Джуд Деверо
Лея (8)

Глава осма

Лея събра цялата си смелост, за да погледне отново хората в очите. Беше сигурна, че ще се държат с нея като с уличница и не беше подготвена за топлото посрещане. Докато е била горе, бяха дошли трима музиканти — двама с цигулки и един с банджо и вече свиреха.

Преди да има възможност да помисли, някой я бутна в ръцете на Уесли и той я поведе за първия менует.

— Изглежда си върнала самообладанието си — каза Уес преди Лея да смени партньора си.

Часове наред тя се въртеше около един или друг мъж. Веднъж забеляза Ким да танцува с Уесли. Той гледаше русата жена със загриженост. Лея се престори, че не ги е видяла.

Тази вечер тя на два пъти чу да се споменава името Джъстин Старк, но не попита кой е той. Към полунощ Уесли обяви края на празненството. На следващата сутрин трябваше да стават рано. Хвана Лея за ръка и подръпвайки и побутвайки я, тръгнаха по стълбите.

Лея се чувстваше прекрасно. Беше изпила доста от чудесния пунш на Бес и когато влезе в стаята си тананикаше. На леглото бе поставена най-красивата й нощница, полупрозрачна смесица от коприна и набори. Лея я взе и започна да танцува из стаята.

— Пияна ли си — попита спокойно Уесли, като си събличаше ризата.

— Колко прекрасно — каза тя и погледна голия си до кръста съпруг.

В погледа му заблестя искрица интерес. Може би повече от искрица.

Лея спря да танцува, но главата й се въртеше.

— Ще ме любиш ли — прошепна тя.

Лицето на Уес се промени, когато я видя осветена от златната светлина на единствената лампа в стаята. Пристъпи към нея:

— Вероятно можеш да ме убедиш.

Лея изпусна нощницата. Очакваше го затаила дъх. Сърцето й силно биеше. Повече от всичко искаше той да я държи в обятията си и отново да я целува. Той се приближи. Тя го докосна. Връхчетата на пръстите й потънаха в тъмния мъх на гърдите му.

— Уесли — прошепна тя, когато той наклони глава към нейната.

Някой почука силно и бързо, но не беше чут, докато не се отвори вратата. Влезе Стивън Шоу.

— Като че сестра ми има право.

— Какво по дяволите правиш тук — сърдито попита Уесли.

— За разлика от теб, Станфорд, аз нямам две жени в две стаи. Малката ми сестричка си изплака очите. Тя е убедена, че правиш точно това, което видях. — Той изгледа Лея застрашително. — Аз й казах, че си мъж на честта и на теб може да се довери. Обаче, след като видях как тази разпусната млада жена тича след теб цяла вечер, знаех, че я заблуждавам.

— Навън! — каза Уесли уморено и се отдалечи от Лея. — След няколко минути ще дойда при Кимбърли.

— След като приключиш тук? — изсмя се Стивън тържествуващо и излезе от стаята преди Уес да може да отговори.

— Съжалявам — започна Уес.

Лея гневно го изгледа. Настроението й, освободено от алкохола, лесно преминаваше от любов към омраза.

— Съжаляваш за това, че не можа да довършиш започнатото? Съжаляваш, че не си се възползвал от слабостта на една от уличниците на рода Саймънс?

— Не знам за какво говориш. — Той посегна към ризата си. — Ти си моя съпруга и…

— Твоя жена ли съм? Май аз съм тази, която цяла нощ се опитваше да те накара да спреш да се въртиш около прекрасната госпожица Шоу?

— Дръж си езика зад зъбите — предупреди той.

— Езика? Не мислиш ли, че ние Саймънс можем и по друг начин да използваме езика си, освен за говорене? Не е ли това в кръвта ни?

Уесли спокойно си облече ризата.

— Наистина не знам защо си толкова разстроена. Ти беше тази, която предложи да пътува с нас като моя братовчедка. Винаги си знаела какво изпитвам към Ким. Винаги съм се стремил да бъда честен и справедлив.

— Справедлив! Ти почти ме нападна в тази стая. Това ли наричаш справедливо!

Уесли почти се усмихна.

