Джуд Деверо
Лея (29)

Глава двадесет и девета

— Тръгвай с мен — каза Уесли през зъби и впи пръсти в ръката й.

— Моля да ме извиниш — учтиво каза Лея на Джъстин.

Уесли я дръпна рязко.

Лея прекосяваше стаята и се опитваше да кима и да се усмихва на хората. Искаше да изглежда като че просто излиза навън със съпруга си, а не че той я влачи. Но гневът вътре в нея непрекъснато растеше. Скоро щеше да избухне.

— Качвай се на коня ми — изкомандва Уесли веднага щом излязоха.

— Мислиш, че можеш да спасиш остатъка от репутацията си? Нека ти кажа, Уесли Станфорд, твърде късно е за това. Всички вече ме видяха и знаят, че негово величество господин Станфорд от величествената плантация Станфорд има съпруга от блатата на Вирджиния. И знаеш ли какво — никой не беше отвратен, никой не си избърса ръцете, след като се докосва до мен.

— Полудяла ли си, Лея? Не разбирам за какво говориш.

— Говоря за това, че съм Саймънс. Ето какво. За това, че се срамуваш от мен и не ми даваш да се показвам пред хората.

— Не желая… — той поклати глава. — Все още не разбирам. Да отидем у дома и да поговорим.

Тя отстъпи.

— Да си отидем и да ме вкараш в леглото си, това ли искаш?

Той се усмихна.

— Не бих имал нещо против.

— Ти…!

Тя сви юмрук и го удари в корема. Уесли не помръдна.

— Какво става с теб, за бога?

— Ти ми забрани да отида на танци. Мислиш си, че можеш да ме държиш у дома вързана с верига за леглото ти и за кухнята. И питаш какво не е наред? Може би си мислиш, че само богатите имат чувства? Убеждавах те, че и аз имам гордост, макар че съм Саймънс.

— Жени — изсъска той. — Лея, не се срамувам от теб. Не знам откъде са ти дошли тези глупави мисли в главата. Ти си красива и тази вечер без съмнение няма по-хубава жена тук. Но точно в този момент аз не желая около теб да има толкова много хора.

— Защото не зная как да се държа ли? Може би защото не живея според правилата на Станфорд?

— О, велики боже! Та това е и твоето име. Поне един ден от живота си бих искал да мога да разбирам жените. Поне една от тях. Лея, моля те да дойдеш с мен у дома веднага.

— Защо — попита тя сърдито. — Защо искаш да ме скриеш?

— Не искам да те скрия. Е, добре, може би искам. — Той се усмихна прелъстително и се приближи до нея. — Вкъщи можем да си устроим собствено празненство.

— Единственият начин да дойда с теб е да ме носиш. Аз ще ритам и ще викам, а това още повече ще навреди на репутацията ти.

Той се обърна за миг. Когато отново я погледна, лицето му беше объркано и недоумяващо.

— Лея, не знам защо си толкова разстроена. Аз не ти забраних да дойдеш на танците, защото се срамувам от теб и защото не искам да ме виждат с теб. Далеч не е това причината. Няма нищо, което да искам повече от това да бъда с теб. Но точно сега има причини, поради които предпочитам да си близо до мен у дома.

— Какви причини?

— Не мога да ти кажа, но веднъж завинаги искам да те накарам да ми се довериш.

Тя му се усмихна неприятно.

— Не трябва да отгатвам защо искаш да дойда с теб у дома. Аз знам. Ти каза, че ти е неприятна дори мисълта да бъдеш женен за някоя като мен.

— Аз ли казах това! — възкликна той. — Кога?

— Ти го каза на брат си Травис, а Рийган и аз те чухме.

Двама разгорещени танцьори излязоха навън. Уес сграбчи Лея и я придърпа в сянката. Беше я притиснал с крака.

— Добре, малка дива котка такава. Сега ме изслушай! Омръзна ми да ме наричаш най-големия сноб на века. Ти си сноб, Лея. Повече от мен те е грижа за това в каква обстановка са израснали другите. Да, казах на Травис, че ми е неприятна дори мисълта да бъда женен за теб, но не защото не мога да понеса да живея с една Саймънс.

