Винс Флин
Мръсни афери (52)

ГЛАВА 51

Мич Рап беше виждал и преди президента ядосан, но тази сутрин той направо не беше на себе си от гняв. Майкъл Хейк, неговият съветник по националната сигурност, му беше съобщил скандалната новина. Хейс поиска всички да се съберат точно в седем сутринта в Белия дом. Кенеди доведе със себе си Рап и директора на ЦБТ Джейк Търбс. Тя изрично ги предупреди, че трябва да не се обаждат много-много в началото на срещата, когато ще присъства целият апарат на президента. Информацията, събрана от ЦБТ, щеше да бъде обсъждана по-късно от по-малобройна група.

Около голямата маса в конферентната зала бяха поставени кафяви кожени столове. Столът на президента беше с по-висока облегалка и беше сложен в средата, за да бъде той в центъра на вниманието. Кръвопролитието в Близкия изток не беше приемлив акт, ала не бе чак толкова изненадващо събитие. За разлика от убийството на чуждестранен представител с дипломатически ранг в Ню Йорк заедно с двамата му бодигардове.

Президентът Хейс изслуша директора на ФБР Роуч, който представи фактите по убийството на посланика. Когато Роуч свърши, президентът потропа с химикалката по кожения си бележник и разочаровано попита:

— Само това ли ни е известно?

— Засега да, сър.

— Същото научих и сутринта, като прочетох „Вашингтон Поуст“. — Хейс погледна към шефа на Роуч, главния прокурор Ричард Лойд. — Дик, искам този случай да бъде разрешен, и то бързо. Не ме интересува какво ще струва. Открийте кой го е извършил и го изправете пред съда.

После президентът спря погледа си на Айрини Кенеди в другия край на залата. Рап наблюдаваше всичко това на няколко стола от нея. Президентът беше седнал с гръб към прозореца. Отляво на него седеше съветникът по националната сигурност Майкъл Хейк, а отдясно — началничката на кабинета Валъри Джоунс. От другата страна на масата, около главния прокурор, бяха насядали държавният секретар Беатрис Бърг и министърът на отбраната Рик Кълбъртсън.

Хейс впи поглед в Кенеди:

— Какво казват израелците за свое оправдание?

Кенеди очакваше да й бъде зададен този въпрос. Ако Хейс искаше да узнае официалното становище на Тел Авив за убийството, щеше да се обърне към държавния секретар Бърг. Но щом питаше директора на ЦРУ, значи искаше да разбере как са реагирали от МОСАД на инцидента. Тя вече беше говорила с Бен Фридман три пъти и всеки път той категорично отричаше да има нещо общо.

— Сър, главният директор Фридман категорично отрече МОСАД да е замесен в случилото се снощи.

— Защо трябва да му вярвам? — озъби се Хейс.

На този въпрос можеше да се отговори по много начини, но никой от тях нямаше да е приятен. Фридман беше пропилял и малкото доверие, което президентът имаше в него. Кенеди знаеше, че каквото и да каже, то едва ли ще промени отношението на Хейс към шефа на МОСАД. Би предпочела да слуша другите и да си мълчи, но президентът искаше от нея отговор.

— Не мисля, че МОСАД би поел такъв огромен риск — да извърши нещо толкова дръзко и скандално.

— И защо мислиш така?

— Просто убийството не е оправдано от гледна точка на целите и ползата, които израелците биха извлекли, сър. От премахването на посланик Али те не печелят почти нищо и както виждаме, то ще им струва доверието на международната общност.

— Нормалната логика би имала смисъл, ако тях изобщо ги беше грижа какво вълнува международната общност! Но като имаме предвид атаката в Хеброн през уикенда… Не смятам, че ги интересува какво мисли светът за тях.

— Съгласна съм — намеси се Валъри Джоунс.

Неколцина от присъстващите също изразиха мнението си с кимане и кратки реплики.

Държавният секретар Бърг обаче имаше други възгледи:

— Аз не мисля така. Може и да не ги интересува мнението на ООН, но със сигурност не им е безразлично какво ще кажем ние.

— Някой от вас запознат ли е с това, което се случи в Хеброн? — прекъсна я Хейс.

Всички присъстващи кимнаха.

Кенеди тихо въздъхна. Информацията беше поверителна и тя не искаше да я предава на службите, представени в тази зала. Знаеше обаче, че е безполезно да се спори с президента.

