Винс Флин
Мръсни афери (62)

ГЛАВА 61

Всички от охраната бяха напрегнати. Около двайсетина демонстранти стояха от другата страна на тежката метална порта, но не това тревожеше Ури Доран, човекът, отговарящ за охраната на израелския посланик в Съединените американски щати. Вниманието му беше насочено към два операторски екипа. Доран беше служил в Шин Бет, израелската служба за вътрешна сигурност, осемнайсет години. Тази организация беше аналогична на американските Тайни служби и на Бюрото за дипломатическа охрана към Министерството на външните работи. През годините беше научил от опит, че камерите са много по-опасни от който и да е плакат или свирка, камък или тухла. Само чрез едно просто монтиране на кадрите журналистите можеха да направят него и хората му да изглеждат като закоравели разбойници.

Вашингтонската полиция беше изпратила два отряда за справяне с тълпата, но присъствието им ни най-малко не успокояваше Доран. Той беше виждал ченгетата в действие и преди. Предвид увеличаващия се брой съдебни дела за полицейска бруталност през последните няколко години мъжете и жените в сини униформи едва ли щяха да употребят сила, за да усмирят демонстрантите и да застрашат по този начин кариерите си. За капак на всичко Вашингтон беше пълен с професионални демонстранти, които знаеха точно кога и как да провокират сблъсък със силите на реда. Когато ги принуждаваха да се преместят, те симулираха, че падат, и виеха от болка, сякаш някой им чупеше ръцете и краката. И всичко това, разбира се, се правеше пред камерите, за да се постигне максимум драматичен ефект за вечерните новини.

Доран стисна цифровата радиостанция и погледна към протестиращите. Досега се държаха цивилизовано, но щом лимузината на посланика тръгнеше, щяха да полудеят и да се юрнат към портата. За миг изпита носталгия по дните в Аржентина, където полицията без колебание щеше да помете тълпата с водни струи. Тук обаче беше Америка и подобно нещо не можеше да се случи.

Да изчакат бурята да премине, беше най-добрата тактика, но посланикът му бе казал, че няма време. Бил повикан в Белия дом и предвид сегашната ситуация не можел да отклони подобно искане. Един от хората на Доран предложи да скрият посланика в някоя от колите на охраната, но шефът отхвърли тази идея поради две причини. Първата беше, че посланикът е прекалено суетен и едва ли би склонил да се появи в Белия дом в някакъв обикновен седан. Втората — никой от седаните не беше така защитен като бронираната лимузина. С нея щяха да минат необезпокоявано през тълпата и после щеше да им се наложи само да пооправят някоя и друга драскотина.

Доран влезе в посолството. Посланик Ейтан нервно си поглеждаше часовника. Офицерът от Шин Бет кимна неохотно и вдигна радиостанцията. Предупреди екипа, че посланикът ще излиза, а малко по-късно го придружи до задната седалка на черния кадилак.

Избраният маршрут минаваше по заобиколни улици. Предната и задната кола на охраната бяха по местата си. Тежката лимузина бавно се насочи към портата. От мястото си Доран виждаше как настроението сред демонстрантите се нажежава. Устоя на изкушението да грабне своя „Узи“ и да изпрати откос олово към тях. „Те са само обикновени демонстранти“, напомни си. Повика по радиостанцията екипа и им заръча да запазят спокойствие.

Вратите започнаха бавно да се разтварят и групата веднага се втурна насам. Четиримата полицаи, които трябваше да спрат протестиращите, буквално се изгубиха в морето от хора. Заповедите на Доран бяха ясни най-вече в едно — ако някой демонстрант беше достатъчно глупав, че да се опита да влезе, незабавно да бъде повален на земята. Тъй като многократно се бяха убеждавали лично в ефикасността на хората на Доран, протестиращите спряха пред портата. Водещата кола си проби път през тълпата, а по създадения проход плътно го последва лимузината.

Демонстрантите започнаха да се държат като побеснели шимпанзета срещу джипа на ловци. Те заудряха с плакатите лимузината, драскаха боята с ключове. Изведнъж сред тълпата се появи предмет, който накара Доран да замръзне на място. За съжаление в момента не можеше да стори нищо, освен безпомощно да наблюдава сцената. Стандартните процедури за сигурност забраняваха при такава ситуация да се отварят вратите на колата. Металният цилиндър беше хвърлен и яркооранжева боя заля предното стъкло на лимузината. Колоната обаче продължи да се движи.

Доран изруга наум и нареди на хората си по радиостанцията да направят всичко възможно виновникът да бъде арестуван. Този път щеше да заведе дело срещу идиота и щеше да се погрижи той да получи най-тежкото възможно наказание за подобно провинение, предвидено от американските закони.

Посланикът щеше да поиска да спрат и да почистят боята. Не можеше така да се появи в Белия дом. Доран обаче щеше да откаже. По-късно щяха да се погрижат за колата.

Интеркомът иззвъня и Доран вдигна слушалката.

— Да… Не. — Посланикът беше свикнал да се налага. — Господин Ейтан, няма да спираме и точка по въпроса.

Шефът на охраната затвори и въздъхна. Хич не му се искаше да влиза в препирни, когато се върне в посолството. За себе си знаеше, че е прав. Работата му беше да се занимава със сигурността, а на посланика — да се занимава с дипломация.