Джуд Деверо
Лея (3)

Глава трета

Два дена след като Уесли напусна имението, Лея роди мъртво дете. Тя плака над малкия ковчег. После я отведоха обратно в леглото, където спа в продължение на дни. Събуждаше се само за кратко време, колкото да бъде нахранена.

Когато окончателно се събуди и имаше достатъчно сили да стане, беше сигурна, че се намира в рая. Лежеше в средата на едно легло със светъл балдахин, а стените бяха боядисани в бяло. По тях висяха картини с изображения на кораби с развети платна и ловни сцени. Имаше столове, маси и скринове, каквито не беше виждала никога преди това.

Полюбува се на обстановката и провеси крака от леглото. Беше с боне и брилянтно бяла нощница. Когато престана да й се вие свят, тя с удивление докосна дрехата.

— Какво мислите, че правите — попита една жена от вратата. — Госпожо Рийган — извика през рамо.

Когато Рийган дойде, Лея се бореше с жената, искайки да се изправи.

— Това е всичко, Сали.

— Вие не знаете какви са тези като нея — каза камериерката и бутна Лея по раменете.

Рийган се ядоса:

— Сали — заповяда тя — излез от стаята и по-късно ще поговорим.

Когато останаха сами, Рийган се обърна към Лея, която отново се опита да седне.

— Трябва да си почиваш.

— Трябва да отида да видя малките. Старият ще ги остави да гладуват.

Нежно, но със сила Рийган накара Лея отново да легне.

— За това сме се погрижили. Травис и Клей ходиха до фермата ви и настаниха всичките ти братя и сестри при различни семейства. Колкото до баща ти — никой не го е виждал след случката в църквата. Единственото, което се иска от теб сега, е да си почиваш, да се храниш и да оздравееш. Когато се почувстваш по-добре, ще посетиш семейството си. Време е да хапнеш.

Лея озадачено гледаше как един красив дървен поднос бе положен на краката й.

— Не знаех какво обичаш и затова поръчах разнообразни неща — каза Рийган и повдигна сребърните похлупаци, за да покаже ароматната гореща храна.

— Аз… — Лея започна да заеква.

Рийган я потупа по ръката:

— Яж толкова, колкото можеш и ти харесва. После искам хубаво да поспиш. Искаме да понапълнееш, преди да се заловим за работа. Нощното гърне е под леглото.

Рийган напусна стаята й.

Лея се нахвърли на храната с двете си ръце. Ядеше така, както винаги и толкова бързо, колкото можеше. Не забеляза как по завивките остават мазни петна. Когато свърши, използва нощното гърне. Изсипа съдържанието му през прозореца, както правеше у дома. После се върна в леглото и заспа. Така и не разбра за реакцията на Травис, когато разбрал какво се е случило със съдържанието на гърнето.

В продължение на десет дни Лея не прави нищо друго, освен да почива и яде. Когато последиците от побоя изчезнаха, Рийган я огледа замислено. Разказа й за отпътуването на Уесли за Кентъки, като се преструваше, че той поначало е имал намерение да направи това.

Лея се научи да оставя нощното гърне на камериерката, но не събра смелост да излезе от спалнята. Седеше на прозореца и наблюдаваше ярките сгради, които се простираха в плантацията на Травис. Видя стотиците хора, които работеха и почувства неспокойствие.

 

 

— Кога ще започна работата, за която споменахте? — попита тя.

Рийган хвана с ръка брадичката на Лея и започна да изучава лицето й на слънчевата светлина. Нараняванията бяха почти напълно излекувани.

— Какво ще кажеш за утре сутрин?

— Добре — усмихна се Лея — имате ли нещо, което мога да облека? Нещо старо. — Тя кимна с глава към синята копринена рокля на Рийган.

— Мисля, че все още не е дошло време да се притесняваме за гардероба ти. Можем да започнем утре, ако Никол има възможност. — Тя не даде възможност на Лея да задава въпроси. — Трябва да вървя. Очакват ме дълги приготовления.

Излезе от стаята.

На другата сутрин Лея се събуди и видя Никол и Рийган, надвесени над нея. Бяха облечени в груби, износени муселинени рокли. Косите им бяха покрити. Лицата им имаха строги изражения.

— Няма да бъде лесно — промърмори Рийган. — Откъде да започнем?

— Първо тялото. Косата ще оставим за утре.

Преди Лея да може да изрече нещо, те я хванаха за ръцете, издърпаха я от леглото и я изведоха от спалнята. Влачеха я, а тя с възторг разглеждаше килимите, картините и възхитителната мебелировка по пътя. Заведоха я на долния етаж, в една сравнително обикновена стая, която изглеждаше красива в сравнение с тази, в която бе живяла преди.

