Винс Флин
Мръсни афери (56)

ГЛАВА 55

Рап вървеше след Търбс по стерилния, подобен на болничен коридор на Новата сграда на щабквартирата на Центъра за разузнаване „Джордж Буш“. ЦБТ скоро беше преместен от сравнително тесния шести етаж на старата сграда в подземните два етажа на южното крило на новия комплекс. Рязкото разрастване в работно пространство, персонал и бюджет се дължеше на факта, че Вашингтон вече гледаше сериозно на заплахата от тероризъм.

Рап приемаше промяната със смесени чувства. По-щедрото финансиране щеше да позволи закупуването на високотехнологично оборудване и обучение на новите служители, но също така беше съпроводено с по-засилен контрол, повече счетоводство и бюрократични процедури и в крайна сметка с повече бъркотия. Рап беше привърженик на концепцията за малките специализирани екипи, които да могат да реагират и да планират операциите си с минимум намеса в работата им. Затова, когато влезе в ЦБТ, той несъзнателно потръпна.

Търбс спря пред една врата и прокара магнитната си карта през електронното устройство. Рап отпусна възела на вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата. Едва бяха влезли в Центъра, а аналитиците вече се тълпяха на опашка да говорят с Търбс. Някъде между тях Мич забеляза Маркъс Дюмонд и Оливия Борн. Дюмонд беше личният компютърен гений на ЦБТ, а Борн — главен аналитик за страните от района на Персийския залив. Официално тя нямаше нищо общо със Саудитска Арабия. Неофициално обаче следеше отблизо кралската фамилия, доколкото политиката позволяваше.

Когато доведоха тук Рап и го направиха специален помощник на ДЦР по борбата с тероризма, Кенеди го беше развела из Центъра. Най-отгоре в списъка с най-ценните кадри тя беше поставила Оливия Борн. Трийсет и девет годишна, родом от Западна Вирджиния, тя имаше диплома от колежа „Браун“ и магистърска степен от „Принстън“. Нямаше никакъв оперативен опит, но представляваше жива енциклопедия на ислямските радикални фундаменталисти, или ИРФ, които те трябваше да преследват.

Маркъс Дюмонд самият Рап беше довел в ЦРУ. Бе се запознал с Дюмонд, докато младежът още следваше в Масачузетския технологичен институт заедно с брат му. Когато го вербува, Маркъс беше на двайсет и седем години. Замалко не го бяха осъдили за компютърно престъпление. Младият кибергений се беше забъркал в някаква неприятна история с ФБР, докато учеше по магистърската си програма за компютърни науки в Масачузетския институт. Бяха го обвинили, че незаконно е проникнал в компютърната система на една от най-големите нюйоркски банки и е прехвърлил суми в няколко парични сметки в чужбина. ЦРУ се заинтересува от факта, че Дюмонд не беше уличен, защото е оставил следи, а защото една вечер се напил и се изфукал не на когото трябва.

Когато федералните нахълтаха в апартамента му, Дюмонд живееше със Стивън Рап. Мич разбра от брат си за инцидента и се обърна към Кенеди, която тогава беше директор на ЦБТ. Според него си струваше да се заемат с този хакер. Ленгли не обичаше да си признава, че наемат на работа някои от най-добрите в света компютърни пирати. Повечето от електронните набези, за които се използват тези кадри, са насочени срещу чуждестранни компании, банки, правителства и военни компютърни системи. Но само да проникнеш в системата, не е достатъчно. Голямата трудност и предизвикателство е да влезеш, да вземеш необходимата ти информация и да излезеш, без да оставиш следи.

На Дюмонд това му се удаваше и талантът му беше използван адекватно от ЦБТ.

И Борн, и Дюмонд махаха на Рап в момента. Борн държеше някаква разпечатка. Рап заобиколи опашката и отиде направо при нея.

— Какво има? — попита той и я поведе далеч от тълпата.

Борн се усмихна.

— Хванахме дирите на неизвестния чаровник.

Мич обърна очи към Търбс. Двама от служителите на Центъра оживено му обясняваха нещо.

— Елате с мен — каза Рап.

Дюмонд и Борн го последваха по страничния коридор на голямата зала, в която офисите представляваха отделни прозрачни кабинки.

