Джуд Деверо
Лея (22)

Глава двадесет и втора

Тази нощ Лея спа малко. Сгуши се до Верити и плака дълго. Чувстваше се много нещастна. Искаше й се никога да не бе срещала Уесли Станфорд. Само да бе послушала сестра си, да не го беше последвала онази нощ и да не му се бе нахвърлила като гладно животно. Сега нямаше да прекарва нощта в бърлогата на крадците. Ако не се беше разхождала по клоните на дърветата без никакви дрехи и не беше се правила на глупачка, ако не бе прекарала часове в силните обятия на мъжа, който обичаше…

— По дяволите — каза гласно тя, отметна одеялото и стана. — Време е да ставаме — обърна се към Верити. — Ти днес ще ми помагаш при готвенето.

Сигурно би могла да възвърне малко от самочувствието на Верити.

Тя приготвяше закуската. Уесли влезе в колибата, но не я заговори. Държеше се така, че дори от въздуха лъхаше хлад.

— Искате ли да закусите, господин Армстронг?

— Не и това, което ти би ми поднесла — рязко каза той.

Точно в този момент Ревис влезе в колибата.

Лея се вгледа в намръщеното лице на Ревис и забеляза как преценява държанието на Уесли.

— Този не е умен като теб, Ревис — каза тя и постави голяма чиния с бекон на масата. — Мисли си, че може да ме притежава само ако ме помоли и не му е приятно, когато получи отказ. Закуската е готова.

Докато се хранеха на няколко пъти Лея забеляза Ревис да наблюдава Уесли. За да привлече вниманието му, тя се наведе над рамото му. Знаеше, че разбойникът мрази всеки, които пристъпва в територията му и би намразил още повече новодошлия, ако разбереше, че е успял там, където на него му беше отказано.

— Кога ще вършим тази твоя работа, Армстронг?

— Утре сутрин. Те ще бъдат на четири мили надолу.

— Какво те кара да си толкова сигурен за скоростта, с която ще се движат?

— Имам си начини. — Това беше всичко, което Уесли каза.

По-късно, когато Лея и Верити прибираха масата, Ейб се приближи и изсъска в ухото на сестра си:

— Двамата любовници май са се скарали.

— Ревис и аз? — тя се преструваше, че не разбира.

— Ти и онзи Станфорд. Хвърляте си такива погледи, че наоколо хвърчат искри.

— Никога не съм го поглеждала!

— Не когато той те гледаше. А той те гледаше непрекъснато. Лея, вие, двете влюбени птичета ще развалите всичко. Аз никога няма да стана уважаван човек, ако убият двама ви. А Ревис ще ви убие без съмнение, ако разбере, че го правите на глупак.

— Какво ти е обещал Уесли, за да му помогнеш?

— Не е твоя работа. Това засяга само двама ни. Веднага щом разбере кой е Танцьора, ще изоставим този живот. Всички ние. Това е при положение, че все още си негова. Трябва да внимаваш, Лея. Никога няма да имаш друг съпруг като него.

— Мислех, че мразиш всички Станфорд.

Ейб се усмихна и разкри всичките си развалени зъби.

— Аз не мразя никого, още повече ако обещава да дели парите си с мен. — Той се наведе по-близо до нея. — Не мислиш, че лъже, нали? Ще направи това, което казва, нали?

— Убедена съм, че ще го направи.

По време на обяда Уесли не се появи. При първа възможност тя попита Кал къде е. Предупреди братята къде ще ходи и ги помоли да държат Ревис на разстояние. С пълна торба храна тя се заизкачва към колибата. Уесли цепеше дърва пред нея.

Спря се и го загледа. Капчици пот блестяха по мускулестия му гръб. Осъзна, че и дланите й са изпотени. Всичкото й желание да бъде с него изчезна в момента, когато той обърна към нея разгневеното си лице.

— Донесох ти нещо за ядене — каза тя с пресъхнало гърло.

Той бавно остави брадвата и се приближи към нея.

Тя отстъпи.

— Няма да те нападам, ако от това се страхуваш.

