Джуд Деверо
Лея (28)

Глава двадесет и осма

Лея бавно сплиташе дългата коса на Кимбърли.

— С нетърпение очаквам танците довечера — говореше Ким. — Ще облека розовата си копринена рокля и дантеления шал. За пръв път от месеци ще ходя някъде. Не съм била никъде, освен при теб. През останалото време Джон ме кара да си стоя у дома. Ти какво ще облечеш довечера, Лея?

Лея се обърна към пълната с мръсни чинии мивка.

— Аз няма да ходя.

— Няма да ходиш! О, Лея, ти трябва да отидеш. Всички ще бъдат там. Дори Бъд и Кал ще ходят. — Тя се засмя. — Чух, че Миранда Макалистър им е ушила нови ризи и всички умират да видят дали ще може да танцува едновременно с двамата. Толкова забавно ще бъде.

— Забранено ми е да ходя — каза Лея с потиснат гняв.

— Забранено! — Ким се слиса. — От кой? Да не би Уесли да не ти позволява да ходиш?

Лея стисна силно една чиния под мръсната вода.

— Мислех, че е време да изляза от къщи и да се срещна с хората, но съпругът ми не иска и да чуе за това.

Ким погледна така, сякаш чуваше най-трагичната история в живота си.

— Но защо, Лея? Уесли е най-добрият, най-внимателният, най-деликатният мъж на света. Как може да ти забрани да отидеш на танците?

— Нямам представа. Той отказва да обсъдим този въпрос. Просто каза, че не иска да бъда заобиколена от толкова много хора.

— Предпочитам да бъда заобиколена от хора, отколкото да стоя сама с Джон — отвърна Ким. — Вероятно Уесли ти е дал някакво обяснение.

Лея се обърна към нея. Едва сдържаше сълзите си.

— Може би един Станфорд не иска да го виждат в компанията на една Саймънс, обвинена в убийство. Може би той не може да понесе мисълта хората да знаят за каква жена се е оженил.

— О, Лея — прошепна Ким като я прегърна. — Седни и аз ще ти приготвя чай.

Лея послушно седна. Раменете й трепереха от мъка и отчаяние.

— Не е много мило от страна на Уесли — каза Ким, като седна до нея и забрави за чая. — Когато се запознах с теб за пръв път, се ужасявах от мисълта, че ще пътувам с една от Саймънс. Стивън говореше най-ужасни неща за теб. Хвалеше се как той ще… ами как ще върши разни неща с теб още от момента, в който Уесли те прехвърли на него. Каза, че всички жени на Саймънс обичат… нали знаеш… секса.

Лея гледаше Ким с ужас.

— Аз му вярвах дълго време — продължи тя. — Но ти винаги беше толкова мила с мен, толкова различна от другите хора. Ти не се вмъкваше в леглата на всички мъже, както твърдеше Стив. Аз разбирам защо Уесли предпочете да остане с теб. Но бях много, много сърдита — в гласа й се чувстваше нотка на извинение.

— Как ти съобщи Уесли, че иска да остане женен за мен? — поинтересува се Лея.

— Всъщност беше много мил, въпреки че тогава не мислех така. Каза, че му е било трудно да вземе решение, но че трябва да остане женен за теб.

— Трябва? Това ли е всичко?

Ким се усмихна.

— Каза, че винаги ще ме обича, защото съм първата му любов, но трябва да направи това, което е редно. Той се е оженил за теб и трябва да удържи дадената дума.

Лея се изправи.

— Тези Станфорд са добри хора, нали? Истински вярват в честността и лоялността. Дори когато това означава да извършиш нещо толкова отвратително, като например да останеш женен за оная малка никаквица от блатото, която го вкара насила в брачния хомот. Разбира се, има някои компенсации. Жени с моето положение стават страшни партньори в леглото и в работата. Ако изпаднат в беда докато защитават един Станфорд, ги крият далеч от хорските погледи. Няма защо да излизат навън. Трябва да си седят у дома, да готвят, да чистят, да топлят леглото през нощта или през деня. Жените Саймънс много лесно могат да бъдат убедени за това.