— Ха! — Лея се опита да погледне настрани, но той обърна лицето й към себе си.

— Аз исках жена ми да се нуждае от мен. Доколкото ми беше известно, Кимбърли се нуждаеше от мен повече от всеки друг. Аз исках жена като Ким, а вместо това получих жена, която може да ръководи ферма, да гледа деца, да се справя с лудия си баща. Ти, Лея, като че нямаше нужда от никого. Караше ме да се чувствам ненужен.

— Аз? — прошепна тя. — Как можеш да се чувстваш ненужен?

Той опря нос до нейния.

— Защото ти никога не ме помоли дори за едно проклето нещо — развълнувано каза той. — Присъедини се към разбойниците и дори не ми спомена за това. Спомняш ли си, когато миналата седмица коминът падна? Ти го поправи сама и дори не бих узнал за това, ако Оливър не те беше видял да висиш на една стълба и да поставяш камъни. Ти дори ми отне грозната жена, за която се ожених и я превърна в красавицата, която си сега. — Той се спря и погали спусналата се по лицето й коса. Отметна я назад. — Трябваше ми много време, за да разбера, че се нуждаеш от мен много повече от Кимбърли. Тя винаги ще се приземи на краката си, а ти, моя малка съпруго, ще се замесиш в някоя неприятност веднага щом прескочиш прага на къщата.

Лея се опитваше да разбере думите му.

— Но Ким е дама, а аз…

— Ти си ми съпруга и също като мен си Станфорд. Ако аз имам благороден произход, то същото се отнася и за теб.

Тя се отдръпна от него.

— В такъв случай защо не искаше да те видят с мен на празненството? Защо ме криеше вкъщи?

Последното нещо, което той искаше да й каже, беше за вероятния заговор срещу нея. Без съмнение Лея щеше да прекара будна цели нощи, за да измисли как да се замеси в него.

— Трябва да ми вярваш. Трябва да повярваш, че искам най-доброто за теб.

Лея се отдалечи под лунната светлина. Това, което той каза за Ким беше вярно. Всъщност дори тя беше споменала за това. Беше почувствала, че Уесли иска да припада и да бъде безпомощна и го правеше. А Лея вършеше само това, което позволяваше природата й. Възможно ли беше да кара другите хора да изглеждат и да се чувстват безполезни?

Уесли не говореше за обич. Може би обичта не беше толкова далеч, след като той не я презираше затова, че е Саймънс. Най-забавното беше, че Лея положи толкова усилия да не бъде в тежест на Уес. Когато коминът падна, тя най-напред се разплака. Но след това решително се зае да го поправи сама, за да не я помисли Уесли за безпомощна. Тя се обърна към него:

— Ако припадна, ще ме пренесеш ли на ръце до леглото ти?

Изражението на лицето му беше достатъчна отплата. Без да продума, той се доближи и я притегли към себе си.

— Понякога се учудвам колко много те обичам, Лея — прошепна той. — Бих искал да не викаш по мен толкова често.

Първоначалната й реакция беше да го отблъсне. Искаше да гледа очите му, когато й каза за пръв път, че я обича. Но вместо това тя се сгуши в него.

— Може би сега, когато знам, че ме обичаш, няма да ти се сърдя толкова често.

Той я поведе към коня, повдигна я и я постави на седлото.

— Сигурен съм, че доста често съм ти го казвал. Време е да го проумееш най-после.

Лея изобщо не искаше да започва нов спор.

— Явно не съм те чула, когато друг път си ми го казвал. О, Уес — каза тя, когато той се качи зад нея, — трябва да се върна и да си взема шала.

— Аз ще ти го взема утре, когато дойда за коня ти.

— Не, за бога, този шал струва цяло състояние на Клей. Прекосил е целия океан. Ще отнеме само минутка.

— Ти ще стоиш точно там, пред вратата. Ще дойда с теб — каза той.

Лея се изкикоти:

— Не можеш да понесеш мисълта да съм далеч от погледа ти, нали.