— Чрез наши агенти и разузнавателни снимки ние открихме, че там не е имало фабрика за експлозиви — започна бавно. На всички лица се изписа объркване. — Разрушенията не са били причинени от вторична експлозия.

— Тогава какво, по дяволите, ги е предизвикало? — попита министърът на отбраната Кълбъртсън.

Кенеди се поколеба, преди да отговори:

— Шестнайсет ракети „Хелфайър“, изстреляни по квартала.

— Но защо?

— Ето това е въпросът — намеси се президентът с враждебен тон.

— А какво казва Фридман?

Хейс се облегна в стола си и потърси с поглед Кенеди за отговор.

— Продължава да твърди, че е имало нелегална фабрика за производство на бомби.

— Колко е достоверна информацията, че не е имало такава фабрика, че разрушенията са причинени от ракети?

— Доказателствата са доста категорични, сър.

— Колко категорични?

— Бих казала, че данните напълно противоречат на версията на израелското правителство.

— Значи вие искате да кажете — обади се Кълбъртсън, — че не можем да вярваме на думите на единствения си съюзник в региона.

Президентът кимна.

— Да. Беатрис, какво каза израелският посланик за снощи?

Бърг още не беше разговаряла нито с Голдберг, нито с посланика. В умелата дипломатическа игра големите играчи избягваха да се разпитват един друг, защото знаеха, че така или иначе ще си наговорят лъжи. Един от помощниците на Бърг се беше обадил на заместник-посланика и беше потърсил от него неофициален отговор за убийството на палестинския представител в ООН. Оттам определиха всякакво участие на Израел в атентата като смешно. Подобен отговор можеше да се очаква. Когато нещата загрубееха, хората с по-тежки длъжности щяха да задават по-трудни въпроси.

— Посолството — започна Бърг — реагира точно както очаквахме.

— Че не са замесени.

Бърг кимна.

— Айрини — обърна се президентът към ДЦР, — какво знаем за Али? Има ли причина израелците да искат да го убият? Или по-точно — Бен Фридман да иска да се отърве от него?

— Като се имат предвид отношенията между израелците и палестинците, причините са повече от достатъчно. Али е израснал в Газа и е бил активен член на терористичната група „Отряд 17“, по-късно преминава в ООП. Израелците твърдят, че също като Арафат и той е бил терорист и все още си остава такъв. Наскоро дори имаше обвинения, че е събирал средства за Бригадите на мъчениците и че се познава с някои хора, които се движат в немного приятни кръгове.

— Какви кръгове?

— Хора, занимаващи се с нелегална търговия с оръжие.

Валъри Джоунс, която до този момент беше мълчала, попита:

— Сами ли сме събрали тази информация, или са ни я дали израелците?

— Това е информация от собствени източници.

— Тогава виждаш ли нещо в последните години от биографията на Али, което би накарало МОСАД да го елиминира? — попита отново президентът.

Фридман не излизаше от ума на Хейс, но Айрини не го винеше. Въпреки отрицанието на шефа на МОСАД Кенеди си мислеше, че далеч не е изключено той лично да е наредил Али да бъде премахнат. Съществуваха много причини Фридман да не предприема такъв дързък ход. Но, от друга страна, в последно време той се беше показал като нагъл и непредсказуем. Президентът чакаше отговор от Кенеди. Тя предпазливо отвърна:

— Преди една година бих си казала, че Бен Фридман не е способен на подобна драстична мярка, но днес вече не бих се изненадала, ако той е заповядал убийството. — Тя се поколеба секунда, сякаш искаше да добави още нещо, но замълча.

Което обаче не убягна на президента.

— Какво има?

— Опитвам се да се поставя на мястото на израелците и да разгледам ситуацията от тяхната позиция. През последните две години атентатори камикадзе отнеха немалко животи. Ако решат да отмъщават на принципа „око за око“…

Хейс кимна:

— Ще ударят палестинците там, където те се чувстват най-сигурни, и ще ги изкарат от равновесие.

— Възможно е. — Кенеди сви рамене. — Малко е пресилено, но е възможно.

На Хейс, изглежда, това не му се понрави.

— Да се сещате за друг вероятен виновник освен МОСАД? — попита сприхаво.

Рап беше слушал с голям интерес дискусията, но въпреки че изобщо не вярваше на Бен Фридман, според него имаше и други версии, които трябваше да се проверят. Освен това той знаеше повече по въпроса от тук присъстващите, но Кенеди изрично му беше наредила да запази мнението си за момента, в който ще останат насаме с президента.