено тя. — Прекарах чудесно.

На вечеря Уесли спокойно съобщи, че на другата сутрин Лея, Бъд и Кал ще го придружат до Суитбрайър. По лицата на тримата се изписа страх.

— Това е малък тих град — каза Уесли с недоволство. — Нищо няма да ви нарани. Единственото, което хората знаят за планините, е чутото от разказите на Ейб. Нито Джъстин, нито Оливър, нито Джон са казали нещо. Следователно вие сте в безопасност.

— А жената, по която Ревис стреля? — тихо попита Лея. — Той обясни на всички коя съм и къде живея. Тук прекарах един спокоен ден. Това няма да продължи, ако отида в града.

— Това е абсурдно, Лея! — избухна той и стисна зъби. — А вие двамата?

Бъд погледна Кал.

— Ние ще останем тук с Лея — каза тихо Кал.

— По дяволите всички вие — изкрещя Уес, скочи и събори стола. — Няма да живея със страхливци. Вие ще дойдете с мен, дори ако трябва да ви влача след себе си.

Никой не се засмя на намерението на Уес да се опита да влачи Бъд или Кал. Тримата гледаха в чашите си с кафе и кимаха.

— Така е по-добре — каза Уес. — Отивам да нагледам кравите.

Той излезе, очевидно все още ядосан.

— Ние не харесвахме Ревис, но харесвахме да стоим настрана от хората. Хората се страхуват от нас.

Лея не искаше да мисли за всичко, което можеше да се случи на сутринта. Уесли можеше да причини неприятности на този мъж, Девън Макалистър, за който Ревис каза, че е Танцьора. Хората можеше да се присмеят на Бъд и Кал и да наранят чувствата им. А тя… Не й се мислеше за това, какво може да й се случи.

Тя повдигна глава и погледна Бъд и Кал. Беше свикнала да ги вижда с разголени гърди, наметнати с кожи. Може би ако носеха ризи, хората нямаше да им се смеят.

— Искате ли да имате ризи?

— Не ни подхождат такива дрехи — отговори Бъд.

— Разбира се — каза Лея, стана и огледа кухнята, която трябваше да почисти. — Ако довечера ми помогнете, аз ще ви ушия ризи. Мисля да успея до утре сутринта.

Бавно започна да им обяснява какво смята да направи. Очите им грейнаха от удоволствие.

— Мислите ли, че можете да измиете чиниите, без да ги счупите?

Бъд възмутено я изгледа.

— Ние сме лекували счупени крачета на червеношийки. Можем да измием чиниите ти.

Когато Уесли се върна, видя Бъд и Кал да се занимават с женските работи, а Лея да реже огромни парчета тежък син памучен плат. Той разбра, че нещо се е случило и с усмивка попита може ли да помогне.

Лея не си легна до три часа сутринта. Ризите бяха ушити. Оставаха само илиците. Но момчетата можеха да ги облекат така поне за един ден. Пропълзя уморено към леглото. Уесли я прегърна сънено.

— Всичко ли свърши — попита той.

Тя кимна с глава и се прозя.

— Следващия път, когато решиш да осиновиш някого, гледай да е по-малък от тези двамата. Трябва да работя допълнително по три часа всеки ден, за да ги изхранвам. Не можеш ли да осиновяваш бездомни котки вместо великани?

Лея не го слушаше. Беше почти заспала. С усмивка той я притисна по-близо до себе си и отново заспа.

 

 

Утрото настъпи твърде рано за Лея. Беше толкова нервна, че счупи едното яйце направо в огъня. Беше забравила да сложи тигана. Бъд и Кал дойдоха за закуска. Те също бяха толкова изнервени и изплашени, че изядоха само по четири свински пържоли, шест яйца, по половин хляб, три пържени ябълки и по яребица. Това беше много оскъдна закуска.

— Надявам се да не припаднете от глад днес — каза Уесли, докато Лея прибираше масата.

Никой не му отговори. Оливър, Корд и Слейд се върнаха на работа, а Уесли приготви храна за обяд. Той беше решен да прекара целия ден в Суитбрайър и да покаже и на тримата, че положението не е толкова лошо, колкото изглежда.

Лея и Уес седнаха отпред на фургона. Бъд и Кал седяха сковано отзад. Лицата им бяха навъсени и мрачни.

Суитбрайър не беше голям град. Няколко къщи, конюшня, смесен магазин, дамска конфекция, ковачница и още няколко магазинчета тук-там. Нямаше от какво да се плашат. Но хората винаги оглеждат новодошлите.

— Те ни гледат — прошепна Лея.

— Разбира се, че ни гледат — сряза я Уес. — Никога не са ни виждали преди това.

Когато слязоха от фургона, една жена около петдесетте се приближи. Лея отстъпи, но Уесли я бутна напред.

— Ти трябва да си Лея Станфорд — усмихна се жената. — Ейб много ми е разказвал за теб.

— Ейб? — глупаво попита Лея.

— Аз съм Уилма Тъкър. Може би не си чувала, но дъщеря ми Карълайн е сгодена за брат ти. Ще станем едно семейство. Синът ми Джеси сега е сенатор — каза тя гордо. — Ще си дойде за сватбата, Флоид и аз наистина се гордеем с брат ти, а ти изобщо не приличаш на него.

Лея се разсмя и си отдъхна.

— Не съм виждала брат си от известно време. Уесли ми каза за сватбата. Ще ми позволите ли да ви представя моите приятели?

Бъд и Кал все още седяха на ръба на фургона. Лея им направи знак да слязат.

— Боже господи — възкликна Уилма, — колко са големи и хубави.

— Това са Бъд и Кал… — Лея нямаше представа каква е фамилията им.

