Джуд Деверо
Лея (11)

Глава единадесета

За Лея беше лесно да обръща внимание на Джъстин. Той като че ли винаги беше близо до нея, готов да й помогне. Усмихваше й се и й подаряваше цветя.

Една вечер, застанала до фургона, Лея държеше дивите цветя, които Джъстин й беше подарил. Седи приближи:

— Мислиш си да избереш малкия?

— Не бих нарекла Джъстин малък — отвърна Лея на намека. — Освен това никога не е ставало въпрос за избор. Уесли Станфорд е сгоден за Кимбърли и е много влюбен в нея.

— Може би някога е бил влюбен, но това е било преди да започне да прекарва по двадесет и четири часа от денонощието в нейната компания.

— Какво имаш предвид?

— Не се прави на невинна, млада госпожице! — смъмри я Седи. — Знам много добре, че си започнала да усещаш какво става между тях.

— Нищо не усещам, освен това за мен няма значение какво върши Уесли. Мисля, че бих могла да се влюбя в Джъстин.

Седи недоволно изсумтя и се запъти към гората, за да излее мръсната вода от тенджерата, която носеше.

След две нощи те се установиха близо до три семейства. Едни от тях свиреха на цигулка. Те поканиха всички наоколо на импровизирана танцова забава.

Дълго време Лея се приготвя за вечерта. Избра си рокля. Внимателно изми и среса косата си, така че да придобие чистия блясък и искрене на рубини.

Когато се движеше, дълбоко деколтираната й дреха от розова коприна проблясваше и улавяше светлината. По-тъмни розови панделки бяха вплетени в косата й и завързани под гърдите й.

— Приличаш на принцеса — ахна най-големият син на Седи.

На забавата присъстваха пет жени и петнадесет мъже. Там бяха четиримата едри, красиви и енергични синове на една от жените. Те веднага хванаха за ръцете Лея и Кимбърли и ги поведоха в буйни танци близо до огъня.

— Това не ми харесва — Кимбърли се опита да си поеме дъх между танците.

Лея нямаше време да отговори. Един друг мъж я повлече в танц.

— Изглежда, че се забавляваш — каза по-късно Уесли, като я пое в обятията си.

— Няма да споря с теб — тя се наслаждаваше на музиката и на лунната светлина.

— Красива си, Лея — прошепна Уесли. — Променила си се, откакто…

Чу настойчивия глас на Кимбърли откъм лагера и се спря.

— Уесли!

— По-добре върви — Лея се отдръпна от него.

Уесли нямаше желание да свали ръцете си от тънката й талия.

— Не още — каза той с досада — ще отида, когато съм готов.

Лея хвърли студен поглед към него:

— Ще отидеш, когато госпожица Шоу ти подръпне верижката. Извини ме, предпочитам да танцувам с някой друг.

Тя трепереше. Отдалечи се, намери Джъстин и се вкопчи в ръката му.

— Имам нужда да избягам от тълпата — каза му тя.

Джъстин я поведе в тъмната гора. Когато се скриха от погледите на хората, Лея се хвърли в обятията му и приближи устни към неговите. Нуждаеше се да се почувства жена. Беше й омръзнало да бъде отхвърляна и изоставяна. Беше отдала тялото и обичта си на Уесли, той се възползва от тях, а после я захвърли. Повече нямаше нужда от нея.

Кимбърли седеше на трона си, а Уесли, коленичил пред нея, й предлагаше даровете си.

— Омъжи се за мен — прошепна Джъстин. Целуваше я по шията. — Нека се оженим тая нощ.

Тя се отдръпна:

— Не бива да се жениш за мен. Аз… се хвърлям на врата на мъжете. Това не означава, че някой от тях трябва да се ожени за мен.

— Лея — Джъстин я хвана за раменете. — Не знам за какво говориш. Аз те обичам. Обичам те от първия миг, в който те видях. Искам да се оженя за теб. Искам да бъдеш моя съпруга и да живеем заедно.

— За колко време? Нямаш ли си момиче в родния си град? — Тя се отдръпна. — Не мога да се омъжа за никого. — Обърна се, затича се към техните фургони и налетя на Уесли и Кимбърли.

— Не мога да се върна — проплакваше Ким. — Толкова съм изморена, всичките онези мъже непрекъснато ме докосват. Това не ми харесва.