— Не се страхувам. Дойдох да ти кажа нещо. Ейб каза, че ти и аз… тази сутрин… искам да кажа, че той се страхува, че Ревис може да заподозре нещо.

— Нещо като това, че се търкаляхме в храстите, а после се скарахме?

Погледна го за миг. Той седна на един пън.

— Искаш Ревис да повярва в това?

— Разбира се. Тогава за какво друго се преструвах на сърдит и намръщен?

— Преструваше се? — тя седна на земята близо до краката му. — Нищо не разбирам.

— Знам от брат ми, че не е хубаво да оставяш жените да знаят и да ти се бъркат в плановете. Надявах се, че след глупостта ти да се върнеш в лагера на Ревис — той й хвърли един укорителен поглед — ще извършиш нещо разумно, да се престориш например, че си се влюбила в мен от пръв поглед. Но си знаех, че това е прекалено много за една жена. Особено за теб, Лея. Ти мислиш и правиш винаги всичко обратно. За пръв път срещам толкова опърничава жена. Винаги, когато ти давам каквото искаш, ти започваш да искаш обратното. Искаше да се оженя за теб, а когато го направих, започна да желаеш нещо друго.

Тя започна да се защитава, но той пренебрежително махна с ръка.

— Става дума само за това, че аз исках да отидеш на безопасно място в Суитбрайър, а когато ти не го направи, се надявах, че поне тук ще имам възможност да те закрилям. Но ти като че нарочно правиш винаги противоположното на това, което искам.

— Аз не можех да дойда при теб, след като отказах на Ревис. Той щеше…

— Ако още един път ми кажеш, че Ревис иска да ме убие, ще те удуша — каза той. Стараеше се да се успокои. — Мислиш ли, че съм такова нищожество, че да очаквам да ме закриля малкото ти сладко тяло? Казах ти, че няма да ти позволя да контролираш нещата и да ме вземат дяволите, ако престана да се опитвам да контролирам всичко и всички. Ако ти кажа да вървиш наляво, ти тръгваш надясно. Не стига, че трябва да се свързвам с Ревис и Танцьора, а трябва да се притеснявам и затова каква ще е следващата ти стъпка, защото ти се мислиш за най-голямата умница на света. С изключение на Ревис. — Той я погледна с болка в очите. — По неизвестни причини мислиш, че Ревис е толкова умен, че може да ме убие без дори да усетя.

— Не защото е толкова умен, а защото е прекалено зъл. А ти не си. Ти си добър и мил, и…

Той беше наклонил главата си на една страна, отхапваше си от едно парче царевична питка и я гледаше.

— Снощи каза, че съм най-красивият мъж, когото си виждала, а сега ме наричаш добър и мил. Да не се влюбваш в мен, Лея?

— Никога! — възкликна тя, но цялата се изчерви.

— Това е лошо — промълви той.

— Какви планове имаш? — попита бързо тя, за да скрие смущението си.

— Да ти кажа честно, страхувам се да ти кажа истината. Страхувам се, че ако разбереш, ще си помислиш, че е прекалено опасно за мен и ще направиш точно обратното. Разбира се, мога да ти кажа противоположното на моя план, но тогава съвсем случайно може да се окаже, че ми помагаш.

— Защо ти… — изстреля тя и се надигна.

Той я хвана за бедрото и я придърпа. Устата й бе близо до неговата.

— Как можа да ми наговориш всички онези отвратителни неща снощи, след като мислиш, че съм добър и мил?

— А ти как можеш да вярваш само в хубавите неща, които говоря за теб, а да не вярваш в лошите. Изобщо слушал ли си ме някога?

Той я пусна и погледна в чувала с храната.

— Повече вярвам на това, което виждам. Да ти кажа истината, ти винаги се хвърляш или скачаш, или се гмуркаш в обятията ми, а след това говориш най-долните неща за мен. Струва ми се, че ако ти наистина не ме харесваше, нямаше да си сваляш дрехите толкова често пред мен.

Тя не можа да отговори абсолютно нищо. Тихо седна.

— Какви планове имаш за Ревис? — Шепнеше.

— Искам да го подлудя — простичко отговори той.

— Ти искаше да използваш мен, за да го подлудиш?