— Това ли ще бъде моята стая? Почакайте!

Рийган и Никол разкъсаха нощницата й. Тя се наведе, борейки се да прикрие голотата си.

— Вие не можете…

— Ще свикнеш с това, Лея! — заповяда Рийган. — В продължение на няколко дни няма да носиш никакви дрехи.

— Вие нямате право… — тя сграбчи нощницата от пода.

— Влизай вътре! — Рийган посочи една огромна вана в средата на стаята.

Лея стоеше мълчаливо и държеше захвърлената нощница пред себе си. Никол се обърна строго към нея и каза:

— Ти вече си член на семейство Станфорд и заедно с името и красивата къща има определени отговорности, които трябва да поемеш. Не можеш да седнеш на масата и да миришеш по-лошо от муле! Затова Рийган и аз ще ти посветим известно време — седмици или месеци, ако е нужно, за да направим от теб една истинска Станфорд. Ще те изчистим, ще те мажем с крем и маски и когато свършим с това, ще се заемем с езика ти, походката, обноските и всичко друго, което е присъщо на една дама.

Лея поглеждаше ту едната, ту другата:

— Когато привършите с мен, ще мириша ли хубаво като вас? Когато Уесли се върне, ще ме види ли облечена с хубава рокля?

Те се усмихнаха:

— С много хубава рокля. Уесли ще се гордее, че си му жена.

 

 

Дни по-късно тя се чудеше дали би влязла първия път във ваната, ако знаеше какво са наумили тези две дяволски жени. Очакваше те да бъдат доволни от чистата й кожа, но Никол я изследваше милиметър по милиметър и казваше:

— Това въобще няма да свърши работа. Години наред не са полагани никакви грижи за кожата й.

Лея, загърната в памучен халат, бе отведена в една друга стая с вана с…

— Какво е това?

— Кал — отговори Рийган през смях.

Лея бе потопена във ваната и после бе принудена да седи гола, додето калта по нея изсъхне. Тази процедура се повтори три пъти. След това легна на една маса, докато двете жени с груби кожени ръкавици се мъчеха да свалят изсъхналата кал от тялото й. Следваше нова вана с вода и растително масло, разтривки с краставичен крем…

— Не е зле — каза Рийган в края на деня. Косата й беше разпръсната по челото, а роклята й беше отчайващо мръсна. — Постигнахме доста.

Тя плесна Лея по голото дупе, връчи й един халат и я заведе до горния етаж. Девойката се чувстваше изтощена. Усещаше кожата си жива и горяща. Строполи се в леглото.

На следващата сутрин Никол и Рийган отново се появиха в стаята. Лея изпъшка и се зави през глава.

— О, не, Лея — засмя се Рийган. — Посрещни деня с усмивка.

Издърпа завивките, но Лея сама слезе към стаята на „мъченията“.

— Изгарях от нетърпение да направя това — каза Никол, като свали бонето от мръсната й коса. — Чудя се какъв ли цвят е?

Лея седна на един твърд стол. Никол разресваше косите й. Четката беше толкова твърда и тази жена толкова силно я впиваше в кожата й, че в очите на Лея се появиха сълзи.

— Пърхот — промърмори Никол.

Лея дори не знаеше какво значи това. През това време Рийган мажеше лицето й с овесена маска. Когато маската изсъхна, те започнаха да мият главата й. Четири пъти слагаха шампоан, за да могат да отмият наслояваните в продължение на години мазнина и мръсотия.

— Кълна се, че забелязвам червеникави оттенъци — каза Никол.

Дори мокра, Лея чувстваше главата си по-лека от всякога. Преди да успее да продума, Никол започна да маже пълни шепи майонеза върху чистата й коса. Завиха я с гореща хавлиена кърпа и я оставиха сама в затъмнената стая с глава назад и стъргани сурови картофи под очите.

Тя продължаваше да мисли за Уесли. „Аз наистина съм негова съпруга и той заслужава да изтърпя всичко това.“

Вечерта измиха косата й и я изплакнаха с дъждовна вода, лимонов сок, оцет и розмарин. Никол бе покрила всички огледала по пътя от спалнята на Уесли до помещенията, където работеха. Тя нямаше представа как изглежда, но когато потъваше в леглото си, знаеше, че ухае на хубаво.