— На теб не ти харесва да бъдеш докосвана от никого, дори и от мен.

— Не е вярно. Нямам нищо против да ме докосваш, освен когато ми причиняваш болка. Нека не спорим, моля те. Трябва да спя.

Лея не искаше да подслушва. Тя пристъпи напред:

— Аз ще се погрижа за Ким — каза тя меко и прегърна русата жена, която плачеше.

Без обяснима причина това разсърди Уесли:

— Можеш да се грижиш за нея, нали — каза той през зъби. — Можеш да се грижиш за всичко и за всички. Това ли искаш? Всемогъщата Лея може с едната ръка да се грижи за мъж, а с другата да отглежда половин дузина деца. Нищо не е невъзможно за Лея, нали. Тя изглежда красива дори в мръсните си рокли. Иди се грижи за някой друг, аз ще се погрижа за Ким.

С тези думи той почти издърпа Ким от Лея и я поведе към фургоните.

Озадачена, тя мълчаливо гледаше след тях. Това избухване на Уесли бе едно от най-странните неща, които беше чувала. Дали той очакваше всички жени да бъдат като Ким? Нищо няма да бъде свършено никога, ако всички само седят и се грижат за косите си. Очевидно Уесли осъзнава това. Без съмнение той се разгневи, защото си помисли, че Лея не е достатъчно добра със скъпата му Кимбърли.

Лея сърдито се обърна. Защо прекарва толкова време в мисли за това какво Уес мисли, след като току-що й е направено предложение за женитба. Защо всъщност Джъстин би могъл да иска да се ожени за нея?

Болеше я глава. Тя си легна и заплака, без да знае защо.

 

 

През следващите три дни валя дъжд. Небето се разтвори и се изсипа на земята. Сякаш това нямаше да има край.

Джъстин караше фургона. Лея седеше до него. Преминаваха през дълбоки, пълни с кал локви. Дъжд се изливаше върху тях и те не можеха да се предпазят нито с шапки, нито с дъждобрани.

Уесли направи местенце за Ким вътре във фургона и й донесе всичката храна. На два пъти Лея видя Джъстин да се хили самодоволно на Уесли. Тя си помисли, че Уес няма да се сдържи и съвсем скоро ще му избие няколко зъба.

На четвъртия ден грейна слабо слънце, което се отразяваше в калните локви. Вечерта не бе лесно да се подготвят за лагеруване. Локвите приличаха на малки кални езера. За да достигне до фургона, Лея трябваше да си проправи път между две дълбоки кални дупки. Щяха да установят лагера на известно разстояние от фургоните и Лея едва балансираше между дълбоките, пълни с лепкава кал ями с два тежки вързопа в ръце.

Уесли седеше до фургона и я наблюдаваше изпод периферията на шапката си. Дрехите му бяха все още мокри на места.

Лея издърпа един огромен вързоп храна от фургона и се запъти към лагера.

— Дръж — Уесли й подаде една чанта, в която тя знаеше, че има тиган. — Това ще ти потрябва.

Лея погледна товара си, после се върна и взе тигана.

— И това — каза Уес и нахлузи на рамото й един оглавник. Тя погледна рамото си, после тясната ивица земя, по която трябваше да мине:

— Може би ще трябва да се върна и за някои други неща?

— Искаш да кажеш, че не можеш да носиш толкова много? — повдигна вежди той.

— Така смятам — започна тя, но Уесли й хвърли още един оглавник на другото рамо.

— Разбира се и това — нахлузи на главата й един шнур, така че тежкият чувал увисна на гърба й.

— Това ли е всичко? — краката й вече се подгъваха под тежестта на товара.

— Това е достатъчно. А, ето и шапката на Джъстин. — Той постави твърде голямата шапка на главата и скри очите й.

— Не виждам добре — измърмори тя с отметната назад глава.

— Това да не те притеснява. Няма нещо, което да притесни Лея. Сега върви, защото хората се нуждаят от всички тези неща.

Той я обърна и я побутна към тясната ивица земя.

Мислите й бяха твърде заети с това къде де стъпи, за да мисли какво крои Уесли. При първата стъпка шапката падна и тя престана да вижда. Отметна назад глава, но връзките на чувала се впиха във врата й и я заболя силно.