Лабиринтът от пластмасови прегради беше известен в средите на работещите тук като Бичия обор. Стигнаха до офиса на Рап, той отключи и влязоха.

— Затвори вратата — каза на Дюмонд и се обърна към Борн: — Какво откри?

Тя му подаде листа.

— Нашето момче в неделя е излетяло от Ница за Париж и оттам за летище „Кенеди“.

Рап се вгледа в зърнестото черно-бяло изображение.

— Откъде го взе?

— Камера за наблюдение на митническата служба на летище „Кенеди“. Сканирахме фотографиите на англичаните и ги пуснахме в системата за идентифициране, след което оставихме компютрите да си свършат работата. Започнахме с нашата база от известни или подозирани терористи, но не открихме нищо. И тогава, преди да се обърнем за помощ към съюзниците ни, реших да претърся базата данни на митниците. Нещо ми подсказваше, че ако той е замесен в убийството на посланика, тогава може би е влязъл в страната в неделя или най-късно в понеделник.

— Сигурни ли сме, че това е той?

— Деветдесет и осем цяло и шейсет и три процента — отговори с математическа точност Дюмонд.

— Има ли си име?

— Шарл Урийо — отвърна Борн.

Рап се обърна към Дюмонд — знаеше, че неговият малък хакер вече е направил пълна проверка на личността.

— Предполагам, това не е истинското му име.

— Проверих няколко бази данни на френските власти и не открих нищо.

Дюмонд му подаде друга разпечатка.

— Ето информация за кредитната карта, с която е платил самолетния билет. Проверяваме колите под наем и хотелите в радиус сто километра от Ню Йорк. Ако е използвал същата карта отново, ще разберем до половин час.

— Проследи ли къде е сметката от картата? — попита Рап.

— Да. Направена е за автоматични разплащания в една банка в Париж. В сметката има малко по-малко от осемстотин долара.

Рап знаеше какъв отговор ще последва, но все пак попита:

— А откъде се влезли парите в сметката?

— Четири отделни влога.

Този прикриваше следите си като истински професионалист.

— Няма смисъл да търсите името — каза Мич. — Дори в момента да е тук, той ще използва друга самоличност.

— И така да е, да сложим ли паспорта в списъка и да уведомим ФБР? — попита Борн.

— Вземете под наблюдение паспорта — отвърна Рап, макар да се съмняваше, че ще има някакъв смисъл. — Но засега изчакайте с ФБР. Нека да говоря с Айрини. — Той замълча и се опита да се постави на мястото на убиеца. Какъв щеше да бъде следващият му ход? Или трябваше да остане в Ню Йорк и да изчака, докато нещата се успокоят, или незабавно ще напусне. Най-близо беше Канада, а после би се насочил към Европа или, ако има достатъчно време, на запад. — Започнете да проверявате охранителните камери на трите големи летища за периода от осем часа вчера вечерта до тази сутрин. Съсредоточете усилията си върху международните полети… особено тези за Канада.

— Вече го правим — отвърна Борн. — Да се консултирам ли с френското разузнаване и с МОСАД? Може те да изровят нещо за нашата фотография.

Обикновено Рап не би се поколебал да се обърне за помощ към французите или към израелците, но сегашната ситуация беше по-различна.

— Не, още не. Първо трябва да говоря с Айрини. — Погледна часовника си: — Нещо друго?

— Да — отвърна Борн. — Питайте я дали да уведомяваме федералните и местната полиция.

Рап кимна. После се сети нещо и се обърна към Дюмонд:

— Докъде стигна с финансите на принца? Десет милиона долара са много пари. Трябва да има някакъв знак, че ги е прехвърлил от една сметка на друга.

Дюмонд тъжно поклати глава.

— Десет милиона са нищо за богаташ като него. Ще ми трябва цял ден само за да опитам да установя различните банкови сметки, които той използва, и пак може да изпусна тези, които крие.

— Не ме интересува колко време ще ти трябва, само го направи. Вземи всичките хора, които са ти нужни. Ще го уредя с Айрини. Искам да знам кой е този човек и освен ако късметът не се усмихне на Оливия, най-добрият начин ще е да проследим паричните потоци.