— Нещо такова.

Лея мълчаливо застана отвън, за да изчака съпруга си. За нея не беше никак лесно да му се довери, но може би наистина той имаше някакво обяснение за това, че не иска да я пусне на танците. Може би беше ревнив. При тази мисъл й стана приятно. Ако беше вярно, че я обича, тогава ревността беше разумно обяснение. Лея със сигурност беше ревнувала Уес от Кимбърли.

Изведнъж си спомни, че беше видяла Корин Старк с подобен на нейния шал. Уесли никога нямаше да разбере какво да вземе без нейна помощ.

Вътре в ярко осветеното помещение всички танцуваха и се смееха. Ким се бе опряла на стената със сведени очи, а съпругът й стоеше близо до нея. Докато Лея претърсваше помещението, музиката спря. Смеещите се танцьори спряха, за да отдъхнат. В тази тишина една жена изпищя. Лея се обърна по посока на писъка. Видя, че една съвсем непозната жена сочи към нея.

— Това е брошката на леля ми — крещеше жената. — Ти си я откраднала от нея.

Слисана, Лея постави ръка на гърдите си.

— Не — прошепна тя.

Приличаше на повторение на един кошмар. Мигновено Уес застана до жена си, обгърна я с ръка и я изведе навън.

— Лея — прошепна той, когато излязоха — Джъстин ще те заведе у дома. Аз ще остана, за да разбера каквото мога. Разбра ли ме?

Вцепенена, Лея кимна и Уес я остави в ръцете на Джъстин.

— Грижи се за нея — каза му той. — Ще ви изпратя известие веднага щом мога. Сега искам да спра това веднъж завинаги.

Той рязко повдигна глава, щом видя Кимбърли да излиза с Джон. Ким тихо плачеше.

— Изчезвайте оттук — каза Уес на Джъстин.

По обратния път към фермата Лея не мислеше за нищо. Когато Джъстин я свали от коня и я въведе вкъщи, тя разбра колко й е студено и започна да трепери.

Джъстин я поведе към един стол и я притегли в обятията си.

— Всичко е наред, мила. Уесли ще разбере какво става. Никой няма да повярва, че си откраднала брошката.

Тя не можеше да заплаче. Беше се облегнала вдървено на Джъстин.

— Откъде взе брошката, Лея — попита той, като милваше ръката й. — Лея! Откъде взе тази брошка?

— Кимбърли ми я даде — прошепна тя.

— Да пукне тая малка егоистична кучка! — избухна той. Остави Лея на стола и започна нервно да крачи из стаята.

— Усещам, че е замесена с разбойниците. Тя има морал колкото една уличница. Извини ме, Лея, но е така. Тя би продала себе си и всеки друг, за да получи това, което иска. Мислиш ли, че Джон има представа за кого се е оженил? Бедният човек! Вероятно си е мислил, че наистина се крие жена под красивата външност. Лея — той коленичи пред нея, — излизам за малко. Ще опитам да разбера нещо от Кимбърли. Двамата с Джон ще се помъчим да поговорим разумно с нея. След като приключи разговора с онази жена, Уесли веднага ще се прибере. Оливър е в хамбара. Мислиш ли, че можеш да останеш тук сама?

Тя разсеяно кимна с глава. Изпитваше желание да бъде сама. Не искаше никой да разбере за позора й. Той я целуна по челото.

— Просто стой тук и изчакай Уес. Обещай, че няма да отиваш никъде.

Тя отново кимна с глава и Джъстин я остави.

Лея нямаше представа колко дълго е седяла. Времето за нея нямаше никакво значение. Помисли си, че камината трябва да бъде изчистена. Слънцето вече изгряваше, когато вдървено стана от стола и се зае с чистене. Стараеше се да избърше комина максимално нависоко.

Изведнъж вратата зад гърба й се отвори.

Бавно, без да проявява никакъв интерес, тя се обърна. Беше Ким, с грейнали очи и разрошена коса. Муселинената й рокля беше изцапана от тревата.