— Ти направи всичко възможно да ме омагьосаш тази вечер. Роклята ти не е от тези, които биха успокоили един мъж.

— Не съм я облякла заради теб — каза тя меко и се обърна, за да прикрие унижението.

Уесли се усмихна.

— Лея, наистина, аз съм поласкан, че ти положи толкова усилия, за да ме вкараш в леглото си. Чувствах се добре, когато флиртуваше с мен, дори докато танцуваше с другите мъже. Убеден съм, че ти би ме прелъстила, ако Стивън не беше ни прекъснал. Истината е, че аз трябва да спазвам нашето споразумение. Заради Ким аз ще се опитам да устоя на чара ти.

— Ти какво? — тя обърна лице към него, останала почти без дъх.

— Аз дължа нещо на жената, която обичам. Тя се нуждае от мен — от всяка моя частица. За да бъда до нея и в бъдеще, ще се опитам да устоя на чара ти.

— Това ли е, което се случи и преди — прошепна тя — ти не можа по никакъв начин да устоиш на моя чар?

— Аз наистина трябва да вървя. Друг път ще говорим за това. Веднъж вече ти се хвърли на врата ми.

— Хвърлила съм се на врата ти? Както тази нощ?

— Лея — започна той, като пристъпи към нея, — мисля, че нараних чувствата ти.

— Чувства! Жени като мен нямат чувства, не знаеш ли това? Жени от моята среда, жени, които не са израснали облечени в коприна могат само да прелъстяват и да омайват. Когато стигнем в Кентъки, аз ще отворя тъкачница. Аз ще… Аз просто ще си отворя краката.

Лицето му придоби суров вид.

— Погрешно разбра всичките ми думи. Исках да ти благодаря за комплимента, който ми направи, като ми предложи тялото си.

— Никога не ще го направя отново — каза тя студено. — Следващия път, когато го предложа, ще бъде за някой друг.

— Не и докато си моя съпруга — изрева той.

Тя се усмихна неприятно.

— Не трябваше ли да отиваш при твоята Кимбърли? Ако я оставиш да плаче дълго време, красивите й очи ще се зачервят. По какъв начин те прелъсти тя? Сълзите й ли те привлякоха в леглото й?

— Кимбърли е девствена — каза той и присви очи.

Лея театрално разтвори ръце:

— Уличница и девственица се борят за теб. Бедният Уесли! Трябва да прекараш повече безсънни нощи. Върви при нея.

— Лея, никога не съм казвал, че си уличница.

— Вън — изкрещя тя.

— Ако имаш нужда от мен…

— Да се нуждая! — изкрещя тя. — Ти си последният човек, от когото бих се нуждала. Ако можех да отида в Кентъки сама, никога не бих изпитала желание да те видя отново. Сега върви при скъпата ти Кимбърли. Тя се нуждае от теб.

Уесли като че искаше да каже нещо, но вместо това се обърна и излезе от стаята.

Изведнъж Лея падна на колене, раздирана от ридания. Да се нуждае от него, бе казал той. Не, тя не се нуждаеше от него, но тя го искаше. Искаше някой, просто мъж, който да е загрижен за нея толкова, че да скочи, когато само една сълза се търколи по бузата й. Мъж, който никога не бе познавал семейството й и който никога не би повярвал, че е уличница.

По някое време през нощта тя свали роклята си и си облече нощницата. Изплака всичките си сълзи тази нощ. Остана само една празнота, чувството, че животът никога няма да се промени. Тя бе родена оттатък реката и винаги е била част от тинята. Красивите дрехи никога нямаше да прикрият безчестието, в което бе родена.

Сутринта, докато Лея лежеше будна, Уесли се вмъкна в стаята. Той не желаеше да разберат, че не е прекарал нощта със съпругата си.

— Ти си будна?

Стаята беше осветена от първите лъчи на зората.

— Лея, за снощи…

Тя слезе от леглото, прекоси стаята и отиде до един малък куфар, в който бяха дрехите й. Чувстваше сетивата си притъпени. Нищо не я интересуваше. Без да мисли, свали нощницата си. Не се интересуваше от голотата, която разкри пред Уесли. Започна да се облича.