Успя да извърви около десет стъпки. Беше достигнала средата на пътя, когато левият й крак потъна в нещо лепкаво и блатисто. Опита да се измъкне, но започна да губи равновесие. Един от оглавниците беше паднал от рамото й и се спускаше по ръката й. Опита се да го повдигне, като сви рамо, но тогава кракът й изгуби почва.

За миг се олюля на ръба на ямата. После падна назад в меката и рядка кал.

Седеше в калта и премигваше. Все още стискаше здраво всички вързопи. Голяма капка рядка кал се спусна по челото й, носа й и почти стигна до устата й. Тя се опита да я издуха нагоре.

Точно тогава смехът на Уесли я накара да вдигне поглед. Той стоеше наведен към нея на сухото парче земя и я гледаше удивено.

— Като че ли това е нещо, с което всичко можещата Лея не успя да се справи. Мислеше, че можеш да преминеш през калта с половината от товара на гръб. Изглежда обаче, че не можеш — каза той с огромно задоволство.

Лея повдигна едната ръка. Калта се стичаше под мишницата й. Опита се да отмести от челото косата си, от която се процеждаше кал. Шапката на Джъстин наполовина бе потънала в калта. Нямаше представа за какво говори Уесли. Започна бавно да отмества вързопите, да ги сваля от гърба си и да ги поставя върху сухата земя.

— Дори не помоли за помощ, когато падаше — каза Уес, докато поемаше от нея чувала с храна. — Ако не бях тук, нямаше да има кой да ти помогне да се измъкнеш от калта.

— Нямаше да съм тук, ако ти не ми помогна с толкова много багаж — каза тя и свали чувала от врата си.

— Някога минавало ли ти е през ум, че можеш да отказваш?

Той вече не се смееше.

— Защо трябва да вършиш всичко сама? Защо никога не искаш помощ?

Лея го погледна и в този миг осъзна, че седи, потънала до шия в калта, само защото той се опитваше да й даде урок. Разбира се, че понякога тя се нуждае от помощ! Но напоследък това, което вършеше, беше опит да свърши своята работа и тази на Ким. Опитваше да се грижи и да защитава жената, която той обича.

Уес не видя промяната в погледа й, нито че тя спусна ръце в калта. Когато пое последния вързоп, Лея протегна ръка и замери ухиленото му лице с шепа лепкава кал. Той започна да обяснява нещо, плюейки калта, но тя продължи да го обстрелва с отвратителните редки пръски. Когато спря, той се огледа. Целият беше покрит с големи тъмни петна. Все още седяща в калта, Лея го погледна и каза през смях:

— Мислиш ли, че твоята Ким ще те приеме с разтворени обятия?

— Защо ти, малка… — Започна той и се хвърли към нея. Лея успя да се отмести точно когато Уесли падна по лице в калта до нея. Когато я погледна, единственото светло място, което се виждаше от него, бяха очите му. Тя се разсмя.

— Уесли — задъхано се опита да се изправи тя — нека ти помогна.

Смеейки се, той протегна калната си ръка към нейната и когато тя я пое, той я дръпна в калта при себе си.

— Не! — извика тя, преди да цопне обратно. Сега вече дори малкото останали чисти петънца по нея се покриха с кал. — Ти си непоносим… как можа да направиш това, погледни ме!

— Такъв съм — ликуващо отговори той. Очите му бяха приковани в калната й, прилепнала като гипс и очертаваща формите й рокля.

Беше трудно, почти невъзможно да останеш горд, когато изцяло си покрит с кал. Това, че я накара да падне, а сега я гледаше с похотлив поглед, ядосваше Лея. Опипващите му погледи й бяха омръзнали. Тя беше повече от едно тяло.

Със свити юмруци тя се хвърли върху него.

Той се смееше. Разтвори ръце и я пое в обятията си и започна да се въргаля заедно с нея в калта.

— Спри — извика тя, като се опитваше да го срита. — Уесли!

— Не можеш да правиш всичко, нали, Лея? — Той преметна крак през нейните, за да не се съпротивлява — Нали, Лея?

Тя се бореше под него.

— Разбира се, че не мога. Никога не съм казвала, че мога всичко.

Той се хилеше. Белите му зъби блестяха под калта.

— Със сигурност си съвсем мръсна.

— Благодарение на теб — лицето й се промени, не можа да се сдържи да не се разсмее; трябваше да са ужасна гледка. — И ти не си от най-чистите — тя престана да се бори. Погледна го.

