Джуд Деверо
Лея (26)

Глава двадесет и шеста

Лея излезе от малката къща. Молеше се Уесли да не се издаде, да бъде предпазлив, и по никакъв начин да не се издаде пред човека, който в продължение на години планираше грабежите. Не я посрещнаха така, както очакваше.

Уесли разговаряше с мъжа, сякаш са най-добри приятели. Усмихваше му се и очите му блестяха. Макалистър беше висок, слаб, много красив, мургав. Някога черната му коса сега беше изпъстрена от сребристи кичури. Беше присвил очи срещу слънцето. Изглеждаше едновременно строг и добър. До него беше застанала красива дребна жена с деликатно лице, големи очи, тъмноруса коса и заоблено малко тяло. Изглеждаше двадесет и пет годишна, но би трябвало да е доста по-възрастна, тъй като беше майка на Корд и на Слейд.

— Трябва да си госпожа Станфорд — каза тя с приятен акцент. — Аз съм Линет Макалистър, а това… — тя издърпа едно малко момиченце, скрило се зад полата й — това е моята най-малка дъщеря Джорджина. Вече се познавате със синовете ми.

Лея веднага хареса тази чудесна жена. Чудеше се доколко тя беше запозната с тайната дейност на съпруга си.

Малкото момиче се усмихна срамежливо на Лея, изтича при баща си, задърпа крачола на панталона му и той я взе на ръце.

— Лея, скъпа, ела тук. Искам да те запозная с Мак.

Лея веднага разбра, че е трудно човек да не хареса Девън Макалистър.

— Здравейте, господин Макалистър.

Мъжът погледна съпругата си, сякаш в отговор на предишен разговор.

— Мак е достатъчно — каза той с плътен и приятен глас. — Уес каза, че обичате да тъчете. Лина има някои модели, а Миранда преде вълна.

— Миранда е нашата най-голяма дъщеря — обясни Линет. — Тази сутрин тя отиде да посети най-голямата дъщеря на Корин Тъкър. Скоро ще се върне. Да оставим мъжете да си приказват. Аз ще ти покажа Суитбрайър.

— Много мило от твоя страна. Не искам да ти отнемам времето.

Истината беше, че Лея предпочиташе да стои отзад на фургона с одеяло на главата си. Така никой не би могъл да я разпознае.

— Върви — каза Уесли. — Линет познава всички по-добре от мен.

Тя прочете предупреждение в погледа му.

— А Бъд и Кал? — попита тихо.

Чувстваше се много по-сигурна, когато мъжете бяха с нея. Ако всички бяха заедно, можеха да се закрилят един друг. Уес я погледна с въздишка.

— Момчетата ще дойдат с нас. Мак и аз ще ги пазим с цената на живота си. Ако някое дете ги нарани, ще го обесим на същото място. Без съдебен процес и нищо подобно. Ако някой…

— Спри — изсъска тя, макар че все още се усмихваше. — Те са все още… знаеш.

— Деликатни — сериозно каза Уес. Обърна се към Мак. — Тя говори за онези два бика там. Страхува се някой да не им се присмее и да ги нарани. Ти отивай с Линет, Лея. Ще се срещнем по обяд в магазина на Мак. — Наведе се и я целуна бързо по бузата. — Ще се погрижим за момчетата.

Лея се почувства изоставена, когато Уесли и Мак тръгнаха, следвани от извисяващите се над тях Бъд и Кал. Линет я поуспокои.

— Всички в града умират да се запознаят с младата съпруга на Уесли. Познаваме го от години. Гледали сме го как усърдно работи във фермата си. Разбира се, всички сме любопитни за кого е създал всичко това. Не бих се изненадала, ако почти всички дойдат днес в града само за да те видят.

Лея се намръщи. Линет се разсмя. Тя продължи:

— Трябва да свикнеш с този град. За тях няма никакви тайни. Не че си пъхат носа навсякъде. Всичко правят от загриженост. Когато дойдох за пръв път тук преди двадесет години…

— Двадесет години! — Лея не можеше да повярва. — Не изглеждаш на повече от двадесет.

