Джуд Деверо
Лея (7)

Глава седма

По пътя до странноприемницата Лея не проговори. Въпреки че знаеше какво иска, тя се питаше как, за бога, ще устои достатъчно дълго да се преструва, че е негова съпруга. Не знаеше как приятелите му ще се отнасят с нея. Един от тях вече беше изкоментирал, че е Саймънс. Дали всички ще се държат като Стивън Шоу? Лея притъпи чувствата си. Пред странноприемницата ги чакаха десетина мъже. Фургонът все още не беше спрял, когато те се втурнаха и всеки един от тях се мъчеше де избута останалите, за да получи привилегията да й помогне при слизането.

— Добре дошла, госпожо Станфорд!

— Уесли не заслужава красавица като вас.

— Клей казва, че обичате да тъчете. Сестра ми ви изпраща някои модели.

— Майка ми ви изпраща цветни семена.

Озадачена, Лея се вглеждаше в усмихнатите лица:

— Бл… благодаря — заекна тя — нямам представа…

Един от мъжете строго погледна Уесли:

— Жените бяха доста разстроени от това, че не отпразнувахте женитбата си. Искахме да дойдат с нас, но понеже не бяха поканени, помислиха, че са нежелани.

На свой ред Уесли заекна.

— Не, просто ние… имам предвид, че никой…

Един от мъжете се разсмя.

— Хора, погледнете я! Ако имахте жена като нея, бихте ли искали да я делите с някого?

Комплиментите доставяха голямо удоволствие на Лея. Тя се изчерви.

— Заповядайте, влезте. Трябва да сте изморена. Ще позволите ли? — Мъжът подаде ръка на Лея.

— Аз пръв я видях — обади се един.

— Преди да сте се сбили — прекъсна ги Уесли — аз ще придружа собствената си съпруга.

Като прикриваше изненадата си, Лея го хвана за ръка и двамата заедно влязоха в кръчмата. Вътре чакаше Бес.

— Никога не бих те познала! — Това бе всичко, което сестра й успя да каже, когато застана близо до нея.

Лея разтвори ръце и я прегърна.

— Ти си, нали?

— Цялата съм аз. Виждаш всеки мръсен инч от мен.

— Сега те пълнят ваната за теб. Рийган каза, че ще искаш да се изкъпеш, както правят всички дами. — Тя погледна Уес: — Дръж се прилично докато я няма и аз ще ти я върна съвсем скоро.

Бес бързо я заведе на горния етаж, където двама мъже пълнеха една голяма вана. Когато останаха сами, кръчмарката започна да я съблича.

— Мога и сама. Няма нужда да се държиш така, сякаш си ми камериерка.

— Някой трябва да се държи така. Някой трябва да е добър с теб, след като чух това, което госпожа Рийган ми разказа. Наистина ли ще се откажеш от съпруга си без дори да се бориш?

— Нямам и намерение да се боря, за да задържа мъжа, който не ме желае — отговори Лея.

— Все едно слушам стария. Когато си наумиш нещо, няма сила, която да те спре. Поне веднъж не бъди упорита. Не се отказвай от Уесли просто така.

— Бес, ти си глупава. Уесли никога не е бил мой. Той иска госпожица Шоу и ще я има. От утре аз дори няма да съм му съпруга по име. Ще бъда негова братовчедка.

— Глупости, братовчедка. Ти си негова съпруга. Нищо не е в състояние да промени това.

— Ще, когато стигнем Кентъки.

Лея стъпи гола с един крак във водата и каза:

— Странно как лесно човек привиква да бъде чист. Струва ми се, че бих прекарала цяла нощ във ваната. Тогава не би трябвало да се преструвам на мила и предана съпруга.

— Това е добра идея — бързо каза Бес. — Остани тук, аз ще ти донеса чисти дрехи.

Лея се облегна и затвори очи. След няколко минути сестра й се върна. Широка усмивка озаряваше лицето й.

— В любовния рай са надвиснали облаци. Уесли и госпожица Шоу спорят за нещо.

— Тя ще му прости — уморено каза Лея.

— На госпожица Шоу не й харесва това, че Уесли те е хванал за ръка, а той каза, че трябва да се преструва на твой съпруг. Госпожица Шоу иска да узнае до каква степен той ще се преструва. Уесли се опита да я успокои, но тя каза, че ако отново те докосне, ще съжалява.

Лея попита, като се преструваше на незаинтересована:

— И?

— На него не му харесва да бъде заплашван. Каза, че прави всичко заради нея и че ще изпълни задължението си.