— О, Лея — каза Ким, останала без дъх. — Беше божествено, напълно божествено. Това беше най-прекрасното изживяване в живота ми. Какво, за бога, правиш? Погледни се, Лея! Напълно си развалила красивата си рокля.

Ким се приближи, но Лея се отдръпна от нея.

— Не мисля, че бих те докоснала. Стани и свали тази рокля. Докато се измиеш, ще ти разкажа за най-прекрасната нощ в живота ми.

Кимбърли даде на Лея студена вода да се измие. Тя нямаше никакво намерение да пали огън в празната камина.

— Измий също и ушите си — изкомандва Ким на застаналата по бельо Лея. — Много глупаво от твоя страна да си развалиш роклята. Е, добре, това е достатъчно — каза тя бавно. — Снощи аз и Джъстин се любихме.

Това беше първото нещо, което Лея успя да осъзнае. Спря да се мие.

— Ти и Джъстин?

— Толкова ли е трудно да се повярва? Мислех, че той ме мрази още от първия миг, в който ме видя. Обикновено мъжете ме харесват, но Джъстин прави изключение. Снощи той беше изпълнен с ярост, но по-късно… О, Лея, беше божествено.

— Ким — каза Лея, — разкажи ми всичко от самото начало. Откъде взе брошката, която ми даде?

— Е, добре — тя въздъхна. — Мисля, че всичко започна много отдавна.

— Аз имам цял ден на разположение. Искаш ли да закусиш?

— Да закуся? Да, макар че вече е следобед. Но когато прави любов, човек огладнява.

Скоро Лея беше измита, преоблечена и вече готвеше.

— Започвай да разказваш.

— Мисля, че всичко започна още от Стивън. Той казваше, че има два вида жени. Такива, които не могат да изпитват удоволствие, и такива, които могат.

— Ким, защо не ми разкажеш за брошката?

— Ще ти кажа. Всичко е свързано. О, Лея, закълни се, че няма да ме намразиш, когато ти разкажа всичко. Ти си най-добрата приятелка, която съм имала, а някои неща, които съм направила…

— Кълна се, че няма да те намразя, освен ако не продължаваш да отлагаш разказа.

— Както ти казах, Стивън ме накара да мисля, че жените постоянно трябва да се държат като дами. Аз наистина обичах Уесли, но никога не му позволявах много да ме целува. Харесваха ми целувките му, но се страхувах, че ако той разбереше това, щеше да престане да ме мисли за дама и нямаше да се ожени за мен. О, Лея, понякога ми беше много трудно да го отблъсквам. Целувките му бяха толкова хубави, те са…

— Би ли пропуснала тази част от разказа — прекъсна я Лея.

— Лея, това е онази част, която и на мен не ми харесва. Когато Уесли ми каза, че ще остане с теб, аз бях много, много сърдита. Всъщност бях побесняла от гняв. Беше толкова нечестно. Аз винаги се въздържах и винаги се държах като дама, докато вие двамата се измъквахте през нощта и носехте храна — о, да, аз знаех за това. Вие също се търкаляхте в калта, ти въобще не беше дама, а спечели мъжа.

Спря се и погледна Лея умолително.

— Бях толкова ядосана, че забих игла в задницата на коня и фургонът се спусна надолу. Мислех, че си вътре. О, Лея — проплака тя и зарови лице в ръцете си. — Толкова много те мразех, че исках да те убия.

Лея прегърна раменете на Ким.

— Сякаш нещо ме накара да сляза от фургона. Изобщо не си ме наранила. Може би на твое място и аз щях да постъпя така. А сега яж яйцата си и разказвай по-нататък.

— Джон Хамънд видя как забивам иглата в коня. Когато припаднах — а това беше единственият път, когато наистина припаднах — той ми каза, че няма да каже на никого. Но след това…

Тя отпи голяма глътка мляко.

— Той наистина е ужасен човек, Лея. Каза, че ще разкаже на всички какво съм направила, ако не се омъжа за него.

— Той те е изнудвал? — попита слисано Лея и седна насреща й. — Но защо? Защо ще иска от теб насила да се омъжваш за него. Сигурно е знаел, че го ненавиждаш.