— Никога не се предаваш, нали — избухна той.

Тя дори не си направи труда да се обърне. Когато се облече, го погледна.

— Готова съм. Приятелите ти няма да узнаят къде си спал.

Намръщен постави ръка върху нейната.

— Лея, никога не съм имал намерение да те нараня.

Тя погледна ръката му, а после лицето.

— Никога повече не ме докосвай. Разбираш ли. Никога отново не искам да ме докосваш.

Тя отвори вратата, изчака го пред стаята, заедно слязоха по стълбите. Изглеждаха като двойка, която току-що е прекарала нощта заедно.

Лея мълчаливо се раздели със сестра си и точно толкова мълчаливо се качи във фургона при Уес. Той протегна ръка да й помогне, но един неин поглед го накара да я прибере.

По пладне тя събра дърва, запали огън и приготви бърз обяд. В това време Кимбърли си миеше лицето. Стивън беше изчезнал, а Уес бе зает с животните. Докато се хранеха, Кимбърли бъбреше за последния бал, на който бяха присъствали във Вирджиния и постоянно повтаряше на Лея, че е трябвало и тя да дойде. Тя я накара да млъкне, като й обясни, че й е било невъзможно поради напредналата й бременност. Докато раздигаше, Кимбърли съобщи, че отсега нататък тя ще е годеницата на Уес, а братовчедката Лея ще пътува в другия фургон при Стивън. Лея прие новината с безразличие.

Качи се във фургона до Стивън. Той подметна, че ще е щастлив да замести Уес, но след като тя не отговори, пое юздите и потегли.

Вечерта, докато Лея приготвяше храната, Уес отиде до близката странноприемница, но скоро се върна. Каза, че мястото е прекалено мръсно и е по-добре да прекарат нощта при фургоните. Ким имаше нужда от баня. Уес напълни ведрата, стопли вода, опъна едно одеяло за параван и приготви баня за Ким. Тя си запали лампа зад одеялото и всички виждаха силуета й, докато тя бавно и блажено се къпеше.

— Никаква ревност — обърна се Стивън към Лея, докато Уес очарован наблюдаваше сестра му.

Лея продължи да разчиства, без да си направи труда да отговори.

Следващият ден се очертаваше да бъде горещ още от зори. Тя разкопча горните копчета на роклята си.

— Това за мен ли е, или за него — попита Стивън. — Ако е за Станфорд, може да се закопчаеш. Всичко, от което се интересува, е сестра ми, а тя знае как да накара един мъж да тича след нея. Трябва да научиш нещо от нея. Никога не бъди толкова откровена, особено с мъж като Станфорд. Той би предпочел да гледа жена, скрита зад одеялото, но ти и аз — изсмя се той — ние обичаме плътта.

Той подвикна на конете и потеглиха. Тя се опита да не трепери. Молеше се да не бъде като Стивън Шоу.

По пладне трябваше да преминат реката. Водата беше пълноводна и буйна от пролетното топене. Колелата на фургона щяха да потънат до осите.

— Ако караме бавно, ще успеем да преминем — каза Уес на Стивън.

Всички бяха застанали на брега на реката.

— Страх ме е. — Ким се вкопчи в ръката на годеника си.

— Няма страшно — усмихна се той. — Ще преживеем и това. А ти, Лея, страхуваш ли се?

— Не. И други преди нас са преминавали.

— Знаех, че ще отговориш така.

— Здравейте — достигна мъжки глас от отсрещния бряг. Висок, строен мъж в кожени дрехи, подобни на тези на Уесли махаше с ръка.

— Това е Джъстин Старк — поясни Уесли. — Той ще пътува с нас.

Без да обръща внимание на мъжа от отсрещния бряг, Лея се запъти към фургоните.

Много внимателно Уесли поведе конете към водата. Изплашени, те се дърпаха, но той успяваше да ги успокои и контролира.

— Той се страхува — презрително подметна Стивън. — Страх го е да рискува кожата си. Дий, дий — подвикна на конете и замахна с камшик над главите им.

— Не — опита се да го спре Лея. — Изчакай докато другите преминат.

— Няма да прекарам целия ден на този бряг и да оставя някой си Старк да ме мисли за страхливец.