— Задължение? — Лея възмутено седна във ваната.

— Мисля, че задължението му е да те докосва — усмихна се Бес.

— Бес, има един черен куфар отзад вляво до фургона. Вътре има рокля от златисто кадифе. Би ли ми я донесла?

— Специална рокля?

— Малкото плат в нея е наистина специален.

Лея затвори очи. Бес излезе от стаята.

Лея мислеше за роклята и знаеше, че след като Уесли не се интересува от нея, някои от мъжете биха я забелязали. Вероятно тя нямаше да бъде обградена с толкова внимание, колкото Кимбърли, но щеше да се чувства по-добре, отколкото по време на пътя.

Вратата се отвори.

— Бързо се връщаш — каза Лея. Отвори очи и видя Уесли. Той я гледаше, без да помръдне. Красивото й тяло ясно се очертаваше във водата. Гърдите й се подаваха на повърхността. Краката й бяха протегнати и леко разтворени.

— Ако си видял достатъчно, можеш да излезеш.

Той с нежелание отмести погледа си от тялото и я погледна в лицето. Влажни къдрици, изпускащи пара, се спускаха и докосваха влажната кожа на врата й.

— Бес каза… — той не довърши, обърна се и излезе от стаята.

С треперещи ръце Лея започна да се мие. Не беше убедена дали трепери от гняв, или защото внезапно и необяснимо си спомни всеки детайл и всяка подробност от времето, прекарано в обятията на Уесли.

Бес се върна с роклята. Имаше самодоволното сияещо лице на познавач. Лея не спомена нито дума за идването на Уесли. Дори когато другата започна да прави намеци, не можа да изкопчи нито една подробност.

Роклята от златисто кадифе правеше кожата й още по-бяла. Деколтето беше толкова дълбоко, че това, което оставаше под него, беше въображение.

— Не мога да се появя с нея — каза Лея, като се гледаше в огледалото. — Твърде много плът и твърде малко плат се виждат. Казах на Рийган, че никога няма да облека тази рокля.

Бес нагласи и последната къдрица. Изглеждаше прекрасна с дългата си изящна шия, крехките, красиво изваяни рамене и облите гърди.

— Ще я носиш. Виждала съм дами с много по-малко плат върху себе си.

Лея я погледна с недоверие.

— Те имат много по-малко за показване от теб.

— О, Беси — разсмя се Лея — ще ми липсваш.

— Не, ако аз продължа да живея посвоему, а ти си върнеш обратно съпруга — подсмръкна Бес.

— Той никога не е бил мой.

Без да отговори, Бес побутна малката си сестра към вратата.

Застанала на стълбите, Лея имаше възможност да огледа помещението. Кимбърли седеше облечена в копринена рокля с цвят на тюркоаз. Изглеждаше прекрасно. Беше заобиколена от шестима мъже. Уесли се бе облегнал на студената камина. С изопнато лице говореше на двама мъже. Очите му, които постоянно следяха Ким, излъчваха гняв. Лея не бе сигурна дали трябва да се смее или да се отвращава. Дълбоко в съзнанието й я глождеше ревност.

Щом стъпи на стълбите, със задоволство забеляза един мъжки поглед, после още един… Мъжете се спуснаха да я посрещнат. В плантацията на Станфорд винаги се бяха отнасяли с уважение, но тя го отдаваше единствено на брака си с Уесли.

— Ще позволите ли? — попита мъж с протегната ръка в подножието на стълбите.

Останалите стояха неподвижно със зяпнала уста. Гледаха я така, че самочувствието й се възвърна.

— Благодаря — каза грациозно и хвана протегнатата ръка. Ким се изправи и каза със заучен полузаповеден, полумолещ глас:

— Сама ли ме оставяте? Само към омъжените жени ли проявявате внимание?

Двама бързо изтичаха към нея, но осем други останаха при Лея.

— Вечерята чака. Заповядайте.

Лея видя Уесли, стоящ все още близо до камината. Очите му бяха приковани в гърба на оттеглящата се Ким. Той дори не забелязваше, че не е сам.

Лея почувства надигаща се ярост. Извини се на заобикалящите я:

— Да вървим. Аз и съпругът ми ще ви последваме.

Тя застана пред Уесли и изсъска:

— Правиш се на глупак.

В началото той не я чу. Лея го смушка в ребрата.

— Какво правиш — сърдито попита той. Погледна я и очите му потъмняха. После възвърна самообладанието си — Опитваш се да покажеш на мъжете това, което не притежават ли? — попита.