— Да, това планирах. Но сега е трудно да се осъществи. През цялото време ти ми се противопоставяш. Страхувам се да не се стигне до това да си разкрием картите, а ти, вместо да се криеш зад мен, да застанеш между нас и да кажеш някаква глупост от рода на „застреляйте първо мен“. О, Лея, имам кошмари заради това. Чудя се, ако ти кажа „застани между нас“, дали тогава няма да застанеш зад мен. Но не съм сигурен, дали и това ще свърши работа. Господи, ти наистина си голям проблем.

— В такъв случай как промени плана си? — попита тя меко и послушно.

— Трябва да бъда мек и спокоен. Страхувам се да провокирам Ревис и да го накарам да говори, защото не съм сигурен какво ще направиш ти. Бъд и Кал се опитаха да те отстранят няколко пъти, но ти се залепяш ту за Ревис, ту за мен. Като че трябва да ни закриляш и двамата, или по-скоро да закриляш мен, защото мислиш, че той може да се грижи за себе си, а аз не мога.

— Не съм имала намерение… Наистина ли съм толкова ужасна…

— Още по-зле. Някога чула ли си думата подчинявам се? Може би мислиш, че това означава „прави обратното“.

Тя вдигна поглед към него и го видя да й се усмихва.

— Може би ще се науча?

— Точно това казаха Бъд и Кал, но аз мисля, че имаш желязна глава. А последното нещо, което бих рискувал, е хубавата ти малка главичка.

— Провалих плановете ти и сега за теб е невъзможно да разбереш кой е Танцьора. Поставям живота ти в опасност, защото бих могла да се намеся, за да те защитя.

— Точно това исках да кажа. — Сега той ядеше парче прасковен пай. — Но със сигурност последните дни бяха много интересни с теб. Замери ме с тестото, а след това чисто гола се хвърли в езерото точно когато се къпех. После толкова гневно викаше по мен, че всички прекрасни части на тялото ти подскачаха. Бих желал да имам време да им се насладя, без да се безпокоя за Ревис.

Тя обърна глава да скрие порозовялото си лице и отново запита:

— А сега какъв ти е планът?

— Опитвам се да го съставя. Исках да накарам момчетата да те отстранят, но само като им споменеш за ягодов пай, те са готови да изпълнят всичките ти желания.

Тя се разсмя.

— А ще помогне ли, ако се закълна, че ще ти се подчинявам?

— Вече веднъж се закле пред свещеника, но влезе от едното ти ухо и излезе през другото.

— Но това е важно!

— А да си омъжена за мен не е ли важно?

Тя нямаше намерение да отговаря. Ако му кажеше, че той е този, който не е желаел техния брак, нямаше да й обърне внимание. Би я слушал само ако говори нещо хубаво за него. В противен случай единствено би наблюдавал как подскачат „всички прекрасни части на тялото й“.

— Обещавам, че ще слушам и ще се подчинявам. Но само ако планът е добър — добави бързо след това.

— Не достатъчно добър — каза той и облиза пръстите си. — Аз искам изцяло да ми се подчиняваш, без да се пазариш. Изобщо не ме интересува какво ти мислиш за плана ми, дали го смяташ за глупав, опасен или какъвто и да е. Или ще се съгласиш да ми се подчиняваш, или ще те вържа за едно дърво и ще те оставя сама в гората.

— Няма да го направиш — тя се разсмя.

Уес я гледаше съвсем сериозно:

— Опитай и ще видиш!

— О, не мисля да опитвам — каза тя малко нервно. — Кълна се, че ще се подчинявам на всичките ти заповеди. А сега ще ми кажеш ли какъв е планът ти?

Той все още нямаше желание да й разкаже. Тя разбра, че иска да го убеди с целувки. Въпреки всичко, което се беше случило предишната нощ, тя все още се срамуваше от него. Той беше и не беше неин съпруг. Беше неин единствено когато се криеха сами в гората.

Той й разказа плана си. Тя беше учудена. Уесли се беше свързал с Джъстин, Оливър Старк и Джон Хамънд и ги бе помолил за помощ. Те трябваше да натоварят два от фургоните на Уесли с най-хубавата стока и да оставят Ревис да ги открадне.