Той шибна конете с камшика и ги подкара грубо към дълбоките води.

— Какво правиш, за бога — изкрещя Уесли.

— Нямам намерение да ям калта, която пръскат конете ви — извика Стивън, като ги задминаваше.

— Карайте отдясно — викаше мъжът от брега.

Лея, вкопчена с две ръце за седалката, повтори инструкциите на Старк, но без да им обръща внимание, Стивън изсвистя отново с камшика си.

Десният кон от предната двойка загуби почва под краката си. Животното отчаяно изцвили и повлече другите коне след себе си. Лея пусна седалката и в последния момент сграбчи две от изпуснатите от Стивън юзди. Останалите паднаха във водата.

— Дръж здраво юздите — крещеше мъжът от брега. — Успокой коня.

Лея се опита да изпълни наставленията. Уви хванатите юзди около ръката си и се помъчи да улови останалите, без да падне от капрата.

— Уес, помогни й — крещеше мъжът. — Нека онази жена управлява, а ти помогни на червенокосата.

Лея едва дочуваше виковете. Пръстите й бавно достигаха падналите юзди. Тя изпищя, когато изплашените коне се дръпнаха и едва не измъкнаха ръката й.

— Лея — тя чу вика на Уесли, без да разбере какво й казва. Кимбърли пищеше истерично.

Сълзи на облекчение замъглиха очите й, когато здраво пое отпуснатите юзди. Вложи всяка частица на силата си, за да успокои подплашените коне. Издърпа фургона надясно, оттатък най-дълбоката част, и бавно-бавно насочи животните към отсрещния бряг.

Непознатият заплува към нея.

— Добро момиче. Дръж ги здраво.

— Стивън — извика Лея, когато конете докоснаха твърда земя.

Още преди задната част на фургона да излезе от водата, Лея си събуваше обувките. Тя винаги е била добър плувец и сега се чудеше дали другите осъзнават, че Стивън е паднал в реката.

— Дръж — изкрещя Лея, като подхвърли юздите на мъжа миг преди да скочи във водата.

— Какво по дяволите… — започна мъжът и след това отдаде цялото си внимание на конете.

— Къде отива Лея? — попита Уесли.

— Тя извика нещо за Стивън.

— Той не е ли тук — след секунда той последва Лея във водата.

Лея се гмурна. Струваше и се, че е под водата от часове. Нямаше и следа от Стивън. След малко Уесли и непознатият се присъединиха към нея. Когато се показа на повърхността, тя им обясни кои места вече е претърсила.

 

 

Те го намериха едва привечер, близо до брега. Едната страна на главата му беше пробита при падането. Уесли го издърпа на сушата.

Лея стоеше над него. Чувстваше се уморена и изтощена от следобедното претърсване. След първия час гмуркане тя си бе свалила роклята, понеже дългата пола я затрудняваше. Беше останала по бельо, от което се стичаше вода, но студът и умората не й позволяваха да обръща внимание на това.

Когато Уесли забеляза как Джъстин я наблюдава, свали ризата си и я загърна. Дългата му дреха скриваше тялото й почти до коленете.

— Не! Не! Не! — Крещеше Кимбърли, приковала очи върху тялото на брат си.

Уесли остави Лея и се приближи към Ким, за да я успокои колкото е възможно. Двамата се изгубиха в сгъстяващия се мрак. Риданията на сестрата разкъсваха нощната тишина.

Лея и непознатият помълчаха.

— Трябва да се преоблечеш — каза меко той.

Лея поклати глава, без да се помръдне. Цялата трепереше. Мъжът се приближи:

— Аз съм Джъстин Старк. А ти…?

Лея дори не отговори. Гледаше втренчено студеното и безжизнено тяло на Стивън. По бузите й се търколиха сълзи.

Без да пророни дума, Джъстин я взе в обятията си. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде слаба. Имаше нужда от утеха, дори от непознат.

— Поплачи си, момичето ми — прошепна Джъстин. — Всеки смелчага като теб заслужава да поплаче.

Лея се чудеше откъде и защо дойдоха всичките тези сълзи. Заплака така, както никога не беше плакала през живота си. Толкова беше хубаво да бъдеш близо до някого, да бъдеш закрилян от нечии силни ръце.