С вдигнати вежди изгледа дълбоко-дълбоко изрязаното деколте на роклята й.

Тя не искаше да се изчервява.

— Гледаш Кимбърли, сякаш е разгонена кучка. Ако имаш намерение да опазиш името й, трябва да се контролираш по-добре.

Той се замисли:

— Винаги ли си разумна?

— Опитвам се — отговори озадачено тя.

— Така си и мислех. Хайде, нека бъдем двама влюбени.

Хвана я над лакътя и я поведе към трапезарията. Поздравиха ги с вдигнати халби. Следваха тостове един след друг.

— За Уесли, който имаше благоразумието да потърси скъпоценност там, където никой не подозираше, че има цяла мина.

— За Лея, която се съгласи да търпи това свадливо, своенравно и упорито муле, което е малко по-добро от Травис.

Името Травис ги накара да изпъшкат, а Уесли придърпа почетния стол към съпругата си.

Кимбърли седеше точно срещу Лея. Погледна я с наранен поглед. Очите й говореха, че Лея я е предала. Тя почувства болка и вина, когато Ким се обърна и заговори на мъжа до себе си. Въпреки предупрежденията, Уесли я наблюдаваше с възбуда.

Като си казваше, че прави всичко това заради Уесли и обичната му Ким, тя се наведе да вземе пипера и с гърдите си докосна ръката му. Уес мигновено реагира. Учудено се обърна. Постъпката го бе заинтригувала. Лея сладко се усмихна.

— Ако ми беше подал пипера, нямаше да се протягам към него — каза меко тя.

Той сведе поглед.

— Да достигнеш пипера на всяка цена. На всяка цена да получиш всичко, което искаш.

— Уесли — остро каза Кимбърли — опитвах се да си спомня кога за последен път видяхме семейство Елингтън. Не беше ли на есенния бал?

За Лея беше очевидно, че Ким напомня на Уес някаква лична, вероятно малко неприлична среща.

Не осъзнаваше ли Ким, че всичко в момента ставаше заради нейната репутация? Лея здраво стисна ръката на Уес. Наведе се и го погледна през миглите си.

— Есенният бал и вечерите осветени от лунна светлина — промърмори тя — понякога луната кара хората да правят неща, които се помнят цял живот.

Уесли присви очи. Наведе се и доближи с устни ухото й.

— По-добре да спреш тази игра, или ще получиш повече от това, за което сме се споразумели.

Лея бързо се отдръпна. „Какво ме е грижа, че Уес се прави на глупак пред приятелите си?“, помисли си. Тя също притежаваше гордост. Не искаше да напусне Вирджиния и хората да говорят, че една Саймънс може да се сдобие с мъж, но не може да го задържи. Вероятно те никога нямаше да чуят за развода им, освен ако Рийган и Травис не им кажеха.

Имаше известно предимство в това да оставиш хората с впечатлението, че си достатъчно добър, за да останеш с един от издигнатите и всевластни Станфорд.

Оскърбена и не толкова уверена в себе си, тя се съсредоточи върху храната, като я побутваше в чинията с наведена надолу глава. Говореше само когато се обръщаха директно към нея. Вече не изпитваше желание да се съревновава с Кимбърли. Без особен интерес наблюдаваше как Ким флиртува ту с един, ту с друг.

Вечерята продължаваше, нещата се променяха. Мъжът до Лея заговори за новата предачна машина. Само след миг Лея забрави Кимбърли. Разговорът за памука премина в разговор за овцете, за предпазването на добитъка от болести. Все повече мъже се присъединяваха.

За двадесет минути Бес и две други жени прибраха масата, а Лея, Уесли и десетимата му приятели бяха потънали в обсъждане на реколтата и животните. Стивън ядеше, без да се интересува от нищо, а Кимбърли, готова да се разплаче, хвърляше погледи към Лея, но не получаваше нужното й внимание.

— Баща ми загуби почти всичко, когато пазарът на тютюна се срина. Сега аз не бих вложил всичко в памука.

— Съгласна съм — отговори Лея — ние ще отглеждаме овце и вярвам, че един ден американската вълна ще се търси.

— Ти не можеш да се съревноваваш с английските пазари.

— Ще наема предачи, които тъкат не по-зле от всяка англичанка — разпалено обясни Лея.

— Тя може ли да преде, Уес — запита един от мъжете през смях.

Внезапно Лея усети коя е и къде се намира и впери поглед в неизядено парче ябълков сладкиш.

— Страхувам се, че просто преминах границата — каза тя меко.

За нейна изненада Уесли я прегърна.

