Винс Флин
Мръсни афери (59)

ГЛАВА 58

Рап излезе от душа в съблекалнята на новата щабквартира и се избърса с хавлията. Успя да подремне няколко часа на канапето в кабинета си и в момента се питаше дали идеята наистина е била добра. Заради раната си трябваше да спи настрани, положил глава на облегалката. Вратът го болеше ужасно. Имаше обаче много по-важни проблеми. Като например да открие кой е този досадник, който работи за Дебелия Омар. Така Мич кръсти саудитския принц, като пренебрегна благородническата му титла.

Застана пред едно огледало в цял ръст и си сложи нова превръзка на раната. После извади чисти дрехи от шкафчето си. За работещите в ЦБТ беше обичайна практика да си държат чисти дрехи в съблекалнята. Когато възникнеше някаква криза, те нямаха време да се наспят, камо ли да се прибират у дома и да се преобличат.

Изведнъж вратата се отвори и вътре нахълта разрошеният Маркъс Дюмонд.

— Мич… Мич! — крещеше младежът.

— Тук съм.

Дюмонд се закова.

— Трябва да се качиш горе! Оливия откри нещо!

Рап внимателно се намъкваше в панталоните си.

— Какво?

— Попадна на следа за онзи човек. Никак няма да ти хареса.

Рап стоеше над рамото на Борн. Гъстата му черна коса беше още влажна. Беше се вторачил в екрана на компютъра. За трети път вече гледаше как мъжът минава през входа на Пен Стейшън и за трети път попита Борн:

— Сигурна ли си, че е той?

— Да. — Тя уверено се усмихна. — Компютърната програма направи карта на лицевите му черти и ги сравни с тези на непознатия от фотографиите на англичаните. Идентични са.

Рап се вгледа в мъжа в черен шлифер. Схемата започваше да се оформя в главата му. Убива Али, маха се от района, отървава се от оръжието и хваща влак, за да излезе от града. Или отива на гарата и оставя впечатлението, че се качва на влака, а в същото време слиза и изчезва. Рап сам беше използвал този трик много пъти.

— Провери ли да не би да се е върнал обратно?

— Не беше необходимо — уверено отвърна Борн. Тя натисна няколко клавиша и на втория монитор се появиха други кадри от охранителна камера. Даде на Рап един лист с разписанието на влаковете, отпътуващи от Пен Стейшън във въпросната нощ.

Един от влаковете беше оградила.

— Проверих записите на Юниън Стейшън. Влакът е тръгнал от Ню Йорк в десет и пет и е пристигнал във Вашингтон в един и двайсет през нощта. — Тя натисна един от клавишите подобно на пианист — виртуоз. После се облегна назад, скръсти ръце и изчака записът да се появи на екрана. — Ето го нашия човек — минава през фоайето.

Този път Рап не я попита дали е сигурна.

— Копелето е тук, във Вашингтон — промърмори на себе си. Мозъкът му сякаш бе блокирал. Не че не знаеше на кого да се обади или къде се намира терористът в момента; не му бе известно каква е следващата цел на този единак и това го плашеше. — Имаме ли го записан другаде? — попита накрая.

— Не, само това е.

— Мамка му! Каза ли на Джейк?

— Не. Той отиде на Капитолия да уведоми членовете на Комисията по разузнаването.

— А на Айрини?

— Не. Тя тръгна за Белия дом.

Рап се изправи и потърси с поглед през морето от кабинки Том Лий, заместник-директора на ЦБТ. Ако Мич беше типичен държавен служител, вече щеше да се е втурнал по коридорите на Бичия обор да разкаже на Лий всичко, което е научил. Но, разбира се, той не беше просто някакъв бюрократ, притеснен да опази задника си и правителствената си пенсия. Ситуацията беше деликатна. Лий не беше служител на ЦРУ, а само имаше кабинет в сградата. Той беше от ФБР, които имаха цял куп правила за действие в подобни ситуации. Правила, които според Рап само пречеха.

Трябваше бързо да вземе решение. Налагаше се да заловят този човек. А кажеше ли веднъж на ФБР, нямаше да има връщане назад. Нямаше да може да прояви гъвкавост.

Реши да подходи предпазливо. Обърна се към Борн и Дюмонд:

— Обадете се на таксиметровите компании и разберете кой е бил на гарата по времето, когато нашият човек е излязъл оттам. И — Рап понижи глас — нека всичко си остане между нас.

Дюмонд и Борн кимнаха. Знаеха точно какво има предвид Рап.

— А ти, Маркъс, продължавай да работиш по сметките на Дебелия Омар. Трябва да има все някоя голяма сума, прехвърлена миналата седмица. Ако излезе нещо, потърси ме на мобилния телефон.

Мич взе разпечатките и се насочи към изхода.

— Къде отиваш? — полюбопитства Дюмонд.

Рап сгъна листовете и ги пъхна в джоба си.

— В Белия дом.