— Колко си мила. Най-голямата ми дъщеря е на деветнадесет. Ето, идва Агнес Емерсън. Съпругът й почина преди няколко години и сега синът й Дойл управлява фермата.

Това, което последва беше объркващо изложение на имена и лица. Имаше хора, които са в Суитбрайър само от година-две, но светлината в очите на Линет бе специално за родителите и децата, които живееха в града от дълги години. За Лея беше невъзможно да съхрани в паметта си всички тези имена и физиономии. Тя се запозна с Нети и Максуел Роуир, чиято най-малка дъщеря Вайда беше учителка в града, а най-голямата им дъщеря Ребека беше женена за Джеси Тъкър, щатския сенатор.

— Изглежда всички се гордеете с Джеси Тъкър? — каза тя. Линет се усмихна.

— Без значение какво прави, Джеси винаги може да вдъхне гордост у хората около себе си. Колко души от семейство Старк познаваш?

— Няколко — разсмя се Лея. — А те колко са?

— Ами всяка година идват нови. Гейлън-младши миналата година отиде да учи в Бостън. Той е много умен млад мъж. Надяваме се един ден да стане губернатор, дори президент.

Разхождаха се из града. Спираха се, запознаваха се с хората. Лея разбра, че хората тук са особено сплотени. Във Вирджиния, независимо колко пъти си бе повтаряла, че вече е Станфорд, все още се считаше за една Саймънс. Блатото като че я дърпаше към себе си. А Рийган и Никол, въпреки цялата си доброта, винаги изглеждаха сякаш са създадени в един друг, много далечен на Лея свят.

В този малък град всички хора бляха облечени в дрехи от домашнотъкана вълна. Повечето от тях бяха закърпени. Почувства, че това е мястото, на което принадлежи. Въпреки обвиненията на Уесли, че е искала плантацията Станфорд, тя никога не беше мечтала да бъде богата. Мечтите й бяха за това да бъде осигурена и в безопасност, искаше място, където да бъде сигурна, че няма да бъде пребивана от бой. Плантацията Станфорд беше безопасно място за нея, но крехките сервизи и копринените дрехи постоянно я притесняваха. Страхуваше се да не скъса или счупи нещо. Обноските, които трябваше да усвои и всичко друго, съвсем естествено за Рийган и Никол, я изнервяше.

Този град беше безопасно място. Тук можеше човек да се държи съвсем естествено. Тя се чувстваше добре в тази среда. Повечето от хората сливаха думите докато приказваха. Говорът им се различаваше от това, на което я беше учила Никол. А всички уроци на приятелката й бяха много трудни за Лея. Линет, въпреки обикновената си памучна рокля, имаше вид на дама. Напомняше й за Никол.

Джорджина скоро преодоля срама си. Видя една възрастна жена с два близначета и се затича към тях.

— Това е Естер, майката на Джъстин и Оливър — в гласа на Линет прозвуча известна тъга. — Доул почти я изтощи. Родила е много деца. Близначките са й внучки. Майка им Лизи умря при раждането.

Лея беше представена на Естер Старк и на шестгодишните близначки. Линет я поведе към магазина на Макалистър.

— Магазинът се разрасна последните няколко години. Сега аз се занимавам със счетоводството. Девън има повече свободно време. Всичко върви добре.

Тя изглеждаше твърде замечтана, отдадена на лични мисли според Лея.

Пред празната камина седеше възрастен слаб мъж и лениво дялкаше една пръчка.

— Това новата ли е? — попита.

— Позволи ми да ти представя Доул Старк — каза Линет. — Това е Лея Станфорд.

Лея кимна на мъжа. През цялото време си мислеше това, което Джъстин й беше разказал за баща си.

Доул я разглежда доста дълго време. Изглежда почувства, че тя не го харесва.

