Винс Флин
Мръсни афери (40)

ГЛАВА 39

Коулман наблюдаваше цялата сцена отстрани. Ледени тръпки го полазиха. Беше казал на Рап да побърза. Вярно, необходимо бе да установят къде точно се намират семейство Андерсън, но това можеше и да почака. Още не беше свикнал с притеснението и изнервеността, които съпровождаха подобен тип операции. Човек би казал, че след толкова много години в този бизнес вече трябваше да е овладял емоциите си.

През оптическия мерник на своя автомат М 4 той видя как Рап извади пистолета си и се претърколи настрани. После Мич предупреди всички да са готови. При това бившият командир на спецчастите не беше сложил пръста си на спусъка. Неговите заповеди и умение за оценка на обстановката в момента бяха по-важни от способността му да стреля точно. Освен ако не ги принудеха да се оттеглят. Но според Коулман подобен развой беше изключен. Елементът на изненадата беше на тяхна страна, а стрелците му бяха превъзходни.

Като човек, често командвал хора по време на бой, Коулман имаше непогрешима интуиция и усещаше кога нещата вървят добре и кога зле. Досега вървяха много добре.

Настроението му рязко се промени, когато чу вик в слушалката си. Инстинктивно притвори очи. Преди да се усети, Рап вече беше започнал да дава заповеди.

Мич видя уплашеното лице на червенокосото момиченце, свило се в прегръдката на майка си. За да предотврати нежеланото, той се усмихна и едва чуто промълви: „Всичко е наред.“ Тогава обаче си спомни, че лицето му е намазано със зелена, кафява и черна боя. Сега му стана ясно защо детето го гледаше като някакво чудовище, дошло да изяде него и родителите му.

Когато момиченцето понечи да отвори уста, Рап разбра какво ще последва.

Поколеба се само за част от секундата, след което насочи пистолета си нагоре точно в мига, в който то изпищя. Дозвуковият деветмилиметров куршум улучи най-близкия похитител в главата. Онзи рязко се строполи в скута на другаря си. Терористите, които бяха насядали около малка масичка, замръзнаха.

Рап заповяда в микрофона на всички да тръгват. Тонът му беше тревожен, но не и панически. В същото време започна да елиминира терористите един по един. Бързо и ефективно се завърташе ту вляво, ту вдясно и намираше мишените. Пистолетът имаше вместимост шестнайсет патрона — един в цевта и петнайсет в пълнителя. Когато поредната медна гилза изскачаше от оръжието, Мич мислено си отбелязваше броя на изстреляните патрони. Улучи трима точно в главите, но тогава палатката се изпълни с терористи и трябваше да стреля в гърдите и в гърбовете им. Един от противниците успя да вземе оръжието си и Рап го улучи в рамото. Онзи отлетя назад, оръжието му изхвръкна и издрънча на земята.

— Огън по десния край на палатката! — извика той на Джаксън и неговите хора. — Заложниците са до мен!

Последното нещо, което искаше да се случи, беше да улучи някой от другарите си, докато влизат в палатката. Или пък те да го улучат при нахлуването.

Забеляза две цеви в близост до себе си. Едната се обръщаше към заложниците. Но между него и терориста стоеше нечие тяло.

— Стреляйте по проклетата палатка! — извика той и сам стреля три пъти по мишената, която не можеше да види добре.

Трупът на терориста подсече друг, който падна на пода и разкъса с автоматична стрелба стената и покрива на палатката.

Още движение отдясно. Само че ръката му не беше толкова бърза, колкото очите. Първо видя проблясък от цев, сетне от дървения под пред него се разхвърчаха трески. После още един и още един проблясък.

Първият куршум на Рап го удари в рамото. На Мич му трябваше само още част от секундата, за да се прицели в главата, но изведнъж усети страшна болка. Един куршум го улучи и изстрелът му не бе точен. Преди да има време да реагира на случилото се, стената на палатката беше разкъсана и терористът, стрелял по него, затанцува странен танц, удрян от куршумите на Джаксън и хората му. Най-малко шест куршума улучиха похитителя, блъснаха го върху пластмасовия стол и го повалиха на земята. Бяха изстреляни вероятно над сто патрона.

Най-накрая Рап извика на Джаксън да вземат под охрана заложниците. Изведнъж го разтърси непоносима болка.

През това време хората на Джаксън влязоха в палатката. Дебелите заглушители на автоматите изплюха още дузина куршуми, но по-голямата част от работата вече беше свършена. Ред беше на финалното прочистване. Мич положи глава на земята и погледна към свилите се в ъгъла заложници. Понечи да се обади по радиостанцията и да съобщи, че е ранен, но размисли. Другите екипи още работеха. Не искаше точно сега да им отвлича вниманието. Не, Рап реши просто да полежи и да си отпочине.