Мъжът измъкна едно одеяло от дисагите на коня. Лея не забеляза. Не протестира дори когато той нежно свали мокрите й дрехи. Загърна голото й тяло, притисна я до себе си и седна заедно с нея на един пън. Люлееше я в ръцете си и тя постепенно спря да плаче. Дори когато заспа дълбоко, тя все още се притискаше към него.

— Спи ли? — прошепна Уес.

Джъстин кимна с глава:

— Приготви ли й леглото?

Уес погледна към върха на обувките си.

— Приготвих за Ким. Обикновено Лея сама си приготвя леглото.

Джъстин не каза нито дума. Уес изчезна за няколко минути. Когато се върна, каза:

— Готово е.

Джъстин се изправи много внимателно. Държеше спящата Лея, сякаш е крехка като порцелан. Постави я върху одеялата, които Уесли беше постлал.

Джъстин коленичи пред нея за момент. След това се изправи и даде знак на Уес да отидат в тихата гора.

— Коя е тя?

— Моя… братовчедка. Какво значение има коя е тя?

Джъстин го погледна така, сякаш е луд.

— Значение? Разбира се, че има значение за мен. Тя е най-великолепната жена, която някога съм виждал. Видя ли как се справи с побеснелия впряг и как рискува живота си, за да намери удавения младеж, докато ти утешаваше това крещящо и писукащо безполезно създание. Господ да ме пази от такива жени. А тя коя е, между другото?

— Жената, за която ще се женя — сурово отвърна Уес.

— Ами… е… нямах нищо лошо предвид — заекна Джъстин. — Просто когато ги видиш заедно, русата изглежда безполезна. Не, всъщност нямах предвид точно това.

— Мисля, че каза повече от необходимото.

— Добре. — Джъстин бързо повдигна глава. — Коя е тя?

— Кимбърли Шоу. Този, който се удави, е брат й.

— О, разбирам. Ето защо тя така се потруди, за да го спаси. Чудя се дали някоя от сестрите ми би рискувала живота си за мъртвото ми тяло. Бил е късметлия да има такава сестра.

— Не — меко каза Уес. — Кимбърли е русата. Жената, която се гмурна, е Лея.

— Роднини ли са с покойния?

— Не.

Джъстин се обърна и се запъти към гората:

— Братовчедка ти, нали? Роден си под щастлива звезда. Обвързана ли е с някого? Не, не ми казвай. Не ме интересува дали има намерение да се омъжва. Мисля, че ще я следвам, независимо колко мъже ще се изпречат на пътя ми. Харесва ли ти идеята да ти стана братовчед?

— Почакай, не избързваш ли малко? Нищо не знаеш за нея. Тя е красива, съгласен съм, но тя е от жените, които те карат да се чувстваш безполезен. Само след един час, прекаран с нея, започваш да се чудиш дали мъжете изобщо се необходими на тази земя. Няма нищо, с което да не може да се справи. Винаги те кара да се чувстваш ненужен. Ожени се за нея и само след година тя ще управлява фермата и живота ти, и за нея няма да си нищо повече от праха под краката й.

Джъстин се разсмя. Потупа Уесли по рамото:

— Можеш да имаш всички красиви малки блондинки, които стоят на капрата и крещят, докато братята им се давят. За себе си искам жена.

— Ти не знаеш какво искаш — предупреди Уес. — След две седмици прекарани с Лея ще търсиш някоя, която да те кара да се чувстваш мъж.

Джъстин се усмихна:

— Всичко, което трябва да прави, е да бъде жена. Това ми стига, за да се чувствам мъж. Сега ще си легна, а от утре започвам да я ухажвам.

— Да я ухажваш? Но…

— Имаш ли възражения? — попита Джъстин хладно.

Уесли само поклати глава.

— Добре, нека си лягаме. Утре е погребението.

Уесли наблюдаваше как Джъстин си оправя леглото така, че да може да наблюдава Лея докато спи. Отправи се към постелята си.

— Бедният човек — промърмори и изпита желание да намери начин да спаси Джъстин от самия него.