— Ще отида да нагледам някои неща — каза той и се изправи. Когато останаха сами, заобиколени от рафтове стоки, Линет заговори сериозно:

— Откакто Фетна и старият Гейлън починаха, той е един много самотен човек. — И добави, за да поясни на озадачената Лея. — След като ние с Девън се оженихме, Доул обичаше да седи тук с приятелите си Гейлън и Фетна. Но когато починаха, като че ли неговият живот свърши. Девън се опитва да намери някой, който да седи тук с Доул, но вече няма такива хора, които да имат толкова време за губене. Освен може би преселниците, които преминават през нашия град. Сега всичко сякаш е по-бързо.

Лея долови обич в гласа на Линет. Същата история беше чула от Джъстин. Но той презираше баща си за мързела му, а другите го обичаха точно заради това.

Когато влязоха в магазина, отвън долетяха писъци на жена.

— Това е Миранда — каза Линет и се затича навън.

Навън, по главната улица, се носеше буен впряг побеснели коне. Фургонът зад тях се клатеше като пиян от едната до другата страна на улицата. Отпред на капрата седеше красиво момиче с подивели от ужас очи. Косата й беше разпиляна около лицето. Тя правеше всичко възможно, за да не падне.

— Девън — изпищя Линет, когато подивелият фургон я от мина.

Двете жени се затичаха. Лицето на майката изразяваше неистов страх. Нито Мак, нито Уесли имаха възможност да видят какво се случва. Но Бъд и Кал бяха там. Учудващо беше, че толкова огромни мъже можеха да действат толкова бързо. Като че бяха съгласували действията си предварително. Бъд се затича към задната част, а Кал се втурна напред.

Бъд скочи отзад и сръчно си проправи път към изплашеното момиче. С една ръка прихвана талията й. Стараеше се да пази равновесие, разчитайки на широко разкрачените си силни нозе. Миранда леко изписка, когато Бъд за пръв път я докосна, обърна се и се притисна към него. Инстинктивно му повери живота си.

Междувременно Кал застана пред конете, сграбчи ги и се опита да ги спре с огромното си тяло. В продължение на няколко секунди беше повлечен под конете. Петите му се впиха в уличния прахоляк. Постепенно животните започнаха да намаляват ход и накрая спряха.

Мак и Уесли излязоха от магазина за фураж. Видяха изправения отзад на фургона Бъд, Миранда, притисната към него с всичка сила, а Кал — събиращ разхлабените юзди.

— Миранда — възкликна Мак, останал без дъх и с една крачка стигна до фургона. — Ела, принцесо.

Той протегна ръце към нея. Миранда беше все още изплашена. Отмести поглед от баща си към Бъд, който продължаваше да я държи в прегръдките си и притвори очи.

— Какво… — започна Мак.

Линет постави ръката си върху неговата. Бъд се приближи към края на фургона. Кал протегна ръце, за да поеме Миранда.

— Двама!

Това бе единственото, което успя да прошепне Миранда, преди да се остави големите ръце на Кал да я поемат и да се сгуши при него.

Всички наоколо не можеха да направят нищо друго, освен да ги гледат. Лея се чудеше дали младата Миранда е винаги толкова пряма. И защо момчетата твърдяха, че хората, и по-специално жените, се страхуват от тях. Тази млада дама със сигурност не се страхуваше от тях.

— Миранда — остро каза Мак.

Тя се беше втренчила в големите кафяви очи на Кал. Неохотно се обърна към баща си.

— Добре ли си? Не си ли ранена?

— Не — каза бавно тя, без да прави какъвто й да е опит да се отскубне от прегръдката на Кал. — Много съм добре.

Когато Бъд застана до тях, тя му протегна ръка.

Представляваха поразяваща тройка. Миранда — толкова малка, Бъд и Кал, толкова големи, тримата сгушени един в друг, без да обръщат никакво внимание на всички околни.

— Миранда — каза Уесли, гласът му звучеше весело, — позволи ми да ти представя Бъд и Кал Харън.

— Ти си Кал, а ти си Бъд — каза тя меко.

Двамата кимнаха с глави.

— Благодаря, че ми спасихте живота.