— Да ви кажа истината, отскоро съм женен, за да зная дали може да преде.

Лея учудено погледна съпруга си. Очите му искряха. Той почти се гордееше с нея.

— Давай, господин Уесли, целуни я — извика Бес през масата. — Като че ли умираш да го направиш. А и ние имаме нужда от доказателство, че я обичаш. Права ли съм, господа?

Лея почувства ярост, когато Уесли хвърли поглед към Ким в този момент.

Той няма да ме унижи.

— Не се нуждая от много насърчения, за да целуна собствения си съпруг — каза тя прелъстително, като обгърна с ръце врата му.

В момента, в който устните й докоснаха неговите, тя съжали. Искаше да докаже нещо на непознатите около себе си. Да им покаже, че тя наистина е достатъчно добра да бъде обичана от мъж като Уесли, но не можеше да си спомни нито една разумна причина, за да го целуне. В продължение на година тя бе живяла в семейства, които страстно се обичаха. До този момент не бе почувствала как това й беше въздействало. Силно желаеше да бъде докосвана, да даде израз на страстта си.

Отначало Уесли се държеше хладно. После почувства вълнението на Лея и й отговори със същата чувственост. Забрави за хората около тях. Целуваше я дълбоко, пламенно и страстно. Ръката му беше на главата й. Пръстите му се вплитаха в къдриците й.

— Уесли — каза някой сконфузено — дали не трябва да почакаш малко?

Лея беше безпомощна в обятията му. Толкова безпомощна, колкото в онази лунна нощ, когато той я докосна за пръв път. Една ръка побутна рамото му тъкмо когато беше започнал да търси извивката на гърдите й. Стисна го здраво:

— Уес!

Постепенно Уес започна да се връща към действителността. Когато се откъсна от Лея, му бе нужно известно време, за да осъзнае къде се намира.

За секунди Лея се бе отпуснала в обятията му със затворени очи. Тъмната й коса като поток се спускаше върху ризата му. Когато осъзна къде е, тя рязко седна. Лицето й няколко пъти смени цвета си. Усети как Уес я гледа озадачено и една вена пулсира на врата му.

— Аз… — тя докосна косата си и усети, че се е разпиляла. — Извинете, аз трябва… — Без да довърши, тя побягна нагоре по стълбите към спалнята си.

Едва бе влязла, когато Бес връхлетя.

— Никога не съм виждала такава целувка. През целия си живот не съм виждала някой да бъде целуван така. Този Уесли е истински мъж. Не само че е най-красивият, но е и най-добрият любовник.

— Млъкни, моля те — проплака Лея. — Как ще ги погледна в лицето? Сега те никога не биха повярвали, че съм дама. Исках да напусна Вирджиния и хората да мислят, че съм станала истинска дама, а се държах като уличница от рода Саймънс. О, Бес, съжалявам!

— Не си ги подвела. Тази нощ мъжете ще мечтаят за теб.

— Точно това исках. — Лея тежко седна на леглото. — Мислиш ли, че мога да се измъкна праз задната врата и да не ги видя никога отново?

Бес се изкикоти:

— Нека оправя косата ти. След това отново ще слезеш. Трябваше да видиш лицето на Кимбърли. Бълваше змии и гущери.

— Бях останала с впечатлението, че за теб госпожица Шоу е съвършена дама.

— Млък — заповяда Бес с ръце в косата на сестра си. — Това беше преди моята собствена сестра да се превърне в най-красивата елегантна дама, която Вирджиния някога е виждала.

— Бес, ела с нас. Имам нужда от приятел. Ще те науча да тъчеш и заедно ще заработим.

— И да си оставя хубавата топла кръчма с хубавите топли мъже заради потракването на един стар стан! Онези Станфорд не са те научили на нищо разумно. Ти ще живееш във фермата си със своя Уесли и всеки ден ще доиш стотици крави. Но не и аз. Аз предпочитам лекия живот. Всички вие сте прекалено предвзети, прекалено морални. Сега слез долу и се усмихни. Започваш да печелиш Уесли на своя страна.

— Много ще ми липсваш — усмихна се Лея. — Ким ще се затича в обятията на Уесли веднага щом настъпи утрото. Той ще я целува толкова добре, че нашата целувка… — тя се спря и си я припомни. — Целувката ни не означаваше нищо — добави спокойно. — Готова съм. Ако съпругът ми може да изиграе една целувка, аз мога да я разпозная.

— Това не беше игра — извика след нея сестра й, но Лея или не я чу, или не й обърна внимание.