Когато ги погледна, те се усмихваха на Уилма. Очевидно я харесаха. Тя не се страхуваше от тях.

— Харън, госпожо — каза меко Кал.

Уилма се усмихна.

— О, да, вие купихте земя близо до имението на Уесли. Ейб казваше… о, ето дъщеря ми.

Лея се зарадва, че все пак имаше някаква представа за Карълайн Тъкър. Тя изглеждаше точно толкова широка, колкото и висока. Красивото й лице беше изпъстрено с лунички. Имаше необичаен вид, но Лея веднага я хареса.

— Ти си Лея — Карълайн протегна пълната си малка ръка. — Ейб каза, че си най-красивата жена на света.

— Така ли каза?

Лея беше доволна да чуе това.

— Трябваше днес да се срещна с него, но никъде не го видях.

С неприятно чувство Лея усети, че се мъчи да си представи Карълайн и върлинестия ъгловат Ейб в леглото. Тя наистина се надяваше Карълайн да не лежи върху брат й.

— Не съм го виждала откакто сме пристигнали.

— Току-що го видях — каза Уес, който разглеждаше кожения хомот. — Влизаше в онази бяла къща накрая на града.

— Там живее Линкълн Старк — каза сърдито Карълайн и тропна с малкото си краче. — Ейб отново играе на комар. Обеща да не го прави. О, мамо!

Преди Уилма да успее да реагира, Карълайн се забърза надолу по улицата към бялата къща. Жената очевидно се сконфузи.

— Ейб наистина обеща — каза тя. — Карълайн сама взима, решенията си. И мисля, че тя наистина обича Ейб и…

Тя спря, защото се чу шум от блъсната врата, подобно на изстрел. След няколко секунди неясни викове и крясъци достигнаха до тях. Петимата мълчаливо се заслушаха. Сякаш някой хвърляше тежки предмети. След това един стол прелетя през прозореца навън.

— По-добре да отида да видя какво става — каза Уесли и погледна към уплашената Уилма.

— Надявам се Карълайн да не бъде наранена — прошепна тя.

Всички тръгнаха след Уесли.

Когато стигнаха къщата, една врата се отвори. Колода карти излетя навън и картите се разпиляха като големи, понесени от вятъра, снежинки.

— Няма жена, която да ми каже… — достигна до тях гласът на Ейб. — Внимавай, не удряй отново Линкълн. Карълайн, предупреждавам те.

Уесли изкачи двете стъпала към отворената врата, погледна вътре и зяпна от почуда. После започна да отстъпва, смеейки се.

— Тя добре ли е? — попита Уилма.

Уесли успя само да кимне през смях. След няколко минути се появи Карълайн Тъкър, преметнала през рамо слабото тяло на Ейб.

— Пусни ме ти, проклета, могъща кобила такава! — крещеше той зад гърба й.

— Мълчи, Ейб, мама ни гледа.

Изведнъж Ейб се укроти. Карълайн слезе по стълбите и спря пред майка си.

— Той каза, че никога повече няма да играе комар, мамо — тържествено каза тя.

— Вярно, госпожо Тъкър — каза Ейб. — Карълайн ми показа светлината. Лея! Ти просто си стоиш там — изсъска той, както си висеше с главата надолу. — Забрави ли, че съм ти брат? Трябва да ми помогнеш.

Лея упорито се мъчеше да не се разсмее.

— Здравей, Ейб. Какъв чудесен ден, нали?

Той я изгледа с мръсен поглед и започна да милва Карълайн отзад.

— Карълайн, скъпа, трябва да изпитваш повече уважение към мен.

— Мамо, мисля да заведа Ейб у дома. Ще си поговоря с Доул Старк за онова момче, което вкарва моето момче в грях.

— Аз? — зад тях се дочу глас.

Застанал на верандата, наведен над парапета стоеше приятен млад мъж — може би някога приятен. Едното му око бе черно. От носа му течеше кръв. Държеше напоена с кръв кърпа до носа си.

— Вашият скъпоценен Ейб започна играта. Грешката не е моя.

— Ха! — изсумтя Карълайн. Тя вирна нос и отмина царствено, нарамила беззащитния Ейб.

Вятърът носеше думите на Ейб.

— Ти беше прекрасна там вътре, Карълайн. Хареса ми как удряше Линкълн. Сигурна ли си, че трябва да чакаме сватбата, преди…

— Млъкни, Ейб — изкомандва Карълайн. — Не говори мръсни работи.

— Да, захарче — каза Ейб, ръцете му се движеха нагоре-надолу по задника й.

Пръв Уесли избухна в смях. Свали шапка и я удари в коляното си. Не можеше да остане сериозен.

Лея искаше да го спре, защото се страхуваше да не обиди Уилма, но тя протегна ръце и се хвана за Уесли, за да не падне. И двамата така се тресяха от смях, че едва се държаха на краката си.

— Откакто се запознаха, те винаги се държат така — обясни Уилма. — Ейб се вълнува и възбужда от това, че тя го желае.

— И Карълайн е безумно щастлива от това, че някой иска да бъде с нея — продължи Уесли. — Те са страхотна двойка.

— Кръвта ми изтича, а вие двамата ще си умрете от смях — обвини ги Линкълн Старк.

Лея, все още шокирана от цялата тази сцена, не знаеше как да реагира. Погледна Бъд и Кал и ги видя ухилени до уши. Тя се запъти към Линкълн.

— Нека влезем и аз ще видя как да спра кръвта.

След известно време Уесли влезе в къщата. Той все още се усмихваше.

— Навън има хора, с които искам да те запозная — родителите на близнаците, Линет и Девън Макалистър.

Танцьорът, помисли си Лея, докато переше кървавата кърпа. Сега е моментът, в който ще я разобличат като крадла, помисли си тя.