Преди някой да може да продума, Миранда озадачи всички. Стъпи на долната част на фургона, за да се повдигне, прегърна Кал през врата и го целуна. Линет отново хвана мъжа си за ръка, а в това време Миранда отиде до Бъд и направи същото с него. После прегърна двамата през раменете и каза:

— Елате, ще ви приготвя нещо за ядене.

Заедно се отдалечиха и оставиха зад гърба си учудените хора.

— Дотук с романтиката — Уесли наруши тишината. — След като тя разбере колко много ядат, ще избяга от тях.

— Това не ми харесва, Линет — избухна Мак. — Въобще не ми харесва. Тя никога не се е държала така. Така ли си възпитала дъщеря си да се държи с двама непознати.

Лея забеляза как Линет не обърна никакво внимание на мъжа си.

— Страхувам се, че това сполетя семейството ми. Мисля, че дъщеря ти току-що се влюби.

— Влюби се! Тя дори не ги познава. Понякога говориш…

— Девън — мило каза тя — ще ми позволиш ли да ти припомня, че се влюбих в теб, когато те видях за първи път. Защо мислиш, че с дъщеря ти ще е различно?

Мак се стегна.

— Има огромна разлика между мен и тези двамата. Аз те спасих тогава, а…

Изведнъж гневът му се стопи.

— В кой от двамата мислиш, че е влюбена?

Линет с въздишка отправи поглед към магазина.

— Надявам се, че греша, но ми се струва, че иска и двамата.

Преди Мак да успее да отговори, Уесли го потупа по рамото.

— Поздравления, Мак. Двама зетя едновременно! Повярвай ми, ще се нуждаеш от всичките си запаси, за да ги изхраниш.

Мак му хвърли мрачен поглед.

— Нито една от дъщерите ми… — започна, но се спря и добави с отвращение: — Жени! Хайде, Лина, да видим какво е свършила досега.

Навъсено Мак придружи жена си до магазина.

Лея се обърна към Уесли.

— Не знам дали това ще реши проблема, но съм сигурна, че тепърва ще възникват нови проблеми. Бъд и Кал харесаха Миранда, нали?

— Ревнуваш ли? — почти сериозно попита Уес. — Отсега нататък няма да бъдеш единствената жена в живота им.

Слънцето осветяваше лицето му. Широкополата шапка хвърляше сянка върху очите му и той изглеждаше особено привлекателен. Тя отправи поглед към устните му.

— Лея — каза той дрезгаво. — Не ме изгаряй с поглед.

Тя сконфузено отвърна очи от него.

Бясното препускане на фургона по улицата беше събрало тълпа хора. Те бяха останали и се радваха на това как Миранда възнагради спасителите. Сега започнаха да се разотиват.

— Това е тя — извика една набита жена, като гледаше право в Лея.

Лея застина на мястото си. Никога нямаше да забрави лицето на жената, чийто съпруг Ревис застреля. Цялата й омраза се изсипа върху Лея и прониза сърцето й.

— Тя уби съпруга ми — каза и се запъти срещу Лея с вдигнати ръце. — Убийца — крещеше тя. — Убийца!

Лея не помръдна. Очакваше жената, сякаш беше заслужила това, което й се случваше.

Уесли застана между Лея и обезумялата жена.

— Недейте — каза той мило.

— Тя го уби — изписка жената. — Той беше всичко, което имах на този свят. Заедно щяхме да строим ферма. Сега всичко е свършено заради нея.

Тя започна да удря и рита Уесли, без да спира да надава крясъци.

— Качвай се във фургона, Лея — спокойно каза Уесли. — Веднага — изкомандва, като видя, че тя не помръдва.

Лея се опитваше да държи главата си високо вдигната. Не беше никак лесно. Чувстваше всички погледи, отправени към нея. Сковано се качи във фургона. Гледаше право напред. След малко Уесли седна до нея и без да продума подкара конете.

Лея не го винеше за това, че не й продума. Тъкмо беше започнала да си мисли, че Суитбрайър с безопасно място за нея. Крехкото чувство за сигурност си беше отишло, както й възможността да спечели обичта на съпруга си. Нито един Станфорд не може да обича жена, обвинена в убийство.