— Кажи ми нещо, което не можеш сама да направиш?

— Какво? О, Уесли, не може ли по-късно да си задаваш идиотските въпроси? Позволи ми да стана и да се измия.

Маската от кал на лицето му изобщо не помръдна. Тя го побутна, но той не реагира. Тя въздъхна:

— Има много неща, които не мога.

— Какви например?

Лея се замисли за миг:

— Ти си виждал само как върша къщната работа. Аз винаги съм работила във ферма и винаги съм вършила земеделска работа. Затова я умея.

— Чакам — упорито каза той.

— Ловуване! — каза тя доволна от себе си. — Веднъж отидох с брат ми на лов, но толкова се уплаших, че той трябваше да ме върне у дома. През нощта чух мечка и това ме уплаши. Ето, това е нещо, което не мога.

— Нещо друго?

— Невъзможен си. Дори ушите ми са пълни с кал. Пусни ме. Е, добре. Не мога да чета, не мога да пиша, оръжията ме плашат. Страхувам се, когато съм сама, далеч от хората. Мразя хората, които гледат на мен като на една Саймънс.

Последните думи тя изрече жлъчно.

— Оръжия, а? — каза той, като не обърна внимание на последните думи. Притисна я още по-здраво, и продължи да се търкаля с нея в калта.

— Уесли! — възкликна тя.

— Оръжие и ловуване — възкликна той. Те се въргаляха и въргаляха в калта.

Единственото, което Лея можеше да направи, за да не затъне, бе да се притиска към него.

— Погледнете — над главите им прозвуча гласът на Седи. — Истинска двойка прасета, въргалящи се в калта!

Лея бе убедена, че лицето й е почервеняло под калта. Уесли се хилеше.

— Чул съм, че вие, дами, използвате калта за разкрасяване. Просто си, помислих да опитам и аз, а Лея се съгласи да ми покаже как. Нали така, Лея?

— Пусни ме, глупако! — просъска тя.

— Уесли — дочу се гласът на Ким. — Какво правите вие двамата заедно в калта? Паднахте ли?

— Да — каза той тихо, така че да го чуе само Лея. После се изтърколи, за да може да види Ким. — Лея падна, а аз скочих след нея.

Гласът му беше предизвикателен.

— Ооо — примигна Ким — не знаех, че човек може да плува в калта.

Лея стоеше сериозна. Цялото държание на Уес я защитаваше.

Бавно Уес започна да се изправя.

— По-добре да отидем да се измием. — Той протегна ръка на Лея.

Тя не беше сигурна дали трябва да му се довери, но този път очите му бяха сериозни и тя прие предложената ръка. Той я пое в обятията си и Лея не протестира.

— Уесли… — обади се Ким.

— Трябва да заведа Лея до реката — отговори той и я отмина.

Нещо в погледа му накара Лея да замълчи. Зад тях Седи каза:

— Ела с мен, Кимбърли. Ще ти приготвя нещо хубаво за пиене.

 

 

На реката Уесли я остави сама. Когато се върна при другите, беше намръщен. Кимбърли занесе на Лея кърпа и чисти дрехи.

— Лея — каза тя озадачена — мисля, че не бива една дама да се търкаля с мъж в калта. Не смятам, че това е най-подходящата постъпка.

— Ким, наистина не съм го направила нарочно. Аз паднах.

— И Уесли скочи, за да те спаси? — Като че ли Ким се нуждаеше да бъде убеждавана в това.

Лея просто кимна с глава.

— Уесли не е вече толкова мил с мен — продължи Ким. — Снощи той беше много груб, а днес почти не ми говори.

— Какво му каза преди той да ти отговори грубо? — попита Лея, докато се обличаше.

— Говорих му за нашата женитба, която очаквам с нетърпение. Казах му, че се радвам, че ще бъда облечена в бяло. Имам предвид, че при първия му брак ти не можеше…

Погледът на Лея я спря.

— Не искам да кажа нищо лошо за теб, Лея. Ти ще можеш да носиш бяла рокля на сватбата си с Джъстин. Никой в Кентъки не ще узнае истината. Нито Уесли, нито аз ща кажем на някого.

С изправена глава Лея тръгна обратно към фургоните. Съвсем бе забравила да попита с какви груби думи е отговорил Уесли на изявленията на Ким относно нейната девственост.