— Лея — Ким се нацупи. — Може би всичко това е вярно, но когато Уесли ми каза, че ще остане женен за теб, почувствах, че той го иска, а не че трябва. Уесли може да е ужасно упорит, но той никога няма да направи нещо против волята си.

— О, той искаше да остане женен за мен? Добре — гневно каза Лея. — Къде другаде можеше да намери едновременно работник и секспартньор. Веднъж само ме заведе в града, за да ме представи. Оттогава насам не ми е позволявал да излизам. Тази вечер той не иска да бъде притесняван от някой като мен.

Ким се намръщи още повече.

— Не разбирам. Мислех, че ти не искаш да ходиш в града.

— Известно време не исках, но от две седмици насам всеки път, когато спомена, че искам да се срещна с хората лице в лице, той ми изтъква дузина причини, заради които да остана у дома. А тази вечер ми забранява да ходя на танците.

— Надявах се, че ще бъдеш там — каза Ким. — Всъщност аз дори ти донесох подарък. — Тя извади от джоба си пакетче, увито в парче плат. — Мисля, че много ще отива на зелената ти рокля.

Лея бавно отвори пакетчето и видя една златна ръчно изработена брошка. В средата върху овал от слонова кост беше нарисуван малък портрет на жена.

— Коя е? — прошепна Лея.

— Не знам. Много е стара, не мислиш ли? А зелената рокля от портрета прилича досущ на твоята. Така ми се иска да дойдеш довечера.

— Ще дойда — изведнъж каза Лея и сама се учуди на думите си. — Уесли Станфорд си мисли, че може да ме скрие, но това не е вярно. Може би си мисли, че вместо кръв във вените на една Саймънс тече тиня. Но не е така.

— Не съм убедена, че трябва да го правиш, Лея. Понякога Уесли може ужасно да се ядоса.

— Уесли Станфорд дори не разбира значението на гнева. Нямам намерение да прекарам остатъка от живота си в тази къща и да се самосъжалявам. Не е вярно, че съм участвала в онези убийства и няма да стане вярно, дори ако онази жена продължи да говори за това до второ пришествие.

— Радвам се, че чувстваш нещата така, но Уесли ти е забранил и… — изведнъж Ким светна. — Ако плачеш и кажеш, че ще умреш, ако не отидеш, може да ти позволи. В такъв случай няма да ти се наложи да му се подчиняваш. Или вероятно би могла да припаднеш. Уесли обича…

Лея строго я изгледа.

— Няма да се моля, нито ще припадам. Първо ще изпратя Уесли на танците, а после ще се появя направо там. Едва ще дочакам да видя лицето му.

— И аз едва ще дочакам този момент — мрачно каза Ким. — Мисля, че направо ще се строполя мъртва, ако някой ми се разгневи толкова много, колкото Уесли на теб.

— Заслужава си да покажа на този арогантен мъж, че не може да ме държи скрита от хората като че съм нещо отвратително и срамно. А ти, Ким, ще ми помогнеш ли?

Ким пребледня.

— Не, Лея, Уесли ме плаши.

— Мисля, че ти каза, че той е мил и любезен?

— Да, когато правиш това, което иска. Наистина, вероятно няма да мога да ти помогна.

Лея седна срещу Ким.

— Всичко, което трябва да направиш, е да му изпратиш довечера една бележка, в която да пише, че се нуждаеш от помощ. Напоследък Уес се върти около мен, но веднага ще ме остави, когато стане въпрос за теб. Ти си единствена. Когато излезе, ще отида на забавата. Дойде ли у вас, ще види, че двамата с Джон ви няма, ще се върне обратно и като види бележката, ще дойде на танците. Ако той не иска да дойде, ще се наложи да се прибера вкъщи с някой друг.