— Много пъти сама съм си задавала този въпрос. Не го харесвах много, защото ме накара насила да му стана жена. Направих всичко, за да го накарам да съжалява.

Тя се усмихна, като гледаше филията с масло.

— Искаш ли да ти кажа една тайна, Лея. Аз мога да готвя. Никога не споменах за това на Уесли, защото Стивън ми каза, че истинските дами не го правят. А по време на пътя ти винаги изгаряше от желание сама да вършиш всичко.

— И съм те накарала да се чувстваш ненужна? — попита Лея.

— Можеш да накараш и шестима да се чувстват полезни. Както и да е. За да накажа Джон, аз отказвах да върша каквото и да е. Той беше… много нелюбезен нощем. Аз нищо не знаех за любенето, докато Джъстин…

— Какво ще кажеш за брошката? Това не е ли преди случката с Джъстин.

— О, да. В къщата на Джон ми беше много скучно. По цял ден го нямаше и понеже не исках да се занимавам с никаква къщна работа, нямаше с какво да се забавлявам. Джон има кабинет и винаги го държи заключен. Веднага след женитбата той ми каза никога, никога да не влизам там.

— И разбира се, ти си влизала там — усмихна се Лея.

— Всеки ден. Всъщност това нямаше значение. Изобщо не ме беше грижа дали ще ме залови или не. Вече се бях заклела да прекарам живота си с него и нищо по-лошо не можеше да ми се случи. Доста време тършувах, докато намерих ключа. След това всеки ден отключвах, претърсвах стаята и после го връщах на същото място.

— Какво търсеше?

— Каквото и да беше скрито там, той не искаше аз да знам за него. Нищо не бях намерила до момента, в който открих скрит килер.

— Скрит?

— Зад един рафт с книги. Трябваше само да го отместя. Вътре имаше много красиви неща: бижута, красиви малки кутийки и някои книги. Аз се ядосах много, защото мислех, че крие тези неща, за да не ги дели с жена си.

— Ти си помисли това? Какво те накара да промениш решението си?

— Реших, че след като аз не мога да нося бижутата, някой друг ще може да го направи. Той не би крещял на никой друг така, както крещи на мен. Освен това ти винаги така хубаво отвръщаш на мъжките упреци. През цялото време се опълчваш на Уесли. Никога не можах да разбера това, как ти винаги му говориш такива ужасни неща, а той винаги е мил с теб.

— А брошката?

— Мислех, че на портрета е някой от роднините на Джон. Знаех, че много ще ти отива на зелената рокля, която ти така лекомислено развали, докато чистеше камината. Е, добре — каза, като видя, че Лея присвива очи. — В следващия момент чух как онази глупава жена крещи, че ти си откраднала брошката на Джон. Той ме сграбчи за ръката, наговори ми ужасни неща и ме изведе навън. О, Лея, толкова бях изплашена.

— Какво стана после?

— През целия път Джон не ми проговори. Заключи ме в кабинета си и го чух как се отдалечава на коня си. — Изведнъж погледът на Ким стана унесен. — Точно тогава дойде Джъстин и ме спаси.

— Спаси? Не ти ли беше малко сърдит?

— О, да, беше бесен. Крещеше ми и ме наричаше с най-ужасни имена. Винаги съм знаела, че той не ме обича особено, но нямах представа, че ме ненавижда. Той ми крещеше и стискаше гърлото ми, а аз се опитвах да му покажа библиотеката и скрития килер. Нужно ми беше много време да го накарам да ме чуе. След това той ми помогна да отместим библиотеката.

— И Джъстин видя всичко вътре?

— Много повече. И докато беше вътре, Джон се върна.

— Кимбърли, къде е сега Джъстин?