Лея се ужаси, когато разбра, че Никол и Рийган очакват от нея да сменя бельото си и да се къпе всеки ден. Мислеше, че ще приключи веднъж завинаги с тези процедури. Но на третия ден отново я потопиха във ваната. Те бяха решени да омекотят получените от години тежък труд мазоли по тялото й. Жулеха лактите и колената й, избелваха ги с лимонов сок и масажираха с ягодов крем. Непрекъснато я поучаваха. Никол я учеше как да се грижи за кожата и косата си, дори ако е прекарала цял ден на полето зад конския впряг. Понеже не можеше да чете, налагаше се да помни наизуст рецептите за кремове, маските за лице, балсамите за коса, шампоаните и така нататък. Караха я да рецитира всичко това дори насън. След две седмици Никол зарови ръце в чистите, меки и бляскави коси на Лея и запита:

— Мислиш ли, че е време да се види в огледалото?

— Почакай — засмя се Рийган. — Облечи това, Лея. — Подаде й наситенозелен халат от копринена тафта с бродерия от мънички цветни птички.

— Не мога — поколеба се Лея, но погледа на Никол я накара да свали обикновения муселинен пеньоар, който носеше и да вкара ръце в копринения. — Чудесно е — възкликна тя, като усети допира на нежния плат.

— Добре. Застани тук.

Рийган настани Лея пред едно голямо, покрито с чаршаф огледало. После със замах го откри. Лея не реагира. Нямаше представа кой се оглежда в момента. Обърна се, за да види кой е зад нея и когато отражението също се обърна, остана безмълвна.

Жената в огледалото не беше просто хубава. Беше красива. Дълга, гъста кестенява коса се спускаше на водопади по раменете и по гърба й. Очите й бяха големи, зелени и изразителни, а устните й — пълни и чувствени. Тя внимателно повдигна ръка, за да докосне бузата си и в следващия момент се свлече на леглото. Рийган и Никол се смееха.

— Мисля, че успяхме — каза Рийган победоносно. — Искам да я покажа само за миг.

— Рано е — предупреди Никол.

— Ела, Лея — каза Рийган.

Хвана я за ръка и я поведе към онази част на къщата, която никога не беше виждала. Минаха през дълги коридори, покрай огромна трапезария.

— Това място има ли край?

— Ще се научиш да минаваш оттук. Отиваме към кабинета на Травис.

— Братът на Уесли?

— Обикновено за Уесли казват, че е малкият брат на Травис.

— Не и аз — уверено каза Лея.

Травис седеше зад огромно писалище. Пред него бяха отворени счетоводни книги. Един чиновник седеше до него.

Рийган накара Лея да застане пред писалището и когато служителят я погледна, остана с отворена уста. Травис видя изражението на мъжа и се обърна към Лея.

— Боже господи! — каза той, като пое дълбоко въздух. — Тя не е…

— Тя е — гордо произнесе Рийган.

— Донеси ни чай — заповяда той на чиновника. — И престани да гледаш глупаво. Ела, седни. Ти си Лея, нали?

Като истинска дама Лея седна на тапицирания стол, който Травис й поднесе. Роклята й леко се разтвори и разкри част от прекрасните й гърди. Травис остана възхитен. Вдигна очи и срещна доволния поглед на Рийган.

— Поналяла се е — засмя се той.

Две камериерки поднесоха чая. Икономът влезе с огромен сребърен поднос. Цялата прислуга гледаше смаяно Лея. Тя седеше спокойно под учудените им погледи. Беше любопитна да узнае кои са тези хора и с какво се занимават.

— Навън! — разпореди Травис.

Всички излязоха. Той наля чай в чаши от крехък порцелан. Вежливо подаде една на Лея.

— Гладна съм — каза тя и шумно премести стола си по-близо до подноса със сладкиши и сандвичи. Звучно духна в чашата си. Сръбна силно няколко пъти и я постави влажна направо върху писалището. После си взе три малки пастички. Смачка ги в чаената си чинийка, обилно ги поля със сметана направо от блестящата каничка и започна да яде с малката си лъжичка този буламач.

Двамата съпрузи и Никол я гледаха смутено. Никол първа се съвзе:

— Имаме още малко да поработим — меко каза тя и отпи деликатно от чая си.

— Това сте успели да направите! — изсумтя Травис. Невъзмутима, Лея продължаваше да яде.

 

 

Три дни по-късно Лея вече мразеше тия толкова красиви малки чаши и чинийки, които винаги се изплъзваха от ръцете й. Рийган я заплаши, че счупи ли още нещо от скъпия порцеланов сервиз, ще заплати с живота си.

— Какво значение има как ядеш, след като всичко отива на едно и също място? — отчаяно проплака Лея след поредната забележка на Никол.

— Мисли за Уесли!