— Мислиш ли, че Уесли ще те бие, когато се прибереш? — сериозно попита Ким. Отвори широко очи. — Мислиш ли, че ще набие и мен?

— Разбира се, че не. Очаквам, че ще полудее от гняв, но се надявам да му покажа, че няма да го изложа пред хората. Никол ми намери учител, който ме научи да танцувам. Дрехите ми са различни от това, което носят тези от блатата. Може би когато Уесли се успокои, ще разбере, че не е срамно да ме показва пред хората.

— О, Лея — Ким хвана главата си в ръце. — Ужасно се страхувам да го направя. Уесли не действа така, сякаш се срамува от теб. Всъщност той много те харесва. Не можеш ли сама да напишеш бележките, за да бъда невинна. Мога да кажа, че нищо не знам за това. Мога да лъжа много добре и за мен е лесно.

— Аз не мога нито да чета, нито да пиша. И ако някой друг остави съобщенията, той без съмнение ще бъде намесен. Освен това около мен има само мъже. Те ще вземат страната на Уесли. Моля те, Кимбърли, много те моля.

Очите на Ким бяха пълни със сълзи от страх. Тя кимна в знак на съгласие.

 

 

Уесли се връщаше във фермата и си представяше всички неща, които ще каже на Кимбърли. Какво ли се бе случило, за да напише такава безумна бележка? Без съмнение Джон се бе осмелил да й предложи да свърши някоя работа, вместо да се излежава. А тя в гнева си вероятно е седнала да пише на него. И Уес като пръв глупак се беше втурнал да й помага и дори беше готов да набие такъв добър човек като Джон Хамънд, за да я защити.

Той пристигна, но къщата беше празна. Един от работниците му каза, че Джон и Кимбърли са отишли на танци преди един час. Всичко, което мислеше сега, беше, че е оставил Лея сама вкъщи, незащитена, единствено с работниците. А доколкото Уес знаеше, един от тях беше Танцьорът. Точно в този момент той нямаше доверие на никого. Беше почнал да подозира Бъд и Кал. Въпреки това остави сама вкъщи унилата си, нещастна, уморена и изтощена жена. Вероятно тя беше станала жертва на някакъв заговор.

— Лея — извика той, преди да слезе от коня. Втурна се в къщата и отново извика: — Лея!

Пустото и празно място накара сърцето му да подскочи. Изтича навън. Затича се към курника, постоянно викайки името й.

— Къде е Лея — извика към един от близнаците на Макалистър.

— Мисля, че си е вкъщи.

— По дяволите — изруга Уес и се втурна обратно. Тогава видя на масата бележката:

„Скъпи Уесли,

Лея не може да чете и въпреки че ми каза какво да пиша, аз ще ти кажа истината. Не е много любезно от твоя страна да й забраниш да дойде на танците. Тя е много обидена, защото си наранил чувствата й и ме накара да напиша две бележки, за да може да се измъкне от къщи. Наистина Уесли, вината не е моя. Моля те, не ми се сърди.

С обич: Кимбърли.

P.S. Лея наистина е много добра. В нея няма нищо отвратително, макар че идва от блатото. Моля те, не я бий.“

— Да я бия! — Уесли се слиса. — О, господи, глупави жени! Може да те бия до посиняване, само да си още жива!

Той смачка бележката и излезе от къщи. С няколко бързи стъпки се метна на коня и се втурна към града.

 

 

Лея беше доста нервна по пътя към магазина на Макалистър, където беше тържеството. Не беше много подходящо за нея да се движи сама без придружител.

— Лея — извика някой.

Джъстин Старк беше застанал отвън и се забърза към нея, за да й помогне да слезе от коня.

— Къде е този твой съпруг, който те държи заключена далеч от нас? Не те изпуска от поглед, нали?

— Уесли… Трябва да свърши нещо. Ако приключи навреме, ще дойде.