— Ще крадеш това, което е твое?

— По-добре е, отколкото да пострада някоя невинна жертва. След като веднъж ми повярва, Ревис ще започне да ми се доверява повече.

— Уесли — каза тя и се освободи от ръцете му, — как разбра, че Танцьора има дъщеря и откъде разбра за къщата му?

— Изобщо не знаех. Отгатнах. Ревис обича да си мисли, че жените го желаят. Аз заложих на неговата суетност.

— Това не беше ли твърде опасно? Ами ако и той те е тествал?

— Той няма причина да ме подозира, а и Бъд и Кал не го изпускат от погледа си. Няма да може да се свърже с Танцьора. Сега престани да се притесняваш и ми дай още една целувчица.

По-късно, докато приготвяше пая за вечеря, тя мислеше за разговора с Уесли. Може би, въпреки самохвалството му, той щеше да има нужда от помощ. Но как, за бога, би могла да го убеди да тръгне с него?

Ревис реши въпроса й. На вечеря той заяви:

— Или Лея ще дойде с нас, или нападение няма да има.

— Какво по дяволите може да искаме от една проклета жена — избухна Уесли.

— Нямам й доверие. Няма да я оставя тук сама. Тя прекалено много скита из тези гори.

— И какво от това? Нека си отиде, ако иска. В тези фургони сигурно има повече жени. Ще можеш да си вземеш една от тях. А може и тя да те хареса повече, отколкото Лея те харесва.

— Точно затова искам — Ревис наблюдаваше замръзналия й от напрежение гръб. — Или ще дойде, или няма да има нападение!

Преди Уесли да успее да продума, Лея пристъпи между двамата:

— Вече съм дамгосана като крадла. Бих могла да дойда пак. Освен това може би там ще си намеря нова рокля.

При тези думи устата на Ейб увисна, Бъд и Кал продължиха да ядат, Уесли избягваше да я погледне, а Ревис я изучаваше през цигарения дим.

Тази нощ, когато тя излезе да изхвърли мръсната вода, Уесли я хвана за ръка и я придърпа към сенките.

— Утре ме наблюдавай. Аз ще ти давам знаци къде да стоиш. Изобщо не слизай от коня. Не трябва да има престрелка, но ако има, дори само ако някой изпусне пушката си, ти насочи коня си на изток и препускай колкото се може по-бързо. Слушаш ли ме, Лея?

Изведнъж той сграбчи главата й и я придърпа.

— Искам да бъдеш по-разумна, отколкото си. Не върши нищо героично. При никакви обстоятелства не искам да се правиш на благородна. Не се опитвай да спасяваш нечий живот, нито да ръководиш нападението, или нещо друго, което обичайно ти е присъщо. Стой си спокойно на седлото и ако има каквато и да е опасност — бягай. Разбираш ли ме? Ще ме слушаш ли?

— Ще изпълнявам всичко, което искаш. Няма да изложа никого на опасност.

— Имам още един план. Когато тръгнем назад и се скрием между дърветата, искам бързо да обърнеш коня си и да се върнеш обратно. Шшт… — той постави пръст на устните й. — Всичко е уредено. Пазех го досега в тайна, защото не бях сигурен дали ще поиска да тръгнеш с нас. Джъстин ще се погрижи за теб и ще те заведе в Суитбрайър.

— Но Ревис ще разбере, че ме оставяш да избягам.

— Това е моя грижа и не те засяга. От теб очаквам да ми се подчиниш. Кажи сега, какво ще правиш?

Тя спокойно повтори указанията му.

— Ще закриляш Верити, нали — добави. — Моля те, не оставяй Ревис да я нарани.

— Ако следваш указанията ми — отвърна той. — Ще се погрижа за Верити, дори ако се наложи да я вкарам в собственото ми легло.

Лея се стегна.

— Не са необходими толкова драстични мерки — отвърна.

— Това ми прилича на ревност. Целуни ме, а след това заспивай. Утре рано сутринта трябва да потегляме.

— Да — прошепна тя. — Да.