— Наближавам до това. Джъстин нямаше никакви ключове, а там всички врати имат ключалки. Не е като у вас. Джон беше заключил навсякъде и Джъстин трябваше да счупи един прозорец и да разбие вратата на кабинета, за да стигне до мен. Ние двамата се скрихме в килера, вкопчени един в друг — тя въздъхна, — докато Джон се разхождаше из къщи. Когато чухме да потегля, Джъстин предложи да излезем оттам. Излязохме и отидохме в гората. Беше тъмно. Джъстин искаше да му разкажа за всичко, което се намираше в килера. Той нищо не бе видял, защото Джон отново се върна и трябваше да поставим книгите на мястото им. Така че — тя се спря и пое дъх. — Аз му разказвах и изведнъж той наистина се развълнува и започна да ме целува. Толкова ми беше омръзнало да се въздържам с Уесли и дори с Джон, че просто му се отдадох. Изведнъж разбрах, че се любим. Беше толкова, толкова прекрасно, Лея. Никога не съм и мечтала…

— Какво каза, че е накарало Джъстин да те целува?

— О, нещо съвсем обикновено.

— Какво?

— А, да, снощи по време на танците Джон ми каза, че не е добър танцьор. Но аз казах на Джъстин, че това е лъжа, защото съм намерила скрит вестник в килера, където пишеше, че е бил учител по танци в Сент Луис.

— Кимбърли — прошепна Лея, — а сега къде е Джъстин?

— Той каза, че е видял Уес да тръгва за Лексингтън, за да открие жената, която е собственица на брошката. Джъстин каза да дойда при теб и да останем тук с Бъд и Кал, а той ще остане да чака завръщането на Джон.

— Кимбърли — каза Лея колкото се може по-спокойно. — Мисля, че Джъстин е в опасност.

— Вероятно — отвърна Ким. — Джон много ще се разстрои, като разбере, че го напускам и че Джъстин ме обича. Нали ти споменах, че той ми каза, че ме обича. Той дори го каза в молитва. Той каза: „Бог да ми е на помощ, Кимбърли, но мисля, че се влюбвам в теб.“ Това не е ли мило?

— Ставай, Кимбърли — изкомандва Лея. — Остави чиниите, където са. Отиваме да вземем Бъд и Кал и да се опитаме да помогнем на Джъстин. Почакай, трябва да оставим бележка на Уесли.

— О, не, не аз — каза Ким, като отстъпи. — Джъстин ме принуди да му кажа всичко за последното писмо, което написах на Уес. Каза, че е отгатнал, че Уес не те пуска на танците, за да може да те закриля. Ако не ме беше накарала да го извикам, нямаше да види брошката и нищо нямаше да се случи.

Лея пристъпи към нея.

— Ако ти не се бе опитала да ме убиеш, Джон нямаше да те принуди да се омъжиш за него. Ако ти не си пъхаше носа навсякъде, не би намерила скривалището на Танцьора и ако ти…

— Разбирам, Лея — тя изведнъж просветна, — ако това не се беше случило, аз нямаше да узная, че Джъстин ме обича и нямаше да прекараме нощта заедно. Да бъдеш омъжена за някой като Джъстин сигурно е почти толкова хубаво, колкото да се намираш в рая.

— За това ще говорим по-късно. — Лея извади от чекмеджето хартия, перо и мастило. — Сега пиши каквото ти кажа:

„Скъпи Уесли,

Надявам се това писмо да не те разсърди като предишното. Този път съм невинна. Дори не знам за какво говори Лея. Тя каза да ти кажа, че съпругът ми Джон е бил учител по танци и че Джъстин, мъжът, когото сега обичам, знае всичко и тъй като тебе те няма, Лея и аз ще отидем да помолим за помощ Бъд и Кал, преди да посетим Джон и Джъстин.

Мисля, че ако проумея всичко, каквото се случва, ще се изплаша.

Надявам се пътуването ти до Лексингтън да е било приятно.

Искрено твоя: Кимбърли.“

— Написа ли каквото ти казах, че отиваме да търсим помощ?

— Точно тук — каза Ким и посочи мястото. — Лея, какво ще правим, ако Бъд и Кал не са си у дома?

— Джъстин се нуждае от помощ — упорито каза Лея.

Ким трудно преглътна.

— Страхувах се, че ще кажеш точно това.