Лея говореше, без да погледне Джъстин в очите. Той я хвана за ръка.

— Не питам за това. Уес губи, а ние печелим. Ела да танцуваме. Нека да покажа на всички, че съм с най-красивото момиче в целия щат.

Магазинът беше разчистен и осветен. Като че ли бяха взети всички фенери в града. В единия край на голямото помещение имаше четирима цигулари, а в другия беше опъната дълга, дълга, отрупана с храна маса.

— Трябваше да донеса нещо — промърмори Лея.

— Красивото ти присъствие е достатъчно.

— Лея! — възкликна до нея Кимбърли. — Ти си тук? А Уесли…

— Ще ни извиниш ли? — каза Лея на Джъстин и поведе Кимбърли към един ъгъл.

— Видя ли Уесли? Какво каза той? Беше ли много сърдит?

— Кимбърли — бавно каза Лея, — пила ли си?

— Толкова малко, че не си струва да се споменава. Бащата на Джъстин приготви чудесно питие. Само една глътка от него ме кара да се отпускам. Толкова съм изнервена, а Джон едва ми говори. Не мислиш ли, че Джъстин изглежда много хубав тази вечер? Всъщност всички мъже изглеждат прекрасно. Всички, с изключение на съпруга ми.

— Кимбърли, искам веднага да хапнеш нещо. И за бога, престани да приказваш.

Със сила Лея поведе Ким към отрупаните маси.

— Лея — каза Линет Макалистър и я погледна така, сякаш вижда призрак. — Не вярвах, че ще дойдеш.

— Каква красива рокля — каза Агнес Емерсън. — Това снимката на майка ти ли е? — тя посочи брошката й.

— Подарък ми е от една приятелка. Може ли да взема една чиния храна за Ким. Бих искала някой да я наблюдава дали ще изяде всичко. Аз трябва да разговарям с Доул Старк.

Агнес погледна Ким и веднага разбра.

— Кажи на Доул няколко думи и от мое име — извика тя след Лея.

Доул си седеше на обичайното място пред камината. Единствената разлика беше, че столът му бе обърнат с лице към танцуващите. Лестър Сорей беше седнал до него. Побутна го, когато видя, че Лея приближава към тях.

— Да, госпожо — каза Доул. — Какво да направя за теб?

— Искам да те помоля да не даваш повече на Кимбърли Хамънд от това, което си й дал.

— Тази млада дама със сигурност издържа на пиене — каза той учудено. — Мислех, че ще пресуши цялата кана.

Лея го погледна гневно.

— Къде е съпругът ти? — попита Доул. — Не мислех, че ще ти позволи да дойдеш.

Лея избягна отговора и го погледна.

— Добре — продължи Доул. — Няма да й давам да пие повече. Срамувам се, че го направих. Тази малка дама има добри възможности.

— Госпожа Станфорд?

Лея се обърна и видя Джон Хамънд.

— Мога ли да те поканя на този танц?

Лея хвърли един бърз поглед, за да види дали Ким се храни и пое предложената ръка.

Уроците, които беше вземала, не я бяха подготвили за тези буйни народни танци. Когато свършиха, тя си вееше с ръка.

— Какво ще кажеш за глътка въздух? — очите на Джон весело потрепваха.

— Наистина имам нужда — разсмя се Лея.

Навън звездите мигаха над главите им. Прохладният въздух я омайваше и тя много се радваше, че беше дошла на танците. Особено като си помислеше за забраната на Уес.

— Бих платил, за да узная мислите ти.

Тя му се усмихна.

— Просто си мислех колко е хубаво, че дойдох.