Никол използваше тази фраза като лозунг и тя понякога действаше на отчаяната Лея. Името на Уесли я насърчаваше и й даваше сили и търпение да повтаря отново и отново едни и същи неща, докато ги приеме за естествени и придобие обноските на истинска дама. Двете жени бяха научили наизуст цялата история на Лея — за това как се е запознала с Уесли, как го е обикнала и как винаги му е била вярна.

След два месеца намериха Илайа Саймънс удавен в реката. Травис плати за пищно погребение. За първи път след сватбата си Лея видя братята и сестрите си. Всички бяха напълнели, нямаха рани и драскотини и държаха осиновителите си за ръцете. Гледаха Лея с широко отворени очи. Не бяха сигурни дали това е тя. След това се прибраха с новите си семейства. Лея се разплака от радост. Никога не беше виждала малките толкова щастливи.

Около ковчега на баща си бе усетила пронизващия поглед на красива млада дама. По-късно се поинтересува коя е тя.

— Кимбърли Шоу — бе отговорът.

„Жената, която трябваше да се омъжи за Уес“, помисли си тя със задоволство. Тази красива госпожа беше желала мъжа, който е неин съпруг. Лея реши да работи още по-упорито над себе си, за да може напролет Уесли да остане напълно доволен от нея.

 

 

Лея постави чашата си плавно, сякаш винаги е знаела как да се храни, наклони глава към Травис и се усмихна мило.

— Мислиш ли, че новите машини ще увеличат производството на памука? Дали пазара на памука няма да се пренасити, както се случи с тютюна?

Облегнати на удобните си столове, Рийган и Никол гледаха със задоволство протежето си. След месеци упорит труд Лея издържа успешно изпита. Никой никога не бе я учил за какво да говори. Учителките й се ограничаваха в това да поправят стила и произношението й и останаха много изненадани от огромния й интерес към фермерството. Лея никога не се бе учила да чете и разговаряше за това, което най-добре познава — земята.

Рийган установи с неприязън, че съпругът й, който винаги с досада бе слушал за домашните проблеми, сега с възторг поглъщаше думите на Лея относно любимите му поля, коне и ковачницата.

— Утре сутрин може да пояздиш с мен до тютюневите ниви — предложи той на снаха си.

— Не — меко отвърна Никол. — Утре ще я заведа у дома. Твърде дълго отсъствах. А е и време да я облечем.

— На мен ми изглежда облечена — сериозно каза Травис, като гледаше дълбокото деколте на муселинената рокля.

— Травис — повиши тон Рийган, готова да обясни какво точно мисли за многозначителните му погледи.

Никол се засмя и предотврати назряващото скарване.

— Лея трябва да дойде с мен. Най-накрая пристигнаха платовете, които поръчах. Ще започна да я уча как да управлява фермата. Тя трябва да започне на някое малко местенце, преди да се залови с огромната ти плантация.

Травис отпусна смръщеното чело и се усмихна широко. Пое ръката на Лея и я целуна.

— Ще ми липсва хубавото ти лице, но Клей ще се грижи за теб.

Рийган я изпрати до спалнята на Уесли.

— Никол разполага с цяла армия французи, които се грижат за стопанството й. Тя ги познава още от дете. Миналата година с Клей бяха във Франция и ги доведоха със себе си. Шивачката й е шиела дрехи и за кралицата. А сега спи спокойно, защото утре ще ставаш рано. Лека нощ.

Лея се съблече. Роклята, която носеше, беше от гардероба на Никол, добре прекроена и поправена. Облече чиста нощница и се мушна в леглото. Сега е юли, помисли си, предстои зимата, а после пролетта и чак тогава Уесли ще се върне. Докосна чистата си мека коса. Знаеше, че изглежда съвсем различна. Молеше се той да я хареса, когато се върне. Повече от всичко искаше той да е доволен.

— Аз ще бъда най-добрата съпруга на света — прошепна тя и заспа усмихната.

 

 

Още по тъмно на другата сутрин Травис изпрати Никол и Лея до пристанището. За петте месеца при Станфорд Лея бе видяла от плантацията едва толкова, колкото се виждаше от прозореца. Бе прекарала времето си вътре с Рийган и Никол, учейки се как да върви, как да говори, как да се държи, как да сяда и как да става. Бе издържала всички изпитания, на които я бяха подложили.

На пристанището Травис се наведе и я целуна по бузата. Лея бе много учудена.

— Ще ни липсваш — извика той, докато един мъж й помагаше да се качи в чакащия платноход.

Тя с усмивка им махаше за сбогом. С умиление си спомняше колко добре се отнесоха с нея всички. На моменти почти забравяше колко й беше тежко понякога.

Обърна се към Никол.

— Ако и Уесли беше тук, всичко би било прекрасно — каза тя през смях.

— Надявам се да си права — промърмори Никол почти на себе си.