— И аз — каза Джон сериозно. — Отдавна исках да поговорим. Всъщност искам да се посъветвам с теб. Знам, че Кимбърли е нещастна, но честно казано не знам защо, нито как да я направя щастлива. Положих много усилия, за да бъда търпелив. Когато се върна от работа, няма готова вечеря. Седмици ми отне да я науча да пържи яйца за закуска. Направих всичко възможно да бъда снизходителен и милостив с нея. Разбрах, че не е свикнала с много работа. Но каквото и да върша за нея, тя винаги е обидена и недоволна. Трябва да ми повярваш, аз наистина обичам съпругата си и ако мога да си позволя да издържам прислуга, с радост бих наел. Но не мога. Знам, че двете сте приятелки и си помислих, че е споделила нещо. Моля те, помогни ми!

Лея не беше съвсем сигурна, но й се стори, че вижда в очите му сълзи. Проклета Кимбърли, помисли си. Нейният мързел е причинил толкова нещастия на този мил мъж.

— Не ми е казала много — излъга Лея.

— Но все пак нещо е споменала? Каквото и да е? — гласът му беше пълен с отчаяние. — Ако науча точно от какво се е оплаквала, може би ще успея да направя нещо. Аз наистина искам да я направя щастлива.

— Бракът по принцип не й тежи — започна бавно Лея. — Но работата не й харесва.

Джон се усмихна.

— Колко си мила. Няма ли нещо… по-специално, от което да се е оплакала?

— Джон — каза Лея и постави ръка върху неговата. — Аз наистина искам да мога да ти помогна. Кимбърли ми е приятелка, но знам, че с нея е много трудно да се живее. Ще поговоря с нея и ще се опитам да направя нещо. Искам двамата да бъдете щастливи.

— Моля те, опитай се да я убедиш, че я обичам.

— Ще се постарая. А сега нека влезем вътре.

С широка усмивка Джон й предложи ръката си.

— Трябва да си чула дузина пъти тази вечер, че изглеждаш чудесно. Зеленото много отива на очите ти. Да не би случайно портрета на брошката да е на майка ти?

Лея направи лека гримаса. Спомни си, че майка й никога в живота си не е носила копринена рокля.

— Всъщност Кимбърли ми я подари. Може би е снимка на някой от нейното семейство.

— А, да, вероятно съм я виждал преди, но не си спомням. Много мило от нейна страна да ти направи подарък, нали? Вероятно може да ти разкаже историята на жената от снимката и ти ще ми я разкажеш. Като че единствения начин да опозная съпругата си е чрез трето лице.

Сърцето на Лея се сви от жал. Искаше й се да удари Кимбърли за това, че не се държи добре с този мил човек.

— Извини ме — каза тя, когато влязоха вътре и тръгна право към Ким.

— Ти говореше с Джон — войнствено каза приятелката й преди Лея да проговори. — Той за мен ли те разпитваше?

— Да. Бедният човек работи по цял ден, за да те направи щастлива, а ти си толкова нелюбезна с него.

— Лея — започна Кимбърли, но в този момент Джон застана пред нея и протегна ръка.

— Ще танцуваш ли с мен? — попита той с копнеж в гласа.

Ким пребледня.

— Да — прошепна и пое ръката му.

Лея наблюдаваше как се присъединиха към другите. Всеки път, когато Ким приближеше към Джон, навеждаше глава. Накрая на танца тя съвсем престана да се усмихва.

— Не можеш цяла нощ да стоиш облегната на тази стена — каза Джъстин. — Очаквам всеки момент съпругът ти да връхлети и да те прибере далеч от всички нас.

— Страхувам се, че очаквам същото. Мислиш ли, че можем да похапнем, вместо да танцуваме? Настроението ми за танци се изпари.

— Това има ли нещо общо с Джон и Ким? Наблюдаваш ги от дълго време и се мръщиш.

— Не обичам да гледам как някой страда.

— Ким може да направи всекиго нещастен. Съжалявам Джон, задето трябва да живее с нея. Ъх, ох, мисля, че връхлита буря.

Към тях, гневен като ураган, приближи Уесли. Памучната му риза беше напоена с пот, а косата — полепнала по лицето му.